Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2461 28.12.2018
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и осми ноември две
хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря М.В., като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 1985 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и е
образувано по повод постъпила жалба от адв. К.К. ***, като пълномощник на А.Я.Ч.с
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер, против Заповед № 769з-49 от
19.06.2018 г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Бургас. С обжалваната заповед е разпоредено изземване на българско СУМПС №
*********, кат. АМ, В1, В, С1, С, Ткт, издадено на жалбоподателя А.Я.Ч.на
19.12.2017 г. от ОДМВР- Бургас.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон. В нея се сочи, че не
са налице установените в закона материалноправни предпоставки за изземване на
свидетелството за управление на МПС. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на
заповедта за прилагане на принудителна административна мярка.
Ответникът- началник на група в сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР- Бургас не изпраща представител в съдебното заседание, редовно
уведомен. Представя преписката по издаване на оспорения акт, като в съпроводителното
писмо заявява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е депозирана от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
С оспорената Заповед № 769з-49 от 19.06.2018 г. е
отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя А. Ч., на основание
чл. 19 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина (Наредбата). В заповедта се сочи, че при подаване на
заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС, Ч. е представил
свидетелство за завършено основно образование серия О-17, № 029907, рег. №
1403-62 от 25.07.2017 г., издадено от Основно училище „Христо Ботев“, с. Росен,
общ. Созопол, за завършен 7-ми клас през учебната 2016/2017 година. Изложено е,
ч4е представеното свидетелство за завършено основно образование е издадено по
реда на сега действащия Закон за предучилищното и училищното образование и не
може да послужи за издаване на свидетелство за управление на МПС, съгласно
нормата на чл. 151, ал.2 от ЗДвП и § 16 от ПЗР ЗИДЗдВП (обн. ДВ бр. 77 от 2017
г., в сила от 26.09.2017 г.), тъй като е необходимо Ч. да има завършен 10-ти
клас.
Жалбоподателят по същество не оспорва горните
констатации, но счита, че не са налице законоустановените предпоставки за
изземване на свидетелството.
Според настоящия съдебен състав жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган-
началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-
Бургас, овластен с нормата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата (в приложимата
редакция- ДВ бр. 18 от 2013 г.). Видно от приложеното в преписката
удостоверение с рег. № 251000-17398/01.08.2018 г. (лист 23), към правнорелевантния
момент издателят на заповедта Л. Паскалев е заемал длъжността началник на
сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР- Бургас.
Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и
съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактически и
правни основания за издаването и́.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
съществени нарушения на административнопроизводствени правила.
Изземването на свидетелството за управление на МПС по
реда на чл. 19 от Наредбата е принудителна административна мярка с
преустановителен характер, която се налага с цел да бъде преустановено
извършването на правнорегламентирана дейност- управление на моторно превозно
средство при придобиване на свидетелството не по реда, установен в наредбата. Съгласно
нормата на чл. 23 от ЗАНН, случаите когато могат да се прилагат принудителни
административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът на тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в закон или указ. Това
изискване е гаранция за законоустановеност на административната принуда и регламентирането
на принудителни административни мерки с подзаконов акт е недопустимо.
В ЗДвП са предвидени различни по вид принудителни
административни мерки, които могат да бъдат налагани в изчерпателно изброени
хипотези (чл. 171 - чл. 173а). В нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП е предвидена
само една хипотеза, при която може да се изземе СУМПС- на лице, което не е
изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4- да върне издаденото му СУМПС, след
като са му отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си. Нормата
не може да се тълкува разширително. Доколкото налагането на мярката съдържа в себе си потенциалната възможност да причини
вреди на адресата, то се допуска само при стриктно спазване на изчерпателно
посочените законови предпоставки. В случая те не са налице, а разпоредбата на чл.
19 от Наредбата, с която е предвидена възможност за изземане на СУМПС при
фактическите основания, посочени в оспорената заповед, противоречи на чл. 23 от ЗАНН и на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА не следва да се прилага. Ето защо
съдът приема, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен и следва
да се отмени.
В допълнение следва да се отбележи, че в случая са
били налице основанията на чл. 99 от АПК за възобновяване на административното
производството по издаване на СУМПС, тъй като издаденият въз основа на
заявление от жалбоподателя индивидуален административен акт (СУМПС) е влязъл в
сила. Едва след възобновяване на производството този акт би могъл да бъде
отменен, при отсъствие на основанията за неговото издаване. В този смисъл е и
последвалото изменение на чл. 19 от Наредбата- нормата предписва възобновяване
на административното производството във връзка с издаването на свидетелството,
но не и налагане на ПАМ в случаите, когато СУМПС е издадено въз основа на
документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ или не по установения
ред.
С оглед формирания извод за основателност на жалбата и
своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал.1 от АПК следва да се
присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото, възлизащи на 310
лева, от които 10 лева- заплатена държавна такса за производството и 300 лева-
заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските
следва да бъдат възложени върху юридическото лице, в чиято структура е органът,
издал акта, доколкото последният, макар да разполага с административна
правосубектност за участие в съдебното производство, не може да бъде носител на
задължение с облигационен характер, каквото е задължението за разноски, поради
липса на гражданска правосубектност.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 769з-49 от 19.06.2018 г., издадена от
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас.
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на А.Я.Ч.с ЕГН **********
сумата от 310.00 (триста и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: