РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 01.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 63 / 2022 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху добавена стойност /ЗДДС/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Със Заповед за налагане на ПАМ № ФК-234-0088034/03.12.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е наложена на „****“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****, представлявано заедно от изпълнителните директори М.Д. и Г.Т., ПАМ: запечатване на търговски обект – бензиностанция 1201, находяща се в гр. *****, ул. „*****, стопанисвана от „****“ АД, ЕИК: *****, и забрана за достъп до него за срок от : 30 /тридесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1. б. "г" от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Заповедта е издадена, за това че:
На 25.11.2021 г. в 11:00 часа е извършена проверка на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция 1201, находяща се в: гр. *****, ул. „*****, стопанисвана от: „****"
АД, с ЕИК: *****, при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС притежава фискални устройства, които не подават данни към Националната
агенция за приходите.
При проверката е установено следното:
Лицето, извършващо продажби на течни горива, има въведена в експлоатация електронна система с фискална памет (ЕСФП) NEXUS 8, одобрена със свидетелство № 179FS, с индивидуален номер BN008245 и номер на ФП 51009116, с нивомерна измервателна система TLS 2.
При направена справка в програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“ се установи, че за периода от 24.09.2021г до 24.11.2021г. включително, няма подадени данни към сървъра на НАП за отпечатаните дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет, както и данните от нивомерната измервателна система и броячите на колонките, отпечатани едновременно с дневните финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет. Горепосочените данни дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на гориво.
Дружеството „****“ АД, ЕИК: *****, не е изпълнило задължението си да подава на НАП по установените дистанционни данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Обектът е с работно време от понеделник до неделя 00:00ч - 24:00ч. Заети са две лица на трудово правоотношение.
„****“ АД, с ЕИК: *****, отговаря на изискванията на чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, поради което следва да регистрира извършваните от него продажби на ЕКАФП. Дружеството е длъжно да разполага в работата си на търговец с фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност, които задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се определят с наредбата по ал. 4 от Наредбата, като се съгласуват с Българския институт по метрология.
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0088034/25.11.2021г., на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
От констатациите следва, че „****“ АД, с ЕИК: *****, не е спазило реда и начина за: използване на
фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на
търговската дейност, които задължително имат техническа възможност за
установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към
Националната агенция за приходите.
Горното изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „Г“ от Закона за данък върху добавената стойност.
Нарушен е съставът на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.
Установеното се потвърждава от приложените доказателства: 1. Протокол за извършена проверка сер. АА № 0088034/25.11.2021г., ведно с приложения.
Поради това с обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-234-0088034/03.12.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е наложена на „****“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****, представлявано заедно от изпълнителните директори М.Д. и Г.Т., ПАМ: запечатване на търговски обект – бензиностанция 1201, находяща се в гр. *****, ул. „*****, стопанисвана от „****“ АД, ЕИК: *****, и забрана за достъп до него за срок от : 30 /тридесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1. б. "г" от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, вр. с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
В обжалваната заповед са изложени следните мотиви относно продължителността на срока:
Срокът на ПАМ е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, при следните конкретни фактически основания и мотиви:
Съгласно чл.187, ал.4, изр. последно от ЗДДС - При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му. Съгласно чл. 118, ал. 6 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В конкретната хипотеза е установено, че дружеството не е изпълнило тези задължения. Приложените писмени доказателства безспорно установяват, че дружеството, като ДЗЛ - получател на доставените количества гориво по посочените в акта документи не е изпълнило задължението си да подаде данните за това по предвидения от закона ред.
Дружеството е задължено лице за подаване на данни в хипотезата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, не попада в изключенията по ал. 11 на чл.118, поради което за осъществен състав на нарушението за административния орган е достатъчно да се установи факта на задължението за подаване на данни. Конкретната причина да не бъдат подавани коректни данни от нивомерната система за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива е без правно значение. Неподаването на данни към НАП за получените горива в търговския обект е предпоставка за налагане на принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „г“ от ЗДДС.
В обжалваната заповед е посочено, че при определяне продължителността на мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, а така също и следните фактически основания:
- Търговеца извършва тази дейност - търговия с горива от дълъг период от време и следва да е наясно с нормативните изисквания за този вид дейност. Обектът е зареждан многократно с гориво и данните са подавани коректно. Съответно незнание или забрава няма как да са оправдание в конкретната ситуация.
- В хода на проверката е установено, че монтираното и работещо в обекта ЕСФП - модел „NEXUS 8“, одобрено със свидетелство № 179FS, с индивидуален номер BN008245 и номер на ФП 51009116, с нивомерна измервателна система TLS 2, не подава данни към НАП.
- За същото по вид нарушение са съставени няколко ПИП при проверки в различни обекти на дружеството. При проверка в обект на дружеството е съставен ПИП № 0380236/05.06.2020г. и АУАН № F554250/17.06.2020 г. от органи по приходите в отдел „Оперативни дейности" - Пловдив - отново за неподаване на данни към НАП, като има издадено НП № 540318-F554250/07.10.2020г., влязло в сила на 30.03.2021г. Към настоящия момент извършеното нарушение се явява повторно съобразно § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС.
- Задълженото лице е регистрирано по ЗДДС.
Посочено е в заповедта, че създадената организация на работа позволява оборотът да не се отчита пред НАП, чрез подаване на данни от фискално устройство; налице е организация за създаване на условия за неотчитане на приходите пред НАП и проследяване на реализираните обороти, което обосновава необходимост да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
Използването на фискални устройства, които подават данни към Националната агенция за приходите, е нормативно установено задължение на търговците, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Неспазването на това конкретно задължение от страна на лицата винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение от данъчното облагане.
Допълнително в заповедта е посочено, че съобразявайки характера на административната принуда и засягането на обществените отношения, свързани с отчетността, е налице висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. Законосъобразното отчитане и регистриране на извършените продажби чрез фискалното устройство налично и работещо в съответния обект, както и правилното определяне на реализираните доходи са от съществено значение за охраната на държавния интерес и правилното функциониране на държавата.
Посочено е, че така извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, която цели да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се гарантират бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на всички реализирани приходи.
Посочено е, че срокът на наложената принудителна административна мярка /ПАМ/ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта на наложената ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
Налагането на финансова дисциплина чрез спазване отчетността при реално реализирани продажби без отклонение в данъчното облагане безспорно представлява защита на особено важни държавни и обществени интереси, свързани с осигуряването на регулярност на приходите в държавния бюджет и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система.
По-нататък в обжалваната заповед /стр. 4-последен абзац- стр. 5-първи, втори и трети абзац/ се излагат мотиви относно разпореждане за предварително изпълнение на обжалваната ЗНПАМ, каквото не е допуснато в конкретния случай, т.к. в обжалваната ЗНПАМ изрично е посочено, че: „Запечатването да се извърши след влизане в сила на заповедта. Запечатването да се извърши на първия ден, считано от деня на влизане в сила на настоящата заповед за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него“. В случай, че денят е неприсъствен, запечатването да се извърши на първия присъствен ден“. В същите абзаци на ЗНПАМ бланкетно е посочено друго административно нарушение, изразяващо се в друг състав: „обстоятелството, че търговецът не е издал фискален бон при продажба в проверявания обект в деня на извършената проверка, препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения“ /стр. 5-абзац трети/, каквото административно нарушение не е извършено и не се твърди в останалите мотиви на ЗНПАМ, като се опровергава и от всички доказателства по делото.
Недоволно от заповедта е останало „****“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****, представлявано заедно от изпълнителните директори М.Д. и Г.Т., което чрез адв. К.А. от САК, е подало настоящата жалба с твърдение липса на компетентност, несъответствие с целта на закона и материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Сочи се, че липсва компетентност на издателя на ЗНПАМ, поради което същата е нищожна, допълнително са развити и аргументи за несъответствие с целта на закона и явно противоречие с чл. 6 от АПК. Акцентира се на липсата на мотиви относно продължителността на срока на наложената ПАМ, като се посочва, че „обжалваната заповед съдържа меко казано странни мотиви относно продължителността на срока“, като се сочи, че от една страна, изложените мотиви относно срока са бланкетни, което се приравнява на липса на мотиви, а от друга страна, се сочи, че в обжалваната заповед погрешно са изложени мотиви относно допуснато предварително изпълнение на заповедта, каквото в случая на е наложно, което се тълкува отново като липса на мотиви и преписване на мотиви от друга ЗНПАМ, неотносими към процесния случай. Акцентира са противоречие на обжалваната ЗНПАМ с целта на чл. 22 от ЗАНН, като се сочи, че обжалваната заповед е издадена на 03.12.2021 г., след като административното нарушение вече е било преустановено още на датата на констатирането му – 25.11.2021 г. По същество се отрича соченото в заповедта административно нарушение, като от една страна се сочи, че в деня на проверката 25.11.2021 г. техническият проблем, станал причина за неизпращането на Z-отчетите/дневни финансови отчети/, е отстранен от сервизен техник, а от друга страна няма спор, че са генерирани и отпечатвани дневни финансови отчети, които няма как да са генерирани, ако не са изпращани по дистанционна връзка на НАП. Отделно се сочи, че след генерирането на Z-отчетите и записването им във фискалната памет на КЛЕН и в данъчния терминал, не може да бъде осъществена манипулация върху вече съдържащите се в тях данни, както и на данните от нивомерната система и броячите на колонките. Допълнително се сочи, че фискалното устройство в обекта е одобрено. Сочи се, че данни по изградената дистанционна връзка са подавани, като не е налице бездействие на дружеството-жалбоподател, като се отрича състав на административното нарушение по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. В заключение се моли съда да прогласи нищожността на обжалваната заповед или евентуално да отмени оспорената заповед, като се претендират и сторените разноски съгласно списък на л. 151 от делото в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса, без да се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява адв. Р.К. от ЛАК, който поддържа жалбата, сочи писмени и гласни доказателства, представя писмена защита, сочи практика на ВАС, като поддържа и искането за присъждане на разноски съгласно списък на разноски на л. 151 от делото.
Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. П.С., в съдебно заседание и в писмена защита намира жалбата за неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. Ответникът сочи, че не се оспорват фактическите констатации от ПИП, като намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. Ответникът сочи, че заповедта съдържа достатъчно мотиви, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито нарушение на материалния закон и целта на закона. Ответникът претендира и разноски за юрисконсултска защита в размер на 200 лв. на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съгласно списък на разноските на л. 152 от делото.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /обжалваната заповед е съобщена на 17.01.2022 г., видно от разписка на л. 26 от делото, а жалбата е подадена и заведена при ответника на 28.01.2022 г./, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-234-0088034/03.12.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена на „****“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****, представлявано заедно от изпълнителните директори М.Д. и Г.Т., ПАМ: запечатване на търговски обект – бензиностанция 1201, находяща се в гр. *****, ул. „*****, стопанисвана от „****“ АД, ЕИК: *****, и забрана за достъп до него за срок от : 30 /тридесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1. б. "г" от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване /на 17.01.2022 г./. Жалбата е против заповед за налагане на принудителна мярка, която съгласно чл. 186, ал. 4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Видно от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност, които са непротиворечиви по между си, подробни и ясни, поради което съдът ги кредитира, установи се следната фактическа обстановка:
На 25.11.2021 г. свидетелите Г.Й.П. и Х.Д.Г. – служители на НАП извършили проверка на бензиностанция 1201, находяща се в гр. *****, ул. „*****, стопанисвана от „****“ АД, ЕИК: *****, като проверката била по повод на това, че за периода от 24.09.2021г до 24.11.2021г. включително, от процесния търговски обект няма подадени данни към сървъра на НАП за отпечатаните дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет, както и данните от нивомерната измервателна система и броячите на колонките, отпечатани едновременно с дневните финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет. Свидетелите П. и Г. констатирали на място, че в касовата книга има отпечатан за всеки от дните през периода от 24.09.2021г до 24.11.2021г. „дневен отчет“, заедно с отчет от „нивомерната система“ и „отчет от броячите на колонките“, но същите данни не са пристигали в сървъра на НАП за периода от 24.09.2021г до 24.11.2021г. Свидетелите П. и Г. сочат, че периодично се правят справки на определени бензиностанции, като не са имали възможност по-рано да констатират неполучаването на дневните финансови отчети от този обект. Свидетелите П. и Г. сочат, че на проверката е присъствал и сервизен техник свидетелят С.М.В., който е служител на фирма „*****“ ЕООД, обслужваща сервизно обектите на бензиностанции на „****“ АД.
Свидетелят С.М.В. се свързал по телефона със свидетелката Т. Д.Д. – продуктов мениджър на „*****“ АД, която е създател на програмния продукт, който ползват бензиностанциите на „****“ АД, и след консултация със свидетелката Д. свидетелят В. успял да установи техническата причина и да я отстрани, след което връзката със сървъра на НАП била възобновена още на 25.11.2021 г. и още пред проверяващите двама свидетели от НАП – свидетелите П. и Г. – всички неполучени „дневни финансови отчети“ били получени в сървъра на НАП, което поверяващите свидетели на НАП възприели и визуално с носено от тях техническо средство.
По делото са разпитани петима свидетели, като показанията на всички са непротиворечиви, подробни и ясни. Както свидетелите П. и Г., проверяващи от НАП, така и свидетелят С.М.В., сервизният техник, обслужващ обекта, и свидетелката П.Г.К., управител на бензиностанцията, свидетелстват в с.з. на 04.05.2022 г., че на 25.11.2021 г. едва по повод на проверката от НАП са разбрали за техническия проблем с изпращането на данните от ДФО за процесния период, като техническият проблем е бил отстранен на място и в присъствието на проверяващите свидетели на НАП. От друга страна конкретната причина за възникването на техническия проблем се разясни от свидетелката Т. Д.Д. – продуктов мениджър на „*****“ АД, която е създател на програмния продукт, който ползват бензиностанциите на „****“ АД. Допълнително горното се установява и от писмените доказателства, вкл. Протокол за извършена проверка сер. АА № 0088034/25.11.2021г., както и две становища на фирмите „*****“ ЕООД и на „*****“ АД на л. 146 и л. 147-148, като предвид това, че сочените становища, макар и от технически компетентни лица, имат характер на показания, съдът разпита в съдебно заседание на 04.05.2022 г. и в съдебно заседание на 01.06.2022 г. в качеството на свидетели представители на двете фирми – на „*****“ ЕООД свидетеля С.М.В., на „*****“ АД – свидетелката Т. Д.Д. – продуктов мениджър на „*****“ АД.
Причината поради, която не била осъществена дистанционна
връзка с НАП за процесния период от 24.09.2021г до
24.11.2021г. не е свързана с пропуск в създадената организация в търговския обект
и не се дължи на пропуск от страна на
персонала на „****“ АД, а се дължи на технически проблем, като през целия процесен период от
24.09.2021г до 24.11.2021г. „дневен отчет“ е изпращан към сървъра на НАП, като
дневни финансови отчети са разпечатвани от процесното
ФУ, като съответните разпечатки са приложени в Касовата книга.
До датата 24.09.2021 г. дневните финансови отчети са изпращани дистанционно към сървъра на НАП от процесния обект ежедневно по график, установен при първоначалната регистрация на ФУ в НАП.
На 25.09.2021 г. в 00:00:09 часа от ФУ с номер на ФП 51009116 е направен дневен финансов отчет с № 816. Данните от този отчет са записани във фискалната памет и едновременно с това в паметта на Данъчния терминал е записан файл с данни за изпращане към сървъра на НАП във формат XML.
В комуникационния дневник е записано, че Данъчният терминал е направил опит за изпращане на записания файл по график на Z-задачата на 25.09.2021 г. в 16:42 ч. Отговорът от сървъра на НАП е „ErrMsg...“, а причината е в повреден/“счупен файл“ – повредена XML структура на записания в паметта на Данъчния терминал файл, съдържащ данни за ДФО.
Автоматичният алгоритъм на процесната бензиностанция на „****“ АД за изпращане на данни за дневни финансови отчети към сървъра на НАП на Данъчния терминал на фискалното устройство на ЕСФП Нексус 8 е такъв, че отчетите се изпращат по нарастващ номер и за да се изпрати следващ отчет, трябва Данъчният термина на ФУ да получи потвърждение, че предният номер е изпратен успешно. Според записите в комуникационния дневник Данъчният терминал извършва ежедневно в настроения от Z-задачата час многократни неуспешни опита да изпрати повредения файл за ДФО № 816 към сървъра на НАП, но получава грешка като отговор.
Поради тази причина и не се изпращат следващите ДФО след № 816, до датата на проверката на 25.11.2021 г., въпреки че файловете с данни за всеки един от тях са създадени при отпечатването им и надлежно записани в паметта на Данъчния терминал.
В интерфейса на ЕСФП Нексус 8 не е предвидено да се извежда информация на екрана на касиера за неуспешно изпратен ДФО към сървъра на НАП, поради което няма как обективно касиерът на обекта или управителят на обекта визуално и изобщо да се информират, че има проблем с получаването на данни от обекта в сървъра на НАП.
Едва на 25.11.2021 г. сервизният техник свидетелят С.М.В., по повод проверката от НАП, разбира за техническия проблем и след неговата намеса в присъствието на двамата свидетели от НАП, възстановява връзката със сървъра на НАП, като още по време на проверката е изпратен и респ. получен ДФО 816 и след него са изпратени/получени натрупаните след него ДФО с нарастващи последователни номера до 880 включително.
Доколкото нормата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС регламентира, че обжалването на заповеди за налагане на принудителни административни мерки се разглеждат по реда на АПК, то съдът е длъжен, в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, да обсъди не само основанията за незаконосъобразност, посочени от оспорващия, а да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /на л. 43-44 от делото/ изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Няма спор по делото, а и се установява от представените от ответника доказателства, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от А.А.К. - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като в обжалваната заповед изрично се сочи и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от изпълнителния директор на НАП /на л. 43-44 от делото/, а видно от заповед на л. 80-гръб и на л. 86 от делото, издателят на заповедта е заемал съответната длъжност към датата на издаване на заповедта, въз основа на изрична заповед „да изпълнява и длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас.
Ето защо съдът намира, че началниците на отдели „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка - по чл. 186 от ЗДДС. Отделно видно от заповед на л. 80-гръб и на л. 86 от делото, се установява, че към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство заповед – издателят й А.А.К. е заемал длъжността Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Следователно, оспорваната в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № № ФК-234-0088034/03.12.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не страда от порок по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, с изключение на липсата на мотиви относно срока от 30 дни. Изложените в заповедта мотиви относно срока са бланкетни. Отделно, както беше посочено по-горе, част от мотивите относно срока са и неотносими, т.к. в една част касаят допускане на предварително изпълнение на заповедта, каквото не е допуснато в конкретния случай, а от друга страна сочат съвсем различно административно нарушение, свързано с неиздаването на фискален бон, каквото не е извършено и не се твърди да е извършено в останалите мотиви на обжалваната ЗНПАМ.
Съдът намира, че неизлагането на конкретни и ясни мотиви относно срока за запечатване от 30 дни е съществено нарушение на формата на административния акт.
Съдът намира изложените мотиви в ЗНПАМ относно срока на запечатване за бланкетни, без каквато и да било конкретика, а част от тях и неотносими към процесния случай, като причината за това е отново, че са бланкетни.
Както беше посочено по-горе, част от изложените мотиви относно продължителността на срока са свързани с разпореждане за допускане на предварително изпълнение, каквото не е допуснато в процесния случай с обжалваната ЗНПАМ, друга част касаят друг състав на друго административно нарушение, а останалата част са общи мотиви, приложими за всяка ЗНПАМ, като не са изложени аргументи с оглед особеностите на процесния случай.
Ето защо съдът намира, че от една страна мотивите за налагане на процесната ПАМ противоречат на установената фактическа обстановка, която безспорно се установява от всички гласни и писмени доказателства, а от друга липсват конкретни мотиви относно срока от 30 дни за запечатване на обекта, което налага отмяна на заповедта поради нарушение на изискванията за форма по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
В допълнение следва да се посочи, че нито в първоначалната административна преписка, представена с писмо на ответника вх. № 705/11.02.2022 г., нито в представената впоследствие АП вх. № 721/14.02.2022 г., нито в представената впоследствие АП вх. 1069/09.03.2022 г., както и с вх. № 1163/14.03.2022 г., нито в представената впоследствие АП вх. 1776/09.05.2022 г., както и в представената впоследствие АП вх. 1897/19.05.2022 г. са налични данни за повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС. Съдът е изисквал служебно многократно от ответника допълнителни писмени доказателства, като още с определение от з.с.з. на 28.02.2022 г. е указал на ответника доказателствената тежест. Видно от сочените по-горе вх. номера на АП, че ответникът е представил общо 6 пъти административна преписка с писмени доказателства, като нито едно от представените писмени доказателства от ответника не съдържа информация за повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС. Ето защо съдът намира, че липсват изрични доказателства за повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС, поради което продължителността на наложената ПАМ за срок от 30 дни няма как да се мотивира с разпоредбата на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС.
Обжалваната заповед противоречи и на съдебната практика и изискванията за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК.
В същия смисъл е практиката на съдилищата като:
Решение № 2980 от 08.03.2021 г. по адм.д. № 10925/2020 г. на ВАС, Решение № 4057 от 28.04.2022 г. по адм.д. № 7527/2021 г. на ВАС, Решение № 1609 от 09.02.2021 г. по адм.д. № 8312/2020 г. на ВАС, Решение № 3634/15.04.2022 г. по адм.д. № 11923/2021 г. на ВАС, Решение № 1197/29.01.2021 г. по адм.д. № 8207/2020 г. на ВАС, Решение № 6484 от 02.06.2020 г. по адм.д. № 47/2020 г. на ВАС, Решение 8958 от 07.07.2020 г. по адм.д. № 4132/2020 г. на ВАС, Решение № 10568 от 30.07.2020 г. по адм.д. № 5272/2020 г. на ВАС, Решение № 9502 от 14.07.2020 г. по адм.д. № 1160/2020 г. на ВАС, Решение № 4625 от 21.04.2020 г. по адм.д. № 14431/2019 г. на ВАС, Решение № 7796/18.06.2020 г. по адм.д. № 2008/2020 г. на ВАС, Решение № 7986/23.06.2020 г. по адм.д. № 13460/2019 г. на ВАС и мн. др.
В цитираната съдебна практика е прието от съдилищата от една страна, че за същото нарушение, когато неподаването на дневен финансов отчет до сървъра на НАП, не е известно, а и няма как да бъде известно на търговеца, не може да се приеме, че е налице неизпълнение на законова задължение. Съдилищата приемат, че в случаи, идентични на настоящия, когато в обекта има монтирано ФУ с дистанционна връзка с НАП, но по същата дистанционна връзка „не са подавани данни към НАП, поради технически проблем на ФУ“, от съществено значение, че по делото липсват данни/твърдения, че неподаването на данни е станало в резултат на виновно поведение на задълженото лице, като се акцентира на доказателствената тежест на ответника – издател на ЗНПАМ. Допълнително съдилищата приемат за идентични на настоящия казус, че дори и да се приеме наличието на нарушение на правилото на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, то и последиците от него са отстранени преди издаване на обжалваната ЗНПАМ, като в процесния случай последиците от нарушението са отстранени още на датата на проверката 25.11.2021 г. и преди издаването на обжалваната ЗНПАМ на 03.12.2021 г. На трето място, съдилищата приемат, че „дори да има извършено нарушение от страна на търговеца във връзка със задължението за подаване на данни по чл. 118 ЗДДС, то допуснатото нарушение не е толкова съществено и определеният срок за налагане на ПАМ се явява в нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК“ /Решение № 4625 от 21.04.2020 г. по адм.д. № 14431/2019 г. на ВАС/.
На следващо място, въпреки че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи, отделно нарушението е вече отстранено още на датата на констатирането му – 25.11.2021 г. и преди издаване на обжалваната ЗНПАМ на 03.12.2021 г.
Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път /както беше посочено по-горе, ответникът не доказа хипотезата на повторност/ и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска /по делото няма спор, че за целия процесен период от същото работещо ФУ са издавани ФКБ, като няма и спор, че са генерирани и отпечатвани дневни финансови отчети за целия процесен период от 24.09.2021г до 24.11.2021г., което се потвърждава и от всички писмени доказателства и разпитите на всички пет свидетели/, налагането на ПАМ за срок от 30 дни не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Посоченото е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК.
При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Както беше посочено по-горе, в процесната ЗНПАМ липсват конкретни мотиви относно срока от 30 дни.
Допълнително при затварянето на обекта за 30 дни се създават предпоставки за причиняване на вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел при констатираното нарушение и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска. След като към момента на издаване на процесната ПАМ – 03.12.2021 г. нарушението е преустановено още на 25.11.2020 г. -към момента и по време на проверката, то предотвратени са и вредните последици от него, поради което последващото налагане на ПАМ по своята същност има характер на наказание. За такова нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 22 ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да имат за последица незаконосъобразност на същата.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като липсват такива твърдения и от жалбоподателя.
Съдът намира, че обжалваната заповед противоречи на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Видно от всички писмени и гласни доказателства, а и няма спор, като приетата и посочена по-горе фактическа обстановка се установява от всички писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност, че дружеството обективно не е имало информация и не е могло да знае, че за целия посочен по-горе процесен период дневните финансови отчети са отпечатвани, изпращани са от служителите на дружеството, но не са пристигали в сървъра на НАП, поради технически проблем, който е бил неизвестен на служителите на дружеството-жалбоподател до датата на проверката на 25.11.2021 г.
Ето защо с оглед на приетата и посочена по-горе безспорна фактическа обстановка и на посочената по-горе съдебна практика на ВАС, следва да се приеме, че липсва състав на административно нарушение, а отделно следва да се приеме, че „дори да има извършено нарушение от страна на търговеца във връзка със задължението за подаване на данни по чл. 118 ЗДДС, то допуснатото нарушение не е толкова съществено и определеният срок за налагане на ПАМ се явява в нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК“ /Решение № 4625 от 21.04.2020 г. по адм.д. № 14431/2019 г. на ВАС/.
Ето защо издадената заповед противоречи на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
По изложените по – горе съображения съдът намира, че обжалваната заповед следва да бъде отменена, като издадена при отменителните основания на чл. 146, т. 2 от АПК – нарушение на изискванията за форма, чл. 146, т. 4 от АПК – противоречие с материалноправни разпоредби, чл. 146, т. 5 от АПК - противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Съдът се съобрази и с константната практика на ВАС по идентични на настоящото дела:
Решение № 2980 от 08.03.2021 г. по адм.д. № 10925/2020 г. на ВАС, Решение № 4057 от 28.04.2022 г. по адм.д. № 7527/2021 г. на ВАС, Решение № 1609 от 09.02.2021 г. по адм.д. № 8312/2020 г. на ВАС, Решение № 3634/15.04.2022 г. по адм.д. № 11923/2021 г. на ВАС, Решение № 1197/29.01.2021 г. по адм.д. № 8207/2020 г. на ВАС, Решение № 6484 от 02.06.2020 г. по адм.д. № 47/2020 г. на ВАС, Решение 8958 от 07.07.2020 г. по адм.д. № 4132/2020 г. на ВАС, Решение № 10568 от 30.07.2020 г. по адм.д. № 5272/2020 г. на ВАС, Решение № 9502 от 14.07.2020 г. по адм.д. № 1160/2020 г., Решение № 4625 от 21.04.2020 г. по адм.д. № 14431/2019 г. на ВАС, Решение № 7796/18.06.2020 г. по адм.д. № 2008/2020 г. на ВАС, Решение № 7986/23.06.2020 г. по адм.д. № 13460/2019 г. на ВАС, както и Решение № 14694/31.10.2019 г. по адм.д. № 7232/2019 г. на ВАС, Решение № 4335 от 05.04.2021 г. по адм.д. № 12828/2020 г. на ВАС, Решение № 4122 от 31.03.2021 г. по адм.д. № 11825/2020 г. на ВАС, Решение № 4063 от 30.03.2021 г. по адм.д. № 13473/2020 г. и др.
При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, като жалбоподателят претендира единствено разноски, видно от списък на разноски на л. 151 от делото, за платена държавна такса от 50 лв., които разноски са доказани, видно от платежно нареждане на л. 19 от делото. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на жалбоподателя в размер на 50 лв., които са своевременно претендирани и доказани.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „****“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****, представлявано заедно от изпълнителните директори М.Д. и Г.Т., което чрез адв. К.А. от САК, Заповед за налагане на ПАМ № ФК-234-0088034/03.12.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена на „****“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****, представлявано заедно от изпълнителните директори М.Д. и Г.Т., ПАМ: запечатване на търговски обект – бензиностанция 1201, находяща се в гр. *****, ул. „*****, стопанисвана от „****“ АД, ЕИК: *****, и забрана за достъп до него за срок от : 30 /тридесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1. б. "г" от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „****“ АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „*****, представлявано заедно от изпълнителните директори М.Д. и Г.Т., сумата от 50 лв. /петдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: