№ 29
гр. Севлиево , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав И. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Я. Османова
като разгледа докладваното от Станислав И. Цветков Административно
наказателно дело № 20214230200128 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят М. М. С. от гр.Севлиево, е обжалвал наказателно постановление №
21-0341-000047 от 16.03.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, с
което за извършено нарушение по чл.174, ал.3 и на осн. чл.174, ал.3, предл.второ от ЗДвП му
е наложено наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, а на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни
точки.В жалбата се твърди, че обжалваното НП съдържа съществени процесуални
нарушения и е постановено при неспазване на задължителните изисквания на чл.57, ал.1, т.5
и т.6 от ЗАНН, в подкрепа на което се излагат подробно развити в нея съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – РУ „П” на МВР гр.Севлиево, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо административно-
наказателната преписка се отправя молба жалбата да бъде оставена без последствия, а
наложеното наказание да бъде потвърдено.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб. М. М. С. живеел в гр.Севлиево и бил правоспособен водач на МПС.На
11.02.2021 г. вечерта управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ***,
собственост на С/С/С/ с ЕГН ***.Около 20.10 часа се движел по площад „Свобода” в
гр.Севлиево, в посока читалище „Развитие”.По същото време свид.И. В. К. – младши
автоконтрольор и свид.Д. Г. Д. – старши полицай в група „ООР” при РУ на МВР Севлиево,
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по безопасност на
движението.Двамата се намирали пред хотел „Севлиево Плаза” и забелязали движещия се
лек автомобил, посочен по-горе.Полицейските служители решили да го спрат за извършване
на проверка.По време на същата било установено, че автомобилът се управлява от жалб.С., а
1
от страна на последния били представени всички изискуеми документи.След това на
жалб.С. била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410/0193”, което отчело нулев резултат.Полицейските служители решили да
извършат проверка на жалб.С. за употреба на наркотични вещества или техни аналози,
поради което свид.Д.Д. го съпроводил до сградата на РУ МВР, където да му бъде
извършена.Жалб.С. бил поканен да му бъде извършена проверка с техническо средство
„Dreger Drug Test 5000“.Последният провел разговор с адвокат, след което заявил, че отказва
да му бъде извършена такава.По повод отказа да му бъде извършена проверка, от страна на
полицейските служители му бил издаден Талон за медицинско изследване № 0054575, който
му бил връчен в 20.45 часа на същата дата – 11.02.2021 г.С посочения по-горе талон жалб.С.
бил уведомен, че следва да се яви в ЦСМП гр.Севлиево до 45 минути от връчването му.В
талона за изследване жалб.С. вписал, че отказва теста, което, както и връчването на талона
било удостоверено с неговия подпис.Жарб.С., както и двамата полицейски служители, се
придвижили до сградата на ЦСМП – филиал Севлиево.В присъствието на медицинско лице
жалб.С. отказал да му бъде взета кръвна проба за химичен анализ, като отрекъл да е
употребявал наркотични вещества или техни аналози.От страна на медицинското лице бил
съставен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.В протокола било отразено
обстоятелството, че жалб.С. отказва да се подложи на изследване, което било удостоверено
и с подписа на последният.На същата дата – 11.02.2021 г. свид.К., в присъствието на
свид.Д., съставил против жалбоподателя М. М. С., АУАН серия GA, № 235535, за това, че на
11.02.2021 г., в 20.10 часа, в гр.Севлиево, на площад „Свобода”, до хотел „Плаза”, в посока
читалище „Развитие”, управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***,
собственост на С/С/С/, с ЕГН ***, като при извършената проверка за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7410/0193“ уреда отчете нулев резултат.Същият
отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство „Dreger Drug Test 5000“ с № ARMD/0131.На водача С. е издаден талон
за медицинско изследване с № 0054575, с което виновно е нарушил: чл.174, ал.3,
предл.второ от ЗДвП – отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за
химико-токсикологично лаб. изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози от ЗДвП.При съставяне на АУАН и след запознаване със
съдържанието му жалбоподателят не е направил възражения.Възражения от страна на
жалб.С. по повод съставения му АУАН не са направени от него и в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН.Със Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0341-000030 от 12.02.2019 г. на полицейски
инспектор към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево на жалб.С. била наложена принудителна
адм.мярка по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник сектор към ОД МВР Габрово, РУ Севлиево с № 21-0341-000047
от 16.03.2021 г.Същото е издадено против М. М. С. от гр.Севлиево, ул.”***” № 10, за това,
2
че на 11.02.2021 г., в 20.10часа, в гр.Севлиево, на пл.„Свобода”, като водач на лек
автомобил – „Фолксваген Пасат” с рег. № ***, в гр.Севлиево, на пл.„Свобода” до хотел
„Плаза”, в посока читалище „Развитие”, управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ ***, собственост на С/С/С/ с ЕГН ***, като при извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410/0193” уреда отчете нулев
резултат.Същият отказа да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство „Dreger Drug Test 5000“ с № ARMD/0131.На водача С. е
издаден талон за медицинско изследване с № 0054575.Отказва да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл.174,
ал.3 от ЗДвП.За нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, наказващият е наложил на жалб.С.
наказание по реда на чл.174, ал.3, предл.второ от ЗДвП - глоба в размер на 2000.00лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца.На осн. Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012 г. с НП на жалб.С. са отнети 12 контролни точки.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите И. В. К. и Д. Г. Д. и писмените доказателства – АУАН серия GA, № 235535
от 11.02.2021 г.; Талон за изследване № 0054575; Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от 11.02.2021 г.; Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0341-000030 от 12.02.2021 г.;
Справка картон на водача; НП № 21-0341-000047 от 16.03.2031 г. и Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
18.03.2021 г.Жалбата е заведена в деловодството на РУ МВР Севлиево на 23.03.2021 г.,
тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.АУАН е
съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид
заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение
на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, която гласи следното: “Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
3
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.174, ал.3, предл.второ от ЗДвП е
наложил на жалб.С. наказание глоба в размер от 2000.00лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, а на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР му
е отнел 12 контролни точки.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и с
процесуален представител.От страна на последният се поддържа жалбата и искането за
отмяна на обжалваното НП.В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че НП съдържа
съществени процесуални нарушения и е постановено при неспазване на задължителните
изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, в подкрепа на което се излагат няколко
съображения.
Съдът не споделя доводите, изложени от жалбоподателя в жалбата, както и в съдебно
заседание от неговия процесуален представител, по следните съображения.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения.Актът за установяване на административно
нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 и
ал.2 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля, присъствал на
проверката, предявен е по надлежния ред на жалбоподателя, подписал го е и е получил
препис от него.Талонът за медицинско изследване на е издаден в присъствието на
жалбоподателя, същият го е подписал и получил, което е удостоверено също по надлежния
ред с подписа му.АУАН и наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити.Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и
точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е
било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени.Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Забраната на водачите за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, въведена
с материално-правната норма на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е скрепена със санкционната
разпоредба на чл.174, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.За разлика от това разпоредбата на чл.174, ал.3 от
ЗДвП е административно-наказателна и материално-правна по своя характер норма, тъй
като съдържа задължение за водачите в хипотезата си, която се извлича от нейната
диспозиция – от описанието на двете форми на изпълнително деяние, които противоречат на
изискуемото поведение, и санкция - предвидените две кумулативни административни
наказания.Правилото за поведение, което се съдържа само в нейната хипотеза, не и в друга
материално правна разпоредба на ЗДвП е следното: водачите са длъжни да бъдат проверени
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.Нарушението е
4
формално, поради което е описано, чрез две алтернативни форми на изпълнително деяние,
представляващо отклонение от дължимото поведение.Осъществяването на която и да е от
двете алтернативни форми на изпълнителното деяние представлява основание за
ангажиране на административно-наказателната отговорност за нарушение на чл.174 ал.3 от
ЗДвП.Преобладаващата практика на административните съдилища в Република България
застъпва тезата, че съгласно приложимата разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози….., се наказва с лишаване от право
да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв.Свързването от законодателя на
различните хипотези на разпоредбата със съюзи "и/или" означава, че всеки отказ сам по себе
си осъществява състав на нарушението, но едновременното наличие на отказ по двете
хипотези не води до наличие на две самостоятелни нарушения, а отново се касае за едно
нарушение, предполагащо съответно налагането на единно наказание (лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв.).До същият извод се стига и при
историческото тълкуване на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.В редакцията на посочената
правна норма, действала до 21.01.2017 г. двете деяния – отказа на водача на МПС да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в
кръвта и отказа на същия да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози са свързани само със съюза „или“.Според
настоящият съдебен състав при тази редакция са били налице условията за налагане на две
отделни наказания, ако водачът е отказал и двете проверки.С изменението на ЗДвП,
обнародвано в ДВ бр.101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г. законодателят е добавил и съюза
„и“ и двете деяния са съединени с „и/или“, което налага извода че което и от двете
проявления на изпълнителното деяние да е извършил водачът същия се наказва с лишаване
от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лв. /заради съюза „или“/, но
в случаите когато бъдат отказани и двете проверки е налице едно нарушение и се налага
едно наказание /заради съюза „и“/.В този смисъл е и Решение № 56 от 08.05.2019 г. по
КНАД № 33/2019 г. на Административен съд – Габрово.
Както вече бе посочено по-горе осъществяването на която и да е от двете
алтернативни форми на изпълнителното деяние представлява основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.В
настоящия случай по делото по безспорен и несъмнен начин се установява, че жалб.С. е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните
аналози с тест и административно-наказателната му отговорност е ангажирана именно за
тази форма на изпълнителното деяние на нарушението по чл.174, ал.3 от
ЗДвП.Действително в НП е цитирана неточно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП като е
употребен съюза „и“ вместо „или“, но предвид фактическите обстоятелства, а именно отказ
да бъде извършена проверка с тест и вписан изричен отказ на издаденото предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване, се налага извода за липса на нарушение на
правото на защита.Това, че АНО е цитирал в обжалваното наказателно постановление
5
текста на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДВП, не поставя нарушителят в състояние на
невъзможност от разбиране на вмененото му за осъществено административно нарушение –
доколкото и в описателната част на наказателното постановление са изложени всички
обстоятелства от значение за преценката за съставомерността от обективна и субективна
страна на процесното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП.В обстоятелствената част на
АУАН и издаденото въз основа на него НП изрично е отразено: „Отказа да бъде изпробван
за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо
средство”.Жалбоподателят е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества,
а поради това, че се касае за неизпълнение на вмененото му с хипотезата на правната норма
административно задължение, той трябва да докаже, че е изпълнил указанията на
контролните органи за проверка.АНО следва да докаже, че е поискал да бъде извършена
проверка, както и качеството на проверяваното лице на водач на моторно превозно
средство.Доказателства за качеството водач на лицето и за отправено искане да бъде
проверен, както и отказът да бъде извършена проверка, са събрани в хода на съдебното
дирене, чрез разпита на свидетелите по извършване на нарушението, които показания
кореспондират с писмените доказателства.Водачите са длъжни да се подложат на проверка
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, а неизпълнението на указанията на
контролните органи се приема за отказ да следват установения ред на държавно управление,
който се наказва по административен ред с административно наказание.Разпоредбата на чл.2
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози гласи, че при извършване на
проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно
дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако те
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или
здраве.Неизпълнението на задължението по ал.1, с което се възпрепятства извършването на
проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.Законодателя борави
с термина „задължение“ да бъде проверен, като начина се избира от контролните органи,
според състоянието на водача и техническите възможности, а не от него самия.Освен това
всяко поведение, което препятства проверка се приема за отказ тоест квалифицира се правно
като деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП.Предвид различните начини за проверка на място – с
техническо средство за алкохол, съответно с тест за наркотичните вещества, а когато не е
възможно с други средства, законодателя е предвидил две различни форми на
изпълнителното деяние в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като при осъществяване на
която и да е от тях, водачът извършва административно нарушение и подлежи на
административно наказание.По силата на чл.3 от Наредбата при извършване на проверка на
място концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест.В тази хипотеза и органите
нямат право на избор, още по-малко такъв е предоставен на физическото лице –
водач.Издадения талон за медицинско изследване не е изпълнен, който факт потвърждава
6
извършването на административното нарушение по чл.174, ал.3 от НК и чрез двете му
форми на изпълнително деяние.Обстоятелството дали лицето е било употребило алкохол
или не е без значение за съставомерността на административното нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП, така както е без значение и това, че на отказалия пробата с техническо средство за
алкохол водач е бил издаден талон за медицинско изследване.При всички случаи на отказ от
извършване на проверка с техническо средство съответното длъжностно лице от службата за
контрол е длъжно да издаде талон за медицинско изследване.С издаването на талон за
медицинско изследване не се елиминира възможността за осъществяване на състав на
административно нарушение по см. на чл.174, ал.3 от ЗДвП, изразяващо се в отказ на водач
на моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Не на последно място, съдът държи да отбележи, че никъде в ЗДвП и посочената по-
горе Наредба не се съдържа изискване в АУАН да бъде отразено състоянието на водача.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на гореизложеното, съдът
намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на
посоченото нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което е санкциониран с относимата
разпоредба по чл.174, ал.3, предл.второ от ЗДвП.
За посоченото по-горе нарушение на жалб.С. е наложено наказание глоба в размер от
2000.00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца,
които са съобразени с разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като размерът им е строго
фиксиран.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалб.С. са отнети 12 контролни точки.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0341-000047 от 16.03.2021 г. на
Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, с което на М. М. С. от гр.Севлиево,
ул.”***” № 10, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.174, ал.3 и на основание
чл.174, ал.3, предл.второ от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000.00 /две
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, а
на осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. са отнети 12 контролни точки, като ПРАВИЛНО
И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7