Определение по дело №22/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на подсъдимия К. А. Д. от гр. Б. против Присъда № 3335 / 08.05.2014 год., постановена от Районен съд – гр. Б. по н.о.х. дело № 2042 / 2013 год.

Според подадената въззивна жалба, подържана лично и от упълномощен защитник в съдебно заседание пред окръжния съд, се застъпва тезата, че по отношение на инкриминираното деяние не е налице квалифициращият признак по чл.195, ал.1, т.4 от НК – „използване на МПС”, поради което се иска подс. К. Д. да бъде оправдан по обвинението в тази му част. Наред с това защитникът и подсъдимият считат, че към момента на извършване на престъплението последният е бил реабилитиран и са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане по чл.66 от НК.

Участващият във въззивното производство прокурор от ОП-Б. счита, че въззивната жалба е неоснователна и поддържа, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Окръжният съд разгледа депозираната жалба в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:

С обжалваната присъда подс. К. А. Д. е признат за виновен в това, че на 07.02.2012 г., около 22:00 ч. от автоморга „Н. К., находяща се на Главен път Е 79 до сервиз „Рено“, общ. Б., в съучастие като съизвършител с лицата С. Б. С., А. Т. А. и Ш. А. О., чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „марка и модел „Фиат Браво“ с ерг. № Е* е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 11 броя авторадиатори марка „Нисънс“ на обща стойност от 825,00 лв. от владението на Н. М. П. – собственик и управител на автоморга „Н. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не е довършено по независещи от дееца причини и същото е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно: Протоколно определение за одобряване на споразумение № 4362/ 16.09.2008 г. по НОХД с № 666/ 2008 г. на Районен съд – Б., влязла в законна сила на 16.09.2008 г. за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр.1 и т.7 вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл. 28 вр. с чл. 20, ал.2 от НК и му е наложено наказание за срок от 4 (четири) месеца което е отложено под условие с изпитателен срок от 3 (три) години съгласно чл. 66, ал.1 от НК - Престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл. 28, вр. с чл. 20, ал.2 вр. с чл. 18, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т. 4 вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл. 28, вр. с чл. 20, ал.2 вр. с чл. 18, ал.1 от НК, във вр. чл. 58а от НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 8 (осем) месеца.

На основание чл. 60, ал. 1, във вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 59 ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка задържане под стража с постановление на прокурора от 03.12.2012 г. до 05.12.2012 г.

Наред с това подс. К. Д. е осъден да заплати по сметка на БлРС сторените по делото разноски в размер на 30.00 лева, както и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Фактическите положения по делото са правилно установени. По делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти /чл.371, т.2 НПК/. Тъй като самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, по реда на чл.372, ал.4 от НПК от съда с определение е обявено, че при постановяване на присъдата ще ползват самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В резултат на анализа на доказателствения материал се установява по несъмнен и безспорен начин следната визирана в обстоятелствената част обвинителния акт фактическа обстановка:

Подс. К. А. Д., на 29 год., от гр. Б., неграмотен, неженен, безработен, осъждан. С Протоколно определение за одобряване на споразумение № 4362/ 16.09.2008 г. по НОХД с № 666/ 2008 г. на Районен съд – Б., влязла в законна сила на 16.09.2008 г. за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр.1 и т.7 вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл. 28 вр. с чл. 20, ал.2 от НК на подс. Д. му е наложено наказание за срок от 4 (четири) месеца което е отложено под условие с изпитателен срок от 3 (три) години съгласно чл. 66, ал.1 от НК.

Предходното осъждане на подс. К. Д. не е постигнало целта за лична превенция на наказанието по чл.36 от НК.

На 07.02.2012 г. вечерта, подсъдимият Д. се срещнал в центъра на циганската махала в Б. със своите приятели Ш. А. О., А. Т. А. и С. Б. С. (по отношение на които наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт). Осъденият А. Т. А. им казал, че знае за автоморга, която се намира на главния път и където има радиатори от автомобили, които да откраднат. Разбрали се осъдения С. С. да ги закара до там с лекия си автомобил марка и модел „Фиат Браво“, с ДК№ Е * Заредили бензин на бензиностанцията „Лукойл“, в кв. „Грамада“, и след това се отправили към автоморгата до магазин „Рено“ на главен път Е 79, където били около 22:00 ч.

От колата слезли подсъдимият К. Д. и осъдените А. А. и Ш. О., а в колата останал да чака и да пази осъденият С. С.. Тримата се прехвърлили през оградата на автоморга „Н. К. като започнали да изкарват и прехвърлят през ограда на автоморгата, намерените вътре авторадиатори марка „Нисънс“. Д. заедно с осъдените А. и О., прехвърлили през оградата общо 11 бр. автомобилни радиатори марка „Нисънс“ и се прекачили отново от външната страна на оградата. Подредили авторадиаторите, докато осъденият С. С. извършил маневра с колата и спрял до тях. Осъденият А. А. отворил багажника на автомобила на С. и го задържал, а обвиняемият заедно с осъдения Ш. О. взели в ръцете си от авторадиаторите и понечили да ги сложат в багажника, когато чули мъжки викове наблизо от забелязалите ги свидетели Х. Д. и Д. К. (работници в автоморгата). Извършителите се уплашили, хвърлили радиаторите на земята и тръгнали да бягат, като подсъдимият К. Д. и осъденият С. С. тръгнали в посока на „казана за варене на ракия“ в кв. Грамада, а Ш. О. и А. А. се качили в колата на С. и О. и я подкарал, но на първия завой на ул. „Г* П.“ колата поднесла и се ударила в тротоара, при което двамата я изоставили и избягали пеша.

Свидетелят Х. Д. подгонил отдалечилите се пеша Д. и С., а свидетелят Д. К. последвал леката кола, но и двамата не успели да настигнат извършителите. Същите сигнализирали на полицията и на собственика – свидетелят Н. П.. Не след дълго на местопроизшествието дошли и полицаите П. К., И. Д. и Н. Г. и собственика П.. Полицаите започнали своята работа, а П. написал жалба.

Междувременно, след като избягали подсъдимият и осъдените му приятели се събрали отново в циганската махала на Б., без да успеят да отнемат авторадиаторите от автоморга „Н. К. – Б., където били установени от полицията.

В хода на досъдебното производството е изготвена оценителна експертиза, която е дала заключение, че цената на 11 бр. водни автомобилни радиатори марка „Нисънс“ е 825.00 лв.

Така изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт се признават изцяло от подсъдимия К. А. Д. пред първоинстанционния съд. Наред с това самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, а именно посочените показания на разпитаните на досъдебното производство свидетели и приложените писмени доказателства.

Предвид установените по делото фактически дадености въззивният съд намира, че по несъмнен начин се установява наличието от обективна страна на всички елементи на състава на престъплението на възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация:

Подс. К. А. Д. на 07.02.2012 г., около 22:00 ч. от автоморга „Н. К., находяща се на Главен път Е 79 до сервиз „Рено“, общ. Б., в съучастие като съизвършител с лицата С. Б. С., А. Т. А. и Ш. А. О., чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „марка и модел „Фиат Браво“ с ерг. № Е* е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 11 броя авторадиатори марка „Нисънс“ на обща стойност от 825,00 лв. от владението на Н. М. П. – собственик и управител на автоморга „Н. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не е довършено по независещи от дееца причини и същото е извършено повторно , след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно: Протоколно определение за одобряване на споразумение № 4362/ 16.09.2008 г. по НОХД с № 666/ 2008 г. на Районен съд – Б., влязла в законна сила на 16.09.2008 г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28 вр. с чл.20, ал.2 от НК и му е наложено наказание за срок от 4 (четири) месеца което е отложено под условие с изпитателен срок от 3 (три) години съгласно чл. 66, ал.1 от НК - Престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.18, ал.1 от НК. Самото изпълнително деяние е останало във фазата на опита по смисъла на чл.18, ал.1 от НК, при което настъпването на окончателния съставомерен резултат е последица от обективна, независища от съзнанието на извършителите причина - намесата на свидетелите Х. Д. и Д. К..

Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимите обективира отношението им към деянието (неговата интелектуалната и волевата насоченост). Подс. К. Д. и осъдените Ш. О., А. А. и С. С. са участвували в осъществяване на изпълнителното деяние и са искали настъпването на общественоопасните последици от деянието - лишаване собственика от възможността да упражнява владелческите си правомощия върху предмета на посегателството. Всеки от тях при осъществяване на действията си е имал съзнанието, че участвува в изпълнението на престъплението заедно с другите съизвършитли и е искал от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици - отнемането на инкриминираните вещи. Същите са осъзнавали противообществения характер на деянието /накърняващо правото на собственост/, разбирали са, че действията им са насочени към лишаването от фактическа власт върху веща на нейния собственик, предвиждали са преминаването на владението в своя фактическа власт и са целели установяването на тази власт върху предмета на престъплението, при което не са реализирали намерението си по независещи от тях причини. Ето защо, анализирайки престъплението от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено с пряк умисъл. Субективната страна на анализираното поведение разкрива присъствието на умисъл за съучастие - всеки един от извършителите при осъществяване на действията си е осъзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия и е искал именно от тази съвместна дейност да настъпят желаните общественоопасни последици (прекъсване на владението и установяване на своя фактическа власт върху предмета на посегателство).

При изложените съображения законосъобразно и обосновано с присъдата си първоинстанционния съд е признал подс. К. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 НК, във вр. с чл.28, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 НК, във вр. с чл.18, ал.1 НК.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалб. К. Д. и неговият защитник, че в случая не се касае за престъпление, извършено в хипотезата на чл.195, ал.1, т.4 от НК, тъй като отнетите вещи не са натоварени на МПС.

Съгласно Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) в чл. 195, ал. 1, т. 4 НК са предвидени случаите, когато моторното превозно средство е послужило за отнемане на вещите, а също и когато деецът ги е отнел, без да си е послужил с превозно средство, но го е използвал за превоз на имуществото и отдалечаване от престъплението, за да установи трайна фактическа власт върху него. В случая е налице опит по смисъла на чл.18, ал.1 от НК за извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК, тъй като умишленото престъпление е започнато, но изпълнителното деяние не е довършено. Действията на съизвършителите от обективна страна са били насочени към причиняване на общия престъпен резултат и същите са със съзнание, че той ще бъде постигнат именно по този начин – чрез използване на МПС. Подс. К. Д. и другите двама осъдени – А. и О., които непосредствено са извършили действията по прехвърлянето през оградата на радиаторите, са извършили действия, които са били насочени към прекъсването на фактическата власт на собственика върху вещите. В съзнанието им обаче е съществувала представа, че от техния съучастник С. ще бъде използвано моторно превозно за да ги извози, с което да установи трайната фактическа власт върху тях. При което деянието не е довършено по причини, извън волята на дееца.

За извършеното от подс. К. Д. престъпление по чл.195, ал.1 вр. чл.18 от НК, съставът на районния съд му е наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца, за чието изтърпяване на основание чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.22 от ЗИНЗС е определен първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит тип.

За да наложи на подсъдимия най-адекватните и целесъобразни по чл.36 от НК санкции, съдът е съобразил вида и размера на предвиденото за престъплението чл.198, ал.1 НК във връзка с чл.18, ал.1 от НК наказание и имайки предвид императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.372, ал.4 НПК е определил наказанието при условията на чл.58а от НК.

При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление районният съд е преценил смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Имайки предвид императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.372, ал.4 НПК съдът следва да определя наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от Наказателния кодекс, при което така индивидуализираното наказание “Лишаване от свобода” за срок от една година да бъде намалено с една трета, а именно на подсъдимия К. Д. да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца.

Настоящият състав на въззивния съд също счита, че в конкретния случай не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства за редуциране на наказанието на основание чл.55 от НК и същото следва да бъде индивидуализирано съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК. В тази връзка от районния съд са отчетени степента на обществена опасност на деянието и дееца, като са съобразени цялостно характеристичните данни за подс. К. Д..

Ето защо въззивният съд приема, че при индивидуализацията на наказанието и реализирането на наказателната отговорност по отношение на подсъдимия К. Д. адекватно на обществената опасност на деянието и дееца се явява определеното от районния съд наказание. В тази връзка е неоснователно искането да бъде намален срокът на наложеното подсъдимия наказание.

Съдът счита, че наложеното в конкретния случай наказание ще способства за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивоционно-волева система за спазване на установения правопорядък и ще предотврати извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция - цели на наказанието по чл.36 от НК.

Правилно на основание чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.22 от ЗИНЗС съдът е постановил подс. Д. да изтърпи ефективно наложеното му наказание „Лишаване от свобода”, при първоначален „строг режим” в затворническо общежитие от закрит тип. Възраженията на защитника в тази насока, касаещи искането за приложение института на условното осъждане по чл.66 от НК са неоснователни.

Настоящият състав на въззивния съд не споделя тезата на защитата, че подс. К. Д. е бил реабилитиран към момента на извършване на инкриминираното деяние.

Действително по отношение осъждането на подс. Д. по НОХД № 1537/2004 год. на РС-Б. следва да се приеме, че е настъпила реабилитация по право. От друга страна, видно от приложената справката за съдимост /л.69/ подс. К. Д. е осъждан по НОХД № 666/2008 год. и НОХД № 412/2009 год. на РС - гр. Б., като наложените наказания „Лишаване от свобода” са групирани с Определение № 6071/25.07.2013 год., постановено по ЧНД № 1268/2013 год. на РС-Б.. Във връзка с последното настоящият състав на въззивния съд намира за необходимо да отбележи и следното: С визираното определение първоинстанционният съд е приел, че са налични материално правните предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК и е постановил отлагане на изпълнението на определеното общо наказание по групираните присъди, като е определил изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от 16.09.2008 г. / датата на влизане в сила на присъдата по първото осъждане на жалбоподателя/. Въззивната инстанция намира, че неправилно първоинстанционния съд е постановил, че изпитателният срок следва да се счита от тази дата. След като закона вменява като задължение на първоинстанционния съд при определяне на общо наказание да реши въпроса и за неговото изпълнение, то определеното общо наказание и срока, за който изпълнението му ще бъде отложено, следва да се счита от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който е направено това – в случая, изпитателния срок следва да се счита, че тече от датата на влизане в сила на постановеното определение. В настоящия случай не е депозиран протест от РП-Б. и допуснатото от първоинстанционния съд нарушение не може да бъде отстранено от въззивната инстанция.

Въпреки това, в случая не може да се направи извод, че подс. К. Д. е реабилитиран. Видно от установените фактически данни, подсъдимият е осъждан с предхождащи наказателното преследване по настоящото дело съдебни актове и не е реабилитиран. Очертаната конкретика в казуса обосновава заключение, че престъпното посегателство, предмет на настоящото наказателно производство е осъществено след като подс. Д. е осъждан и при ангажирана наказателна отговорност с присъдите по НОХД № 666/2008 год. и НОХД № 412/2009 год. на РС - гр. Б., респ. Определение № 6071/25.07.2013 год., постановено по ЧНД № 1268/2013 год. на РС-Б. за престъпления от общ характер, с лимитирани санкционни последици /лишаване от свобода/, препятстващи прилагането на института на чл.66 от НК. Не е настъпила абсолютната реабилитация по чл.88а от НК, поради обстоятелството, че не е изтекъл предвидения по чл.88а, ал.3, вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК срок, в който подсъдимият е извършил инкриминираното деяние по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.28, вр. чл.20, ал.2 и чл.18, ал.1 от НК. Ето защо изложените в тази насока съображения от районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав на възиввната инстанция.

В тази връзка материалноправната норма на чл.66 от НК съдържа императивни изисквания, свързани с вида и времевите параметри на определеното наказание и със съдебното минало на подсъдимото лице, при кумулативната даденост на които компетентният орган е суверенен и оправомощен да прецени възможността за отлагане изпълнението на индивидуализираната наказателна санкция - лишаване от свобода, с подходящ изпитателен срок, ако за постигане целите на чл. 36 от НК спрямо осъдения и другите членове на обществото, и при поставен акцент на личната превенция, не е наложително да бъде изтърпяна ефективно. Фактологията по настоящото дело сочи на липса на лимитираните задължителни предпоставки досежно необходимостта субектът на търсената и реализирана наказателна отговорност да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подс. К. Д. следва да заплати и сумата от 40 лева сторени по делото разноски.

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Благоевградският окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 3335 / 08.05.2014 год., постановена от Районен съд – гр. Б. по н.о.х. дело № 2042 по описа за 2013 год.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.