Определение по дело №349/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 януари 2022 г.
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20217200700349
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1

 

гр. Русе, 26.01.2022 г.

 

         Административен съд - Русе, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАН ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

 

         като  разгледа докладваното от съдията КУПРИНДЖИЙСКА ЧКАН  дело   349 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл. 63, ал. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна жалба на СД „КЕХАЙОВИ СЪДРУЖИЕ И СИЕ“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, представлявано от Радка Колева Кехайова, действаща чрез адв.П.И. и адв.С.Ц. ***, против Определение № 534 от 05.11.2021 г., постановено по АНД № 1186/2021 г. по описа на Русенски районен съд, с което е оставено без уважение искането им за изменение на Решение № 464/05.10.2021 г. по АНД № 1186/2021 г. на РРС в частта за разноските.

 Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно поради нарушение на процесуалните правила и неточно приложение на материалния закон.  Наведени са доводи, че представено към жалбата пълномощно в т.5 съдържа данни за заплатено при подписването му адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за което същото има характер на разписка. Предвид изхода на делото и своевременно представен списък на разноски, счита, че следва ответникът да бъде осъден да му заплати направените разноски. В тази връзка намира за неправилен извода на съда, че по делото липсвали доказателства за начина на плащане на адвокатското възнаграждение. Искането е за отмяна на определението на РС и постановяване на друго, с което да бъде уважено искането за присъждане на разноски.

Ответникът – ТД на НАП - Варна не ангажира становище по частната жалба.

Административен съд - Русе след като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна против съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:

За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд е приел, че молбата на СД „КЕХАЙОВИ СЪДРУЖИЕ И СИЕ“ за допълване на въззивното решение в частта за разноските е допустима, но неоснователна. За да достигне до този извод РС – Русе е приел, че макар по делото да е представено своевременно пълномощно, от което се установява, че дружеството – жалбоподател е заплатило за осъщественото процесуално представителство сумата в размер на 300 лв., платени при подписването на пълномощното, не бил посочен конкретен начин на плащане на тази сума – дали това е станало в брой или по банков път. Едва в списъка на разноските било посочено, че тази сума е платена в брой. Позовавайки се на т. 1  от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и посочвайки, че представения списък на разноските не може да санира пропуска да се отбележи в пълномощното как е извършено плащането, въззивният съд е оставил без уважение подадената молба за изменение на решението в частта за разноските.

Този извод се явява неправилен. Видно е от приложеното по въззивното дело пълномощно, че в същото изрично е отбелязано в т. 5, че за възложената работа по процесуално представителство, защита и съдействие по АНД № 1186/2021 г. по описа на РРС дружеството-жалбоподател заплаща на адв.С.Ц. възнаграждение в размер на 300 лв., платени при подписването на пълномощното, за което същото има характер на разписка. Т.е. видно е от волята на страните, подписали пълномощното, което съдържа в себе си и клауза за договорено и платено възнаграждение, че самото пълномощно, с подписването му от страните, има характер и на разписка за заплатената сума. Или казано по друг начин по делото е налично писмено доказателство – разписка, за заплатена от жалбоподателя в брой сума за адвокатско възнаграждение. Цитираното във обжалваното определение ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК в т.1 предвижда, че „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“ В мотивите на тълкувателното решение към т. 1 е пояснено, че „Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.“ Т.е. за да докаже страната, че е заплатила адвокатското възнаграждение в брой тя трябва да представи задължително разписка за това плащане. Цитираното тълкувателно решение уточнява, че писмения договор за правна помощ и съдействие, в който е отбелязано, че възнаграждението е заплатено в брой, има характер на разписка за това плащане, но не изключва възможността страната да представи и друга разписка, удостоверяваща плащането. В настоящия случай приложеното по делото пълномощно в т. 5 представлява именно такава разписка за заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. При това положение плащането се явява доказано и следователно, при изхода на делото във въззивния ход, искането на дружеството - жалбоподател за заплащане на сторените в производството разноски се явява основателно и доказано по размер.   

Възприемайки противното, районният съд е постановил едно неправилно определение, което следва да се отмени, а молбата за изменение на Решение № 464/05.10.2021 г. по АНД № 1186/2021 г. на РРС в частта за разноските да се уважи.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 235 от АПК, съдът

 

                                  О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 534 от 05.11.2021 г., постановено по АНД № 1186/2021 г. по описа на Русенски районен съд, с което е оставено без уважение искането им за изменение на Решение № 464/05.10.2021 г. по АНД № 1186/2021 г. на РРС в частта за разноските и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 464/05.10.2021 г. по АНД № 1186/2021 г. на РРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да заплати на СД „КЕХАЙОВИ СЪДРУЖИЕ И СИЕ“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, представлявано от Радка Колева Кехайова, за разноски по делото сумата от 300.00 (триста) лева – адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                             

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

                                             

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                               

                                                                                                    2.