Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260617
В ИМЕТО
НА НАРОДА
27.08.2021 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На десети
май две
хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар:
Милена Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдията
НАХД №
7425 по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/№ 455877-0339409 от 07.08.19г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на И.Н.Х. ЕГН:**********, за нарушение
на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МД във връзка с чл.118 ал.1 т.4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание
глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, Централно управление да заплати на И.Н.Х.
ЕГН:********** разноски в размер на 200 лв, за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда
на АПК в 14 –дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е Наказателно постановление №455877-0339409/07.08.2019г на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185
ал.2 от ЗДДС на
жалбоподателя И.Н.Х. е наложена глоба в размер на 400 лв, за нарушение
на чл.7 ал.1, от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с
чл.118 ал.1 т.4 от ЗДДС.
В жалбата
си до съда жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да намали наложеното наказание. Сочи, че не е
предлагал стоки от сергия, а от ръка изправен до аптеката, тъй като е валял
силен дъжд. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, за него се явява
и упълномощен представител – адв. Д.. Пледира се за отмяна на НП като незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на материалния закон, както и да се приложи чл.28 от ЗАНН.
Претендират се разноски
Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата, претендира разноски
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното
от фактическа страна: На 28.06.2019г свидетел И. К. на
длъжност и. по п., заедно с Е. М. на същата длъжност са извършили проверка на
лице позиционирано на улица Владивосток зад аптека Авеню в гр.Пловдив, изложило
за продажба на щанд/ преместваем/ за продажба тениски и дъждобрани. Проверката
е била извършена чрез скрито наблюдение и така било установено, че се извършва
търговска дейност от физическото лице, което не издавало фискални бонове.
Органите по приходите се легитимирали и установили, че лицето не притежава и
няма регистрирано и налично фискално устройство или кочан с ръчни касови
бележки. Тези обстоятелства били
отразени в Протокол за извършена
проверка в обект се. АА 0028080 от 28.06.2019г. като проверката е започнала в
20.45 часа и е приключила 21:30 часа. Към протокола за проверка е приобщена
декларация от И.Н.Х. написана от
28.06.19г, декларирал писмено пред органите на приходите, че упражнявал
търговска дейност считано от 28.06.2019г, защото нямал постоянна работа и не му
били стигали парите.
Въз основа на тези документи на същата дата и в присъствието на жалбоподателя
бил съставен АУАН 0330409 за нарушение на на чл.7 ал.1, от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. При предявяване на акта са отразени възражения от
нарушителя ,с които сочи, че не извършва търговска дейност, а със строителство,
поради което заплащането било ниско и му били необходими пари за лечение на
диабета.
Въз основа на така
съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведена фактическата
обстановка, описана в акта. На основание чл. 185
ал.2 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.7 ал.1, от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118
ал.1 т.4 от ЗДДС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото гласни доказателства - св. Л.И. М. - актосъставител и
участник в проверката, както и от приложените в преписката и приети
от съда писмени доказателства. Съдът намира, че показанията на свидетеля М. следва да се кредитират, тъй като отразяват преките й впечатления.
Свидетелят е установил нарушението и е очевидец на същото. Показанията му са източник на пряка доказателствена информация за установеното.Не са противоречиви.
Съгласно чл.42, т.4 и 5 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в наказателното постановление следва да бъдат описани
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението и посочени законовите
норми, които са нарушени. В конкретния случай видно от АУАН като нарушена е
посочена разпоредбата на чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, а в издаденото въз основа на него наказателно постановление
като нарушена е посочена разпоредбата на чл.118 ал.1 т.4 от ЗДДС. Диспозициите
на посочената правна норма по чл.118 ал.1 от ЗДДС сочи, че всяко регистрирано и
нерегистрирано лице по този закон е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Спрямо същата законодателят не е предвидил допълнителни пояснения,
под формата на точки и букви. В разпоредбата на чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС
отразена в АУАН като нарушена е посочено, че ( Министърът на финансите
издава наредба, с която се определят:
1. условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност;
В чл.7 от Наредбата, са предвидени задължения на
лицата по чл.3, да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, а в ал.2 и ал.3 са
предвидени забраните да се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от
лицата по чл.3 без функциониращо ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази
наредба и да се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл.3 без изградена
дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.
Съгласно чл.3, ал.1 Наредбата Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Видно от посочените норми, в тях законодателят е
предвидил няколко самостоятелни и независими едно от друго задължения и забрани
на лицата извършващи продажби в търговски обекти и неизпълнението на което и да
е от тях е самостоятелно административно нарушение, за което е предвидена
възможност за ангажиране на административно наказателната отговорност на
лицата. Описаната и приета за установена фактическа обстановка в АУАН и НП,
съдържа описание на две отделни нарушения с отделни правни квалификации. Едното
касаещо реда и начина за регистриране и за въвеждане в експлоатация на ЕКАФП, а
другото – реда за отчитане на продажбите, като и двете са субсумирани от
административно-наказващия орган под санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Съобразно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е следвало да бъдат наложени две
отделни наказания. В процесния случай, както наказаното лице, така и съдът
трябва да гадае за кое от двете описани нарушения е наложено наказанието, а
разминаването в изписване на правните квалификации на чл.118 ал.1 и ал.4 в АУАН и НП води до съществено процесуално
нарушение, тъй като създава пречка жалбоподателят да установи, което точно
нарушение е осъществил. Това обаче е недопустимо в процедурата, при която се
налага наказание за извършено административно нарушение и е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
В допълнение, от доказателствата по делото, не се установява
категорично, че жалбоподателят е извършил продажба на датата на
проверката. Представената декларация от 28.06.2019г , за осъществяване на
търговска дейност от дата 28.06.19г представлява частен диспозитивен документ и
изявление изхождащо от нарушителя, което съдът възприема като негово право от
момента на качеството му на деец с образувано производство по чл.36 от ЗАНН да
изрази своята защитна позиция и отношение към възведеното нарушение, както и да
направи изявления и признания, които не освобождават длъжностните лица от
установяване на фактическия състав на нарушението, за което се търси
административна отговорност. Тази декларация не представлява годен документ,
който се изисква по закон/ в сл. декларация по чл.313 от НК/, да удостовери
определени факти и обстоятелства, нито може да бъде основание за установяване
на реквизит по чл.42 т.3 от ЗАНН – за дата и място на извършване на
нарушението. Установените факти от наблюдението на органите по приходите спрямо
поведението на нарушителя не сочат да е извършена каквато и да е търговска
дейност по предлагане и продажба на стоки, която фактически да разкрива, че
това лице действително търгува.
Длъжностните лице единствено са отчели неговото позициониране на
сгъваема масичка и стол и до него дъждобраните. Никъде в свидетелството на
Маламова или в приложените документи, на които се позовава въззиваемата страна
за „установена търговска дейност“, няма конкретни данни за реална продажба на
стоки от нарушителя. От фактите се установява поведение на жалбоподателя, което
може да се счете и квалифицира като приготовление към административно нарушение
по чл.9 ал.1 от ЗАНН, но същото не е наказуемо по реда на административно
наказателното производство.
В този смисъл и
по гореизложените съображения за нарушение на процесуалния и материалния закон
атакуваното НП, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Предвид
изхода от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и
не следва да бъде уважено. Следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски в размер на 200 лв , за което е приложен договор за
правна защита и съдействие, но не и тези по чл.38 от Закона за адвокатурата. В
случая не е оказана безплатна адвокатска помощ, напротив платен е хонорар в
размер на 200 лв. Отделно от посоченото, съдът не сезиран с мотивирано искане,
за присъждане на разноски при условията на чл.38 ал.1 т 1-3 вр чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата, поради което и не дължи произнасяне за сумата от 200
лв, над присъденото.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС –
VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.К.