Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, 04.01.2022г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на четвърти януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА       

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4 162 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и иск с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ.

Ищецът – Л.Й.Л. твърди, че на 18.11.2018 г., около 14:15 ч., е бил пътник на предна дясна седалка в управлявания от Б.А.С., извършвайки таксиметров превоз с лек автомобил „КИА“, модел „К5“ с per. № ******МА, движейки се гр. София, по бул. „Александър Малинов“ от бул. „Андрей Сахаров“ към ул. „Филип Аврамов“, нарушил правилата за движение по пътищата като преминал на червен за него сигнал на светофара и ударил движещия се по бул. „Андрей Ляпчев“ с посока от ул. „Ресен“ към бул. „Климент Охридски“ лек автомобил „БМВ“, модел „728“, с per. № ******управляван от В.Й.Д.. Твърди, че непосредствено след ПТП ищецът е закаран с линейка в УМБАЛ „Света Анна“ гр. София, като му е поставена диагноза: „счупване на горния край на раменната кост“. Посочва, че счупеното рамо било имобилизирано, като пострадалият бил изписан от болницата с препоръка да носи шината на дясната ръка за срок от 35 дни, а след изтичането на този срок се предвижда поставяне на гипс. Посочва, че през периода от 19.12.2018г. до 22.12.2018 г. ищецът бил приет отново в болница. На 20.12.2018 г. претърпял операция на раменната кост като му е поставена метална остеосинтеза (12 дупкова плака, фиксирана с 6 винта). На 04.02.2019 г. е извършено изследване ЕМГ и е установена тежка аксонална увреда на радиалис вдясно. Посочва, че причиненото увреждане на нерва ще има траен характер и ще причинява постоянно затруднение на движението на ръката и постоянни болки. Заявява, че с молба от 07.12.2018 г., както и с молба от 26.02.2019 г. ищецът сезирал ответното дружество за изплащане на обезщетение, като такова не било определено и изплатено. Посочва, че за описания лек автомобил „КИА“, има валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП, сключен с ответника. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да му заплати:

- 80 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 18.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК /страница 143 от делото/.

Ответникът – З. „Л.И.” в депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:

 - наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата молба лек автомобил към датата на процесното ПТП. Наведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия като твърди, че е бил без поставен обезопасителен колан. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърли предявения иск. Претендира разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК в последното проведено съдебно заседание /страница 145 от делото/.

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:    

         С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1 ,т. 3 от ГПК съдът е отдели като безспорни между страните в настоящия процес и ненуждаещи се от доказване следните факти:

         - сключване на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в исковата молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие и

- настъпване на процесното ПТП.

По делото на страница 7 е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-728 от 18.11.2018г., съставен от дежурен ПТП при СДВР относно процесното ПТП. В него е посочено, че е пострадал ищецът – Л.Й.Л., пътник в лек автомобил „Киа К5“, с рег. № ******МА.

По делото на лист 11 е представена Епикриза на УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД, от която се установява, че на 18.11.2018г. ищецът е постъпил в лечебното заведение с окончателна диагноза: счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито. На 19.11.2018г. е извършена операция – безкръвно наместване и имобилизация по Дезо, проверка на периферните пулсации и сетивност. Изписан е на 20.11.2018г.

По делото на лист 12 е представена и Епикриза на УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД, клиника по ортопедия и травматология, от която се установява, че на 19.12.2018г. ищецът е постъпил в лечебното заведение с окончателна диагноза: счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито. На 20.12.2018г. е извършена операция – поставена е 12 дупкова плака, фиксирана с три дистални и три проксимални винта. На 22.12.2018г. е изписан от лечебното заведение.

По делото на страници 14-21 е представена писмена кореспонденция между страните, от която се установява, че ищецът е сезирал ответното дружество за изплащане на обезщетение на 07.12.2018г.

По делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца комплексна съдебно- медицинска експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно. Същото е изготвено въз основа на представената по делото медицинска документация и извършен личен преглед от вещите лица на ищеца. В него е посочено, че в резултата на ПТП ищецът е получил фрактура на проксималната част на дясна раменна кост, постравматична увреда N.radialis с електрофизиологични данни за тежка аксонална увреда на нерва в дясно. Експертизата приема, че описаните телесни увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП. Предприетите медицински действия за възстановяване на ищеца са: веднага след травмата на ищеца е била направена мануална безкръвна репозиция на многофрагментарна фрактура, наложена имобилизационна шина и повторна хоспитализация на 19.12.2019 г. с цел налагане на метална остеосинтеза и постоянна стабилна фиксация на костните фрагменти. От 18.02.2019 г. е била проведена рехабилитация и физиотерапия с прилагане на съответни на заболяването методики с добър ефект. Вещите лица заявяват, че периодът на възстановяване при такъв тип увреждания е около 6 месеца. Посочват, че ищецът е напълно възстановен по отношение на фрактурата, болковата симптоматика и движенията в раменната става. На ищеца са причинени болки и страдания, които са били особено интензивни и силни от началото на инцидента и по време на двете хоспитализации, в течение на около 3 месеца. От експертизата се установява, че ищецът не е възстановен напълно по отношение на неврологичната увреда на N.radialis, както и по отношение движението в китковата става и движенията на пръстите на дясна ръка. Експертите заявяват, че може да се очаква възстановяване функциите на N.radialis dex в течение на около една година, при провеждане на адекватна рехабилитация, медикаментозна терапия и спазване на ЛОР. Причинените от ПТП травми са довели до неврологично усложнение при пострадалия: аксонална увреда на N.radialis dex, която увреда към момента на експертната оценка е частично съобразно данните от последното ЕМГ изследване. Описват, че последиците от въпросното увреждане ще се изразяват в затруднени движения в дясна киткова става, известни трудности във фините движения на пръстите на дясна ръка и сетивни нарушения – хипестезия /намалена чувствителност/ в автономната сетивна зона на този нерв и хипертатия, тоест повишена чувствителност при допир. В проведеното на 10.06.2020г. открито съдебно заседание, вещите лица поясняват, че затруднена екстензия на дясна китка означава, че има смущение в повдигането, изоставане на китката и това говори за травматична увреда. Вещите лица обясняват, че фактът, че ищецът има  повишена чувствителност при допир означава, че този нерв е в процес на възстановяване. Вещите лица сочат, че възстановяването ще продължи още поне една година. При добра рехабилитация, при електростимулации и при ползване на „НИВАЛИН“ по схема се получава подобряване. Клиниката му с оплакванията, които установили по време на прегледа говори, че има реинервация – подобряване състоянието на този нерв. Пациентът към настоящият момент има предимно рехабилитационен проблем. Фрактурата е зараснала перфектно, но има остатъчни явления. С оглед на продължаващо лечение се очаква отшумяване.

По искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят С.С.П.. Свидетелят посочва, че ищецът останал няколко дни в Окръжна болница, гипсирали го. Заявява, че ищецът си служи с дясната ръка. След ПТП приемал повече тестени храни, защото с лявата ръка му било трудно да се храни. Вкъщи баща му му помагал. При направен преглед му казали, че костта не зараства и му препоръчали да си сложи пирони. На 10-ия ден след операцията, при която били поставени пирони, ищецът започнал да ходи на раздвижване, но се установило, че има засегнат нерв и близо 6 месеца движението в лакътя му било много трудно, а китката въобще. Павлов сочи в показанията си, че около шест месеца движел лакътя на 45 градуса, а китката казвал, че се помръдва само като ходи на рехабилитация. Преди ПТП Л. извършвал разнос на вестници и цигари. 7 - 8 месеца не ходил на работа заради катастрофата. След това се върнал. Докато се възстановявал рядко излизал, ограничавал се, защото трудно се обличал и когато излизал бил само по яке и скъсана фланелка. Свидетелят посочва, че след ПТП ищецът станал по-внимателен, когато шофирал.

Във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство, което е приключило с одобрено от съда споразумение, обективирано в протокол от 29.06.2020г. по нохд № 19513/2019г. по описа на Софийски районен съд, 94 състав. С така приетото споразумение Б.А.С. се признава за виновен за причиняване на процесното ПТП, като нявлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, при което е нанесена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК на пътник в лек автомобил марка “КИА”, модел „К 5” с   рег.№******МА Л.Й.Л., изразяваща се във фрактура на дясната раменна кост.

По делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, което не е оспорено от тях и съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че ищецът е пътувал на предна дясна седалка в лекия автомобил „Киа“. Обосновават извод, че съобразно механизма на ПТП и получените травми, ищецът не е бил с правилно поставен обезопасителен колан. Вещите лица приемат, че в случай, че пострадалият е използвал обезопасителен колан, същият ще задържи тялото към седалката и ще се намали силата на удара в дясната ръка, която е свободна от колана, главата и лицето от ляво е възможно да не се травмират.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

          Относно иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/

          Съобразно направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е да установи:

1. механизъм на настъпилото ПТП,

2. претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;

3. причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,

4. предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,

5. здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да бъдат преодолени,  

6. на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП,

7. представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във връзка с заведената щета.

От събраните и описани по-горе доказателства - одобреното споразумение по чл. 381 от НПК, обективирано в протокол от 29.06.2020г. по нохд № 19513/2019г. по описа на Софийски районен съд, се установява механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно, че вината за това е на водача на застрахования при ответника лек автомобил.

От представените медицински документи по делото и заключението на комплексната съдебно – медицинската експертиза се установяват претърпените травми от ищеца, което е довело до извършване на две оперативни интервенции, поставяне на имобилизация и извършване на множество рехабилитационни процедури. Съгласно приетото заключение на комплексната съдебно – медицинската експертиза, ищецът е напълно възстановен по отношение на фрактурата, болковата симптоматика и движенията в раменната става, но не е възстановен напълно по отношение на неврологичната увреда на N.radialis, както и по отношение движението в китковата става и движенията на пръстите на дясна ръка. Експертите приемат, че периодът на възстановяване е от още около година при провеждане на правилна и системна, адекватна рехабилитация, двигателно раздвижване, прилагане на медикаменти, електростимулация. След този период се очаква отшумяване.

От разпита на свидетеля и заключението на вещите лица се установява периода на възстановяване на ищеца: направена е мануална безкръвна репозиция, наложена имобилизация, проведено медикаментозно лечение. При повторна хоспитализация е наложена метална остеосинтеза с плака и фиксация проксимално и дстално с винтове, както и подходяща медикаментозна терапия. Проведена е рехабилитация и физиотерапия с прилагане на съответни на заболяването методики с добър ефект.

При така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички описани по-горе факти, за които носи доказателствена тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.

         Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 30г., извършената операция - мануална безкръвна репозиция, наложена имобилизация, при повторна хоспитализация е наложена метална остеосинтеза с плака и фиксация проксимално и дстално с винтове, продължителният лечебен и възстановителен период от около 6 месеца за ортопедичната травма, а по отношение на неврологичната травма като се включи и още около година – общият период на възстановяване е общо над 2 години и 6 месеца, като в този период ищецът търпи затруднения в двежинето на дясна киткова ства – при повдигането й, трудности във финните движения на пръстите на дясна ръка и сетивни нарушения – намалена чувствителност в зоната на този нерв и повишена чувствителност при допир в същата зона, претърпените неудобства от личен и битов характер за този период, тъй като както е посочил свидетелят при ищеца водеща е дясната ръка, обстоятелството, че към днешна дата ищецът не е напълно възстановен по отношение на неврологичната увреда на N.radialis, съдът приема, че сумата от 40 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава  на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания.

 

         Относно възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД

За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова, което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.

В конкретния случай, ответникът своевременно в писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по смисъла на  чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП.

Съда намира направеното от ответника възражение за съпричиняване за основателно. В заключението на приетото по делото и неоспорено от страните комплексна съдебно – медицинска и авто – техническа експертиза експертите обосновават извод, че ищецът не е бил с правилно поставен обезопасителен колан. Установи се още, че в случай, че пострадалият е използвал обезопасителен колан по време на инцидента, същия ще задържи тялото към седалката, ще се намали силата на удара в дясната ръка, която е свободна от колана.

С оглед изложеното, настоящия състав определя 10% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на ищеца Л.Л..

         На ищеца след приспадане от размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди от 40 000лв., на сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, дължимото обезщетение е в размер на сумата от 36 000 лв., като над тази сума до предявения размер от 80 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

               

Относно искът с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ

Съобразно нормата на чл. 497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение от по-ранната от двете дати: 15 работни дата от представяне на всички необходими документи, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ или 3 – месеца от завеждане на претенцията /чл. 496, ал. 1 от КЗ/, освен  в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.

В конкретния случай, от представената по делото писмена претенция, се установява, че на 07.12.2018г. при ответното застрахователно дружество е получена претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Няма представени доказателства, че ответникът е направил искане от ищеца за представяне на допълнителни документи. С оглед на изложеното следва, че срокът за произнасяне по предявената от ищеца към ответника претенция се определя по реда на чл. 496, ал. 1 от КЗ -  3 месеца от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. В конкретния случай този срок е изтекъл на е изтекъл на 07.03.2019г. и от 08.03.2019г. застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение.

При така приетото следва, че искането на ищеца следва да бъде уважено, като се присъди  върху определеното застрахователно обезщетение в размер на 36 000 лв. законна лихва, считано от 08.03.2019г. до окончателното изплащане.     

 

Относно направените по делото разноски

Право на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС общо сумата от 1 769, 40 лв., от които държавна такса в размер на 1440 лв., както и 329, 40 лв. разноски, платени от бюджета съразмерно уважената част от иска / 732 лв. – възнаграждение на вещите лица по допуснатата комплексна съдебно – медицинска експертиза/.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения представител на ищеца адв. И.Й. адвокатско възнаграждение в размер на 1 932 лв., от които 1 610 лева, съразмерно на уважената част от иска и 322 лв. – ДДС, съгласно представените пълномощно, договор за правна защита и съдействие /страница 85 от делото/ и документ за регистрация по ЗДДС на адвокатското дружество на страница 144 от делото.

Направените от ответника разноски са в общ размер на 600 лв. - заплатен депозит по допуснатата комплексна съдебно - медицинска и авто – техническа експертиза. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника  сумата от 330 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска. Ответникът претендира и разноски в размер на внесения депозит за свидетел в размер на 60 лв. Предвид постъпилото по делото споразумение по наказателното производство, образувано във връзка с процесното ПТП, съдът е отменил определението си, с което е допуснат свидетел на тази страна /страница 125 от делото/. С оглед на това посоченият депозит не е бил използван в настоящото производство и ако желае тази страна може да поиска с писмена молба да бъде възстановена тази сума.

 С тези мотиви съдът

 

 

 

 

РЕШИ:

 

        ОСЪЖДА З. „Л.И.“, ЕИК - ******* със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Л.Й.Л., ЕГН - ********** със съдебен адрес: ***, оф.4 - чрез адвокат И.Й. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от  36 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.11.2018г., относно което е одобрено споразумение, обективирано в протокол от 29.06.2020г. по нохд № 19513/2019г. по описа на Софийски районен съд, НО, 94 състав, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.03.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 36 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв., както и искът с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ за лихвата за забава за периода от 18.11.2018г. до 07.03.2019г.

         ОСЪЖДА Л.Й.Л., ЕГН - ********** със съдебен адрес: ***, оф.4 - чрез адвокат И.Й. да заплати на З. „Л.И.“, ЕИК - ******* със седалище и адрес на управление:***  на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 330 лв.  

         ОСЪЖДА З. „Л.И.“, ЕИК - ******* със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. *******сумата от 1 769, 40 лв.

         ОСЪЖДА З. „Л.И.“, ЕИК - ******* със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на Адвокатско дружество „Й. и Е.”, регистрирано по ф. д. №10724/2007г. по описа на СГС, БУЛСТАТ:******* с адрес: гр. София, ул. „*******, офис 4  сумата 1 932 лв.

                   Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                     СЪДИЯ: