Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260624
В ИМЕТО
НА НАРОДА
01.09.2021г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
тридесети и първи май две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар:
Милена Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдията
НАХД №
1072 по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/№ 457322-F490047 от
14.08.2019г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив, с
което на „НД ИМОТКОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК:*** , за нарушение на чл.180 ал.2 вр.
чл.180 ал.1 вр чл.86 ал.1 и ал.2 от Закон за данък добавена стойност /ЗДДС/ и
на основание чл. 180, ал.2 ер чл.180 ал.1, от ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на
4237.50/ четири хиляди двеста тридесет и седем и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда
на АПК в 14 –дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е Наказателно постановление НП/№ 457322-F490047 от 14.08.2019г. на Директора на
Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „НД ИМОТКОНСУЛТ”
ЕООД, ЕИК:*** , за нарушение на чл.180 ал.2 вр. чл.180 ал.1 вр. чл.86 ал.1 и
ал.2 от Закон за данък добавена стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 180, ал.2 ер
чл.180 ал.1, от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 4237.50/ четири хиляди двеста
тридесет и седем и петдесет/ лева.
Жалбоподателят, „НД ИМОТКОНСУЛТ” ЕООД, редовно призован, явява се законния
представител Н.Б.. С жалбата си оспорва цитираното наказателно постановление
като неправилно и
незаконосъобразно. Прави искане за отмяна
на НП.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител юрк. А. излага становище за правилно и
законосъобразно НП и пледира за неговото потвърждаване, като прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивски районен съд - VII н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 03.06.2019г. от актосъставителя Й. Е.Т. - инспектор по приходите в ТД на
НАП – Пловдив бил съставен акт за установяване на административно нарушение
против „НД ИМОТКОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК:*** за това, че при извършена служебна
проверка на 05.04.19г. документирана с протокол №**********/05.04.19г е
установено, че на 15.03.19г. задълженото лице е реализирало облагаеми оборот по
смисъла на чл.96 ал.2 от ЗДДС в размер на 50 000 лв./50 850 лв./, формиран
от посредничество при покупко-продажба на недвижими имоти.
За задълженото лице били налице основания за задължителна регистрация по 96
от ЗДДС, съгласно действащата разпоредба на чл.96 ал.1 от ЗДДС
изр.2(изм.ДВбр.97/2017г в сила от 01.01.2018г.), „.. когато оборотът е
достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, вкл. текущият,
лицето е длъжно да подаде заявление в 7-дневен срок от датата, на която е
достигнат оборотът или в срок до 22.03.19г. Заявлението е подадено на 27.03.2019г в ТД НАП Пловдив с
вх.№303911900775523/27.03.19г., а лицето е регистрирано считано от 05.04.2019г
– датата на връчване на акт за регистрация №160421900861526/05.0.19г.
В случаите на чл.96 ал.1 изр. второ се приемало, че когато лицето е било длъжно,
но не е подало заявление за регистрация с в срок, лицето дължи данък за
облагаема доставка, с която надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв от
датата на която е надвишен оборотът, до дата на която е регистрирано от
органите по приходите.
На 15.03.19г. „НД ИМОТКОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК:*** имало реализирани облагаеми доставки в
размер на 50 850 лв. Същото дължи данък за облагаемите доставки, с който
надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв. от датата на която е надвишен
оборотът 15.03.19г. до датата на регистрацията по ЗДДС /05.04.19г/. Облагаемият
оборот се надхвърля с облагаема доставка в размер на 25 425.00 лв. за
документирането на която е издадена ф-ра №4/15.03.19г. а получен комисионна- възнаграждение
за посредничество при покупко -продажба на недв. имот, платена изцяло по банков
път на 18.03.19г. или за данъчен период 15.03.19г -31.03.19г. от ДЗЛ са извършени
облагаеми доставки на стойност 25 425.00
лв и не е начислен ДДС в размер на 4 237.50 лв. Ако лицето беше регистрирано
по ЗДДС, е следвало да начисли ДДС за извършените от него доставки за периода
15.03.-31.03.19г като в 5-дневен срок от настъпване на данъчното събитие издаде
дан. документ – ф-ра в който да посочи данъка на отделен ред, да включи размера
на данъка справка-декларация за данъчен
период 03.19г и да посочи документа в дневника за продажби, като
справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде при ТД НАП с
срок до 14-то число, а именно 15.04.19г/14.04.19г е почивен ден/ на месеца ,
следващ съответния данъчен период. Нарушението е извършено на 16.04.19г. и е
установено при извършената проверка за регистрация по ЗДДС, размерът на не
начисления данък е определен с протокол **********/14.05.19г
Нарушението било квалифицирано по
чл.180 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.86 ал.1 и ал.2 ве чл.119 от ЗДДС. Актът бил
съставен в присъствието на управителя на дружеството, която го подписала без
възражения и без да са подавани такива по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено атакуваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие актосъставител Т.. В рамките на проведения разпит, свидетелят изцяло
поддържа констатациите си, обективирани в цитирания по-горе АУАН. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като обективни, логически последователни и непротиворечиви
на събраната по делото доказателствена съвкупност.
Горната фактическа обстановка се установи и от събраните писмени
доказателства включително НП, АУАН, заповед, цитираните по-горе протоколи за
проверка, които съдът ползва при постановяване на решението си като събрани по
предвидения в закона ред.
При така установената фактическа обстановка
и след анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че „НД
ИМОТКОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК:*** е осъществило описаното в НП административно нарушение, но при издаване на
НП и АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, които са от значение
за конкретизиране на определената имуществена санкция, която е поставена в зависимост от стойността на начисления
данък, който е следвало да бъде отразен в данъчния документ.
За
установяване на нарушението е послужил протокол №**********/05.04.19г. съставен
от Й.Т. – ИП при ТД НАП, за проверка по ЗДДС във връзка със заявление на
жалбоподателя от 27.03.19г. В него е отразена хронология на всички проверени
документи на ЗЛ относими за установяване достигане на облагаем оборот за
проверявания период. В протокола е посочено че са изискани документи от 2018г,.
както и такива до 03.19г. Установени са две фактури №**********/29.08.18г и
№*********/15.03.19г. / без да са посочени отделно главниците/като те формирали
оборот от 57 740. 000 лв.
Всъщност ф-ра от 15.03.19г. с главница
25 245 лв е довела до достигане на оборот над 50 000 лв за периода
03.19г., при които съгласно разпоредбата на чл.96 ал.1 лицето е било длъжно да
подаде в 7-дневен срок заявление за регистрация по ЗДС за същия период. По
насетне в протокола, длъжностно лице е достигнало до извода, че всъщност
облагаемия оборот достигнат на 15.03.19г е сумата от 50850.00 лв , като не е
ясно на кои отчетни документи почива това изчисление. В обстоятелствената
част на протокола, се коментират две фактури, от които едната е процесната и
приложена към материалите по делото , а другата е неизвестна по стойност, но
при сборът им е достигнат извод за оборот от 57 740.00 лв/стр.2 от Протокола
от 05.04.19г./, при което би следвало на 15.03.19г. да е достигнат именно първо
посоченият оборот от 57 740.00 лв, а не отразения в последна страница на
протокола от 05.04.19г, облагаем оборот
от 50 850.00лв, за която сума липсва, каквато и да е обосновка.
Всъщност
по-важното е, че именно върху сумата от 50 580.00 лв. е отчетено
административното наказание имуществена санкция по реда на чл.180 ал.1 от ЗДДС,
която се определя съобразно размера на не
начисления, но дължим данък от ДЗЛ.
Тъй
като за да се стигне до извод за конкретно нарушение е необходимо да се посочат
всички обективни признаци, съставомерни на приложените правни норми в АУАН и
НП, а един от тях е именно конкретния размер на облагаемия оборот, който
надхвърля 50 000 лв. Посоченият от 50 850.00 лв в АУАН и НП е
недоказан, такъв е и сборът от двете фактури 57 740.00 лв,/щото няма по
делото фактура от 19.08.18г/, т.е. от ИП
са посочени два конкретни оборота, при чието достигане ДЗЛ е следвало да се
регистрира по ЗДДС, но няма доказателства, които да удостоверят с безспорност,
кой от тези обороти е действително достигнат на 15.03.19г. и защо ИП е избрал
този от 50 850.00 лв . От тази нередовност на обстоятелствената част на
АУАН и НП се явява неправилно и недоказано
формираното административно наказание – имуществена санкция в размер на
4 237.50 лв приложима по разпоредбата на чл.180 ал.1 от ЗДДС. В
материалите по делото не фигурират документи, които да установят с безспорност
и двата сбора, а съдът като контролна инстанция по законосъобразност не следва
да издирва тези спорни обстоятелства в това производство, които са възложени в
тежест на АНО. Обективен признак на нормата на чл.180 ал.1 изисква да бъде
определен начисленият данък, за което данъчната основа също е съставомерен
елемент от установяване на възведеното нарушение. Описаният в обстоятелствена
част на АУАН и НП достигнат облагаем оборот 50 850.00 лв не почива на
доказателствения материал приложен по делото, поради съдът приема, че неправилно
е изчислен начисленият от ИП ДДС в размер на 4 237.50 лв, защото няма данни по делото за облагаем оборот в
размер на 50850.00 лв., а от там и неправилен и незаконосъобразен е изводът за
конкретното административно наказание, според санкционната норма на чл.180 ал.1
от ЗДДС, в която санкцията законодателят
не е определил в абсолютен размер, а в
зависимост от не начисления ДДС за съответния период, в който не е изпълнено
задължението на лицето. Недоказаността на данъчната основа, води невъзможност
да се определи и конкретизира размерът
на имуществената санкция, съобразно приложените данни и описани обстоятелства в
АУАН и НП, което насочва към единствения
извод за наличие на съществено процесуално нарушение , свързано с нарушаване на
императивните реквизити на чл.42 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН и е съществено
процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на жалбоподателя
Съгласно
разпоредбата на чл. 96 ал.1 от ЗДДС /изменена, считано
от 01.01.2018г./, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50
000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца
преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период,
през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този
закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни
месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен
срок от датата, на която е достигнат оборотът.
По делото е безспорно установено, че дружеството е субект на
задължението по чл. 96, ал. 1
изр. 2 от ЗДДС, тъй като в периода 29.08.2018г. -15.03.2019г. включително,
достигнатия облагаем оборот е надхвърлил 50 000 лв., при което е възникнало
задължението по чл. 96, ал. 5 от ЗДДС да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборота.
Подаването на заявлението е следвало да стане до 22.03.2019г. включително, но
това е сторено на 27.03.2019г.
При
така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на
съда намира, че формално е осъществен състава на административното нарушение на
чл. 96 ал.1 изречение второ от ЗДДС, но неговата обществена опасност
е явно незначителна.
Следва
да се има предвид, че се касае за изменение на закона от
01.01.2018г., когато е въведено задължението да подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС за достигнат оборот над 50 000 лева за по-кратък
период.
Не може да не бъде отчетено обстоятелството, че органите по
приходите не са се самосезирали за извършване на проверка по декларираните от
дружеството жалбоподател обстоятелства, а са изпълнили задължението си да
извършат такава по повод подадено заявление за регистрация по ЗДДС. Данъчно
задълженото лице е подало заявление няколко дни след изтичане на
законоустановения срок и то по собствена инициатива и преди намесата на
органите по приходите, което следва да се отчита, като смекчаващо отговорността
обстоятелство, което наред с факта, че това е първо по ред нарушение
свидетелства, че същото е изолиран случай, а не установен модел на поведение
към неспазване на задълженията към държавата. Нарушението е формално и от него
не са настъпили вредни последици, липсват и отегчаващи
обстоятелства, което е критерий за ниската степен на обществена опасност на
деянието.
Съдът е
на становище , че в конкретния казус наказващият орган е следвало да направи
преценка преди издаването на атакуваното НП , дали са налице предпоставките за
прилагане разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира, че предвид
обстоятелството, че констатираното нарушение е за първи път, отстранено е по
собствена инициатива от дружеството и то почти веднага, дори преди да получи
покана от НАП, то наказващият орган е следвало да предупреди дружеството –
нарушител, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно
наказание, което не е било сторено от страна на ЦУ на НАП. Настоящата съдебна
инстанция намира, че в случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, предвид изключително ниската степен на обществена опасност на
констатираното нарушение, а и липсата на реално настъпили вредни последици за
фиска. Изобщо, правният режим по ЗДДС не може да дерогира законовите правила,
на които се подчинява административнонаказателният процес като строго нормирана
дейност, при която за всяко административно нарушение трябва да се налага
съответното му по тежест административно наказание, а прилагането на санкцията
на административнонаказателната норма трябва да е винаги и само въпрос на
законосъобразност (Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС, ОСНК), не и на
целесъобразност, дори ако тя е фискална.
С оглед
всичко изложено, съдът намира, че процесното наказателно постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид
изхода от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и
не следва да бъде уважено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС –
VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
М.М.