№ 1501
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501544 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „
Рива Кредит „ ООД, ЕИК ********* срещу Разпореждане от 26.05.2022 г.- обективирано в
Заповед № 3782/26.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр.д. № 7104/2022 г. на РС - Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 4,47 лв., представляваща
обезщетение за забава върху вземането за договорено възнаграждение, за присъждане на
законната лихва върху това вземане, считано от депозиране на заявлението, съответно и за
разноски на заявителя за разликата от присъдения до претендирания размер.
Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането
е за неговата отмяна и уважаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в тази му част.
Съдът установи следното:
Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, процедура по чл. 276 от ГПК не се
изпълнява – производството по издаването на заповед по чл. 410 от ГПК е едностранно.
Разгледана по същество е основателна.
За да откаже издаването на заповед по чл. 410 от ГПК за процесната сума от 4, 47 лв. –
представляваща законната лихва върху падежиралата договорна лихва от 459, 31 лв. /
възнаграждението на кредитодателя за предоставения от него кредит по договор за
потребителски кредит № 100225/5.5.2020 г. / за периода 12.04.2022 г. – 16.05.2022 г., ведно
със законната лихва върху сумата 459,31 лв., считано от 17.05.2022 г. / датата на депозиране
на заявлението / и разноските - дължими се при уважаване на претенцията от 4,47 лв.,
районният съд е приел, че начисляването на лихва за забава в размер на законната лихва
върху договорната /възнаградителната / лихва съставлява анатоцизъм и е допустимо само
между търговци и ако е изрично уговорено /чл. 294 ал. 2 от ТЗ/ - какъвто настоящия случай
не е.
Разпореждането е неправилно.
Както основателно поддържа частния жалбоподател, трайната съдебна практика в тази
насока / цитираното в жалбата Определение № 765/13.12.2018 г. по т.д. № 1657/2018 г. на
1
ВКС, но не само / последователно и непротиворечиво приема че договорната /
възнаградителна / лихва по предоставен паричен кредит съставлява възнаграждението на
търговеца за предоставените на кредитополучателя на основание облигацията парични
средства, а не лихва за забава с обезщетителен характер при просрочие на изпълнението на
паричните задължения. В този смисъл договорната лихва е цената на стойността на
предоставения за временно ползване капитал, при неплащането на която цена в срок
кредитополучателят дължи мораторна лихва върху просрочените суми – главница и
възнаградителна лихва по реда и при условията на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, а ако такава не е
уговорена – законната лихва – какъвто е настоящия случай. Ето защо в разглежданата
хипотеза не е налице анатоцизъм, нарушаващ разпоредбата на чл. 294 ал. 2 от ТЗ, съответно
ограничението на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД - както неправилно е приел районния съд.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Разпореждане от 26.05.2022 г.- обективирано в Заповед № 3782/26.05.2022 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 7104/2022 г. на
Районен Съд – Пловдив, с което е отхвърлено заявление вх. № 39 588/17.05.2022 г. на „ Рива
Кредит „ ООД, ЕИК202752427 за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК за сумата 4,47 лв., представляваща законната лихва върху падежиралата
договорна лихва от 459, 31 лв. / възнаграждението на кредитодателя за предоставения от
него кредит по договор за потребителски кредит № 100225/5.5.2020 г. / за периода
12.04.2022 г. – 16.05.2022 г., за законната лихва върху сумата 459,31 лв., считано от
17.05.2022 г. / датата на депозиране на заявлението / до окончателното й изплащане и за
разноските, дължими се при уважаване на претенцията от 4,47 лв. и Връща делото на
същия съд и състав за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК досежно тези претенции.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2