РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Пловдив, 24.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав в
открито съдебно заседание на десети март през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 296 по описа за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашно насилие.
Образувано
е по жалба, депозирана от адв. К., процесуален представител на Р.Ю.Д., против решение № 11 от 6.01.2020 г., ,
постановено по гр. дело № 2039 от 2019 г., на 3 гр. с., по описа на Районен
съд - Асеновград. С обжалваното решение
е била отхвърлена молбата на Р.Д. за издаване на Заповед за защита за домашно
насилие против Г.Х.Г., извършено на 12.09.2019 г. и на 21.09.2019 и изразяващо
се в нанасяне на удари по тялото, главата и лицето и отправяне на заплахи; и е
била осъдена Р.Ю.Д. да заплати разноски в производството.
С
въззивната жалба се посочва, че съдебният акт е постановен в противоречие с
нормата на чл. 188, ал. 1 от ГПК, като
съдът не е обсъдил задълбочено в
констативно-събразителната част на решението изложените от молителката доводи
относно необходимосттта от постановяване на заповед за защита, която да я предпази от домашно насилие. Счита
се, че по делото е било установено, че акт на домашно насилие е имало на
12.09.2019г., като това се установява от показанията на разпитания от страна на
ищцата свидетел, като се сочи, че в конкретния казус не се касае за инцидентен
случай на насилие, а за системно поведение. Счита се, че приложената и приета
по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и приложената преписка от
Районно управление „Полиция“ – гр. ****, изцяло кореспондират с показанията на
разпитания свидетел, като от събраните гласни доказателства чрез разпита
на двама
свидетели на ответника по никакъв начин не са били опровергани тези
твърдения. Намира се, че по делото се е установило по категоричен начин, че акт на домашно
насилие е имало и на 21.09.2019г., като същото се установявало от показанията
на разпитания от страна на ищеца свидетел. Счита се, че показанията
на разпитания свидетел Г.Х. В. не е следвало да се кредитират, тъй като
той заявява, че отишли с ответника до магазин „Лафка“ и всичко приключило за
„две минути“, което не отговаряло на истината, с оглед на изгледания в съдебно
заседание запис. Сочи се, че разпитаният втори свидетел по никакъв начин не опровергава
твърдените актове на насилие, а от друга страна показанията му са нелогични,
непоследователни и объркващи. Намира се, че изводите на съда, че по делото не
са ангажирани доказателства относно актовете на домашно насилие, както и че
жалбоподателката е следвало да потърси медицинска помощ и помощ от полицията,
са неправилни. Отбелязва се, че в производството по ЗЗДН е налице облекчено
доказване в полза на пострадалите от домашно насилие лица, като представената
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е годно доказателствено средство,
съдържащо подробни данни за извършителя
на домашно насилие, както и за самите актове на домашно насилие, за време,
място и начин на извършване. Моли се да бъде отменено изцяло обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да бъде уважена молбата на Р.Д. за
издаване на Заповед за защита и налагане
на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4
от ЗЗДН. Претендират се разноски.
По
делото е постъпил отговор от Г.Х.Г., чрез адв. М.А., в който се посочва, че
жалбата е неоснователна, като се намира, че в обжалваното решение са обсъдени
всички събрани доказателства в производството, а именно – показанията на
разпитаните свидетели, обясненията на
детето на страните Г. Г. Г., и запис от
видео наблюдение от 21.09.2019 г. и въз основа на техния анализ
първоинстанционният съд правилно е приел, че няма доказателства за твърдяното от молителката домашно насилие.
Сочи се, че в молбата, въз основа на която е образувано делото са наведени
твърдения, че от 3 години молителката била подложена на физически и психически тормоз, като двата конкретни акта от 12.09.2019
г. и 21.09.19 г. не са били доказани.
Сочи се, че няма свидетели на случая от 12.09.2019 г., както и няма медицински
удостоверения за съществуването на твърдените наранявания. Оспорва се
твърдяното в жалбата, че показанията на свидетелката Д. са непоследователни и
объркващи, като се счита, че същите са категорични. Намира се, че правилно
съдът е приел, че не е доказано
извършеното насилие на 21.09.2019 г.
в търговския обект „Лафка“. Сочи се, че изгледаният запис
категорично показва, че при престоя на Г.
в търговския обект не са били извършени никакви действия на насилие спрямо
жалбоподателката. Счита се, че няма как да се приеме, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е достатъчно доказателство
за уважаване на молбата. Моли се да бъде оставена жалбата без уважение и да се
потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН срок от
лице, имащо право на жалба, срещу акт, подлежащ на обжалване и е процесуално
допустима. По същество е основателна.
За да
постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че с оглед на
събраните доказателства няма данни да е било извършено от въззиваемия домашно
насилие в някоя от неговите проявни форми, поради което и е отхвърлил молбата
за издаване на заповед за защита. Настоящият състав не се съгласява с
направените изводи от първоинстанционния съд.
На първо
място, по отношение на така описаният в молбата инцидент от 12.09.2019г.,
действително от събраните доказателства може да се направи извод, че същият не
се е осъществил или че не се е осъществил по описания от молителката начин. От
разпитаната в хода на първоинстанционното производство свидетелка Д. е видно,
че за посочената дата същата не е чула или видяла побои и разправии. Самият
механизъм на твърдените в молбата актове на домашно насилие предполагат
вдигането на значителен по естеството си шум – ритането на стол към телевизора
и счупването на самия телевизор се характеризират като такива, които би
следвало да бъдат чути от съседите, вкл. от свид. Д. От изслушването на детето
на страните Г.Г. също е видно, че между жалбоподателката и въззиваемия е имало
караници, но същите детето характеризира като „малки”. Въпреки това, от
показанията на свид. П., е видно, че на 16.09.2019г. същият е видял синина на
дясното око на жалбоподателката и синина под бретона ѝ. Първоначално
жалбоподателката не му казала откъде са, като само посочила, че е имало семеен
скандал. В последващ момент на 23.09.2019г. жалбоподателката му казала, че е
била бита от мъжа си.
По
принцип в делата по ЗЗДН, с оглед на особения характер на производството и
обстоятелството, че най-често за фактите, които следва да се доказват, няма
свидетели, доколкото се отнасят за инциденти, на които са присъствали
единствено страните, законът е уредил
облекчена доказателствена процедура за молителите, които на основание чл. 13,
ал. 3 от ЗЗДН могат да се снабдят със заповед за защита единствено въз основа
на техните твърдения, описани в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, в случай че няма
други доказателства. В тази връзка част от събраните доказателства –
показанията на свид. П., макар и да преповтарят тезата на молителката,
подкрепят казаното от нея, доколкото действително свидетелят е възприел лично
наличието на наранявания по лицето на жалбоподателката. В тази връзка,
разпитаните свид. Д. и излушаното дете Г. не опровергават твърденията на
молителката по отношение на осъществения акт на насилие от 12.09.2019г.
Касателно
вторият твърдян акт – от 21.09.2019г., в хода на първоинстанционното
производство са били изгледани 4 броя видеозаписи от „Лавка Маркет” АД, които
напълно обективно установяват действителната фактическа обстановка. От записите
е видно, че в същия ден въззиваемият, около 13,36ч., е отишъл на работното
място на жалбоподателката – магазин на дружеството „Лавка” АД в ****.
Настоящият състав намира, че цялостното поведение на ответника, представено по
записите, безспорно следва да бъде характеризирано като домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Още с първото си действие въззиваемият Г. отнема
мобилния телефон на жалбоподателката, при това с известна доза грубост и при
нейното изрично съпротивление. После в продължителен период от време, не
ѝ го връща, с което ограничава личната ѝ свобода и личните ѝ
права. От записите е видно, че в 13,39ч. въззиваемият посяга с дясната ръка към
главата на молителката., като от видеото личи, че след този момент тя често
проверява устната си. Вижда се също как молителят в 13,38ч. я сритва в долната
част на краката ѝ. В 13:54, докато са вътре в обекта, въззиваемият посяга
с дясната ръка и хваща за врата въззиваемата. В 14,14ч. се вижда как ответникът
е присвил ръката си в юмрук и казва „Такъв юмрук ще ти забия, че ще те направя
в кома, разбираш ли ме”, която заплаха съставлява форма на психическо насилие.
В тази връзка следва да се посочи, че показанията на свид. В. напълно се
опровергават от изгледаните записи. Свидетелят твърди, че въззиваемият само е
взел телефона на жена си и го е върнал, като цялата ситуация се е развила в
рамките на 2 минути. Видно от записите обаче, ответникът Г. се задържа във и
около обекта за един значителен период от време – над 40 минути, като през
повечето време държи телефона на молителката. С оглед на изложеното, безспорно
се установява, че на 21.09.2019г. въззиваемият е осъществил акт на домашно
насилие спрямо жалбоподателката.
Въз
основа на горепосоченото, обжалваното решение следва да бъде отменено, като
бъде уважена молбата за издаване на заповед за защита.
По
отношение на исканите мерки, с въззивната жалба се иска постановяването на
мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от ЗЗДН. Настоящият състав счита, че следва
да бъдат наложени единствено мерките по т. 1 и т. 3. Мярката по т. 4 не следва
да се налага. При изслушването на детето пред първата инстанция, същото заявява,
че не иска да се вижда с майка си, обиждала го е постоянно и понякога го е
удряла. Детето посочва също така, че харесва да живее с баща си. Също така
следва да се отбележи, че към момента е налице висящо производство между детето
и майката пред Асеновградския районен съд по ЗЗДН, по която също има издадена
заповед за незабавна защита (л. 82). В тази връзка, би противоречало на
интересите на детето временно определяне на местоживеенето му при пострадалия
родител, поради което и такава мярка не следва да бъде налагана.
Настоящият
състав счита, че периодът, за който следва да бъде издадена заповед за защита,
следва да е минималния предвиден от закона – 3 месеца. При определянето му
съдът съобрази, че е била издадената заповед за незабавна защита от 01.10.2019г.,
която съгласно чл. 19 от ЗЗДН има действие до издаването на заповедта за защита
или на отказа на съда, поради което е действала в един продължителен период от
време. В тази връзка определянето на мерки за защита за по-продължителен период
не би се явило целесъобразно в настоящия случай. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН следва да бъде наложена глоба на въззиваемия в минималния предвиден от
закона размер от 200 лв.
По
разноските:
Следва
да бъде осъден въззиваемият да заплати на жалбоподателката сторените във
въззивното производство разноски в размер на 400 лв. за заплатен адвокатски
хонорар, за които са представени доказателства за заплащането им. Въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати и дължимата ДТ за производството в общ размер
на 75 лв., от които 50 лв. за първоинстанционното производство и 25 лв. за
въззивното обжалване.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 11 от 6.01.2020 г., , постановено по гр. дело № 2039 от 2019 г., на III гр. с.,
по описа на Районен съд - Асеновград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
УВАЖАВА молбата на Р.Ю.Д., ЕГН ********** *** за
издаване на заповед за защита срещу домашно насилие против Г.Х.Г., ЕГН **********
***, извършено на 12.09.2019 г. и на 21.09.2019 и изразяващи се в нанасяне на
удари по тялото, главата и лицето и отправяне на заплахи.
ЗАДЪЛЖАВА Г.Х.Г., ЕГН ********** ***, да се въздържа от
извършване на домашно насилие, спрямо Р.Ю.Д., ЕГН ********** ***.
ЗАБРАНЯВА на Г.Х.Г., ЕГН ********** ***, ДА СЕ
ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 30 метра до Р.Ю.Д., ЕГН ********** ***, жилището и
местоработата ѝ, както и местата за социални контакти и отдих на същата,
като определя срок на мярката за защита 3 (три) месеца, считано от постановяване
на настоящото решение.
НАЛАГА на Г.Х.Г., ЕГН ********** ***, глоба в размер
на 200 (двеста) лева на основание
чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН за извършени на 12.09.2019 г. и на 21.09.2019 прояви на
домашно насилие спрямо Р.Ю.Д., ЕГН ********** ***, изразяваща се в нанасяне на
удари по тялото, главата и лицето и отправяне на заплахи..
ОСЪЖДА Г.Х.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на Р.Ю.Д.,
ЕГН ********** *** сума в размер на 400
лв. за сторените разноски във въззивното производство, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Х.Г., ЕГН ********** ***, да заплати по
сметка на бюджета на съдебната власт сума в размер на 75 лв. дължима държавна такса за първоинстанционното и въззивното
производство, като 50 лв. от които
по сметка на Районен съд – Асеновград и 25 лв. от които по сметка на
ОС-Пловдив.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която
се отразят последиците от неизпълнението ѝ по чл.21, ал.2 от ЗЗДН, а
именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчат на
страните, както и на Районно управление на МВР гр. Асеновград, на основание чл.
16, ал. 3 от ЗЗДН.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.