Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на седемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 1628 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба С.Р.Н., чрез своята майка и законен представител Р.З.Н.
твърди, че на 24,07,2017г., около 16,20ч в гр.Ямбол, по ул.“Преслав“, до №
204-206 възникнало ПТП причинено виновно от П.К.Ж., при управление на л.а.
марка „Пежо 407“, с рег. № У ***** АС, който нарушил правилата за движение по
пътищата по чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП и движейки се с несъобразена скорост, която
не му позволила да спре блъснал ищцата и и причинил „Контузия на главата.
Мозъчно сътресение с временна загуба на съзнание. Множество контузии и охлузни рани по лицето, оток и кръвонасядания
на челната област на главата“, чиято отговорност била застрахована със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „Д.З.” АД, със
застрахователна полица № BG/08******* валидна от
01,08,2016г. до 31,07,2017г.
За ПТП бил съставен Констативен протокол и наказателно производство, което
впоследствие било прекратено.
Твърди, че получените в резултат на ПТП травматични увреждания станали
причина за множество медицински интервенции, тежък период на възстановяване.
Настъпили и поражения за психиката и, като страдала от силен стрес,
безпокойство, психически дискомфорт. Нарушено било
нормалното и ежедневие, все още сънувала кошмари, будела се често през нощта и
плачела.
Претендират присъждане на сумата 50000,00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
произнасяне на застрахователя -
29,11,2017г., до окончателното и изплащане.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът изразява
становище за допустимост но неоснователност на предявените искове.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение
л.а. марка „Пежо 407“, с рег. № У ***** АС към датата на ПТП, както и факта на
възникване на ПТП на 24,07,2017г. и пострадала – ищцата.
Оспорва механизма на ПТП. Възразява, че водача на л.а. марка „Пежо 407“, с
рег. № У ***** АС няма вина за настъпването му. ПТП е настъпило по вина на
ищцата, поради липсата на надзор осъществен върху нея от родителите и, която
предприела внезапно, тичайки пресичане на платното за движение, не на
обозначено за това място, без да се увери в липсата на приближаващи пътни превозни
средства.
В отношение на евентуалност възразява, че е налице съпричиняване
в изключителна степен от страна на ищцата за настъпване на вредоносния
резултат, поради липсата на надзор осъществен върху нея от родителите и, която
е предприела внезапно, тичайки пресичане на платното за движение не на
обозначено за това място, без да се увери в липсата на приближаващи пътни
превозни средства.
Оспорва пряката причинна връзка между ПТП травматични увреждания с твърдяният вида, характер и степен.
Оспорва претенцията по размер. Счита, че не е адекватна на претърпяните вреди.
Възразява и, че в полза на ищцата е изплатено определеното след нейно
искане застрахователно обезщетение в размер на 2500,00лв., с платежно нареждане
от 24,01,2018г.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва
възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат. Не оспорва, че е получил обезщетение в размер на 2500,00лв.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с която
възраженията и доказателствените искания се
поддържат.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От Констативен протокол за ПТП на ОД
на МВР Ямбол на 24,07,2017г.,
заключението по приетата САТЕ и обясненията на вещото лице в о.с.з. се
установява следното:
На 24,07,2017г., около 16,20ч в гр.Ямбол, по ул.“Преслав“, до № 204-206
възникнало ПТП. П.К.Ж., при управление на л.а. марка „Пежо 407“, с рег. № У *****
АС, се движел по лявата пътна лента със скорост до 50км/ч. Времето било светло,
с добра видимост и суха асфалтова настилка. Водачът видял детето отдалече, но
едва когато го приближил то предприело пресичане в посока отляво на дясно.
Водачът не задействал своевременно спирачки и блъснал детето с предна, дясна
част на л.а. В резултат на удара детето
получило травматични увреждания.
Съгласно заключението не може да бъде установено дали детето е вървяло или
е тичало и с каква скорост към момента, в който е предприело пресичане. Относно
скоростта на движение на л.а., поради липсата на данни за обратното следва, че
е била до 50км/ч. В близост до мястото на ПТП няма пешеходна пътека. Най
близката е на около 65м преди мястото на удара считано в посоката на движение
на автомобила.
Съгласно заключението при неограничена видимост за водача на л.а. марка
„Пежо 407“, с рег. № У ***** АС към момента, в който детето е предприело
пресичане слизайки от тротоара, водачът е имал възможност да предотврати удара
и ПТП, ако детето е вървяло независимо от скоростта на автомобила. Ако се
приеме, че детето е тичало ударът е бил предотвратим при скорост на автомобила
до 46км/ч. Съгласно обясненията на вещото лице в о.с.з. ако се приеме, че
опасността за преминаващият л.а. марка „Пежо 407“, с рег. № У ***** АС е
възникнала от момента, в който детето е тръгнало от тревната площ, където се е
намирало преди да предприеме пресичане и се е насочило към пътя, за да пресече
улицата, то ударът е бил при всички случаи предотвратим за водача на л.а. марка
„Пежо 407“, с рег. № У ***** АС.
От заключението по приетата СМЕ се
установява следното:
В резултат на ПТП, като пряка, непосредствена последица ищцата е получила
„Контузия на главата. Мозъчно сътресение с временна загуба на съзнание.
Множество контузии и охлузни рани по лицето, оток и кръвонасядания на челната област на главата“.
По своят вид и тежест травматичните увреждания имат следната медико
биологична характеристика: Получената черепно мозъчна травма /ЧМТ/ е лекостепенна, мозъчното сътресение е протекло със
зашеметяване, без пълна загуба на съзнание. Причинило е „Временно разстройство
на здравето, неопасно за живота“. Мозъчно сътресение е най леката степен на ЧМТ.
При постъпване в спешно отделение на детето са извършени изследвания и
консултации с необходимите специалисти. Поставено е на постелен
режим с включени солеви и противооточни
разтвори, витамини и обезболяващи средства. След три дни и при проведени
изследвания по всички параметри важни за оценка на ЧМТ, по които е дало
показатели в норма, детето е изписано с назначен поддържащ режим на лекарства и
контролни прегледи.
Мекотъканните увреди са отзвучали
окончателно за срок до две седмици. Проявите на ЧМТ – главоболие, световъртеж,
неспокойствие и психически стрес, са отзвучали за срок около 30дни.
Към момента общото здравословно състояние на детето е възстановено. Налице
са малки остатъчни депигментирани белези от
нараняването в челната област на главата. Не са налице негативни последици или
усложнения от претърпяната ЧМТ и занапред не се очакват такива.
От показанията на свидетеля П.К.Ж. – водач на л.а. марка „Пежо 407“, с рег. № У ***** АС се установява, че
движейки се по пътното платно, лява лента отдалеч
забелязал детето – ищцата. То си стояло само на тротоара. В един момент решило
да пресича пътното платно в посока отляво на дясно, някъде 10-15м преди колата
да се изравни с него. Свидетелят задействал спирачки, но неуспешно и блъснал
детето с предна, дясна част. Излязъл, взел детето и някаква негова роднина и го
закарал в болница. Не видял дали след удара е било в съзнание. В болницата било
в съзнание.
От показанията на свидетеля Д.А.С.се установява, че е брат на бащата на С.Р.Н.. Видял детето вече в
болницата. Намерил го на легло с наранявания по ръцете и краката. След три дни
я довели в къщи. Майка и и баба и се грижели за нея. Тя не ставала от леглото. С.
я боляло. Все викала баща си. Сега като чуела коли бягала, притеснявала се.
Съня и бил нарушен.
Предявените искове са с
правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в
сила от 01,01,2016г./, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяният
вредоносен резултат.
Между страните е прието за безспорно че по отношение на увреждащия
автомобил е била налице валидна към
датата на ПТП, задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „Д.З.”
АД, със застрахователна полица № BG/08/116002068937,
валидна от 01,08,2016г. до 31,07,2017г., както и факта на ПТП и, че пострадала
при същото е ищцата.
Съдът намира заключенията по приетата САТЕ и СМЕ за обективни и компетентно
дадени и като съответстващо на останалите доказателства по делото им дава вяра
изцяло. Намира показанията на свидетеля Д.А.С.за обективи, дадени в резултат на
преки, непосредствени впечатления, затова ги кредитира изцяло. Показанията на
свидетеля Д.А.С.цени при условията на чл. 172 ГПК, като дадени в резултат на
преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с
други и с останалите доказателсва по делото. Затова
кредитира и тях изцяло.
Въз основа заключението по САТЕ, писмените и гласни доказателства приема за
установено, че на 24,07,2017г., около 16,20ч в гр.Ямбол, по ул.“Преслав“, до №
204-206 възникнало ПТП, причинено от П.К.Ж., при управление на л.а. марка „Пежо
407“, с рег. № У ***** АС, който при движение по лявата пътна лента със скорост
до 50км/ч., при светло, с добра видимост и суха асфалтова настилка време, видял
ищцата находяща се на тротоара до пътното платно
отдалече. Когато я приближил на около 10-15м тя предприела внезапно, не на
установеното за това място, без да се увери, че няма преминаващи автомобили, пресичане
на пътното платно в посока отляво на дясно и в резултат водачът на л.а. я
блъснал с предна, дясна част на л.а. Детето получило травматични увреждания.
Приема, че вина за настъпилото ПТП има водачът П.К.Ж., който е нарушил
правилата за движение по пътищата установени в чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП,
като не е контролирал непрекъснато
управляваното от него ППС, движил се е без да намали скоростта и да спре при
възникналата опасност за движението, а именно: находящото
се в близост до пътното платно дете, впоследствие предприело действия по
пресичане на пътното платно. Началният момент на възникване на опасността за
движението в случая, т.к. се касае за дете, се счита възникнал с факта на
местонахождението му в близост до пътя и поведението му от което може да се
заключи, че би могло да навлезе в пътното платно, независимо от отдалечеността
му от последното /така т. 6, от ТР № 28/28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК на ВС/. Въз основа
заключението приема, че ударът е бил предотвратим за водача на л.а. марка „Пежо
407“, с рег. № У ***** АС, т.к. е забелязал находящото
се в близост до пътното платно дете, впоследствие навлязло в тревната площ и
насочило се към пътното платно отдалеч и е могъл да
намали скоростта и спре.
За доказано намира и възражението за съпричиняване
на вредоносният резултат от страна на пострадалата, която поради липсата на
надлежен родителски надзор е навлязла внезапно на пътното платно, без да се
увери в липсата на приближаващи пътни превозни средства, в нарушение на чл. 113,
ал. 1, т. 1 и чл. 114, ал. 1 т. 1 ЗДвП. Установено е, че в близост не се намира
пешеходна пътека /така ТР № 2/22,12,2016г. на ВКС, по т.д. № 2/2016г., ОСНК,
докладчик съдията С.И./.
С оглед изложеното, настоящия състав определя 50% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП.
Въз основа СМЕ и показанията на разпитаните свидетели приема, че в резултат
на ПТП, като пряка, непосредствена последица ищцата е получила „Контузия на
главата. Мозъчно сътресение с временна загуба на съзнание. Множество контузии и
охлузни рани по лицето, оток и кръвонасядания
на челната област на главата“, обуславящи „Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“. Получената увреда е най леката
степен на ЧМТ - Мозъчно сътресение. Претърпяла е медицински интервенции –
изследвания, консултации и болнично лечение за три дни на постелен
режим с включени солеви и противооточни
разтвори, витамини и обезболяващи средства, след което е изписана с показатели
в норма. Мекотъканните увреди са отзвучали
окончателно за срок до две седмици, а последиците от ЧМТ са преодолени за срок
от 30дни. За същият период се влошило качеството на сънят и, изпитвала болки и
се страхувала от коли.
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният
иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът определя в размер на
сумата 10000,00лв.
След приспадане от размера на определеното обезщетение от 10000,00лв. на
сума съответна на степента на съпричиняване на
вредоносния резултат или на 5000,00лв., както и на
сумата 2500,00лв., представляваща изплатеното преди предявяване на иска
обезщетение от оветника в полза на пострадалата,
дължимото безщетение е в размер на сумата 2500,00лв.,
за претърпените неимуществени вреди. За сумата 5000.00лв. представляваща горница над присъдените 2500,00лв. до определеният размер от 10000,00лв.,
предявения иск следва да бъде отхвърлен поради установено съпричиняване,
за сумата 2500,00лв., представляваща горница над присъдените 2500,00лв. до
определеният размер от 10000,00лв. следва да бъде отхвърлен поради установеното
плащане, а за сумата 40000,00лв., която е горница над определеният размер от
10000,00лв. до пълният предявен размер от 50000,00лв. следва да се отхвърли,
като неоснователен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищците болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от тях отрицателни емоции, а именно: касае се за дете на 4 години
към датата на произшествието, получило най леката степен на ЧМТ – мозъчно
сътресение, както и охлузни рани по лицето, оток и кръвонасядания на челната област на главата. Мекотъканните увреди са отзвучали окончателно за срок до
две седмици, а последиците от ЧМТ са преодолени за срок от 30дни. За същият
период се влошило качеството на сънят и, изпитвала болки и се страхувала се от
коли. Към момента е напълно възстановена, без негативни последици, белези и
усложнения.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата за неимуществени вреди, считано от датата на произнасяне на
застрахователя - 29,11,2017г., до
окончателното и изплащане.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата е освободена от държавни такси и
разноски в производството, поради което такива не и се присъждат.
Претендираните от ищцата разноски са в
размер на 2030,00лв., формирани от дължим за защита от адвокат М.Г. – АК
Пловдив хонорар, на основание чл. 38 ЗА.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради това
такива в негова полза не се присъждат независимо от изхода от спора.
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да заплати на адв. М.Г. – АК Пловдив, сумата 101,50лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 100,00лв., както и сумата от 40,00лв. - заплатени
възнаграждения на вещи лица, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.Н., ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Р.З.Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, адв. Н.Ц., сумата 2500,00 /две хиляди и петстотин/лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и
страдания вследствие травматични увреждания, които се намират в пряка причинна
връзка с ПТП настъпило на 24,07,2017г., около 16,20ч в гр.Ямбол, по
ул.“Преслав“, до № 204-206, причинено виновно от П.К.Ж., при управление на л.а.
марка „Пежо 407“, с рег. № У ***** АС, който нарушил правилата за движение по
пътищата по чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП, в
резултат на което ищцата получила травматични увреждания, чиято отговорност
била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „Д.З.”
АД, със застрахователна полица № BG/08/116002068937,
валидна от 01,08,2016г. до 31,07,2017г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 29,11,2017г. до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата 5000.00 /пет хиляди/лв. представляваща горница над присъдените 2500,00 /две хиляди и
петстотин/лв. до определеният размер от
10000,00 /десет хиляди/лв., поради установено съпричиняване,
за сумата 2500,00 /две хиляди и
петстотин/лв., представляваща горница над присъдените 2500,00 /две хиляди и
петстотин/лв. до определеният размер от 10000,00 /десет хиляди/лв. - поради
установеното плащане, а за сумата
40000,00 /четирдесет хиляди/лв., която е горница
над определеният размер от 10000,00 /десет хиляди/лв. до пълният предявен
размер от 50000,00 /петдесет хиляди/лв. - като неоснователен, на основание чл.
432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.Г. – АК
Пловдив, в качеството на процесуален представител на С.Р.Н., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Р.З.Н., ЕГН **********, сумата 101,50 /сто и един, 0.5/лв. представляваща
сторените пред СГС съдебни разноски съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 100,00 /сто/лв., представляваща държавна такса, както и сумата 40,00 /четирдесет/лв.
- заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: