№ 420
гр. П., 22.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесет и втори август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Минка П. Трънджиева
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500479 по описа за 2022 година
Производството е по чл.423 от Граждански процесуален кодекс.
Постъпило е възражение от М.З., длъжник по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №1327 от
04.07.2016г., издадена по ч. гр. д. 2209/2016г. по описа на Районен съд – П..
Чрез процесуалния си представител М.З. твърди, че на 14.06.2022г.
получила, чрез работодателя си, съобщение за образувано изпълнително дело
№20178870400596 по описа на ЧСИ Д.Д., per.№887 с район на действие
района на Окръжен съд - П..
От него разбрала, че към 23.05.2022 г. дължи на взискателя „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, общо сумата от 11 342,84 лева, като за
вземането са издадени Изпълнителен лист от 13.10.2016г. въз основа на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2209/2016г. по описа на
Районен съд - П. и Изпълнителен лист от 15.07.2016г. въз основа на Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1733/2016г. по описа на Районен
съд - П..
Със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2209/2016г. по
описа на Районен съд – П. е разпоредено М. АНГ. З. да заплати на кредитора
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1532.72 лева - главница,
дължима по Договор за издаване и използване на национална кредитна карта
РайКАРТ №0606140067480530 от 14.06.2006г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от подаването на заявлението - 17.06.2016г. до
окончателното събиране на сумата, както и направените разноски в размер на
30.65 лева за държавна такса.
На 13.10.2016г. въз основа на заповедта бил издаден изпълнителен
лист.
За издадената заповед за изпълнение молителката узнала едва с
1
получаването на съобщението на 14.06.2022г. и не е имала никаква
възможност да упражни правото си да оспори вземането.
Поради това ,на основание чл.423, ал. 1 от ГПК и в едномесечния срок
от узнаването за заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
2209/2016г. по описа на Районен съд - П., подава възражението си.
Твърди , че са налице условията на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК.
Заповедта за изпълнение не била надлежно връчена.
Съобщение за връчване на Заповед за изпълнение от 11.07.2016г. (с
посочен адрес за получаване на съобщения: гр.П., ул. „М." №6, ет.З, ап.9)
било оформено с две дати и разпоредено залепване на уведомление ,като не
било ясно от кой е това разпореждане. Разлепени били уведомления.
В нито едно от съобщенията/уведомленията не било посочено, че
длъжникът е търсен най-малко три пъти и да са посочени датите за тези
посещения. Няма данни да е търсена в продължение на един месец.
Не била спазена разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, като не бил
назначен особен представител .
Единственото съобщение, което длъжника получил и на практика узнал
за издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист било съобщението
от ЧСИ Д.Д., получено на 14.06.2022г.
Твърди още, че заповедта за изпълнение не е била връчена лично и в
деня на връчването й тя е била извън пределите на Република България, тъй
като често пътувала при дъщеря си , която живеела извън страната.
Видно било от направената справка в ОД на МВР, сектор Миграция, че
през определени периоди от 2016г. до 2020 г., М.З. се е намирала извън
пределите на страната и не е било възможно да й бъдат връчени каквито и да
било книжа лично.
Освен това налице била и друга от предвидените в закона предпоставки
за - длъжникът не е могъл да узнае своевременно поради особени
непредвидени обстоятелства.
Адресите, на които са изпращани съобщенията до длъжника, а именно:
гр.П., ул. „М." №6, ет.З, ап.9 и гр.П., ул. „К.В." №5, ет.5, ап.20, не били
адреси, на които тя живее.
Не живеела на регистрирания постоянен и настоящ и адрес и поради
определени причини не предприела действия по надлежната промяна на тази
регистрация.
Съпругът й се разболял сериозно и заради интензивното му лечение се
наложило да го придружава в няколко болници в гр. Пловдив. .
Моли възражението да бъде прието. Прави доказателствени искания.
В срок е постъпил писмен отговор от кредитора , взискател в
изпълнителното производство „Еос Матрикс“ ЕООД.
2
Считат възражението за недопустимо , респективно за неправилно..
В нормата на чл.423 от ГПК императивно бил посочен преклузивен срок
, като началото на този срок според закона е узнаването за заповедта за
изпълнение или връчването на призовката за доброволно изпълнение. За да
връчва „съобщение“, ЧСИ следвало преди това да е връчил покана за
доброволно плащане. Поради това считат, че следва да се изиска копие от
изпълнителното дело , за да се установи кога е връчена покана за доброволно
изпълнение.
Жалбоподателят не посочвал нито едно от законоустановените
основания за подаване на възражение по чл.423 ГПК.
Поради изложеното намира възражението за недопустимо.
Подържа евентуално и че е неоснователно.
Длъжникът не оспорвал актуалността на адреса на връчване на
заповедта за изпълнение. Били спазени изискванията на чл. 47 от ГПК, като
връчването чрез залепване на уведомление било извършено по разпореждане
на съда, при спазване изискванията на ал. 1 и ал. 2 на чл. 47 от ГПК, при
удостоверяване по реда на ал. 3 и 4 на обстоятелството, че адресът на
връчване е регистрираният постоянен и настоящ адрес на адресата и при
прилагане последиците на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Моли възражението да бъде оставено без уважение , като счита ,че не
се дължат разноски в това производство.
Съдът , като прецени всички доводи и доказателства по делото ,намира
,че възражението е допустимо и не следва да се събират допълнително
доказателства за установяване на тази допустимост, а разгледано по същество
е неоснователно по следните съображения:
Производството по ч.гр.д.№ 2209/2016 година на РС П. е образувано по
заявление на „Еос Матрикс“ ЕООД против М.З.. Заявителят е цесионер и
основава вземането си на неизпълнение на договор за кредитна карта, срокът
на който е бил изтекъл към момента на подаване на заявлението.
Издадена е заповед за изпълнение ,която е връчвана на двата посочени
адреса от заявителя в гр. П..
И на двата адреса връчването е неуспешно. На адреса , регистриран
като постоянен и настоящ адрес на лицето, са получени сведения от лице ,
живущо на същия адрес ,че адресата вече не живее на този адрес. Разпоредено
е залепване на уведомление и това разпореждане е изпълнено ,като
двуседмичния срок е започнал да тече от 18.07.2016 година, според
действията на регистрирания адрес и от 28.08.2016 година на другия посочен
адрес. След изтичане на срока е издаден изпълнителен лист.
На 14.06.2022 година на З. е връчено съобщение за задължението и по
образуваното през 2017 изпълнително дело. Съобщението е връчено по
месторабота.
3
От съдържащите се в представеното удостоверение на ОД на МВР
данни е видно ,че към този момент – залепване на уведомлението длъжникът
е бил в страната. Напуснала е страната на 9.09.2016 година.
При тези данни ,съдът намира възражението за допустимо. Съгласно
разпоредбата на чл.428 ал.1 от ГПК при започване на изпълнението
съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно
задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз
основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с
връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за
доброволното й изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за
доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително
дело, както и копие от изпълнителния лист.
Съобщение на М.З. , заедно с копие от изпълнителния лист е връчено
от ЧСИ именно в тази хипотеза , тъй като при издадена заповед по чл.410 от
ГПК връчването се извършва от съда. При условията на чл.47 ал.5 от ГПК
заповедта се счита връчена.
Поради това и съдът намира ,че възражението е подадено в предвидения
в закона едномесечен срок и не се налага изследване на въпроса за връчване
покана за доброволно изпълнение , тъй като изготвяне и връчване на такава
не се е дължало.
Ответникът – взискател в изпълнителното производство не излага
доводи за по-ранен момент на узнаване , а прави само голословни
предположения. Именно поради това и не е необходимо изискването на
копие от изпълнителното дело.
Основателността на възражение по реда на чл.423 от ГПК се
предпоставя от визираните в текста условия.
В конкретния случай молителката се основава на предвидени в текста
възможности в ал.1 т.1,2 и 3 от ГПК.
Твърди, че връчването не е надлежно , тъй като не било посочено , че
длъжникът е търсен най-малко три пъти в продължение на един месец и не му
е назначен особен представител. Тези изисквания са въведени в закона след
2017 година и към момента на предприемане действия по връчване на
заповедта ,законодателят не е бил предвидил такива. Отделно от това , в
конкретния случай не се касае за невъзможност лицето да бъде намерено на
адреса , за да се извърши връчването , а за наличие на конкретни данни от
лицето ,което живее на този адрес, че на него длъжникът не живее.
Редакцията на закона – чл.47 ал.1 от ГПК към момента на връчването е
следната - когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато
до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.
Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в
4
нея. Изискванията , посочени от молителя са въведени с изменение на закона
– ДВ бр.86 от 2017 година.
Освен това законът изрично е предвидил , че разпорежданията на чл.47
ал.1-5 се прилагат при връчване на заповед за изпълнение. Задължението за
назначаване на особен представител е предвидено в ал.6 на този текст и е
неприложимо при връчване на заповед за изпълнение.
Без значение е по какви причини молителката не е предприела действия
за да приведе в съответствие реалното си местонахождение с регистрираното
такова. Във всички случи тя следва да понесе последиците от бездействието
си в тази насока.
Поради изложеното , съдът намира ,че не са налице основанията ,
визирани в чл.423 ал.1 т.1 от ГПК за основателност на подаденото
възражение.
Не е налице и втората предвидена в закона хипотеза – чл.423 л.1 т.2 от
ГПК - заповедта за изпълнение да не е била връчена лично и в деня на
връчването длъжникът да не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България.
Длъжникът и не навежда доводи ,че има обичайно местопребиваване
извън страната, той просто твърди ,че често пътува извън страната .
Представени за доказателства за тежко боледуване на съпруга на
длъжника и за съжаление за смъртта му. Те нямат отношение обаче към
конкретния правен спор и не обосновават , хипотезите на т.3 и 4 от ал.1 на
чл.423 от ГПК. Очевидно е, че съпругът на З. е престоявал в болница
многократно , но от представените доказателства изводи ,че длъжникът го е
придружавал и още по-малко ,че именно поради това не е могла да узнае
своевременно за връчването и съответно да подаде възражения не могат да се
направят. Нещо повече , всичките установени от доказателствата престои в
болнични заведения са за период след извършените действия по връчване на
заповедта за изпълнение. Пътуванията в чужбина също не обосновават
хипотезите на чл.423 ал.1 т.3 и 4 от ГПК.
По изложените съображения съдът намира ,че подаденото възражение
не следва да бъде прието и затова
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ на М. АНГ. З. от гр.П. ул.“Г.Б.“ № 48
ет.6 ап.12, длъжник по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №1327 от
04.07.2016г., издадена по ч. гр. д. 2209/2016г. по описа на Районен съд – П..
Определението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6