Р Е Ш Е Н И Е №
1311
гр. Пловдив, 31.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на тринадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 2452 по описа за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е
положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС
за собственост на недвижим имот.
Ищците Р.Г.И., ЕГН **********, и М.Р.И., ЕГН **********, и двамата със съд.
адрес:***, чрез адв. Д.К. и адв. С.А., са предявили на 07.10.2016 г. срещу
ответника Община Пловдив положителен установителен иск за собственост по чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС на недв. имот, придобит по давност
от 1986 г. до сега, а именно: ******, със застроена площ от 93,62 кв.м,
подробно описан в исковата молба.
Ищците са предявили на 08.02.2017 г. при условията на
последващо пасивно субективно съединяване по реда на чл. 228, ал. 3 от ГПК и
положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК на същия
недв. имот срещу ответниците М.И.У. и Д.Г.У..
Ищците твърдят, че с нот. акт № 86/1970 г. майката на ищцата - М.У., е
придобила чрез дарение от своя баща И.Н.И.(С)1/4 ид.ч. от дворно място, цялото
от 2 137 кв.м, съставляващо парцел ХХХІ-172, кв. 30-41 по плана на ***,
като тази 1/4 ид. част е била отчуждена по реда на ЗТСУ (отм.) със Заповед №
СД-116/02.10.1980 г. за изграждане на ***, срещу което М.У. е била обезщетена
на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.) със Заповед № СД-36/18.02.1986 г. с
процесния апартамент № ***, с площ от 93,62 кв.м, ведно с изба № * с площ от
4,42 кв.м. За този апартамент е съставен нот. акт № 51, том ХІ от 11.12.1986 г.
на името на М.И.У. и на съпруга ѝ Г.Д.У., на когото по реда на чл. 102 от
ЗТСУ (отм.) тя е прехвърлила 1/2 ид.ч. от недв. имот. Г. У. е починал на ***и е
оставил за свои наследници по закон съпругата си М. и низходящите си Р.
(ищцата) и Д., които са негови собственици, тъй като апартаментът е заплатен
частично и със собствени средства на М. и Г.У..
Двамата
ищци са сключили граждански брак на ***. и оттогава заедно непрекъснато, трайно
и необезпокоявано владеят този имот като собственици, извършили са редица
подобрения и са заплащали данъците за него.
Независимо от това, Кметът на Община
Пловдив е издал АОС № 1190/25.01.2005 г. за същия апартамент, въпреки че нито М.У.,
нито съпругът й са правили искане за отмяна на отчуждаването на подарената на М.
1/4 ид.ч. от имота (парцел ХХХІ-172, кв. 30-41 по плана на ***), срещу което е
получен като обезщетение процесния апартамент № ***, частично заплатен с лични
средства на У..
Заедно с подарената на М.У. ид.ч. от
недв. имот с пл.№ 172, баща й И.Н.И.(С)е придобил чрез доброволна делба и друг
недв. имот с пл. № 376 по кадастралния план от 1953 г., целият с площ от 10
дка, като части от този имот са отчуждавани неколкократно по реда на ЗПИНМ
(отм.) и по реда на ЗТСУ (отм.), като със Заявление вх.№ ***наследниците на И.И.(С)а
именно: В.И. - съпруга и низходящите му М.У., И.И.и Н.И., са поискали от Кмета
на Община Пловдив да отмени отчуждаването на имот пл. № 376, но са получили отказ.
Срещу него е образувано адм.д.№ 230/2000 г., ПОС, и с влязло в сила решение
жалбата на наследниците е уважена частично, като съдът е приел, че свободната
площ от 540 кв.м подлежи на реституция и е възстановил реално собствеността
върху нея, но за отчуждената 1/4 ид.ч. от майката на ищцата - М.У., за което тя
е била обезщетена с процесния апартамент, няма направено от правоимащите лица
искане за реституция и затова такава не е настъпила по силата на закона.
Предвид
гореизложеното, ищците смятат, че със съставянето на АОС № 1190/25.01.2005 г.
за процесния апартамент № ***, подробно описан по-горе, за тях възниква правен
интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск за
собственост, придобита въз основа на изтекла в тяхна полза 10-годишна
придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС, поради което молят съда
да постанови решение, с което да признае както по отношение на
първоначалния ответник Община Пловдив, така и по отношение на М. и Д. У., че
ищците са негови собственици на основание изтекла в тяхна полза 10-годишна
придобивна давност.
Подробни съображения в тези насоки излагат в исковата
молба, в уточненията ѝ, както и в писмена защита по съществото на спора.
В подкрепа на твърденията си ангажират писмени и гласни доказателства. Ответникът Община Пловдив, ЕИК *********,
пл. *** 1, представлявана от Кмета инж. Иван Борисов Тотев, чрез пълномощника
си Гл. юрисконсулт М.Т., е подал отговор, в който заявява, че оспорва изцяло иска
като недоказан и неоснователен и моли да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че от 1986 г. до постановяване на решението за
реституция по адм.д.№ 230/2000
г., ПОС, т.е. до 2001 г., процесният апартамент е бил собственост на родителите
на ищцата Р.И. - М. и Г.У.. Ищците не са били страни в реституционното
производство, приключило с влязло в сила съдебно решение, поради което всички
възражения в тази насока са недопустими. От представените от ищците
удостоверения от Сектор „БДС” е видно, че в периода 1986 г. - 1990 г. те са
живели на различни други адреси, но не и в процесния апартамент, като
претенциите им до 2001 г. следва да бъдат насочени към родителите на ищцата - М.
и Г.У., а не към Община Пловдив, тъй като през този период тя не е била
собственик на процесния недв. имот.
Претенции спрямо този недв. имот е заявила единствено Р.И.
по гр.д.№ 636/2005 г., ПРС, и то само за 1/6 ид.ч. от него в качеството й на наследник
на баща й Г. У., като с влязло в сила решение № 2173/22.11.2006 г. ПОС е
отхвърлил иска за собственост на същия апартамент, тъй като по силата на чл. 5,
ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, … при отмяна на отчуждаването отстъпените в
обезщетение жилища стават общинска собственост по силата на закона.
Ето защо, влязлото в сила решение по адм.д.№ 230/2000 г., ПОС, за отмяна на
отчуждаването има вещноправни последици и е достатъчно основание за актуване на
процесния недв. имот като ЧОС.
Твърдението на ищците, че владеят апартамента непрекъснато, трайно и необезпокоявано
от 1986 г. до сега не е подкрепено с доказателства и е изцяло голословно. След
съставяне на 25.01.2005 г. на АЧОС Община Пловдив многократно е правила опити
да влезе във владение на имота, за което са съставяни констативни протоколи и
са изпращани покани до ищцата и до нейната майка М.У..
Освен
това, за периода от отмяната на отчуждаването - 29.06.2001 г. до 01.06.2006 г. не е изтекъл дори и 5-годишния
давностен срок, а след 01.06.2006 г. давността за придобиване на частни
държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2017 г., според последното
изменение на § 1 от ЗД на ЗС.
Ето защо, ответникът Община Пловдив моли иска да се
отхвърли като неоснователен, ведно с присъждане на разноски. Подробни
съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на спора. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Ответници М.И.У., ЕГН **********, и Д.Г.У., ЕГН **********,***,
са подали отговор, в който заявяват, че признават изцяло иска като доказан и
основателен.
Заявяват,
че не оспорват изложените от ищците фактически обстоятелства, а оспорват
твърденията на другия ответник – Община Пловдив, изложени в отговора ѝ.
Считат, че владението на процесния недв. имот от страна на ищците не е било
прекъсвано, тъй като отправената от Община Пловдив през 2005 г. покана за
предаване на владението на този недв. имот е адресирана до ответницата М.У., а
не до ищците. Твърдят също, че разпоредбите за мораториума върху придобиването
по давност на общински недв. имоти в конкретния случай са неприложими, тъй като
апартаментът е бил частна собственост на М.У. и на съпруга ѝ Г., а не
общинска такава, като към 2001 г. вече е изтекъл 10-годишния давностен срок в
полза на ищците, които владеят апартамента от 1986 г.
Подробни съображения в тези насоки излагат в отговора си. В
подкрепа на твърденията си не ангажират доказателства.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди
доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
От
събраните по делото писмени доказателства – нот. акт № 86, том XVII, дело № 7918/1970 г. на нотариус при НС – Пловдив;
Заповед № СД-116/02.10.1980 г. и Заповед № СД-148/17.11.1980 г. на ГНС –
Пловдив; Заповед № 33/18.02.1985 г. по чл. 102 от ЗТСУ (отм.); удостоверение за
граждански брак от ***; Заповед № СД-36/18.02.1986 г. на ОбНС – Пловдив по чл.
100 от ЗТСУ (отм.); нот. акт № 51, том ХІ, дело № 61441/11.12.1986 г. за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недв. имот,
съставен на името на М.И.У. и на съпруга ѝ Г.Д.У., се установява, че майката
на ищцата Р.И. - М.И.У., е придобила чрез дарение, извършено с нот. акт №
86/1970 г., от нейния баща И.Н.И.със съгласието на нейната майка В.И.И., собствеността
на 1/4 ид.ч. от дворно място, цялото от 2 137 кв.м, съставляващо парцел
ХХХІ-172, кв. 30-41 по плана на ***, като още 1/4 ид.ч. от това дворно място е
подарена със същия нот. акт на сина на И. и В.И. – И.И.И..
Това дворно място с площ от общо 2 137
кв.м е отчуждено изцяло от М.И.И., от В.Н.И. и от М.И.У. по реда на ЗТСУ (отм.) със Заповед № СД-116/02.10.1980 г. за
изграждане на ***, като за подарената
на М.И.У. и след това отчуждена 1/4 ид. част от това дворно място - имот пл.№
172 от ***, тя е била обезщетена на
основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.) със Заповед № СД-36/18.02.1986 г. с процесния тристаен
апартамент № ***, с площ от 93,62 кв.м, ведно с изба № * с площ от 4,42 кв.м,
като за това е съставен нот. акт № 51, том ХІ от 11.12.1986 г. на името на М.И.У.
и на съпруга ѝ Г.Д.У., на когото по реда на чл. 102 от ЗТСУ (отм.) тя е
прехвърлила 1/2 ид.ч. от недв. имот.
Видно от
приложеното удостоверение за наследници изх.№ ***, издадено от ***, Г.Д.У. е
починал на ***и е оставил за свои законни наследници съпругата си М.И.У. и
низходящите си Р.Г.И. (ищцата) и Д.Г.У..
И.Н.И.(С.),
поч. на ***, който е баща на М.У., видно от удостоверение за наследници изх.№ ***на
***, респ. дядо на ищцата Р.И., е притежавал нива от 10 дка, описана в т. 5 от
нот. акт № 152, том 12 от 1929 г., видно от приложения нот. акт и записката към
него. По т. 48 от Протокол № 5/08.11.1966 г. на комисията по § 85 от ППЗПИНМ
(отм.) е отчуждена по реда на чл. 55-а от ЗПИНМ (отм.) част от имот № 377 от
1 672 кв.м, собственост на
наследници на Г. Н.С., предаваема се по регулация към терена на жил.
комплекс „***, а по т. 49 от същия протокол е отчужден имот № 376,
представляващ овощна градина от 4 571 кв.м, собственост на И.Н.И., включен в терена на посочения
жил. комплекс за изграждане на жил. блокове ***, видно от приложения протокол.
Със
Заявление вх.№ 0894-М-8/19.05.1998 г. до Кмета на Община Пловдив, подадено от наследниците на И.Н.И.(С)– съпруга,
дъщеря и двама синове, същите са заявили, че наследодателят им е притежавал
нива от 10 дка в землището на ***, отчуждена по ЗПИНМ (отм.) с Протокол №
5/08.10.1966 г. и са поискали „да бъде
отменена заповедта за отчуждаване на част от имота на И.Н.И./С./ или да бъдем
обезщетени …с компенсационни бонове“, видно от приложеното заявление.
По това
искане Кметът на Община Пловдив е постановил изричен отказ, обективиран в писмо
изх.№ Р-894-М-8/14.10.1999 г., който отказ е отменен частично с решение от
29.06.2001 г. по адм.д.№ 230/200 г., ПОС, потвърдено с Решение № 7652/30.07.2002
г. по адм.д.№ 8836/2001 г., ВАС, IV отд., което се установява от приложените писмо, жалба до ПОС и съдебни
решения, ведно със скица № 6 на вещото лице инж. Д. К.. Съдилищата са приели,
че частта от имот пл.№ 376 по плана на ***, означена с буквите А, Б, В, Г, Д, Е
и А на посочената скица № 6, с площ от 540 кв.м и лице от 14 м към ул. ***, съставляваща
част от имот № 172, е свободна от застрояване и „не е организирана /благоустроена/“, поради което е отменено
отчуждаването за тази част от имот пл.№ 376.
Въз основа
на това съд. решение и на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС, вр. чл. 5 от
ЗВСВНОИ Кметът на Район ***е издал АЧОС № 1190/25.01.2005 г. за процесния
апартамент, в който като бивши собственици са посочени М.И.У. и Г.Д.У., видно
от приложения акт.
От
представените Констативен акт № 5-Ж по чл. 80, ал. 2 от НРПУРОС от 23.06.2011
г. на Район ***, както и др. 2 такива акта, се установява, че общинската
администрация е констатирала, че процесният апартамент „се държи без основание от Р.Г.И.“.
Със
Заповед № 46-РОА-625/08.09.2016 . на Кмета на Район ***е наредено на основание
чл. 65 от ЗОС процесния апартамент – ЧОС, да се изземе от Р.Г.И., която го
държи без основание.
Ищците Р.
и М. И.са сключили граждански брак на ***., видно от представеното
удостоверение № ***от същата дата, като са представени и справки от Сектор
„БДС“ при ОД на МВР – Пловдив относно регистрираните от тях постоянен и настоящ
адрес.
Представени
са също и приходни квитанции за заплатени от ищцата, от брат ѝ Д.У. и от
майка ѝ М.У. данък недв. имоти и такса смет за периода 2010 г. – 2016 г.
за процесния апартамент в *** (л. 57 – 74).
Няма спор,
че процесният ******,
състоящ се от 3 стаи, столова и готварна, със застроена площ от 93,62 кв.м, при
съседи: ап. 45, ап. 47, отгоре - ап. 60, заедно с избено помещение № *
със застроена площ от 4,42 кв.м, при съседи на избата: изба № *,
коридор, коридор, както и припадащите се части 1,26 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, съставлява самостоятелен обект в
сграда с
идентификатор 56784.530.2224.3.13 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, при съседи: на същия етаж -
56784.530.2224.3.14, под обекта - 56784.530.2224.3.9, над обекта -
56784.530.2224.3.17, видно от приложената схема № 24301/27.08.2010 г.
По делото са разпитани свидетелите М.К.П., Н.М.М.и Й.Т.Г.-М., показанията
на който съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.
От показанията на свид. П.се установява, че се познава с ищците Р. и М. още
от 1986 г. - „от нанасянето ни, когато ни
дадоха ключовете. Р. и М. живеят в апартамента на *-тия етаж. През 1986/87 г. Р. и М. учеха в Р.и си
идваха от време на време, за да оправят апартамента….трябваше да се слагат
контакти, чешми, осветителни тела, ключове, шкафове. Всички тези довършителни
работи ние собствениците си ги правихме сами в апартаментите. М. хареса това,
което майсторите бяха направили в моя апартамент и затова след като те
приключиха работа при мен, отидоха да работят в неговия апартамент. Там
направиха кухненски шкафове, двулицев шкаф между кухнята и дневната, в коридора
направиха вграден гардероб, в банята трябваше да се зазидат тръбите, слагаха
фаянсови плочки, теракота. …боядисваше
се дограмата, стените. След като се роди синът на Р. и М. – Р., Р. *** да го
гледа, без да ходи повече да живее в Р..
…Те и до сега си живеят там (в апартамента). …В началото, докато се правеше ремонта в апартамента на Р. и М.,
ключовете стояха при мен, за да контролирам майсторите какво правят….майката на
Р. – М.У. … и Д.У. ***, но не в това жилище, в което живеят Р. и М..“
От показанията на свид. М., който също е съсед на ищците („От 1986 г. …живеем врата до врата“), се
установява, че след като сключили брак през *** г. Р. и М. заживели в процесния
апартамент, в който „живеят непрекъснато
и до сега. Р. като *** беше разпределена в Р.и още откакто се нанесохме в
апартаментите на ул. ***, тя и съпругът ѝ започнаха да пътуват до Р.….През
1987 г. се роди синът на Р. – Р. и тя излезе в майчинство. Оттогава се върна в ***
с детето и повече не е ходила да работи в Р.. …Р. и М. от първия ден започнаха
ремонти в апартамента. Когато ходиха в Р., оставяха при мен ключ от апартамента
и аз съм отварял на майсторите, за да лепят фаянсови плочки, сложиха метална
врата отвън, направиха преграден шкаф между кухнята и дневната, в кухнята
дърводелци също правиха кухненски шкафчета, слагаха ламинат, теракот в детската
стая и подово отопление. Освен мен, ключ от апартамента на Р. имаше и М.,
човекът, който беше свидетел преди мен. От 1986 г. само Р. и М. са живели в
този апартамент. Никой друг не е живял там, освен тях двамата. …Познавам М.У. и
Д.У., те са съответно леля и братовчед на моята съпруга В.. М. и Д. никога не
са живели в апартамента на Р. и М.. …те имат и други имоти в *** …, но те си
живят в с. ***.“
Аналогични са и показанията на свид. М., също съседка на
ищците от 1986 г. От тях се установява, че „Р.
след като завърши висшето си образование беше разпределена като *** в гр. Р.,
те пътуваха от *** до Р., а в този период в апартамента течаха ремонтните
дейности. Идваха си да следят ремонтните дейности. …Децата на Р. *** … Р. е
роден ***а дъщеря им М.е родена ***…Преди да се роди М. – дъщерята на Р. и М.,
те окончателно приключиха с ремонта на апартамента и се бяха върнали в * и
тогава се роди дъщеря им М.. …М.У. и Д.У. …никога не са живели в този
апартамент. М. живееше след *** г. в с. ***, там имат наследствен имот, и Д. –
също. М. и Д. У. не са живели в апартамента на Р. и М., само са им идвали на
гости и са си отивали.“
При така
установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1
от ГПК е процесуално допустим, тъй като към
момента на предявяването му ищците се намират във владение на процесния недв.
имот, което се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, и за тях е налице правен интерес, тъй като собствеността на процесния апартамент се оспорва от ответната
община чрез актуването му като частна общинска собственост и изземването му по
реда на чл. 65 от ЗОС.
Разгледан по същество искът е
ОСНОВАТЕЛЕН.
За да се уважи положителен установителен иск за собственост на недвижим
имот следва да се установи, че ищецът е собственик на вещта на посоченото от
него правно основание, както и че ответникът също претендира да е собственик на
процесната вещ, поради което да е налице оспорване на собствеността от негова
страна, като спорната вещ се намира във владение на ищеца. Последното, както се
отбеляза по-горе, не е спорно по делото и се установява от събраните писмени и
гласни доказателства, поради което съдът намира, че е налице една от
предпоставките за уважаване на установителния иск за собственост по чл. 124,
ал. 1 от ГПК - спорната вещ – (процесният апартамент) се намира във владение на
ищците.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а разпоредбата на чл. 83 от ЗС създава оборима презумпция относно периода на владението, тъй като който докаже, че е владял в различни времена, се предполага, че е владял и в промеждутъка, освен ако не се докаже противното. Според легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението от своя страна е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а разпоредбата на чл. 69 от ЗС също създава оборима презумпция, според която
се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
По делото не е спорно, а и от приложените писмени доказателства се
установява, че процесният апартамент е придобит от М.и Г.У. по реда на чл. 100
и чл. 102 от ЗТСУ (отм.), като имотно обезщетение на М.У. за отчуждените от нея
на лично основание по реда на ЗТСУ (отм.) 1/4 ид.ч. от недв. имот с площ от 2 137 кв.м, съставляващ парцел
ХХХІ-172, кв. 30-41 по плана на ***, за което е съставен нот. акт № 51, том ХІ
от 11.12.1986 г. на името на двамата родители на ищцата Р.И.. Въпреки, че е
придобила процесния апартамент на годно правно основание, майката на ищцата - М.У.
никога не е живяла в него, не го е владяла и не е афиширала собствеността си. Не
се събраха доказателства бащата на ищцата - Г. У. също да е живял в този
апартамент до смъртта си на ***Напротив, от кредитираните гласни
доказателства, които са убедителни, последователни и непротиворечиви, се
установява, че ищците Р. и М.И. са упражнявали фактическа власт върху процесния
апартамент още от 1986 г. и до сега, като са демонстрирали явно и несъмнено
спрямо ответниците намерението си да своят този имот, като от самото му
построяване през 1986 г. са извършили редица довършителни работи и подобрения в
него, нанесли са се да живеят в този апартамент и са го обитавали непрекъснато
и необезпокоявано в продължение на много повече от 10 г., поради което са
придобили собствеността на същия към 01.01.1997 г. на основание изтекла в тяхна
полза 10-годишна придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
От събраните доказателства по делото не се опровергаха законовите
презумпции на чл. 83 и чл. 69 от ЗС. Наличието на адресна регистрация на ищците
на адреса на процесния недв. имот от 1990 г. не променя тези изводи, тъй като
от свидетелските показания се установи, че ищците са упражнявали фактическа
власт върху имота още от построяването му през 1986 г. Не е задължително същите
да са живели постоянно в него, като е достатъчно да са извършвали фактически
действия, които недвусмислено да демонстрират намерението им да своят имота,
каквито в случая са налице. Дори да се приеме, че придобивната давност започва
да тече от датата на адресната регистрация на ищците на адреса на процесния
недв. имот през 1990 г., то в този случай те са придобили същия по силата на
изтекла 10-годишна давност към 01.01.2001 г., т.е. 5 г. преди Община Пловдив да
актува имота с АЧОС № 1190/25.01.2005 г. и да предприеме изземването му по чл.
65 от ЗОС през 2016 г.
Ето защо, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установява, че ищците са владени процесния апартамент от 1986 г. до сега явно,
непрекъснато и необезпокоявано, поради което същите се легитимират като негови
собственици на основание изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност по
смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Съставеният от Община Пловдив АЧОС № 1190/25.01.2005 г. за процесния
апартамент на основание чл. 2, ал. 1, т. 1
от ЗОС, вр. чл. 5 от ЗВСВНОИ не я легитимира като негов
собственик, тъй като по делото не се установи наличието на предпоставките по
тези законови текстове. Няма отправено от М.И.У. искане за реституция на
отчуждения от нея на лично основание
недв. имот по реда на ЗТСУ (отм.), като в представеното по делото Заявление вх.№ 0894-М-8/19.05.1998 г. до
Кмета на Община Пловдив изрично е посочено, че е от името на наследниците на И.Н.И.(С.), посочени
поименно - съпругата му В.И., неговата дъщеря М.У. и двамата му синове Н. и И.И.,
като същите са заявили, че наследодателят им е притежавал нива от 10 дка в
землището на ***, отчуждена по ЗПИНМ (отм.) с Протокол № 5/08.10.1966 г. и са
поискали изрично „да бъде отменена
заповедта за отчуждаване на част от имота на И.Н.И./С./ или да бъдем обезщетени
…с компенсационни бонове“, като липсва искане за реституция на недв. имот,
отчужден по реда на ЗТСУ (отм.).
Тъй като за
отчуждените лично от М.У. по реда на ЗТСУ (отм.) 1/4 ид.ч. от недв. имот с площ
от 2 137 кв.м, съставляващ парцел
ХХХІ-172, кв. 30-41 по плана на ***, липсва подадено от нея в лично качество в
законоустановения срок искане за реституция, то такава не е настъпила и затова
не са налице предпоставките на чл. 5 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНС и ЗС за
връщане на полученото имотно обезщетение. Тъй като отчуждаването на тези ид.ч.
е станало по реда на благоустройствените закони, то реституцията не настъпва ex lege, нито по почин на съда, поради което няма основание за
актуване на отстъпения в обезщетение апартамент като ЧОС.
Ето защо, предявеният положителен установителен
иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят общо на
ищците направените от последните разноски по съдебното производство в размер на
общо 5 310,33 лв., съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и писмените
доказателства към него.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Пловдив, ЕИК *********, пл. *** , представлявана от Кмета инж. Иван
Борисов Тотев, както и по отношение на М.И.У., ЕГН **********, и на Д.Г.У., ЕГН
**********,***, че Р.Г.И., ЕГН **********, и М.Р.И., ЕГН **********, и двамата със съд. адрес:***,
чрез адв. Д.К. и адв. С.А., са собственици на основание изтекла в тяхна полза
10-годишна придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС, считано от
1986 г. до сега, на следния недв. имот:
- ******, състоящ се от 3 стаи, столова и готварна, със застроена площ
от 93,62 кв.м, при съседи: ап. *, ап. *,
отгоре - ап. *, заедно с избено помещение № *
със застроена площ от 4,42 кв.м, при съседи на избата: изба № *,
коридор, коридор, както и припадащите се части 1,26 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, която съставлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.530.2224.3.13 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на
ИД на АГКК, при съседи: на същия етаж - 56784.530.2224.3.14, под обекта -
56784.530.2224.3.9, над обекта - 56784.530.2224.3.17.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, ***, представлявана от Кмета инж.
Иван Борисов Тотев, М.И.У., ЕГН **********, и Д.Г.У., ЕГН **********,***, да
заплатят общо на Р.Г.И., ЕГН **********, и М.Р.И., ЕГН **********, и двамата
със съд. адрес:***, чрез адв. Д.К. и адв. С.А., сумата 5 310,33 лв. (пет хиляди
триста и десет лв. и 33 ст.) - такси и разноски по съдебното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/