№ 805
гр. Бургас, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря М.а Хр. Енчева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20222120108386 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба и уточняващи
молби към нея от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С*****, представлявано от Е*З*Б*, против Н. Т. Л., К. Г. Д., З.
Г. П.-Б., К. С. С., Е. Г. К., Г. З. К., С. З. Л., Р. Я. С., Ц. И. К. и А. И. К., с която се
иска приемане за установено по отношение на всички ответници, че ищецът е
собственик на процесния имот въз основа на изтекла придобивна давност и
осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху следния
недвижим имот № ****, с площ от 1681 кв.м, находящ се в м. „*****“,
землището на гр. С*.
Исковата молба и уточняващи молби към нея са основани на
фактически твърдения за това, че ищцовото дружество е собственик на
недвижим имот с идентификатор ****., с площ от 1889 кв.м, находящ се м.
„*****“, землището на гр. С*, като го е придобил по реда на масовата
приватизация през 2000 г., в резултат на приватизационна сделка между
Министерството на икономиката и туризма и „П*****“ ООД - купувач на
акциите на „ХЕЛИО - ТУР-С“ ЕАД, наследник на ДП Б***. След сделката
„ХЕЛИО - ТУР-С“ ЕАД е преобразувано в „ХЕЛИО - ТУР-С“ АД.
Излага се, че на 12.04.2000 г. Поземлена комисия - С* възстановява
собствеността върху процесния имот /с предходен номер *****/ на
наследодателите на ответниците.
Посочва се, че с влязло в сила решение на ВКС от 2003 г. възникналият
между страните спор за собственост е разрешен в полза на реститутите.
Твърди се, че от момента на приватизационната сделка през 2000 г. досега
1
процесният имот се е владял само от ищеца.
Сочи се, че ищецът е придобил правото на собственост върху
процесния имот, на основание изтекла в негова полза 10-годишна давност,
която е започнала да тече от влизане в сила на решението на ВКС до
настоящия момент, като се сочи че тя е изтекла през 2013 година, като през
целия този период е владял имота.
Твърди се, че на 01.07.2022 година владението върху имота е отнето,
като ответниците са „нахлули“ в имота и са започнали да го подготвят за
собствено ползване, поставили са охрана, очертали са го и са започнали да го
своят, въпреки изричното позоваване на изтекла в полза на ищеца давност,
като за действията си са се позовали на решенията на Поземлена комисия и на
ВКС, правата по които никога не са упражнявали. На 05.07.2022 година са
започнали и рязането на огражденията на имота.
Поради изложеното ищецът предявява иска си, като към исковата
молба са приложени писмени доказателства и направено доказателствено
искане за допускане на разпит на трима свидетели - при режим на довеждане.
С Определение № 127/05.01.2024г. производството е частично
прекратено спрямо ответницата Ц. И. К., починала на **** година, поради
недопустимост на иска спрямо нея, тъй като към датата на предявяване на
иска - 30.12.2022 година, лицето вече е било починало. Определението е
влязло в сила като не е било обжалвано.
В проведеното по делото първо съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител адвокат Ш. е пояснил и допълнил исковата си
претенция, като е заявил, че е придобил собствеността върху ПИ ***** на
основание давностно владение, протекло в периода от 12.07.1972 г. до
01.07.2022 г. Излага, че дружеството е правоприемник на Б*** и терените на
къмпинг **** са били включени в капитала му, като то е продължило да
експлоатира къмпинга.
С писмения отговор ответниците Н. Т. Л., К. Г. Д. и З. Г. П.-Б., оспорват
предявения иск като изцяло неоснователен.
Сочат, че считано от 2000 г. и до настоящия момент, те и
съсобствениците им - физически лица, посочени като ответници по
настоящото дело, владеят процесния недвижим имот, като са въведени в
същия с Протокол №**** от **** г. за въвод във владение, издаден от
Поземлена Комисия -гр.С*. Твърдят, че от този момент ищецът по никакъв
начин не е владял имота, нито е държал същия.
Излага, че между тях и останалите съсобственици на имота от една
страна и ищеца по делото е воден спор за принадлежността на правото на
собственост върху процесния имот - предмет на Решение №**/*** г. по
гр.дело №****/2001 г. на Бургаски Районен Съд, влязло в законна сила на
19.02.2007 г., потвърдено с Решение от 19.12.2006 г. по въззивно гр.дело
№**/*** г. на Бургаски Окръжен съд, който спор е приключил окончателно с
решение, постановено от ВКС, потвърждаващо решението на БОС, с което е
оставено в сила първоинстанционното решение на БРС по гр.дело №
2
****/2001 г. По силата на постановеното и влязло в законна сила съдебно
решение по гр.дело № ****/2001 г. на БРС, влязло в законна сила на
19.02.2007 г. между страните е безспорно установено със сила на присъдено
нещо, че „Хелио-Тур- С“АД не е собственик на процесния имот.
Възразява се срещу твърдяното от ищеца обстоятелство, че на
01.07.2022 г. са отнели по насилствен начин владението върху процесния
недвижим имот.
Сочи се, че считано от 2000 г. досега, всички ответници са въведени във
владение на процесния имот на основание Протокол № ****/**** г. на
Поземлена комисия - С* и те владеят недвижимия имот лично,
необезпокоявано, явно и несъмнено, като ищецът не е нито държал, нито
владял имота през този период. Твърди се, че имотът е почистен, трасиран и
ограден, т.е. повече от 10 години преди образуване на делото.
Твърди се, че в предходен момент между страните е съществувал спор
за собственост, който е решен в полза на ответниците, с влязло в сила Решение
по гр. д. № ****/2001 на БРС, потвърдено от ВКС и влязло в сила на
19.02.2007 г. След това ответниците са предприели многобройни действия по
разчистването и ограждането на имота, като възразяват срещу твърденията, че
ищецът има достъп до процесния имот. Твърди се, че е одобрен ПУП-ПРЗ и се
обособява нов УПИ с площ от 1681 кв., като е променено и предназначението
на земята.
На сочената от ищеца дата 05.07.2022 г., част от ответниците са били в
процесния имот, където са били и охранители на ищеца, които са осъществили
вербална агресия, твърдейки, че ищецът е собственик на имота, а ответниците
нямат право да влизат в него, поради което са били извикани органите на реда.
Премахването на металните ограждения ответниците обосновават с
изискуемите действия, свързани с осигуряване на общински път до имота, а
„постоянната охрана“ с летуването на техни приятели в имота.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от назначения на
ответницата Р. Я. С. особен представител. Същият сочи, че предявената искова
претенция е неоснователна, като излага подробни съображения в тази насока.
Р. С. е починала в хода на процеса, поради което с определение от 11.02.2025г.
съдът е конституирал като страни в процеса нейните наследници – Ж. Г. С. и
Я. Г. С.. С изрична молба същите са потвърдили всички извършени до
момента процесуални действия от името на тяхната наследодателка.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от останалите
ответници по делото.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовото
дружество, чрез процесуалния си представител поддържа исковата претенция,
като моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на сторените
разноски. В депозирани по делото писмени бележки подробно излага
становището си по същество на спора.
Ответниците Н. Л. и К. Д. не се явява, но чрез процесуалния си
3
представител адвокат П., молят исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана, като поддържат изложеното в отговора на
исковата молба становище. Претендират присъждане на сторените по делото
разноски.
Всички останали ответници в процеса, редовно призовани, не се явяват
и не изпращат процесуален представител.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не е налице спор, че процесният поземлен имот с
идентификатор **** по КККР на гр. С*, находящ се в гр. С*, местността
„****“, с площ от 1681 кв.м, е идентичен с бивш земеделски имот пл. № *****
в землището на град С* - нива с площ от 1,889 дка, пета категория, в
местността „*****“.
С решение № **/***г. на Поземлена комисия - С* правото на
собственост върху този имот е възстановено на наследниците на Т*В* и
В*М*, по реда на ЗСПЗЗ. След влизане в сила на решението на ПК на
31.01.2001г. тези ответници са въведени във владение на имота с протокол за
въвод във владение № ****/****г. Със заповед № РД-11-212 от 09.04.2001г. на
областния **** на Бургас, процесният имот е отписан от актовите книги за
недвижими имоти държавна собственост и е разпоредено предаването му на
наследниците на Т*В* и В*М*.
Видно от Протокол № ****/****г. за въвод във владение, наследниците
на Т* и В*М* са въведени във владение на процесния недвижим имот. По
делото е предоставено Удостоверение издадено от Община С*, видно от което
в изпълнение на Заповед № **/***г. по отношение на имот № ***** в
землището на град С* - нива с площ от 1,889 дка, пета категория, в местността
„*****“, е иззет от търговско дружество Хелио-Тур-С АД и е бил предоставен
на Н* Т. М*-Л. и Я* Т. М* (в качеството им на наследници на Т* М* С*), на З.
А.а Ш*, М* А.а М*, Ц. И. К., А. И. К. (наследниц на В* М* М*) и на В* М*
П..
От представеното по делото Решение № **/*** г. по гр.д. № ****/2001
г. по описа на РС-Бургас, потвърдено с Решение № **/***г. на ОС Бургас,
влязло в законна сила на 19.02.2007 г. е видно, че е бил отхвърлен
положителният установителен иск за собственост на „Хелио-тур-с“ АД по чл.
97, ал.1 ГПК (отм.) против наследниците на Т* и В*М* в полза на които е бил
реституиран процесният имот № ***** в м. „*****“, землището на гр. С*.
По делото са представени протоколи за трасиране на процесния
недвижим имот от 31.10.2000г, от 03.2010г., от м.11.2017г., от м. 05.2022г. и от
м,.07.2022г., Заповед № ***/****г. на Началника на РДНСК-Югоизточен
район, Писмо изх. № **/***г. на Началника на РДНСК-Югоизточен район,
Заповед № **/***г. на Кмета на Община С* за одобряване на ПУП-ПРЗ,
Решение № ***/**г. на Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ за промяна
предназначението на територията за неземеделски нужди.
4
Видно от Заповед № ***/***г. на Кмета на Община С* издадена на
основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, кметът на общината е наредил ответниците
да придобият правото на собственост върху новообразувания урегулиран
поземлен имот при запазване на съответстващите им се квоти на идеални
части от имота, в качеството им на наследници на Т*, В* и В*М*.
От представени Договор за наем от 01.05.2016г. и анекси към него, е
видно, че между ищцовото дружество и ТХ *****з ЕООД е бил сключен
договор, по силата на който Хелио-Тур-С АД е предоставило за временно и
възмездно ползване къмпинг „****те“, представляващ терен с площ от 32 400
кв.м. и съответните находящи се в него търговски и туристически обекти. В
представения договор не са посочени изрично и конкретно обособените
недвижими имоти, които попадат в предметна на същия.
Видно от Доклад на независимия одитор от 2008г., находящо се по
партидата на ищеца в ТР при АВ на МП се установи мнението на одитор Р* Г.
за допуснати неточности и несъответствия от страна на ръководството на
Ищеца изразяващи се в неотстраняване на констатацията за квалифицирано
мнение на предходния одитор на дружеството Т* Г.ев за отписване от сметката
за земи, влезли в сила съдебни решения, установяващи, че дружеството губи
собствената върху 20 % от земите си, което обстоятелство рефлектира върху
евентуалното записване на имота като актив на дружеството въпреки
наличието на влязло в сила съдебно решение, с което със сила на присъдено
нещо е установено поритваното.
По делото е представена Инвентарна книга на ищцовото дружество,
видно от която процесният недвижим имот е посочен като актив на
дружеството, попадащ в територията на къмпинг „****те“.
Видно от приетия Доклад на независимия одитор, след извършен одит
на годишни финансов отчет на ищеца за 2010г. е установено, че дружеството
не е отстранили предходни констатации, че от сметката за земи не са извадени
имоти, за които има влезли в сила съдебни решение, съгласно които
дружеството губи собствеността. Указано е, че тези земи следва да се отпишат
от сметката на дружеството за земи и да се запишат по сметката съдебни
вземания, ако за тях ще се водят нови съдебни дела.
Представен е Договор за покупко-продажба на собствена част от
търговско предприятие, сключен на 05.12.2024г. между Хелио-Тур-С АД и
„*****“ ЕООД, съгласно който първото дружество продава на второто
собствеността върху обособена част от търговското си предприятие,
представляващо къмпинг „****“. В договора е посочено, че обособената част
от търговското предприятие представлява недвижими имоти, които са изрично
и изчерпателно изброени в чл. 2, ал. 1 от договора. В договора не попада
процесния недвижим имот.
По делото е изготвено и прието заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза. Видно от същото, недвижим имот с площ от 1889
квадратни метра с идентификатор **** по КККР, с адрес на имота област
Бургас, община С* , град С*, местност „*****“ ,с номер по предходен план
**/***, парцел ***, е част от активите на дружеството, съгласно
5
представената инвентарна книга. Като дата на придобиване е посочена
31.12.1994г. В заключението е посочено, че с писмо изх.№ ****г. ТД НАП
София офис „Витоша“ уведомява Районен Съд Бургас, че за периода от
01.01.2000г. до 01.01.2009г. не може да предостави информация за Справки
Декларации по ДДС и Дневници за продажби на ищцовото дружество, тъй
като същите са унищожени с Акт за унищожаване на неценни документи с
изтекъл срок за съхранение №10/18.02.2022г., №11/23.01.2023г. и
№12/1.02.2024г. „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД също не е предоставило на вещото лице
информация за Справки Декларации по ДДС и Дневници за продажби по ДДС
за периода от 01.01.2000г. до 01.01.2009г.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.03.2025г.
вещото лице заявява, че е работило са данни, предоставени му от ТД на НАП
София, в които няма подробности, относно характера на всяка една от
фактурите, описани в дневниците за продажби. От тази информация вещото
лице не може да установи дали продажбите са за целия комплекс или не.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на по двама
свидетели в полза на страните.
В показанията си свидетелката М*В*М* сочи, че е **** на къмпинг
„****“ от 2013г. до момента, с прекъсване от 2017г. до 2020г., когато било
отнето владението и се водели дела. Свидетелката е **** на къмпинга, който
се менажира от „*****з“ ЕООД. М* твърди, че познава процесния недвижим
имот, тъй като в него преди много години имало ресторант и бил един от
паркингите на входа. Имотът бил на самия паркинг на входа, а от другата
страна били дюни. Свидетелката сочи, че в имота имало едно бунгало, което се
ползвало от охраната на къмпинга от 2013г. до 2017г. Излага още, че достъпът
до имота бил ограден, като той граничел със земя на къмпинга. Впоследствие
свидетелката уточнява, че като е говорила за ограда не е имало предвид ограда
на самия процесен имот, а ограда на целия къмпинг и излага, че процесният
имот няма ограда. Излага още, че външни лица са можели да влизат в парцела,
като са можели да го правят и през 2013г. и през 2017г. М* твърди, че в
процесния имот никога не са били настанявани туристи, тъй като там няма
условия за това. Преди време е имало ток и вода, когато е имало ресторант.
След това вече такива условия нямало, а Община С* издала заповед за
събаряне на ресторанта.
В полза на ищцовата страна е разпитан и свидетелят П*П*Е*. Същият
твърди, че работи в къмпинга от 2000г., като към момента е назначен като
**** в дружество *****з. Излага, че процесният имот се намира в началото на
къмпинга, като част от него е паркинг, а другата част е пясъчни дюни. Сочи,
че достъп до имота има само през паркинга, който е заграден с мантинела
откъм пътя. В имота бил построен ресторант още по времето на Б*** през 70-
те години, като работел до към 2010-2011г., когато била издадена заповед за
събарянето му. След събарянето на ресторанта, имотът се ползвал за платен
паркинг, като се заплащало на дружество ***** и се плащало на ден.
Свидетелят излага, че от 2000г. собствениците протестирали, откакто
къмпингът бил закупен имало реституционни претенции и решения на
поземлена комисия за възстановяване на част от имотите.
6
В разпита си свидетелката ХХ*С*Г* сочи, че е от С* и от много
отдавна е приятелка с Н. Л.. Твърди, че познава и К., а нейният имот е в
съседство на техния. Излага, че от 2000г. Н. и К. владеят имота, като го
обезпаразитяват, плевят го, поддържат го, като го оградили през 2001г. В
имота имало ресторант – Емона, за който имало преписка при РДНСК Бургас,
за установяване законността на сградата. През 2014-2015г. тази постройка
била съборена. Част от оградата, която Н. и К. сложили била свалена, за да
може да влезе строителна техника, а впоследствие била възстановена.
Свидетелката твърди, че от 2000г. нито Холио-Тур-С, нито *****з са ползвали
ресторанта и той изобщо не е работел, защото се е рушал. Синът на Н. и негов
приятел си сложили две каравани в имота и техни приятели си паркирали
колите. В имота имало и едно бунгало, което било в окаяно състояние, без
покрив и прозорци. Бунгалото не било ползвано от 2000г. от ищцовото
дружество или от *****з, защото те имали рецепция от другата страна на
пътя.
Свидетелката сочи, че достъпът до имота се осъществявал по стария
съществуващ път. Този път минавал през друг частен имот. През 2022 г.
общината направила ново трасиране, защото имало проект за нов път.
Достъпът до имота се осъществявал чрез път, който минава през друг частен
имот. Г* заявява, че през 2001 година имотът бил ограден с бетонни колове и
тЕ. ограда. Имало строително разрешение за ограда, като заедно с Н. ходили
да вадят документи. Това било някъде 2000 г. или 2001г.
В полза на ответниците е разпитан и свидетелят Е* Г.ев Г*. Същият
излага, че познава Н., с която са съграждани и по имоти са съседи. Сочи, че
познава хората много добре и заедно с тях ходят по мъките от 2000г., откакто
станала приватизацията. Твърди, че техните имоти не били част от
приватизационната сделка, но въпреки това ищцовото дружество води дела от
2000г. Свидетелят твърди, че ответниците се грижат постоянно за имота от
2000г. насам. Излага, че имали син в ****, който позволявал на негови
приятели да паркират в имота когато ходят на плаж. През 2000г. заградили
имота, като впоследствие частично го разградили, за да може да се събори
заведението Емона, което било вътре. После пак си направили оградата. В
имота имало и бунгало, което не било ползвано и било като кокошарник.
Скоро паднал клон от дърво и съборил покрива му. Свидетелят твърди, че Н.
има къща за гости в С* и когато имало гости им позволявала да паркират в
процесния имот, за да отидат на плаж. Други хора не ползвали имота за
паркинг. Г* твърди, че имотът е ограден отзад с бетонни колове и тЕ. ограда, а
отпред били сложени колчета, които Хелио-ТурС ходели и махали.
При така установената фактическа обстановка по делото, съдът
намира следното от правна страна:
За да се уважи предявеният ревандикационен иск с правно основание
чл. 108 ЗС, ищецът следва да докаже наличието на следните кумулативни
предпоставки, установени с тази императивна правна норма, а именно че е
собственик на имота на посоченото от него правно основание, както и че
7
ответникът владее имота. При така изложените от ищеца твърдения, същият
следва да установи, че е владял непрекъснато, трайно и необезпокоявано
процесния имот в продължение на 10 години, с намерението да го свои. В
тежест на ответника е да докаже, че владее имотите на годно правно
основание, както и основателността на възраженията си.
Тълкувайки нормата на чл. 68 от ЗС следа да се приеме, че
фактическият състав на владението включва както обективния елемент на
упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент - вещта да се
държи като своя. Когато се касае за владение върху чужд имот, от значение е
не само установената фактическа власт и намерение, но и липсата на действия
от собственика, целящи отблъскването на установеното владение. Според
презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата
власт държи вещта за себе си, т. е. притежава качеството на владелец и то от
момента на установяване на тази фактическа власт. В тази връзка от
изключително значение е дали ползването е спокойно, явно, постоянно и
несъмнено в целия период от минимум десет години.
В настоящия случай ищцовото дружество твърди, че е собственик на
проценсия имот, на основание давностно владение, продължило от 12.07.1972
г. до 01.07.2022 г., като подробно излага история на собствеността. Съдът
намира, че към периода 1971-1972 г., когато са определени терените за
курортно строителство за нуждите на ДСО „Б***“, действащият закон
уреждащ възможността за предоставяне на земеделска земя и земи на горския
фонд за строителство, т.е. за неземеделски нужди, е бил Закон за опазване на
работната земя (действал в периода от 1967 г. до 1973 г.) и Закон за горите
(обн.1958 г.). Поради това терените на къмпингите са предоставени за
стопанисване на ТП „Б***“ с актове на ДКП за планиране и на Министерство
на горите и опазване на природната среда. В тази връзка следва да се обърне
внимание, че по делото няма доказателства по отношение на процесния имот
да е предвидена и приключила процедурата, предвидена в чл. 6 и сл. от ЗОРЗ
(отм.). Не са представени доказателства за определяне дължимите на
собствениците обезщетения, както и за тяхното заплащане.
Нещо повече, от представените от ищеца доказателства и по-конкретно
Заповед № 360/09.02.1973г. на Министерство на горите и опазване на околната
среда е видно, че е разрешено на ТК „Б***“ Бургас да изгради къмпинг
„****те“, без площта му да се изключва от държавен горски фонд, а ТК
„Б***“ си запазва правото на собственост само върху изградените от него
строежи.
Ето защо следва да се приеме, че по делото не се установи да е било
извършено отчуждаване на процесния имот за предвиденото строителство,
респективно не може да се приеме и твърдението, че ТК „Б***“ Бургас е
владяло процесния имот, което владение впоследствие да е продължено от
ищеца в настоящото производство.
От друга страна следва да се обърне внимание, че от представеното по
делото решение от **** г. по ф.д. № ****/1990 г. по описа на ОС Бургас е
видно, че с него е регистрирана образуваната фирма с държавно имущество с
8
наименование „Хелио Тур-с“, със седалище гр. С*, като същевременно е
вписано прекратяване на юридическото лице - ТП „Б***“. В така
постановеното решение не е посочено дали новообразуваното „Хелио-Тур-с“
е универсален правоприемник на съществуващото и прекратено със същото
решение ТП „Б***“ - гр. С*. В мотивите на съдебното решение е отбелязано,
че част от активите и пасивите на ТП „Б***“ се поемат от
регистриращата се фирма, но не е посочено каква точно част от активите и
пасивите се включват в новосъздаващото се дружество. Не са ангажирани
доказателства, от които да се установи коя част от активите и пасивите на
прекратеното предприятие се поемат от новообразуваното държавно
дружество и какво включва тя. Не са налични и доказателства, от които се
установява, че в активите на дружеството е била включена и процесната
територията и по-конкретно процесният недвижим имот.
Предвид това, че спорният имот не е предоставен по надлежния ред за
стопанисване и управление на ТП „Б***“, последвалото увеличаване на
капитала на дружеството с правото на собственост върху земята, извършено
след преобразуването през 1991 г. и преди приватизацията, не създава права за
ищеца. Нещо повече, в настоящото производство ищецът твърди, че е
придобил собствеността по силата на давностно владение в процесния период,
а не по силата на приватизационна процедура. Предвид това и доколкото от
писмените доказателства по делото не може да се приеме, че процесният имот
е придобит чрез приватизация, то в още по-малка степен може да се установи
твърдяното фактическо обстоятелство, че имотът е владян спокойно и
непрекъснато от Хелио-Тур-С, с намерението да го свои.
Настоящият състав на съда намира, че и от събраните по делото гласни
доказателства не може да се установи, че ищцовото дружество, лично или
чрез държането от „ТХ *****З” ЕООД е упражнявало давностно владение в
посочения срок. В тази връзка от показанията на М*В*М* стана ясно, че
същата е **** на къмпинг „****“ от 2013г. до момента на разпита й в съдебно
заседание, с прекъсване от 2017г. до 2020г., когато било отнето владението и
се водели дела. При така заявеното от М* на първо място се установява, че
владението, което дружеството ищец е упражнявало не е било непрекъснато и
необезпокоявано. Напротив, същото е било явно обезпокоявано, включително
отнемано за повече от 6 месеца, като са водени съдебни производства за
защита на владението и за установяване на собствеността. Нещо повече, от
показанията на свидетелката не се установи дори и намерението на
дружеството ищец за своене на процесния имот, а единствено владение за
различни периоди. Свидетелят П*Е* пък изложи, че в процесния имот е бил
построен ресторант още по времето на Б*** - през 70-те години, който
ресторант е работел до към 2010-2011г., когато била издадена заповед за
събарянето му. Заяви още, че след събарянето на ресторанта, имотът се
ползвал за платен паркинг, като се заплащало на „ТХ *****З” ЕООД и се
плащало на ден. В показанията си Е* заяви, че от 2000г. собствениците
протестирали, а откакто къмпингът бил закупен имало реституционни
претенции и решения на поземлена комисия за възстановяване на част от
имотите. При така събраните гласни доказателства чрез разпита на този
9
свидетел отново не може да се установи с категоричност, че е бил налице
субективният елемент от фактическия състав на давностното владение. Не се
установи и в процесния период самото владение да е било непрекъснато и
необезпокоявано. Напротив, от показанията свата ясно, че постоянно е имало
спорове между физическите лица, на които земята е била възстановена и
дружествата, които управляват къмпинга.
В допълнение следва да се посочи, че от показанията на свидетелите
ХХ*С*Г* и Е* Г.ев Г* се установи, че от 2000г. Н. Л. е владяла имота, като го
е плевила, обезпаразитявала и поддържала. Установи се още, че същата е и
оградила имота, още докато в него е стояла сградата на бившия ресторант
Емона. През годините Л. е инициирала процедура по премахване на
незаконните постройки, като между нея и управата на къмпинга са били
налице пререкания за ползването на имота.
Предвид горното съдът намира, че твърденията на ищеца за упражнено
спокойно, явно и несмущавано владение на имота в процесния период са
напълно недоказани.
Не без значение е и това, че от събраните писмени доказателства -
протоколи за трасиране на процесния недвижим имот от 31.10.2000г, от
03.2010г., от м.11.2017г., от м. 05.2022г. и от м. 07.2022г., Заповед № ***/****г.
на Началника на РДНСК-Югоизточен район, Писмо изх. № ОС-
573/19.08.2014г. на Началника на РДНСК-Югоизточен район, Заповед №
**/***г. на Кмета на Община С* за одобряване на ПУП-ПРЗ, Решение №
***/**г. на Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ за промяна предназначението на
територията за неземеделски нужди, Заповед № ***/***г. на Кмета на Община
С* издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, с която кметът на общината
е наредил ответниците да придобият правото на собственост върху
новообразувания урегулиран поземлен имот при запазване на
съответстващите им се квоти на идеални части от имота, в качеството им на
наследници на Т*, В* и В*М*, се установява, че собствеността на процесния
недвижим имот е възстановена на ответниците, като имотът е бил деактуван и
владението е било предадено.
От изготвеното по делото заключение по допуснатата счетоводна
експертиза също не се установи владението на ищцовото дружество върху
конкретния процесен имот, а в още по-малка степен може да се приемат за
доказани процесният период и намерението за своене.
Въз основа на всичко изложено съдът намира, че по делото остана
недоказано правното основание, на което ищецът твърди, че придобил
правото на собственост върху процесния недвижим имот, поради което и така
предявеният ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на искането за произнасяне по направеното възражение
за нищожност на РПК № **/*** г. - гр. С*, както и протокола за въвод във
10
владение № ****/****г., на първо място съдът следва да обърне внимание на
ищеца, че соченото ТР № 1/27.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието,
че при направено възражение за нищожност, съдът е длъжен да го разгледа и
да се произнесе с крайния съдебен акт, касае правните сделки, а не
индивидуални административни актове, какъвто е решението на поземлена
комисия. Не е правна сделка и въводът във владение. Също така, доколкото в
настоящото производство не се установи правото на собственост да е
възникнало в полза на ищцовото дружество, то и съдът не следва да се
произнася по искането за косвен съдебен контрол, защото това възражение
може да се въведе само от правоимащо лице.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, в полза на ответната страна следва да бъдат
присъдени разноските, сторени в процеса, за което е представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Видно от същия, ответниците Н. Т. Л. и К. Г. Д.
претендират разноски в общ размер на 6005 лв., от които по 2400 лв. (общо
4800 лв.) за заплатено адвокатско възнаграждение по сключени договори за
правна защита и съдействие, както и по 600 лв. (общо 1200лв.) допълнително
адвокатско възнаграждение за явяване по в четири съдебни заседания.
Претендират се и 5 лв., заплатени от Н. Л. за държавата такса за издаване на
съдебно удостоверение. Към списъка на ответниците са представени и
доказателства, за действителното извършване на посочените разходи.
В същото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е
въвел възражение за прекомерност на разноските по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК. Съдът като взе предвид същото, като съобрази принципа за свобода на
договаряне, включително залегнал в чл. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, и като съобрази правната и фактическа
сложност на спора, намира, че така претендираните разноски от ответниците
не са прекомерни. В тази насока съдът приема, че процесуалният представител
на ответниците, освен че е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на
исковата молба, е депозирал и редица правно обосновани становище по
множеството твърдения, становища и доказателствени искания на ищеца.
Процесуалният представител на ответниците е присъствал и на всяко от
съдебните заседания, в които е излагал устни становища по доказателствените
искания на процесуалния представител на ищеца, участвал е в разпита на
свидетелите, както и при изслушването на вещото лице.
Предвид изложеното съдът намира, че в полза на ответниците следва
да се присъдят в цялост претендираните от тях разноски.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК **** със
11
седалище и адрес на управление гр. С*****, да бъде прието за установено по
отношение на ответниците Н. Т. Л. с ЕГН **********, К. Г. Д. с ЕГН
**********, З. Г. П.-Б. с ЕГН **********, К. С. С. с ЕГН **********, Е. Г. К.
с ЕГН **********, Г. З. К. с ЕГН **********, С. З. Л. с ЕГН **********, Ж. Г.
С. с ЕГН **********, Я. Г. С. с ЕГН ********** и А. И. К. с ЕГН **********,
че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор **** по КККР
на гр. С*, находящ се в гр. С*, м. *****, с площ от 1681 кв.м., на основание
давностно владение, протекло в периода от 12.07.1972 г. до 01.07.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК **** със седалище
и адрес на управление гр. С*****, да бъдат осъдени Н. Т. Л. с ЕГН
**********, К. Г. Д. с ЕГН **********, З. Г. П.-Б. с ЕГН **********, К. С. С.
с ЕГН **********, Е. Г. К. с ЕГН **********, Г. З. К. с ЕГН **********, С. З.
Л. с ЕГН **********, Ж. Г. С. с ЕГН **********, Я. Г. С. с ЕГН ********** и
А. И. К. с ЕГН **********, на основание чл. 108 от ЗС да му предадат
владението на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. С*,
находящ се в гр. С*, м. *****, с площ от 1681 кв.м.
ОСЪЖДА „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. С*****, да заплати на Н. Т. Л. с ЕГН **********, сумата
от 3 005 лв., представляваща сторените от нея разноски в процеса за
адвокатско възнаграждение и държавна такса, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. С*****, да заплати на К. Г. Д. с ЕГН **********, сумата от
3 000 лв., представляваща сторените от нея разноски в процеса за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
12