РЕШЕНИЕ
№ 778
гр. Бургас, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120100024 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени от П. З. К. срещу ОД на МВР – гр. Бургас, искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 500 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер от 42
часа за периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020 г., дължимо по силата на служебно
правоотношение за длъжност „********“, ведно със законна лихва от депозиране на
исковата молба в съда – 04.01.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко
вземане, на основание чл. 179 ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Твърди се, че за периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020 г. ищецът е полагал труд на
длъжността „******“ към сектор *** към ОДМВР - Бургас по служебно правоотношение.
Сочи се, че за посочения период е положил общо 300 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 342 часа. Поддържа се, че преизчисляването на нощния към
дневен труд води до извънреден труд от 42 часа, който следва да бъде допълнително
заплатен от ответника.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че трудът е заплатен по действащите тогава правила, като НСОРЗ, на която се
позовава ищецът, се прилага само за работниците по трудово правоотношение, докато
ищецът е *** служител и неговото положение е уредено в ЗМВР. Сочи се, че за
преизчисляването на нощния труд към дневен труд важат Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
1
и Наредба № 8121з36/07.01.2020г., поради което не е налице празнота в закона. Поддържа
се, че приложимият за преизчисление коефициент е 1. Излага се, че в случая липсва
положен извънреден труд, тъй като служителят е работил 8 часа по график на дежурство,
поради което няма допълнителни часове за заплащане.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковете. Допуснато е изменение на предявените искове, като размерът на главницата е
увеличен от 500 лева на 529 лева за 44,62 часа, а размера на мораторната лихва е увеличен
от 100 лева на 136,04 лева.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени от ищеца са искове с правно основание на основание чл. 179 ал. 1 ЗМВР
вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи, че е в
служебно правоотношение с ответника, като в периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020 г. е
полагал нощен труд, размера на претендираното възнаграждение за положения извънреден
труд, забавата на ответника, както и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответника е да установи направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Между страните не се спори, а това се установява и от представените от ответника
писмени доказателства, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд на посочената в исковата молба
длъжност, като съшият е работил на 24-часови смени по график, при сумирано отчитане на
работното време на тримесечие.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, през периода 01.01.2020 г. до 10.07.2020 г. ищецът е положил общо 312 часа
нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на 356,62 часа дневен труд.
Установява се, че разликата между преизчисления и реално положения от ищеца нощен
труд възлиза на 44,62 часа, за които се полага допълнително трудово възнаграждение,
изчислено като извънреден труд, в размер на 529 лв. Видно е също така от експертизата, че
сборът на лихвите за забава върху дължимите от ответника суми за допълнително
възнаграждение за извънреден труд, дължими за периодите от изпадането в забава за
отделните вземания до предявяването на иска, е в размер на 136,04 лв. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и неоспорено от страните.
Съобразно даденото в ТР № 1/2020 от 15.03.2023г на ОСГК на ВКС задължително за
съдилищата тълкуване, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служителите на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ /в частност
разпоредбата на чл.9,ал.2 от същата Наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на
специалния Закон за МВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове. Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия са
необходими определени предпоставки-празнота в нор.акт, да се касае за подобни случаи и
това да отговоря на целта на акта. В случая ЗМВР не съдържа празнота относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете.
Този извод се налага от анализа на чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Нормата е императивна и
предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл.
187, ал. 1 ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и
през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00часа.
2
Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на
ЗМВР установяват по – голяма продължителност на работното време на нощния труд на
служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови
норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително
отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. В
наредбите на министъра на вътрешните работи липсва правило като това на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за
преобразуване на нощни часове в дневни. Не е налице сходство в случая между ЗМВР и КТ.
Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното се
реализира за осъществяване на държавна власт. Прилагането на НСОРЗ към служебни
правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на
регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се
прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“,
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или
през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР, законодателя е имал предвид
разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите
пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители
на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително
възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен
годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно
правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден
труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски
и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,
пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.
С оглед на горните мотиви съдът приема, че исковете са неоснователни, което
поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че ответникът е представляван
в производството от юрисконсулт, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер от 100 лева, на основание
чл. 78 ал. 3 и 8 от ГПК, вр. чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. З. К., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ж.к. *****
срещу ОД „МВР“ - Бургас с адрес: гр. Б**, ул. **, искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: сумата от 529 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер от 44,62 часа за периода от 01.01.2020
г. до 10.07.2020 г., дължимо по силата на служебно правоотношение за длъжност „****“,
ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 04.01.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 136,04 лева, представляваща
обезщетение за забава, считано от падежа на всяко вземане, на основание чл. 179 ал. 1 ЗМВР
вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА П. З. К., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ж.к. ***** да заплати на ОД
„МВР“ - Бургас с адрес: гр. Б**, ул. ** сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 и 8 от ГПК, вр. чл. 25 ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4