РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шести декември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно
наказателно дело № 20221880200061 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от
Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба подадена от Д. Б. П. от гр. С.,
ул. „...” № , ЕГН **********, против Наказателно постановление №
760/18.02.2022 г. – издадено от директора на Регионална дирекция по горите
София (РДГ), с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лева.
В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е
незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го
отмени изцяло, като същото се поддържа от защитника и в открито съдебно
заседание.
Административнонаказващият орган (АНО) – директор на Регионална
Дирекция по горите София, в съпроводителното писмо, както и в открито
съдебно заседание и в писмена защита – чрез пълномощник, дава становище
за неоснователност на жалбата. Твърди се, че издаденото НП е правилно и
законосъобразно. Макар същият да е нередовно призован за съдебните
заседания проведени на 26.01.2023 г. и 22.03.2023 г., не са преповтаряни
извършени по делото действия, с оглед изричното изявление на АНО
(становище вх. № 1839/19.06.2023 г. по вх. регистър на Районен съд Своге –
приложено по делото), който заявява, че не възразява срещу нередовното си
призоваване и срещу извършените до момента действия по делото. В случая
не е налице участие на ненадлежна страна, а единствено нередовно
призоваване, тъй като призовките са изпращани до РДГ, но с разпореждането
1
за насрочване е конституиран административнонаказващият орган (т.е.
издалият НП орган – директор на РДГ), а не учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта (РДГ). Нередовното призоваване не е пречка за
разглеждане и решаване на делото, с оглед вече изложеното – изричното
изявление на АНО, че не възразява срещу нередовното му призоваване за
горепосочените съдебни заседания по делото.
Към делото е приобщена административнонаказателната преписка,
приети са писмени доказателства и са разпитани свидетели.
От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът приема следното от фактическа страна :
Видно от приложената по делото длъжностна характеристика,
жалбоподателят е с ... образование и е работил като ..... (...) в звено „...” към
.... В това му качество и по силата на длъжностната характеристика той като
длъжностно лице е участвал в маркирането на горски територии собственост
на Община С.. П. е вписан в публичния регистър в Изпълнителна агенция по
горите, поради което е лице по чл. 235 ЗГ. На 28.04.2021 г. жалбоподателят е
издал документ, карнет-опис, в който е удостоверил неверни данни, а именно,
че маркирането в насаждението (отдел 221, подотдел „ж“, общинска горска
територия в землището на с. Б., общ. С. ) отговаря на предвидения вид сеч.
Въз основа на карнет-описа е издадено позволително за сеч, в който е
отразено, че дърветата са маркирани от Д. П.. На 30.09.2021 г., разпитаният от
съда свидетел М. – служител на ..., заедно с колегите си Б. и Ш., извършили
проверка на сечището. Проверката е осъществена в присъствието на П., като
проверяващите са констатирали, че маркирането в насаждението не отговаря
на предвидения вид сеч. По документи маркирането е извършено за отгледна
сеч прореждане с интензививност 25 %, а на терен са маркирани прозорци,
които се маркират при водене на възобновителна сеч : групово-постепенна.
Освен това при маркирането не са спазени принципите на позитивната
селекция, а също така пълнотата в част от насаждението е сведена до 0.7,
което не се допуска при извеждане на прореждане. С оглед на така
установеното от фактическа страна е прието, че П., в качеството си на
длъжностно лице (..... в .....), виновно е нарушил чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ, като е
издал документ в нарушение на чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, който задължава лицата,
издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата
нормативна уредба да спазват реда и условията за тяхното получаване,
попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със
заповедите за определяне на съответните образци. Въз основа на съставения
констативния протокол на 19.10.2021 г., отново в присъствието на
жалбоподателя, е съставен и акт за установяване на административно
нарушение (АУАН). Същият съдържа всички реквизити посочени в чл. 42
ЗАНН и е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от
цитирания закон. Актът е подписан от актосъставителя Н., жалбоподателя П.
и свидетеля М.. В настоящият случай АУАН е съставен въз основа на изрично
посочения в него констативен протокол, който е официален документ –
издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата
му. Д. П. се е запознал със съдържанието на акта и му е връчен препис от
2
същия, което е удостоверено с подписа му. Издаденото на 18.02.2022 г.
наказателно постановление съдържа всички необходими елементи по чл. 57
ЗАНН, като е редовно връчено на 23.02.2022 г., а жалбата е изпратена по
пощата на 08.03.2022 г. и е постъпила в РДГ на 10.03.2022 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана по
делото въз основа на показанията на свидетелите ..., тъй като те са
безпротиворечиви и логически издържани и не се разколебават от никое
приобщено по делото доказателство.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил
административното нарушение, за което е наказан. На 28.04.2021 г. Д. П., в
качеството си на длъжностно лице, е издал документ, в който е удостоверил
невярното обстоятелство, че маркирането в насаждението отговаря на
предвидения вид сеч.
Според съда не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като не
се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно
управление в сравнение с предвидената от закона и нарушението засяга
важни обществени отношения предмет на регулиране от Закона за горите и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Размерът на
наложената глоба е минималния предвиден от закона, като според съда е
правилно индивидуализиран.
В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да
е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят
е бил наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е
описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение
относно неговото съдържание. Всички основни елементи от състава му са
изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба
и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Както наказателното
постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от
компетентни органи, спазени са формата и реда при издаването им, респ.
съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съдържащото се в тях
описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява
индивидуализацията на деянието като административно нарушение по ЗГ.
Налице е нужното фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно
описанието на административното нарушение и фактите по неговото
извършване. Достатъчно подробно е описанието на нарушението, мястото,
където е извършено, както и всички обстоятелствата, при които е извършено.
Ето защо се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство.
В заключение, в производството пред административния орган не са
допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление.
Наказващият орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята
3
компетеност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи
се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. По делото
безспорно се установи, че Д. П. е осъществил от обективна и субективна
страна нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ. От субективна страна деянието е
извършено виновно, тъй като деецът е знаел, че маркирането в насаждението
не отговаря на предвидения вид сеч, но въпреки това е издал документ, в
който е удостоверил противното.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 760 от 18.02.2022 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция по горите София, с което на
Д. Б. П. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, за нарушение на чл. 257, ал. 1,
т. 2 от Закона за горите, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4