№ 36
гр. Силистра, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Ана Аврамова
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20213400600161 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №42 от 09.07.2021г. постановена по НЧХД №236/2021г.
Силистренски районен съд е признал подсъдимия СТ. Й. ХВ. за виновен в
това, че на 07.03.2021г. в с.Айдемир се е заканил на Б. СТ. АНГ. с
престъпление против неговата личност и имота му, или против личността или
имота на неговите ближни, и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което на основание чл.144, ал.1 от НК и
чл.36 и чл.54 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца.
Признал е подсъдимия Х. за виновен и за това, че на същата дата и на
същото място е казал в присъствието на Б. СТ. АНГ. унизителни за честта и
достойнството му думи, като го е обидил и обидата е нанесена публично,
поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1, вр.с чл.146, ал.1 НК и чл.36 и
чл.54 НК му е наложил наказание глоба в размер на 3000 лева.
На основание чл.23, ал.1 и ал.3 НК е определил едно общо наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което е отложил
за срок от три години на основание чл.66 НК и към него е присъединил
изцяло наказанието глоба в размер на 3000 лева.
Осъдил е подс.Х. да заплати на Б.А. сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
1
деликта за престъплението по чл.144, ал.1 НК, като е отхвърлил гражданския
иск над тази сума, като неоснователен и недоказан.
Осъдил е подс.Х. да заплати на Б.А. сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за нанесената обида, със законната
лихва до окончателното заплащане, като е отхвърлил иска в останалата му
част.
Осъдил е подс.Х. да заплати направените по делото разноски и ДТ върху
уважената част на гражданския аск.
Недоволен от така постановената присъда е останал подс.С.Й.
Хвръчилов, който я счита за е неправилна и постановена в нарушение на
закона. Според жалбоподателя присъдата в осъдителната й част не
кореспондира със събраните по делото доказателства, поради което иска от
въззивната инстанция да я отмени и постанови нова, с която да признае
подс.Х. за невиновен по повдигнатите му обвинения. Претендира се също
така за отхвърляне на предявените граждански искове, и алтернативно за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
Редовно призован, подс.Х. се явява в съдебно заседание, заедно с адв.Б.,
който заявява, че поддържат жалбата. Според адв.Б., първоинстанционния
съд е зачеркнал свидетелите на защитата, а е приел единствено тези на
тъжителя. Според адв.Б. деянията са несъставомерни от субективна и
обективна страна.
Подс.Х. заявява, че не е заплашвал А. и единственото което е направил са
снимки, предадени в кметството на с.Айдемир. В правото му на последна
дума подсъдимия иска да бъде оправдан.
Срещу жалбата е подаден писмен отговор от частния тъжител, чрез
процесуалния му представител адв.Л., който намира жалбата за
неоснователна, а присъдата на СРС за правилна и законосъобразна.
Ч.тъжител се явява в съдебно заседание заедно с адв.Л., който навежда
доводи за съставомерност на деянията от обективна и субективна страна,
поради което иска въззивната инстанция да потвърди изцяло присъдата.
Претендират се и направените разноски.
Ч.тъжител иска присъдата да бъде потвърдена.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда, и след като взе предвид доводите
изнесени в жалбата и становището на страните констатира следното:
От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че подс.Х. и
ч.тъжител А. обитават съседни имоти, находящи се в с.Адемир, като
взаимоотношенията им не били добри.
2
На 07.03.2021г. св. Т.Тодоров събрал и натоварил в превозно средство
боклука от двора на семейство А.и. Около 10.00ч потеглили с А. към
покрайнините на населеното място, където имало сметище за да изхвърлят
боклука.
Подсъдимия възприел действията на съседите си, и със собствен
автомобил и придружен от св.С.Маджаров ги последвал. Подсъдимия
започнал да заснема с мобилен апарат движението и действията на А. и
св.Т.Тодоров. Това било видяно от св.Н.Стефанов, който в телефонен
разговор предупредил тъжителя.
В покрайнините на кв.Татарица, тъжителя и св.Т.Тодоров разтоварили
боклука на намиращото се там сметища. Според подсъдимия това сметище
било нерегламентирано, и заснемането на действията на тъжителя било с цел
да се документира нарушението на А.. След това и двете страни се прибрали
в имотите си.
Намирайки се в имота си, А. видял от другата страна на оградата
подсъдимия и се приближил към него, като потърсил обяснение защо го
снима. Между двамата възникнал конфликт, при който според тъжителя,
подсъдимия му отправил обиди и закани. Подсъдимия го нарекъл „Хуй,
насран гъз, мишка насрана“ и отправил изразите „Ще ти еба майката, ще ти
разгоня фамилията, ще те унищожа, ще те зачерня, ще ви изчистя и ще ви
разкарам от тук“.
Тези обиди и закани били възприети от свидетелите Т.Тодоров, Стефан
А.-баща на тъжителя, Иванка Георгиева, с която тъжителя живеел на семейни
начала.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, подадена е в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт и следователно е
процесуално допустима за разглеждане.
Според настоящата инстанция, изложените доводи на жалбоподателя за
необоснованост и незаконосъобразност на постановената присъда са
неоснователни.
Установената фактическа обстановка съобразно ценените от
първоинстанционния съд доказателства са дали основание да приеме извода
за виновност на подсъдимия.
Според въззивната инстанция, при разглеждане на делото,
първоинстанционния съд задълбочено и последователно е изяснил всички
значими за правилното му решаване обстоятелства, обхващащи се от
предмета на доказване. По отношение на годните гласни и писмени
доказателства, мотивите на СсРС съдържат подробни и издържани във
формално и житейски логическо отношение съображения, доводи и
констатации, които въззивната инстанция напълно споделя, поради което не е
необходимо тяхното повтаряне.
3
Съвсем закономерно първоинстанционния съд е разграничил две групи
свидетели, противопоставящи противоположни позиции, относно основния
факт на доказване.
В тази връзка СсРС е направил подробен и аргументиран анализ на тези
доказателства, като е изложил и собствени логични съображения, приемащи
едни и отхвърлящи други.
Правилно първоинстанционния съд е поставил под съмнение
обективността и достоверността на показанията на св.Ст.Маджаров
съпоставяйки ги и на останалите доказателствени източници, и по-специално
на данните съдържащи се в приобщената по делото полицейска преписка. От
същата е видно, че св.Ст.Маджаров е дал сведения във връзка с
инкриминирания случай малко след дата на извършването му /12.03.2021г./, и
тогава той не е споменал за присъствието на св.Т.Маджаров. Това от своя
страна категорично дискредитира обективността на показанията на този
свидетел, тъй като той очевидно не е присъствал на случая и се появява в
съдебно заседание, единствено за по-голяма убедителност на защитната
позиция. Това обстоятелство се подчертава и от информацията, която
свидетелите на защитата дават в тази връзка, а именно повода за
пребиваването му на това място. И подсъдимия, и свидетелите Т.Маджаров,
Ст.Маджаров и Ел.Х.а твърдят, че той нарочно е посетил имота на
подсъдимия с цел провеждането с него на бизнес разговор, т.е. той трайно и
видимо е пребивавал на това място. При това положение е нелогично и
абсурдно, непосредствено след инкриминираната дата, посочените лица да
забравят за присъствието му и да не го споделят пред полицейските органи.
Ето защо и настоящата инстанция намира, че съображенията на
първоинстанционния съд да не кредитира тези показания са убедителни, и
намират основа в останалия доказателствен материал.
От друга страна, решаващия съд правилно е ценил показанията на
свидетелите Т.Тодоров, Ст.А., И.Георгиева и Н.Стефанов, които са
непротиворечиви и последователни, кореспондиращи с изложеното в
тъжбата. Свидетелите Т.Тодоров, Ст.А. и И.Георгиева пресъздават
впечатленията и субективните възприятия, които всеки един от тях е имал
възможност да фиксира от мястото на което се е намирал, и е обяснимо в
техните показания да се наблюдават известни различия, по отношение на
определени детайли от възникването и развитието на инцидента.
Не се спори и от свидетелите на защитата, че тези лица действително са
били на местото заедно с подсъдимия.
Въззивната инстанция се солидаризира с достигнатите от
първоинстанционния съд правни изводи относно това, че подс.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави по чл.144,
ал.1 и по чл.148, ал.1, т.1, вр.с чл.146, ал.1 НК. Обосновано и правилно
решаващия съд е отговорил на направеното пред него, а и сега пред въззивния
4
съд, възражение на подсъдимия и защитата в посока на това, че липсва
осъществено престъпление по чл.144, ал.1 НК, тъй като заканата изречена от
подсъдимия не е възбудила страх у А.. За осъществяване на това
престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана спрямо определено лице, която да е възприета от него и би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна
страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета
от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата
би могла да се осъществи. Такова е и становището отразено в ТР
№53/18.09.1989г. по н.д. №47/1989г. на ВС на РБ.
Както е установено, подсъдимия е отправил към А. изразите :“Ще ти
разгоня фамилията, ще те унищожа, ще те зачерня, ще ви изчистя и ще ви
разкарам от тук“, които по своята същност обективират заплашване с
престъпление против телесната непрекосновеност на тъжителя и семейството
му. В случая е налице вербална закана, предшествана преди това и от
конкретни действия, изразяващи се в продължително следене на тъжителя с
лек автомобил и заснемането му с мобилен телефон. Това подсъдимия е
извършил безцеремонно и демонстративно, което е направило впечатление
дори и на трето лице-св.Н.Стефанов. Разбира се подсъдимия и
св.Ст.Маджаров твърдят, че са извършили заснемането като „будни
граждани“ изпълняващи „гражданския си дълг“, но това не следва да става за
сметка на правата на другите граждани.
Другата част от изразите, адресирани от подсъдимия към тъжителя /хуй,
насран гъз, мишка насрана, включително и псувни/, несъмнено съдържат
негативен оценъчен критерий спрямо личността на А., възприети са от него и
са накърнили личното му достойнство. Следователно СсРС правилно е
оценил тези факти по делото като престъпление по чл.146, ал.1 НК, тъй като в
случая подсъдимия е казал нещо унизително за честта и достойнството на
другиго в негово присъствие. Възприетите от свидетелите Т.Тодоров, Ст.А. и
И.Георгиева отправени обиди от подсъдимия към тъжителя, в достатъчна
степен покриват квалифициращия признак „публично място“ на
осъщественото деяние.
Ето защо, въззивната инстанция намира извода на първоинстанционния
съд за съставомерност на осъществените от подс.Х. деяния по чл.144, ал.1 и
по чл.148, ал.1, т.1, вр.с чл.146, ал.1 НК от обективна и субективна страна за
обоснован и законосъобразен, поради което не са налице предпоставки за
отмяна на присъдата.
Наказанията на подс.Х. не са несправедливи по своя характер, като са
определени в предвидения от закона минимум за конкретните престъпления.
Настоящата инстанция намира обаче, че са налице основания за
коригиране на присъдата в гражданско-осъдителната част, досежно
присъденото обезщетение за престъплението по чл.144, ал.1 НК. Според
5
въззивния съд, при отмерване на конкретния размер на обезщетението за това
престъпление е надценен обема и интензитета на реално претърпените от
гражданския ищец морални вреди, причинени от противоправното поведение
на подсъдимия. При това положение, като се вземат предвид всички имащи
значение за това обстоятелства, относими към критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД, чийто легален термин е изпълнен с морално съдържание,
въззивната инстанция намира, че справедливото обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди, намират измерение в размер от 1500 лева, и
в тази част присъдата подлежи на изменение. Респективно, следва да се
определи правилния размер и на дължимата ДТ.
При този изход на процеса, подс.Х. следва да заплати на тъжителя А.
направените от него разходи пред настоящата инстанция за адвокатски
хонорар, в размер на 800 /осемстотин/ лева.
В заключение следва да се посочи, че при разглеждане на делото не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
ограничават правата на някоя от страните по делото, поради което не се
налага отмяна на присъдата.
Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №42 от 09.07.2021г. постановена по НЧХД
№236/2021г. на Силистренски районен съд в частта, с която е осъдил подс.СТ.
Й. ХВ. да заплати на Б. СТ. АНГ. обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на извършено престъпление по чл.144, ал.1 НК в размер на 3000
лева, което НАМАЛЯ на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
НАМАЛЯ дължимата ДТ върху уважената част на гражданските искове
на 100 лева.
Осъжда подс.СТ. Й. ХВ. да заплати на Б. СТ. АНГ. направените от него
разходи за въззивната инстанция, в размер на 800 /осемстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6