№ 4993
гр. София, 06.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110150349 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от П. П. М. против „..........“ ЕООД, с ЕИК: .............. установителни искове
с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, вр. чл. 143, ал.
2, т. 5 и ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите от договор за кредит №
********** от 22.03.2021 г., изменен с анекс от 26.04.2021 г., анекс от 28.04.2021 г. и анекс
от 01.06.2021 г, сключени между П. М. и „..........“ ("4финанс") ЕООД, предвиждащи
заплащането на такса "бързо разглеждане“ и на такса за "удължаване на срока“ поради
противоречието им със закона, като неравноправни, поради заобикаляне на закона и като
противоречащи на добрите нрави, кумулативно обективно съединени с осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 192,90 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожна договорна клауза под формата на
такса "бързо разглеждане" и на сумата от 287,20 лева, представляваща недължимо платена
сума по нищожна договорна клауза под формата на такса за "удължаване на срока", ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата П. М. твърди, че между нея, в качеството и на кредитополучател и „4финанс“
(сега "..........") ЕООД, в качеството му на кредитор бил сключен договор за кредит №
********** от 22.03.2021 г., по силата на който на М. бил предоставен паричен кредит в
размер на сумата от 1 100 лева за срок от 30 дни, с годишен процент на разходите /ГПР/ от
49,70 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ от 40,97 % и при уговорен краен срок за връщане
на сумата – 21.04.2021 г. Посочва, че съгласно клаузите на договора и приложимите към
същия Общи условия кредитополучателя дължи заплащането на такса „бързо разглеждане“
в размер на сумата от 192,90 лева за предоставяне на бързо разглеждане и одобрение на
кредита, заплатена от ищцата след сключването му. Поддържа, че в друга клауза от договора
за кредит било предвидено заплащането на такса за удължаване, дължима в случаите на
удължаване на срока за връщане на кредита, чийто конкретен размер бил установен в
нарочна Тарифа на „4финанс“ ЕООД. Излага, че използването на посочената услуга било
свързано със сключването на анекс между страните и плащането от ищцата на съответната
такса преди подписването му. П. М. твърди, че въз основа на така предвидената услуга,
между нея и ответното дружество били сключени анекс от 26.04.2021 г., по силата на който
кредитополучателят удължил срока за връщане на общо дължимата сума със седем дни, за
което заплатила такса в размер от 105.60 лева. На 28.04.2021 г. бил сключен втори анекс, по
силата на който този срок бил продължен с тридесет дни срещу предварителното заплащане
1
от М. на такса за предоставяне на тази услуга в размер от 105,60 лева. Сочи се, че бил
сключен и трети анекс от 01.06.2021 г., с който страните продължили крайния срок на
договора със седем дни, срещу заплащането на такса в размер от 105,60 лева. Ищцата
поддържа, че е изпълнила цялото си задължение по процесния договор за кредит и
сключените към него анекси, като заплатила в полза на дружеството- кредитор следните
сууми: 1 100 лева – главница, 37,06 лева – лихва и 4810,10 лева – такси, от която 192,20 лева
такса бързо разглеждане и 287,20 лева - такса за удължаване. Намира, че клаузите от
договора, предвиждащи дължимостта на тези вземания за недействителни, поради което и
платените на това основание суми за подлежащи на връщане от ответника като получени
без правно основание за това. Конкретно посочва, че таксите са били начислени в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, тъй
като последнат ане допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Счита по своя характер двете
услуги, за предоставянето на които ищцата е заплатила процесните такси, а именно:
възможност за улеснена процедура за получаване на заемната сума и възможност за
отлагане/намаляване на вноски и промяна на падежа, представляват именно такси, свързани
с усвояване и управление на кредита, което обуславя нищожността им на посоченото
основание. Наред с това, последните са нищожни като неравноправни по см. на чл. 143, ал.
1, т. 5 от Закона за защита на потребителите, доколкото обективната им цел е да доведат до
неоснователно обгатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя и до увеличаване на
подлежащата на връщане сума и до оскъпяване на кредита. Намира процесните договорни
калузи за нищожни и като противеречащи на добрите нрави, предвид техният размер, който
се равнява на около 130 % от общата сума на отпуснатия кредит. Налице е нарушаване на
принципа на справедливост поради значителна нееквивалентност в престациите на двете
договарящи страни. Ищцата твърди, че оспорените от нея клаузи, предвиждащи
заплащането в полза на „..........“ ЕООД на процесните такси, водят и до заобикаляне на
закона, тъй като същите е следвало да бъдат включени в процента на ГПР по договора
съгласно изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК като такси, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, но в случая това не е направено, с оглед въведеното в чл. 19, ал. 4
ЗПК ограничение. С тези съображения ищцата отправя искане за прогласяване нищожността
на процесните договорни клаузи за връщане на платеното от нея на ответника въз основа на
същите като платено при липса на основание за това. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „..........“ ЕООД
оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни. Заявява, че действително
между ответното дружество (с предишно търговско наименование „4финанс“ ЕООД), като
кредитор и ищцата П. М., като кредитополучател, е сключен договор за кредит №
********** от 22.03.2021 г. в съответствие с изискванията на ЗПК и ЗПФУР. Навежда
доводи, че по силата на договора в полза на М. била предоставена заемна сума в размер от 1
100 лева, представляваща главницата по кредита. Същият бил сключен за срок от 30 дни и с
крайна падежна дата 21.04.2021 г. Не оспорва, че по договора били начислени договорна
лихва в размер от 37,06 лева и такса „бързо разглеждане“ в размер от 192,90 лева, като по
този начин общият размер на кредита, който кредитополучателят следвало да погаси на
падежа възлизал на сумата от 1 329,96 лева. Поддържа, че договорът е сключен въз основа
на подадена заявка от ищцата, като заемната сума била преведена на същата на 22.03.2021 г.
по сметка на каса на „Изи пей“ АД. На основание т.4.2 от приложимите Общи условия и по
нейно изрично искане, на М. била предоставена допълнителна незадължителна услуга за
бързо разглеждане на искането и за отпускане на кредит , за която е начислена такса.
Изрично заявената за ползване слуга се изразява в обработка на искането за отпускане на
кредит и получаването на отговор в рамките на до 15 минути от изплащането му. По свое
искане М. е ползвала и втора допълнителна незадължителна по своя характер услуга за
удължаване на срока за връщане на кредита, с което крайният падеж е бил продължен до
2
04.06.2021 г. Ответникът оспорва по втория анекс, сключен между страните по договора със
задна дата – от 28.04.2021 г. ищцата да е заплащала такса за тази услуга. Намира
договорните клаузи за действителни, доколкото предоставянето на допълнителните услуги,
за които са начислени процесните такси, е в съответствие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1
ЗПК, като таксата за бързо разглеждане не се отнася за действия, касаещи усвояването или
управлението на кредита. Намира, че в случая се касае за свободно договаряне на такси,
както самата ищца още с искането за отпускане на кредит е обективирала воля за това.
Оспорва такса „бързо разглеждане“ да представлява част от т.нар. „общ разход по кредита“,
доколкото същата не е задължително условие за получаването му, нито за предлаганите
условия и е неотносима към сключването на договора и усвояването на заемната сума, респ.
към параметрите на договора. Ето защо, посочената такса не следва да се включва в ГПР.„
..........“ ЕООД навежда довод, че при прогласяване на клаузата от договора за кредит,
предвижваща удължаване на срока за връщането му, то следва да се приеме, че срокът му е
изтекъл на 21.04.2021 г. с произтичащите от това последици от забавата на длъжника. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл.
146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и ал. 1 ЗЗП:
В тежест на ищцата е да установи сключването на процесния договор за кредит №
**********/22.03.2021 г., изменен с анекс от 26.04.2021 г., анекс от 28.04.2021 г. и анекс от
01.06.2021 г., неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, както и
наличието на клаузи за бързо разглеждане на искането за отпускане кредит и за удължаване
на срока за връщането му.
В тежест на ответника е да установи действителността на оспорените договорни
клаузи чрез установяване наличието на основание за дължимостта на предвидените в
същите такси, възражението, че същите не са общ разход по кредита; съответствието им с
добрите нрави; че последните не пораждат задължение за насрещната договаряща страна
поради неизпълнение по договора да заплати необосновано високо обезщетение, както и, че
са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за установяване наличието на
основание за дължимост на такса за удължаване на срока на договора за кредит в
конкретния размер.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
ответното дружество е получило процесните суми, както и, че това е осъществено при липса
на правно основание.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за задържане на сумата, респ., че е заплатил същата на ищцата.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, че между ищцата П. М., в качеството и на кредитополучател и ответника
„..........“ ЕООД (тогава „4финанс“ ЕООД), в качеството му на кредитор, е сключен договор
за кредит № ********** от 22.03.2021 г., по силата на който на М. е предоставен паричен
кредит в размер на сумата от 1 100 лева, както и наличието на клаузи в същия,
предвиждащи заплащането от кредитополучателя на такси за бързо разглеждане на искането
за кредит, респ. за удължаване на срока на кредита.
По доказателствените искания:
3
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищцата за задължаване на ответника на основание чл. 190 ГПК да
представи справка за всички извършени от нея плащания по договора за кредит, следва да
бъде оставено без уважение, доколкото по реда на чл. 190 ГПК страната може да бъде
задължена да представи конкретен съществуващ документ, за който се твърди, че е в нейно
държане, с оглед прилагане на правните последици по чл. 190, ал. 2 ГПК в случай на
неоснователното му непредставяне, като в настоящата хипотеза се изисква представянето на
справка, която да бъде изготвена във връзка с искането, което не съответства на изискването
на закона. Предвид изричното оспорване от ответника на твърдяното от ищцата плащане на
процесните суми, предмет на осъдителните искови претенции, то това твърдение подлежи
на установяване в процеса от ищцата, но чрез други доказателствени средства, в т.ч. по реда
на чл. 190 ГПК, но при изискване на конкретни документи, относими към плащането.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2023 г. от
10:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответника по реда
на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи справка за извършените плащания по процесния договор
за кредит.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта
за доклад по делото най – късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
4
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5