МОТИВИ
по
НОХД № 519/2019 год.
по
описа на Районен съд - Силистра
Районна прокуратура - Силистра е
внесла обвинителен акт срещу Г.С.Г. с ЕГН:**********, роден на *** ***, … и
неправоспособен водач по обвинение за това, че:
1. На 01.07.2018 г. в с. К., обл. С., при условията на чл. 195, ал. 1, т. 1 - 6 от НК, а
именно чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, чрез използване на техническо средство —
контактен ключ за автомобил, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно
средство - товарен автомобил марка „Форд”, модел „Транзит 100” c регистрационен
№ CC4051AP на стойност 7 400 лева (седем хиляди и четиристотин лева) от
владението на собственика - юридическото лице „Д. и.“ ЕООД с ЕИК …,
представлявано от управителя А.Н.А. ***, без негово съгласие, с намерение да го
ползва, като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол
в кръвта 3,11 на хиляда, установено го надлежния ред с Протокол за химическа
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта - Протокол № 1034/10.07.2018г., издаден от Отделение „Съдебна
медицина и специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол“ при
МБАЛ „Св. А.-В.“ АД – престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 2 и т. 3 във вр. с чл.
346, ал. 1 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 от Наказателния кодекс;
2. На 01.07.2018 г. в с. К., обл. С. е управлявал моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Форд”, модел „Транзит 100” с регистрационен № СС4051АР, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 3,11 на хиляда, установено по надлежния
ред с Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта с № 1034/10.07.2018г. на
„Специализирана лаборатория за изследване на алкохол“ при МБАЛ „Св. А.-В.“ АД
- престъпление по чл. 3436, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
В хода на съдебните прения прокурорът
поддържа обвинението и моли съда да признае подсъдимия за виновен по
обвинението за престъпления по чл. 346, ал. 2, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 346,
ал. 1 и по чл. 343б, ал. 1 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
посочва чистото съдебно минало на подсъдимия, направеното самопризнание и
изразеното разкаяние. Като отегчаващи обстоятелства приема това, че подсъдимият
е управлявал МПС, въпреки че е неправоспособен водач. Счита, че е налице превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства и моли съда да определи наказания
към минимума. Изразява становище, че изпълнението на наказанието следва да бъде
отложено за изпълнение за срок от три години. Изтъква още, че едно такова
наказание ще изпълни целите, посочени в чл. 36 от НК. По отношение на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК сочи, че следва да се наложи и
кумулативно предвиденото наказание глоба и предлага такова в размер на 200
лева. Моли съда да приложи чл. 23, ал. 1 от НК и да определи едно общо
най-тежко наказание лишаване от свобода като отложи изпълнението на
определеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
Предлага към него съдът да присъедини наложеното наказание глоба.
Подсъдимият посочва, че е съгласен с
предложените наказания от прокурора.
В осигуреното му право на последна
дума заявява, че няма какво да добави.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г.С.Г. с ЕГН-********** е
роден на *** ***. Той е ….
В приетата към доказателствата
декларация в ДП той посочва, че не притежава недвижими имоти или МПС.
Подсъдимият е неправоспособен водач
на моторно превозно средство.
На 04.06.2018 г. бил сключен трудов
договор между него и представляващия „Д. И.“ ЕООД и подсъдимият започнал да
изпълнява работа като общ работник (строителство на сгради) в дружеството.
Фактически с управлението на дружеството се занимал свид. Н., който бил
упълномощен от управителя и собственика. Работното място на подсъдимия бил в
промишленото хале (базата) на дружеството в с. К.. Към 01.07.2018 г.
дружеството използвало в дейността си собствен товарен автомобил „Форд Транзит“
с регистрационен № СС 4051 АР. Свид. А.
и свид. Н. не позволявали на подсъдимия да управлява т.а., тъй като бил
неправоспособен водач.
На 01.07.2018 г., макар и в почивен
ден, подсъдимият и свид. И.А. били в базата на дружеството. Свид. А. работил
като бояджия в дружеството и задачата му била да боядисва рамки. Подсъдимият
трябвало да му помага при боядисването, обръщайки рамките. Свид. А. извършвал
възложената му работа, когато забелязал, че поведението на подсъдимия се
променя. Докато се отдалечавал и приближавал към мястото, където работил
свидетеля, подсъдимият изглеждал все по-почерпен. Свидетелят преценил, че
подсъдимият е употребил алкохол. В един момент подсъдимият по собствено решение
и без разрешение взел контактния ключ за товарен автомобил „Форд Транзит“ с регистрационен № СС 4051 АР, приближил се към паркирания в
близост т.а. и се качил на шофьорското място. Свид. А. извикал след него да
слезе от МПС, но подсъдимият не го послушал. Въпреки, че бил неправоспособен
водач и въпреки липсата на разрешение от работодателя, той потеглил с МПС в
посока към дома си, за да обядва. Целта му била след това да върне МПС. Нямал
намерение да отнема собствеността. Виждайки действията му свид. И.А. решил веднага
да се обади по телефона на свид. Д.Н., който обаче бил на място, където нямало
покритие и получил съобщението часове по-късно.
Междувременно с т.а. подсъдимият
излязъл от базата в посока ул. „Н. ж.“. Там той бил забелязан от свид. К.Р.,
който веднага познал подсъдимия, тъй като предния ден последният щял да блъсне
детето му. Свидетелят видял, че подсъдимия криволичи с т.а. Заради поведението
на водача, той застанал на пътя му. Подсъдимият спрял. Свидетелят отворил
шофьорската врата и попитал подсъдимия както прави. Веднага усетил мирис на
алкохол. Пресягайки се той взел контактния ключ за МПС. Подсъдимият извадил чук
и посегнал към свидетеля да го удари. Свидетелят обаче му отнел чука и се
обадил на тел. 112. През това време останал до подсъдимия, за да му попречи да
напусне мястото. На мястото пристигнали полицейски служители – свидетелите Т. и
В., и двамата мл. автоконтрольори в „Пътна полиция“
при ОДМВР – С.. Свид. Р. им предал ключа за МПС и им разказал какво се е
случило. Полицейските служители установили, че подсъдимия е във видимо нетрезво
състояние. Веднага подсъдимият бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, който отчел 3,16 промила алкохол в
издишания от водача въздух. След това подсъдимият бил задържан. Полицейските
служители помолили свид. Р. да откара МПС, защото било по средата на пътя.
Свидетелят обаче отказал и им обяснил, че не иска да управлява МПС, които са
чужда собственост.
Свид. В. съставил и връчил на подсъдимия
АУАН и талон за медицинско изследване с № 0024091 за явяване в ЦСМП- С. за
даване на кръвна проба. След това свидетелите В. и Т. съпроводили подсъдимия до
ЦСМП- С. за вземане на кръв съгласно издаденият талон за медицинско изследване.
Подсъдимият дал кръвна проба за изследване на алкохол. Концентрацията на
алкохол в кръвта е установена по надлежния ред с Протокол за химическа
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта — Протокол №1034/10.07.2018г., издаден от Отделение „Съдебна
медицина и специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол“ при
МБАЛ “Св. А.-В.“ АД, а именно 3,11 на хиляда.
Междувременно свид. Д.Н. забелязал
пропуснатото обаждане. Свързал се отново със свид. И.А., който му обяснил какво
се е случило. Казал му също, че полицейските служители са докарали МПС, но
нямало регистрационни табели. Веднага свидетелят отишъл до базата. След оглед
на МПС установил, че бронята е разпрана. Имало изкарани навън и някакви кабели.
Наложило се да наместят поизкъртеното табло.
Свидетелят Н. посочва, че всички
знаят къде са ключовете, защото това е необходимо, в случай на възникване на
инцидент. Изрично ако е необходимо т.а. да се управлява, съответния работник трябва
да се свърже с него и да поиска разрешение. Посочва, че не е давал разрешение
на подсъдимия да управлява МПС.
От приетото заключение по назначената
в хода на ДП съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че към момента на
извършване на инкриминираното деяние подсъдимият Г., въпреки състоянието на
обикновено алкохолно опиване, средна степен по клинични белези, не е бил в
променено състояние на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК, което да го
възпрепятства във възможността да разбира свойството и значението на
извършеното. Могъл е да ръководи постъпките си по разумни подбуди.
Видно от заключението по изготвената
в хода на ДП допълнителна ценова експертиза и приета от съда, пазарната цена на
товарен автомобил марка „Форд”, модел „Транзит 100” с регистрационен № СС4051АР
към момента на извършване на деянията е определена в размер на 7 400 лева.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена въз основа на обясненията на подсъдимия, свидетелските
показания, заключенията по назначените експертизи, както и приобщените писмени
доказателства по реда на чл. 283 от НПК. Единственото, с което подсъдимият не
се съгласява е, че е причинил щети по т.а. Твърди, че той не е причинил щетите.
Посочва, че установените вреди са били причинени преди 01.07.2018 г. Този факт
обаче няма значение за настоящото наказателно производство, тъй като не е
повдигнато подобно обвинение.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че събраните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и
категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка в обвинителния
акт, авторството на деянието и вината на подсъдимия.
По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:
1. Налице ли е деяние, извършено ли е
то от подсъдимия и каква е правната
му
квалификация, съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му
квалификация:
По обвинението за извършено престъпление
по чл. 346, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с ал. 1 от НК:
Предмет на престъпно посегателство
при ПЗО е чужда движима вещ, която за разлика от кражбата винаги е МПС.
Подсъдимият е осъществил признаците от състава на престъплението, извършвайки
действия по прекратяване владението от страна на дружеството върху процесния автомобил и установяване на свое такова,
доколкото запалил двигателя на т.а. и се отдалечил от базата на предприятието,
където било паркирано МПС.
Налице и квалификация по чл. 346, ал.
2, т. 2, предложение първо от НК, тъй като деянието е извършено от подсъдимия в
пияно състояние. В случая се засягат обществените отношения, гарантиращи
транспортната безопасност чрез недопускане на лица, които са под въздействие на
алкохол да управляват МПС. В Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на
ВС, е прието, че водачът на моторно превозно средство винаги е в „пияно
състояние”, когато в кръвта му има алкохолно съдържание не по-малко от 0,5 на
хиляда. Тази минимална концентрация на алкохол в кръвта е достатъчна, за да
обоснове квалификация за “пияно състояние" на дееца. Следователно
единственият критерий за определяне на съдържанието на понятието "пияно
състояние” на дееца е количествен. Концентрацията на алкохол е установена след
изследване на взета кръвна проба на подсъдимия Г. и е над 0,5 на хиляда.
Налице е и квалифициращият признак по
чл. 346, ал. 2, т. 3 от НК, доколкото отнемането е извършено при условията на
чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК – чрез използване на техническо средство – контактен
ключ за автомобила. Техническо средство са ключовете, независимо дали са
обикновени или секретни; подправени или оригинални; откраднати или намерени. В
такъв смисъл задължителната съдебна практика - Постановление № 6/ 26.04.1971 г.
по н.д. 3/71 г. на Пленума на ВС.
Подсъдимият е пълнолетен. С оглед
заключението по назначената СПЕ съдът приема, че подсъдимият е вменяем, следователно
наказателно отговорно лице.
От субективна страна е действал с пряк
умисъл. Същият е съзнавал, че извършва действия, насочени към прекъсване на
фактическата власт на собственика върху МПС и установяване на своя фактическа
власт върху него, пряко е целял настъпването на този резултат. В съзнанието му
е съществувала представа, че с действията си отнема вещ без съгласието на
собственика с намерение да я ползва. Освен това подсъдимият е съзнавал, че
извършва деянието в пияно състояние, използвайки взетия от него контактен ключ
за т.а.
2.Обект на престъплението по чл.
3436. ал. 1 от Наказателния кодекс са обществените отношения, свързани с
безопасността при управление на моторни превозни средства. Тъй като извършеното
престъпление е формално, то е довършено със самото осъществяване на
изпълнителното деяние.
Подсъдимият Г. е осъществил
изпълнителното деяние и то се е изразило в боравене от него с различни лостове
за управление на МПС, в резултат на което са приведени в движение механизмите
му. Това управление се характеризира с особеното състояние на водача. При
управлението подсъдимият е бил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда. Установена е концентрация на алкохол 3,11 на хиляда в кръвта на водача. Употребата на
алкохол и концентрация на алкохол е установена по надлежен ред в съответствие с
изискванията на по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Подсъдимият е пълнолетен. С оглед
заключението по назначената СПЕ съдът приема, че подсъдимият е вменяем,
следователно наказателно отговорно лице.
От субективна страна подсъдимият е
действал виновно с форма на вината пряк умисъл - съзнавал е, че след като е
употребил алкохол, участва в пътното движение като водач на автомобил.
Съдът приема, че е налице съставомерно деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, независимо че
същото е квалифициращо обстоятелство по повдигнатото обвинение по чл. 346, ал.
2 от НК: Налице е разлика от обективна страна между двете, доколкото състава на
чл. 343б, ал. 1 от НК изисква да е налице управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Квалифициращият състав по чл. 346, ал. 2,
т. 2 от НК не изисква подобна концентрация на алкохол в кръвта, за да е налице
деяние от обективна страна. Поради това съдът приема, че е налице съвкупност, а
не привидна такава.
Предвид събраните по делото
доказателство и горните разсъждения, съдът прие, че подсъдимия Г.С.Г. с ЕГН-**********,
роден на *** ***, … е извършил престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 2 и т. 3 във
вр. с ал. 1 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 от Наказателния кодекс, тъй като на
01.07.2018 г. в с. К., обл. С., при условията на чл.
195, ал. 1, т. 4 от НК, а именно чрез използване на техническо средство -
контактен ключ за автомобил, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно
средство – товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ 100“ с регистрационен № СС5051АР на
стойност 7 400 лева от владението на „Д. И.“ ЕООД – гр. С. с ЕИК …,
представлявано от управителя А.Н.А. ***, без негово съгласие и с намерение да
го ползва, като деянието е извършено в пияно състояние.
Пак по същите съображения съдът прие,
че подсъдимият Г.С.Г. е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
Наказателния кодекс, тъй като на 01.07.2018 г. в с. К., обл.
С. е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ
100“ с регистрационен № СС5051АР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно 3,11 на хиляда, установено по надлежния ред (по реда на
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози) - с химическо лабораторно изследване
на кръвна проба за алкохол.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЯТА:
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 346, ал. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода
за срок от една до десет години. За това престъпление не е предвидена
разпоредба, изключваща отговорността, а и не са налице основания за
освобождаване от наказателна отговорност. За извършеното престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК са предвидени наказания лишаване от свобода за срок от една
до три години и глоба в размер от 200 до 1000 лева.
При определяне на наказанията, които
следва да се наложат на подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36
от НК относно целите на наказанието. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия и направеното
самопризнание. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени факта,
че Г. е неправоспособен водач на МПС.
При тези обстоятелства съдебният
състав прецени, че следва да приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс
при определяне на наказанията, доколкото са налице многобройни и изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало и
направеното самопризнание. Поради това съдът прие, че и най-лекото, предвидено
в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Поради това, вземайки предвид
подбудите на дееца съдебният състав му определи наказание за извършеното от
него престъпление по чл. 346, ал. 2 от НК под най-ниския предел на основание
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от девет
месеца.
С оглед гореизложеното съдът определи
на подсъдимия наказания за извършеното от него престъпление по 343б, ал. 1 от
НК под най-ниския предел основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно лишаване
от свобода за срок от девет месеца и глоба в размер на 150,00 (сто и петдесет)
лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Силистра. Не може да се наложи наказанието, посочено в текста на чл. 343г от НК, тъй като подсъдимият е неправоспособен водач.
Съдебният състав прецени, че така
определените наказания са справедливи и ще изпълнят целите на наказанието – да
се поправи и превъзпита подсъдимия, да му окаже необходимото сплашващо
въздействие и да се въздейства предупредително и върху останалите членове на
обществото.
Доколкото с деянието си подсъдимият е
извършил две престъпления, на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание измежду
наложените на подсъдимия Г., а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъедини изцяло към определеното общо
най-тежко наказание лишаване от свобода и наказанието ГЛОБА в размер на 150,00
(СТО И ПЕТДЕСЕТ) лева, вносими в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Силистра.
- Да се освободи ли подсъдимия от
изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода и какъв да бъде
изпитателния срок при евентуално условно осъждане:
Предпоставки
за приложение на института на условното осъждане е лицето да не е било осъждано
преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения, не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание. Категорично такива
предпоставки са налице, тъй като към момента на деянието подсъдимият Г. не е
осъждан, а определеното общо най-тежко наказание е лишаване от свобода е за
срок от девет месеца. Съдебният състав прие, че подсъдимият е осъзнал
обществената неприемливост на извършеното и за постигане целите на наказанието,
включително неговото поправяне, не е необходимо той да търпи ефективно
наложеното му наказание лишаване от свобода. Поради това съдът отложи ефективното изпълнение на така
определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на основание чл. 66,
ал. 1 от Наказателния кодекс за изпитателен
срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
Предвид осъдителната присъда и на
основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимия да
заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР - Силистра сумата
от 500,22 лв. (петстотин лева и 22 стотинки), представляваща направени в хода
на досъдебното производство разноски във връзка с назначени експертизи от
разследващия.
Предвид осъдителната присъда на
основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимия Г. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Силистра направените по делото разноски в хода на съдебното производство в
размер на 40,00 (четиридесет) лева.
Воден от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Силвина Йовчева