О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 198/07.03.2019год.
гр.Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд – гражданска колегия, в закритото съдебно заседание на 07.03.2019год.,
в състав:
Председател: Рени Ковачка
Членове: Димитър Ковачев
мл.
съдия Кристина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ковачка
в. ч. гр. дело N 70 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.418,
ал.4 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 2883/29.01.2019год.,
подадена от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД гр.Варна против Разпореждане от
18.01.2019год., постановено по гр.дело № 396/2019год. по описа на Пернишкия
районен съд, в частта му, в която е отхвърлено
заявление вх.1642/17.01.2019год. на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД гр.Варна
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 от ГПК против С. М. Н. за сумата от разликата от 7 483.90лв. до 9 851.45 лева, представляваща
непогасена предсрочно изискуема главница
по договор за кредит ***, ведно с обезщетение за забава в размер на
15.10.% годишно, и сумата от 599.16лева – неустойка за забава за периода от
23.08.2018год. до 15.01.2018год.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното разпореждане, поради което се иска неговата отмяна и
постановяване на ново, с което да се постанови издаването на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист така, както е поискано със заявлението.
Посочено е, че изборът на способ за връчване на изявлението за предсрочна
изискуемост е въпрос на суверенна преценка на кредитора, който в случая е
избрал това да стане по възлагане на ЧСИ. Поддържа се, че компетентността на
ЧСИ произтича от чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, че редът за връчване е регламентиран в
чл.37-58 от ГПК и че в случая този ред е спазен. Като неправилни са посочени и
съжденията на районния съд във връзка с уговорката между страните, обективирана
в чл.16, ал.2 от Договора за кредит.
На основание чл.418, ал.4 ГПК, препис от жалбата не е изпращана
на длъжника С.Н..
Пернишкият окръжен съд, в настоящият
си съдебен състав, след като се
запозна с доводите по частната жалба и доказателствата по делото по реда на
чл.278 ГПК, намира следното:
Частната жалба на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, гр.Варна
е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл.418, ал.4 ГПК и от надлежна страна, а разгледана по същество се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Пернишкият районен съд е бил сезиран от „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, гр.Варна със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК срещу С.М.Н. за сумите: 9 851.45лева – главница, ведно с обезщетение за забава в размер на 15.10% годишно и законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане;
1 735.36лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 18.06.2016год.до
23.08.2018год., 369.85лева обезщетение за забава за периода от 18.06.2016год.
до 23.08.2018год., 599.16лева обезщетение за забава за периода от
23.08.2018год. до 15.01.2019год. и 50.02лева нелихвоносно вземане от
застрахователни премии за периода от 18.06.2016год. до 23.08.2018год.и за
направените в заповедното производство разноски. В заявлението изрично е
посочено, че вземането е в общ размер от 12 605.84лева и че произтича от
договор за кредит ***, обявен за предсрочно изискуем. Заявителят е поискал ,в
случай че не се приеме че целият непогасен остатък е предсрочно изискуем, то да
се издаде заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист единствено досежно падежираните и неплатени до
23.08.2018год. погасителни вноски, включващи неплатените: главница от
7 483.90 лева, договорна лихва от 1 735.36 лева, обезщетение за
забава от 369.85 лева и застрахователни премии от 50.02лева. Към заявлението е
приложил извлечение от счетоводните книги на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД
гр.Варна, договор за кредит *** , погасителен план, квитанция за внесена
държавна такса, покана- уведомление за предсрочна изискуемост, протокол за
невръчено уведомление от 18.12.2017год., уведомление по чл.47 от ГПК от
18.12.2017год., протокол за неизвършено връчване от 28.12.2017год. и
уведомление по чл.47 от ГПК от 28.12.2017год., уведомление по чл.47 от ГПК от 14.06.2018год.,
разписка от 14.06.2018год.копие от лична карта на С.Н. и един брой пълномощно.
С обжалваното определение, съдът е отхвърлил искането на
заявителя за издаване на заповед за изпълнение
за сумата за разликата над 7 483.90лв. до 9 851.45лв., представляваща
непогасена предсрочно изискуема главница по договор за кредит ***, ведно с обезщетение за забава в размер на
15.10.% годишно и сумата от 599.16лева неустойка за забава за периода от
23.08.2018год.-15.01.2018год. като се е мотивирал с липсата на представени от заявителя
документи, установяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето в
заявлението. Районният съд е посочил, че уговорената по договора за кредит
предсрочна изискуемост не е настъпила, че съобщението за предсрочната
изискуемост на кредита не е връчено валидно, тъй като уведомлението по чл.47 от ГПК е залепено на адрес, който не
съвпада с регистрирания настоящ и постоянен адрес на длъжника. Отказът си да
издаде заповед за изпълнение съдът е мотивирал и с недопустимостта на уговорената в
чл.16, ал.2 от договора за кредит фикция.
Подадената против горното определение частна жалба, макар и допустима е
неоснователна и съображенията на съда за това са следните:
Съгласно чл.418, ал.2 ГПК, за да постанови незабавно изпълнение и
издаване на изпълнителен лист за претендираните суми, съдът е длъжен да извърши
проверка дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Във всички случаи предметът на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде изискуемо
вземане, т.е. падежът трябва да е настъпил преди подаване на заявлението в
съда. В тази връзка и по силата на чл.410,
ал.2 ГПК вр. чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 ГПК, заявителят трябва да
посочи източника на претендираното вземане като посочи фактическите
обстоятелства на неговото възникване, съществуване и изискуемост в степен,
осигуряваща яснота за съда относно спорното право и гарантираща в един по-късен
момент правото на защита на длъжника чрез подаване на възражение срещу
заповедта.
В случая, правилно районният съд е отбелязал, че така представените към
заявлението документи не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу
лицето, спрямо които се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Заявителят претендира заплащане на процесната сума въз
основа на договор за кредит, по който има качеството на кредитор и предвид неизпълнение
на договорните задължения от страна на кредитополучателя – ответник в
заповедното производство С.Н.. Предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично, въз основа на факта
на неплащане на съответните вноски, а тогава, когато кредиторът упражни
правомощието си да обяви предсрочната изискуемост чрез изрично волеизявление,
което да достигне до задълженото лице. В настоящия случай, към заявлението е
приложена покана-уведомление за предсрочна изискуемост, адресирана до длъжника.
В същата е посочено, че към 16.05.2018год. кредитополучателят е просрочил главница
в общ размер на 1 967.01 лева, поради което и предвид направените
уговорки, банката обявява договора за изцяло предсрочно изискуем.
Спорен по делото е въпроса дали е налице връчване на
поканата-уведомление за предсрочна изискуемост на длъжника. В заявлението за
издаване на заповед за изпълнение банката-заявител поддържа, че
кредитополучателят С.Н. е получила
волеизявлението за предсрочна изискуемост при условията на чл.16, ал.2
,част II от договора за кредит, а в жалбата излага доводи за редовно връчване на
изявлението за предсрочна изискуемост от ЧСИ при условията и реда на чл. 37-58
от ГПК.
В част II, чл.16, ал.2 от договор за кредит ***„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД
гр.Варна и С.Н., в качеството си на кредитополучател, са уговорили, че всяка
една от страните е длъжна да осигури получаването на съобщения, изпратени до
нея от другата страна по договора на посочения съгласно този договор адрес, както
и че в отношенията между тях, уредени с този договор, всяко изпратено на
посочения адрес съобщение, известие, уведомление, покана и пр. с препоръчано
писмо или телеграма ще се счита получено на датата, отбелязана от пощенската
служба или доставчика, че писмото, телеграмата или известието за тяхното
получаване е било доставено на адреса, независимо дали е било фактически
получено или не и ще поражда правните последици, свързани с получаването.
Съгласили са се също така, че горната уговорка ще важи и за връчване на
нотариални покани и съдебни документи.
Съдът намира, че няма пречка
кредиторът да избере начин на връчване на изявлението за предсрочна изискуемост
различен от предвидения в договора за кредит, като в настоящия случай банката
заявител в заповедното производство е предприела връчване на предизвестието за
предсрочна изискуемост чрез ЧСИ. В този случай, съгласно съдебната практика, връчването
следва да бъде извършено и удостоверено по предвидения в ГПК процесуален ред.
По делото се установява, че ЧСИ
е посетил адреса на длъжника, посочен в договора за кредит, а именно ап.**,
находящ се в *** на 20.05.2018год.,
01.06.2018год. и 14.06.2018год. и след като не го е открил на този адрес, е
залепил уведомление по чл.47 от ГПК на входната врата и пуснал екземпляр от
него в пощенската кутия. Горното частният съдебен изпълнител е удостоверил в разписка
от 14.06.2018год. При тези данни, настоящият състав намира, че волеизявлението
на банката-кредитор за предсрочна изискуемост на кредита не е достигнало до
адресата-длъжник в заповедното производство. След като кредиторът е избрал
уведомяването за предсрочната изискуемост да стане по възлагане на ЧСИ по реда
на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, то спрямо
връчването по този начин са приложими
правилата на чл.37-58 от ГПК, в частност тези на чл.47 от ГПК. В случая съдът
счита, че не са били налице предпоставки за извършване на връчване чрез
залепване на уведомление по чл.47 от ГПК, тъй като ЧСИ единствено е отбелязал, че
е посетил адреса на посочените по-горе дати и не е открил длъжника. Макар ЧСИ
да е извършил три посещения на адреса с интервал от по една седмица между всяко
от тях и едно от тях е било в неприсъствен ден, то липсва надлежно
удостоверяване, че лицето не живее на адреса и че връчването не може да бъде
извършено на лице по чл.46 от ГПК.
Дори и да се приеме, че са били
налице предпоставките за връчване на уведомление чрез залепване на
горепосочения адрес, то процедурата за това е опорочена. Не се спори че в
рамките на двуседмичния срок длъжникът не се е явил при ЧСИ за получаване на
поканата-уведомление за предсрочна изискуемост, поради което същият е следвало
да извърши проверка и издири постоянния или настоящ адрес на длъжника или
местоработата на същия, което не е сторил. Неизпълнението на разпоредбата на чл.47,
ал.3, изр. второ и трето, като част от приложимите правила при връчване на
книжа, опорочава връчването на уведомлението. След като не е изпълнена в
пълнота предвидената в чл.47 от ГПК процедура за връчване на поканата – уведомление
за предсрочна изискуемост, то не е налице надлежно връчване и респ. не е налице
надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника.
За разлика от възприетото от районния съд, настоящият съдебен състав
счита за допустимо в договора между страните да са уредени способи за връчване
на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че изявлението на
една от страните ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически
същото да е получено. Такова разбиране е възприето и в съдебната практика
–Решение № 49/23.04.2014год. по т.д. № 2788/2013год. на ВКС и Решение №
86/28.04.2014год. по т.д. № 4470/2013год. на ВКС. Макар и допустима подобна
клауза за фингирано връчване то същата е неприложима към нашия казус, тъй като
заявителят е избрал уведомяването за предсрочната изискуемост на процесния
кредит да стане чрез възлагане на ЧСИ и по този начин сам се е отказал от
възможността да ползва уговорената между страните клауза относно връчването.
За пълнота следва да се отбележи, че банката-заявител не е представила
доказателства, че е положила необходимите усилия за връчване на уведомлението
за предсрочна изискуемост на адреса на длъжника в ***, за който адрес е
установено по делото, че настоящ и постоянен такъв на длъжника. Съгласно
уговореното в чл.16, ал.1 на част II от договора за
кредит всички известия между страните се смятат за правилно адресирани, ако са изпратени
на адреса на страната, посочен в началото на настоящия договор. В „началото“ на
процесния договор за кредит *** са посочени два адреса на кредитополучателя С.Н.-един
в *** и втори – в ***, като не се твърди и не се установява, изявлението за
предсрочна изискуемост да е изпращано на адреса в ***.
След като изявлението за предсрочна изискуемост не е изплащано, респ.връчвано
на адреса на кредитополучателя в ***, а връчването на изявлението за предсрочна
изискуемост чрез залепване на уведомление на адреса в *** не валидно извършено,
то не е налице надлежно удостоверяване на настъпилата предсрочна изискуемост на
задължението по представения договор за потребителски кредит на основание
чл.418, ал.3 от ГПК спрямо длъжника С. Н. и съответно не са налице предвидените в закона
основания издаване на заповед за незабавно изпълнение за процесната сума. Този извод напълно кореспондира със възприетото в т.18 на Тълкувателно
решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
която третира този проблем не само касателно исковото производство по чл.422,
ал.1 ГПК, но и заповедното производство по реда на чл.417 ГПК и е изцяло
относима към настоящия казус.
Поради съвпадащите изводи на двете инстанции относно липсата
на законовите предпоставки за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист против С.Н. за сумата от разликата от 7 483.90лв. до 9851.45лева, представляваща
непогасена предсрочно изискуема главница по договор за кредит ***, ведно с
обезщетение за забава в размер на 15.10.% годишно и сумата от
599.16лв.-неустойка за забава за периода от 23.08.2018год. до 15.01.2018год., обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено и в този смисъл Пернишкият окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 18.01.2019год., постановено по
гр.д. № 396/2019год. по описа на Пернишкия
районен съд, В ЧАСТТА МУ, в която е оставено
без уважение заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда
на чл.417 от ГПК от „Сосиете Женерал Експресбанк„ АД гр.Варна против длъжника С.
М. Н. въз основа на извлечение от счетоводните книги по Договор за кредит ***
за сумата от разликата от 7 483.90лв. до 9851.45лева, представляваща
непогасена предсрочно, ведно с обезщетение за забава в размер на 15.10.%
годишно и сумата от 599.16лв.-неустойка за забава за периода от 23.08.2018год.
до 15.01.2018год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.