Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 22.07.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Райна Стефанова
Членове:
Милена Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. № 4686 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба вх. №
01648/08.03.2021г. на „П.И.Б.“ АД срещу постановление за възлагане от
25.02.2021г. по изпълнително дело № 20209240400961 по описа на ЧСИ Г.К..
Постановлението от
25.02.2021г. е било издадено по реда на чл. 505, ал. 1 от ГПК, в полза на П.В.К.-И.,
съпруга на длъжника в изпълнителното производство М.П.И., след пристъпването
към изпълнение по отношение на имот съпружеска имуществена общност (апартамент
56 в гр. София, район „Изгрев“, ул.“*******бл.***, ***), при насрочена публична
продан за времето от 26.01.2021г. до 26.02.2021г., след като до
24.02.2021г. от нейно име е била платена
сумата от 232 157 лева – равностойност на дела на съпруга длъжник от
общата вещ, съответно на цената на имота от общо 464 314 лева, определена
от назначеното в изпълнителното производство вещо лице - оценител.
Изпълнителното производство е било образувано по молба на НАП.
С
определение на съда от 14.04.2021г. жалбата е била оставена без разглеждане по
съображения, че за оспореното постановление процесуалният закон не предвижда
обжалване.
Определението е било отменено съгласно определение № 1795
от 08.07.2021г. по ч.гр.д. № 1685/2021г.
на състав н а Апелативен съд – гр. София по съображения, че
постановлението за възлагане по чл. 505, ал. 1 от ГПК не е необжалваемо -
липсва изрична разпоредба, която да определя същото като такова.
При това постановено определение, задължителна за настоящата съдебна инстанция, жалбата по делото следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна по делото се установява, че изпълнителното производство е било образувано на 08.01.2019г., първоначално пред ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803 на КЧСИ, по молба на Национална агенция за приходите, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.06.2018г. от Административен съд – гр. Бургас по адм. дело № 2190/2016г.
В молбата от 08.01.2018г. взискателят НАП е поискал, освен другото, насочване на изпълнението към недвижими имоти, собственост на длъжника.
Длъжникът е притежавал, при условията на съпружеска имуществена общност, освен другото, апартамент 56 в гр. София, район „Изгрев“, ул.“*******бл.***, ***.
Върху имота от частния съдебен изпълнител е била наложена възбрана (постановление от 12.03.2019г.)
С молба от 29.10.2020г. от длъжника е било поискано изнасянето на имота на публична продан, с което взискателят НАП се е съгласил съгласно изрична молба от 30.10.2020г.
Междувременно,
на 04.11.2020г., делото е било прехвърлено и е продължило под № 20209240400961 по описа на
ЧСИ Г.К..
От този съдебен изпълнител е бил насрочен опис и назначено вещо лице за оценка на имота (протокол от 30.12.2020г.). Оценката е била 464 314 лева за целия имот, съответно 232 157 лева за ½ идеална част от имота.
Първа публична продан е била насрочена за времето от 26.01.20201г. до 26.02.2021г.
За насрочване
на описа и проданта е бил уведомен жалбоподателят „П.И.Б.“ АД, тъй като имотът апартамент № 56 е бил
ипотекиран в полза на банката във връзка
с договор за банков кредит от 05.09.2012г., сключен между М.П.И. и банката.
Ипотеката се е отнасяла до целия имот, включително частта на съпругата на
длъжника П.В.К.-И., съгласно договор за учредяване на ипотека, оформен с
нотариален акт.
С разпореждане от
24.02.2021г. по делото са били присъединени допълнителни вземания на НАП.
На същата дата П.В.К.-И. е поискала поставяне в дял на апартамента с внасяне от нейно име на сумата от общо 232 157 лева за ½ идеална част от имота – тази на нейния съпруг. На 25.02.2021г. е било постановено и оспореното постановление по чл. 505 от ГПК.
Също на 25.02.2021г. от „П.И.Б.“ АД е била подадена молба, съдържаща изявление, че банката е присъединен взискател по чл. 459, ал. 2 от ГПК, а на 26.02.2021г. от банката е било поискано присъединяване по делото по реда на чл. 456, ал. 1 от ГПК за вземания срещу М.П.И. по междувременно издаден изпълнителен лист от 24.02.2021г. За присъединяването е било постановено разпореждане на частния съдебен изпълнител от 01.03.2021г.
Изпълнителният лист е бил издаден в заповедно производство по чл. 417 от ГПК
след обявяване на задълженията по договора за кредит от 05.09.2021г. за предсрочно изискуеми, считано от 20.01.2021г., поради пристъпването към
изпълнение от НАП за задължения на кредитополучателя и съгласно клаузите на
договора за кредит.
В извършено на 08.03.2021г. разпределение в
изпълнителното производство сумата от 232
157 лева е била разпределена основно за погасяване на задълженията на М.П.И.
към „П.И.Б.“ АД
– присъединен взискател в производството.
При тези установени обстоятелства жалбата по делото е неоснователна.
Към
25.02.2021г. П.В.К.-И.
е имала качеството съпруг – недлъжник и с внасяне на равностойността на дела на
съпруга - длъжник от общата вещ според определената цена на имота до деня, предхождащ деня на проданта,
проданта е била осуетена, а ½ идеална част от продавания имот –
възложен на П.В.К.-И..
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че П.В.К.-И. не е имало такова качество и не е
могла да придобие имота.
Тя е станала ипотекарен длъжник в изпълнителното производство поради учреденото от нея обезпечение във връзка с договора за кредит от 05.09.2012г. едва на 26.02.2021г., когато като кредитор на М.П.И., и въз основа на изпълнителен лист с действие по чл. 429, ал. 3 от ГПК, банката се е присъединила като взискател в производството по реда на чл. 456, ал. 1 от ГПК. Оттогава е приложимо и разрешението по т. 2 от ТР 4/2017 от 11.03.2017г. по тълк. дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава жалбоподателят – че този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство.
Преди това е била налице хипотезата на чл.
459, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 501, ал. 1 от ГПК – продан на ипотекиран имот не по
вземане на ипотекарния кредитор -
относно идеалната част от апартамента
на М.П.И., съответно на презумираното равенство на дяловете по чл. 506
от ГПК, както и след прекратяване на съпружеската имуществена общност по чл.
27, ал. 4 от СК при насочването на изпълнението върху вещ в режим на съпружеска
имуществена общност за личен дълг на един от съпрузите – към Национална агенция за приходите. Изпълнителното
производство е било образувано по молба на Национална агенция за приходите и за
събиране на вземания на тази агенция към М.П.И..
Без значение е още кой конкретно е внесъл сумата от 232 157 лева, щом това е било от името на съпруга недлъжник и за осъществяване на фактическия състав на чл. 505 от ГПК. Това оплакване на жалбоподателя „П.И.Б.“ АД също е неоснователно.
При изложеното подадената по делото жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. № 01648/08.03.2021г. на „П.И.Б.“ АД, с ЕИК ******** и със
седалище и адрес на управление ***, срещу постановление за възлагане от
25.02.2021г. по изпълнително дело № 20209240400961 по описа на ЧСИ Г.К..
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.