РЕШЕНИЕ
№ 1639
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300502932 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във вр. с чл.17, вр. чл.2 и чл.5 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Т. А. Б. чрез адв. К.
А., срещу решение №3047/13.09.2022 г., постановено по гражданско дело
№5166/2022 г. на РС-Пловдив, ІV гр. състав, с което са наложени на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН по отношение на Т. А. Б. следните
мерки за защита: задължена е Т. А. Б. да се въздържа от извършването на
всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, икономическо и
друга форма на насилие по отношение на К. А. Б., забранено е на Т. А. Б. да
приближава К. А. Б. на по-малко от 100 метра, жилището му, находящо се в
гр. **************, местоработата му, както и местата му за социални
контакти и отдих /на по-малко от 100 метра/, за срок от 6 месеца, считано от
датата на постановяване на решението - 13.09.2022 г., и е осъдена Т. А. Б., да
заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен съд – Пловдив, в полза
на бюджета на съдебната власт, глоба в размер на 200 лева и държавна такса
1
за образуваното дело в размер на 25 лева.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото в
първоинстанционния съд. Твърди се, че страната не е била редовно призована
и не е участвала в производството. Сочи се, че след инцидента
жалбоподателката е подала молба по ЗЗДН и е издадена заповед за защита в
нейна полза. Твърди се, че РС -Пловдив не е преценил всички доказателства
по делото и е допуснато извращаване на фактите. Иска се отмяна на
решението, като на страната се присъдят и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се
излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба и се иска
първоинстанционното решение да се потвърди. Сочи се, че жалбоподателката
е била уведомена за първоинстанционното производство.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, в
съответствие с изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо.
Не се възприемат твърденията във въззивната жалба за допуснати
съществени процесуални възражения при разглеждане на делото от
първоинстанционния съд.
Неоснователно е възражението, че Б. не е била редовно призована
в производството пред районния съд. Призовката до същата е връчена на
29.04.2022 г. на Ф. И. П., като е посочено и качеството на лицето – майка на
жалбоподателката (л.33 от първоинстанционното производство). При
оформяне на призовката името на получателя е отбелязано в графата с поето
задължение документите да се предадат на адресата.
Освен това, според писмо от Първо РУ на МВР Пловдив (л.64 от
първоинстанционното дело), на 19.04.22 г. Б. е призована в районното
управление, запозната е със съдържанието и значението на заповед за
незабавна защита №56 и е подписала изготвения предупредителен протокол
по чл.65 ЗМВР. Копие от същия е приложен (л.66). Ето защо се прие, че Б. е
била запозната с воденото първоинстанционно производство, имала е
възможност да организира защитата си своевременно и да прецени дали да
2
присъства при провеждане на съдебното заседание, както и следва ли да
упълномощи адвокат.
Не се възприема и довода, че съдът е могъл да извърши проверка
за съдебен адресат по друго дело – страната е била редовно призована, като не
съществува задължение съдът да издирва дали страната има пълномощник по
друго дело.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Обжалваното
решение е и правилно, като въззивният съд при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е
длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока
съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран с молба за защита от
домашно насилие, заведена от К. Б. против Т. Б.. В молбата е посочено, че
ответницата е съпруга на молителя, като са в процес на развод. През месец
ноември 2021 г. Т. взела голяма сума пари от сина на семейството, с които
той желаел да си закупи апартамент в гр. П. и заминала при любовника си в
гр. П. След това входирала искова молба и образувала дело за развод. През
месец януари 2022 г. Т. и нейния любовник се обаждали по няколко пъти
късно вечер по телефона от скрити номера на молителя и го изнудвали и
обиждали, като му отправяли заплахи, че ще го бият и ще му се случи нещо
лошо, ако не изтегли спестяванията си и не им ги даде. Този телефонен
тормоз продължил около месец. На 27.03.2022 г. в 10.30 часа молителят имал
уговорена среща с негов познат в гр. П., на обръщалото на автобусите. Около
10.30 часа бил на тротоара на обръщалото и в този момент чул гласа на Т.,
която започнала да крещи срещу него: „***********к'во си тръгнал да ме
следиш бе…мухльо…за нищо не ставаш, бе!!! Завиждаш ли, че си намерих
мъж? Ще си умреш сам…боклук…*********. Нямам нищо общо с теб бе,
мухльо!!!“. Молителят останал изненадан от появата на ответницата и я
помолил да не крещи. Т. се приближила към него и му ударила шамар. В този
момент познатият на молителя дошъл и ответницата, ядосана, тръгнала и се
скрила зад магазините. Този случай не бил единичен. Многократно по време
на съвместното им съжителство молителят бил подлаган от страна на Т. на
психически тормоз. Многократно бил обиждан от нея, но търпял заради
децата. Тъй като ответницата била много злобна, молителят се страхувал да
не отиде с любовника си и да прави панаири на работното му място. С оглед
изложеното моли съда да постанови решение по реда на ЗЗДН, с което
молбата да бъде уважена, като ответницата бъде задължена да се въздържа от
извършване на домашно насилие, да бъде наложена забрана да се приближава
до жилището, в което той живее, а именно: гр. ************, както и
местоработата му във фирма „**********“ ЕООД и местата му за социални
контакти и отдих, за срок от една година. Направено е и искане за издаване на
заповед за незабавна защита, която е уважена. Към молбата е приложена
3
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която молителят декларира, под страх от
наказателна отговорност, че спрямо него на 27.03.202 2г. ответницата е
извършила посоченият в молбата акт на насилие, който се описва в
декларацията.
В предоставения срок ответницата не е подала отговор на молбата,
като не е взела и становище по същата.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото заверено копие на удостоверение,
издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0005 от 10.08.1998
г., се установява, че страните са били съпрузи към момента на предявяване на
молбата, като молителят се явява легитимиран да търси защита по реда на чл.
3 от ЗЗДН, а ответницата - да отговаря по молбата. От приетата по делото
справка за съдимост се установява, че ответницата Т. Б. не е осъждана.
Според писмо от „Център за психично здраве – П.“ ЕООД Т. Б. не е
проследявана амбулаторно и лекувана стационарно в „ЦПЗ – П.“ ЕООД.
С оглед приетите по делото писмени доказателства и декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която молителят декларира, под страх от
наказателна отговорност, че спрямо него на 27.03.2022 г. ответницата е
извършила посочения в молбата акт на насилие, съдът е приел, че молбата е
подадена в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, от лице, което има право
да търси защита по реда на ЗЗДН съгласно чл. 3 срещу лице, което има право
да отговаря по нея, поради което същата е допустима.
При образуване на производството веднага е била издадена
заповед за незабавна защита, с която ответницата е задължена да се въздържа
от насилие по отношение на молителя и е забранено да приближава
жилището му, местоработата, както и местата за социални контакти и отдих,
за срок до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.
Пред настоящата инстанция се представи препис от решение,
постановено по гр.д. №58/22 г. по описа на РС Златоград, като се установява,
че бракът между страните е прекратен с развод. Същото обаче не води до
промяна в установените правнорелевантни факти.
Не се възприемат твърденията във въззивната жалба, че съдът е
обсъждал единствено доказателствата, които обслужват тезата на ищеца и е
направил правни изводи, като не е обсъдил многобройните писмени и гласни
доказателства по делото. Свидетели не са ангажирани по делото, липсват и
многобройни писмени доказателства – единствените такива, ангажирани от
ищеца по делото, са свързани с установяване на факта, че страните са съпрузи
към момента на подаване на молбата за защита, както и декларация по чл.9
ЗЗДН. От първоинстанционния съд са събирани и служебно такива – за
съдимост и за здравословното състояие на жалбоподателката. Именно тези
доказателства са и обсъдени от състава на районния съд, като не е налице и
извращаване на доказателствения материал.
4
Не се възприема и твърдението, че е налице различие между
молбата за защита и отразеното в декларацията – относно датата 27.03.22 г. е
налице абсолютна идентичност. Действително, в молбата за защита са
описани и отношенията между страните в един предходен период, но относно
датата на инцидента изложеното е идентично.
Въз основа на събраните по делото доказателства е прието, че от
Т. Б. е осъществен акт на домашно насилие на 27.03.22 г.
Разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН дефинира домашното насилие
като всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Ето защо за
молителя е налице правен интерес от подаване на молба срещу ответницата.
Същата е предявена и в законоустановения срок.
ЗЗДН предвижда възможност с декларацията по чл.9, ал.3 от
Закона да се приемат за доказани факти, когато няма други доказателства.
Настоящият случай е именно такъв. При липса на ангажирани други
доказателства, както и на факта, че не е налице оспорване на изложеното в
декларацията в законоустановените срокове, респективно – не са ангажирани
доказателства, оборващи доказателствената сила, съдът може да се позове
единствено на нея. Ето защо изводите на съда са правилни и законосъобразни.
Дори и жалбоподателят не оспорва, че на посочената дата – 27.03.2022 г.,
между страните е възникнал скандал, имало е заплахи, но според Б. тя е била
преследвана от съпруга (към онзи момент). Не се оспорва и това, че е
ударила шамар на Б.. Във въззивната жалба се посочва, че е била нападната от
Б., който я е и преследвал, а трети лица, които са били на спирката, са се
намесили. Не са ангажирани доказателства в тази насока пред
първоинстанционния съд, а искането за събиране пред въззивния е
преклудирано.
Не следва да се обсъждат доводите за продължаващ психически
тормоз – в случай, че спрямо жалбоподателката се упражнява домашно
насилие, същата разполага с възможност за сезиране на съда.
Въз основа на изложеното единственият извод, който може да се
направи, е за осъществено на посочената дата домашно насилие от Б. към Б.,
изразяващо се в психически тормоз – обиди и закани, и физически – нанесен
удар (ударила му е шамар). Без значение в случая е кой е започнал скандала,
като са установени думи и действия, осъществени от жалбоподателката. Ето
защо извода на първостепенния съд, че е упражнила домашно насилие, е
правилен и единствения възможен при наличния по делото доказателствен
материал. От състава на районния съд са изложени подробни съображения в
5
тази насока, които напълно се споделят от настоящия състав.
Правилно е прието, че подходяща за осъществяване на защита се
явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – жалбоподателката да бъде задължена
да се въздържа от извършване на домашно насилие. Не се възприема обаче
виждането, че следва да бъде забранено да приближава молителя,
жилището му, местоработата и местата за социални контакти и отдих, т.е., че
следва да се наложи и мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН. Не се установява
жалбоподателката да е посещавала някое от посочените места, да е
преследвала въззиваемия, да е търсела начини за среща – точно в обратната
насока са твърденията на Б. пред настоящата инстанция. Както правилно е
отбелязано от първоинстанционния съд, след като е била издадена заповед за
незабавна защита, в изминалия продължителен период от време не е имало
инциденти, инициирани от жалбоподателката. Задължаването на извършителя
да се въздържа от извършване на домашно насилие по същество не се
различава от задължението на всеки правен субект да не нарушава правата на
останалите, като тази мярка се налага без определяне на срок – неограничено
във времето.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът е длъжен да наложи и
глоба. Същата е правилно определена в минималния предвиден в посочената
норма размер, съобразена е с личността на жалбоподателката, тежестта на
извършеното и липсата на данни за доходите ѝ.
Правилно е и решението в частта за разноските.
От въззивника се претендират разноски за въззивното
производство, но, с оглед изхода на делото, такива не следва да се
присъждат. Същевременно са поискани и от въззиваемата страна, като следва
да се присъдят. Съобразно приложения списък на разноските, се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. От насрещната страна е
направено възражение за прекомерност, като следва да се присъди
възнаграждение в размер на 400 лв. в съответствие с чл.22 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(ред. от 31.07.2020 г.). Касае се за договорни взаимоотношения, възникнали в
един по – ранен момент, преди влизане в сила на последната действаща
редакция на посочената Наредба.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3047/13.09.2022 г., постановено по
6
гражданско дело №5166/2022 г. на Районен съд - Пловдив, ІV граждански
състав, В ЧАСТТА, в която е наложена на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН
по отношение на Т. А. Б., ЕГН **********, мярка за защита, изразяваща се в
забрана да приближава К. А. Б., ЕГН **********, на по-малко от 100 метра,
жилището му, находящо се в гр. **************, местоработата му, както и
местата му за социални контакти и отдих /на по-малко от 100 метра/.
ПОТВЪРЖДАВА решение №3047/13.09.2022 г., постановено по
гражданско дело №5166/2022 г. на Районен съд - Пловдив, ІV граждански
състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА Т. А. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
************, да заплати на К. А. Б., ЕГН **********, от град ***********,
направените във въззивното производство разноски в размер на 400
(четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7