СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 21.04.16г. /с участието на секретаря М. Д./ гражданско дело № 19933/14г. и констатира следното:
Предявен е иск от М. М. против З. „А.“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за сумата 26 000 лева /обезщетение за
неимуществени вреди – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД – за присъждане на
законна лихва върху посочената сума, считано от 26.09.14г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват,
че:
На 26.09.14г. е настъпило ПТП-е в резултат на което ищецът
е претърпял физически увреждания /травми/. Произшествието е причинено от Б. М..
Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на
делинквентна, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената
връзка между деянието и резултата и вината на Б. М./ са удостоверени със
събраният по делото писмен, гласен и експертен доказателствен материал. Към
датата на ПТП-е – Б. М. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника.
Горните обстоятелства /относими към фактическия и
правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният
доказателствен материал. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната
хипотеза са налице предпоставките на цитирания законов текст за присъждане на
търсеното обезщетение.
Главният иск е основателен частично – до размера на
сумата 20 000 лева:
Председателят на настоящия съдебен състав намира, че
във всички случаи – когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или
когато е налице смъртен случай/ наличието на неимуществени вреди следва да се
презумира, т.е. обезщетение принципно се следва във всички случаи на причинено
телесно увреждане, или смърт. От друга страна - по делото е приета и медицинска
експертиза, която очертава подробно конкретното измерение на процесните
неимуществени вреди.
Процесното обезщетение се определя в контекста на
правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна –
съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и
конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени
вреди /медицинска експертиза/. Съдът отчита и обстоятелството /което също
следва да се презумира в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента ищецът
е претърпял и психически стрес. Председателят на състава съобразява и възрастта
на пострадалия и наличието на доказателства за съпричиняване на вредоносния
резултат. В тази връзка:
Приетата по делото експертиза и показанията на
разпитаната по делото свидетелка удостоверяват еднозначно факта, че в момента
на инцидента пострадалият е бил без поставен предпазен колан. Това
обстоятелство принципно може да се окачестви като допринасящо за настъпване на
процесния вредоносен резултат. Същото обаче не предполага съществено редуциране
на заявеното обезщетение, предвид констатацията на експертизата досежно
ефективността на предпазния колан в контекста на конкретния /специфичен/
механизъм на инцидента. Съществено редуциране на обезщетението не се налага и
предвид самия размер на заявената претенция /преценена в контекста на естеството
и вида на получените от ищеца травми – подробно удостоверени от приетата по
делото медицинска експертиза/.
Основателен е и акцесорният иск:
На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва
върху горната главница за периода след 26.09.14г. /датата произшествието/
доколкото застрахователят покрива изцяло отговорността на делинквента, а
последният дължи лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.“ АД да плати на М.А.М.
ЕГН ********** сумата 20 000 лева /обезщетения за неимуществени вреди –
следствие от ПТП/; законната лихва върху тази сума от 26.09.14г. до цялостното
й изплащане и 2 223 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ главния иск за сумата над 20 000 лева.
ОСЪЖДА М.А.М. да плати на З. „А.“ АД – 342 лева съдебни разноски
/съразмерно на отхвърлените искове/.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД да плати на СГС –
800 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: