Определение по дело №11/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Делото е било образувано по повод депозиран в съда протест на РП. в Г. П., срещу Присъда № 300/19.03.2010г. по НОХД № 1498/2009г. по описа на същия съд.

Със самата присъда съдът е признал подсъдимата Б. А. И., родена на 18.10.1964 година в село Нова махала, област Ст.З., с постоянен и настоящ адрес с.К. А., община С., У. № 6, българка, български гражданин, разведена, неосъждана, с основно образование, безработна, ЕГН * и подсъдимата Н. Г. К., родена на 25.05.1963 година в Г.А., с постоянен и настоящ адрес с.Н., община К., българка, български гражданин, с основно образование, разведена, неосъждана, безработна за невиновни за това, че на 13.04.1997 година в района на община П., в съучастие помежду си и с Г. Г. В. и Й.Т. П., като съизвършители, са направили опит да излязат през границата на страната с Р.Гърция без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.279 ал.1 от НК във връзка с чл.18 ал.1 от НК и във връзка с чл.20 ал.2 от НК и във връзка с чл.9 ал.2 от НК във връзка с чл.304 от НПК ги е оправдал.

Протестира се поради несъгласие с оправдаване на подсъдимите, като се акцентира, че неправилно първостепенния съд е приел, че деянието на подсъдимите е с явно незначителна обществена опасност и следователно не било престъпно. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която и двете подсъдими да бъдат признати за виновни в извършване на престъплението по чл. 279 ал.1 от НК, като се замени предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода” с „Глоба”, поради наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства – признанието и мотива за извършване на престъплението.

Първостепенният съд а и въззивната инстанция разглеждат делото в отсъствието на двете подсъдими, при условията на чл.269 от НПК – подсъдимата И., редовно призована, не се явява, не сочи уважителни причини за неявяването си, привлечена е към наказателна отговорност за престъпление, което не е тежко умишлено по смисъла на чл.93 т.7 от НК, а подсъдимата Н. К. не е намерена на посочения от нея адрес, както и на установените по делото адреси, местоживееното в страната й не е известно.

Служебните им защитници настояват първоинстанционната присъда да се потвърди , като правилна , законна и обоснована.

Въззивния съд в рамките на правомощията си по чл. 334 и сл. от НПК, като съобрази протестираните доводи, становищата на защитата и доказателствата по делото приема, че протестът е допустим, подаден е в срок с конкретно наведени доводи. Фактическите положения по делото са правилно установени. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси. В резултат на анализа на доказателствения материал се установяват следните фактически обстоятелства:

Подсъдимата Б. А. И. е родена на 18.10.1964 година в село Н. м., община Н., област Ст.З., като понастоящем е с адрес село К. А. , община С. на улица „Л." № 6, а другата подсъдима Н. Г. К. е родена на 25.05.1963 година в град А., като понастоящем е неизвестно местожителство, с основно образование, разведена е, майка също на три деца, не е осъждана и е безработна.

През 1997 година подсъдимата Б. А. И. била безработна на територията на страната ни, все още не била разведена и заедно с безработният си съпруг-Р. Й. И. се грижели за издръжката на трите им дъщери. Поради финансовите проблеми на семейството решила да премине българо-гръцката държавна граница и на територията на гръцката държава да потърси работа. Въпреки че знаела какъв е законовият ред по това време за легално преминаване на държавна граница, а именно необходимостта от притежаване на задграничен редовен паспорт, издаден по надлежният ред, ведно с положена в същият редовна входна гръцка виза, която да представи лично на граничните полицейски служители на съответното ГКПП и въпреки че през 1997 година не разполагала с надлежно издаден задграничен паспорт предприела действия за нелегално преминаване на българо-гръцката държавна граница. В населеното място, където живеела установили контакт с неустановено по делото лице, което организирало група, която да премине държавната граница. Заедно със съпруга и една от дъщерите им решили да се включат в така организираната група. През 1997 година подсъдимата Н. Г. К. също била безработна и по същите мотиви предприела подобни действия за незаконно преминаване на държавната граница. Тя също се присъединила към групата на първата подсъдима и съпругът й. Цялата група тръгнала от С. с влак до град С. Групата им наброявала около 12-13 души, измежду които и Г. Г. В. от село Н. и Й. Т. П. от град С. След това от Г.С. отново цялата група с влак се придвижили до град П.. От там заедно с водача си продължили пеша на територията на община П. в посока държавната граница със съседна Р. Г. Така подсъдимата И. и подсъдимата К., заедно с останалите лица в групата, измежду които и Г. В. и Й. П. достигнали до телените гранични съоръжения, които преодолели с помощта на водача си и продължили да се движат напред в посока граничната бразда. По време на прехода групата била изоставена от водача, който като им казал, че ще се върне им указал вярната посока към Р. Г., но така и не се завърнал. Подсъдимите И. и К., заедно с останалите от групата продължили да вървят сами в посока държавната граница, като следвали указанията на водача, но на път за граничната бразда на 13.04.1997 година групата била задържана в участъка на поделение „Сп.", т.е на 1,5 км северно от 46 гранична пирамида, на 500 метра южно от село Р. и на 1 км западно от граничната застава, за което бил съставен обстоятелствен протокол от свидетелят А. Б. П. за задържане на нарушители на държавната граница с Р.Г. от същата дата, неоспорен от страните.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приел, че от обективна страна деянието на подсъдимите не осъществява състава на престъплението по чл.279, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като обществената му опасност е явно незначителна. Правилно е акцентирано в мотивите, че от деянието са изминали повече от 13 години, че основния мотив за извършването му е бил осигуряването на издръжка на многочленните им семейства, при наличието на обективната невъзможност да си намерят работа в страната, не са настъпили вредни последици от деянието – преминаването на държавната граница е останало недовършено по независещи от дееца подбуди, и двете подсъдими, не са с висока степен на опасност на личността им , неосъждани са и не на последно място липсват с каквито и да е доказателства, че в периода след осъществяване на деянието подсъдимите имат каквито и да е други подобни регистрирани прояви. Ето защо въззивният съд е напълно солидарен с изводите, че макар деянието на подсъдимите от обективна и субективна страна формално да съвпада със състава на чл. 279 от НК- незаконно преминаване на държавната граница, обществената му опасност е явно незначителна. Явно е, че обществените отношения свързани с реда на преминаване на държавната граница не са били сериозно увредени от конкретното деяние, като не бива да се игнорира факта, че извършителят на престъплението по чл. 280 от НК, за незаконно превеждане на групата през държавната граница е останал ненаказан.

Ето защо законосъобразно и обосновано първоинстанциония съд на основание чл.304 от НПК е признал подсъдимите за невинни по обвинението за извършено престъпление по чл.279, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК и същата е оправдана по това обвинение.

С оглед на горното БОС счита, че присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна и че следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, ал.1, т.6 от НПК, БОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 300/19.03.2010г. по НОХД № 1498/2009г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.