РЕШЕНИЕ
№ 2234
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110204702 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на В. Б. Г. против Наказателно постановление № 25-4332-
002538/20.02.2025 г., издадено от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДП, на жалбоподателя били наложени следните наказания: лишаване
от правоуправление, за срок от 12 месеца и глоба, в размер на 1 000 лева, както му били отнети и 12
контролни точки, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП. Оспорва се и издадената ЗПАМ.
НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за процесуални нарушения (оспорва
компетентността на актосъставителя, неотразяване в АУАН на възражение, необсъдено възражение
в НП, антидатирано НП, липса на ЕГН на свидетеля в АУАН) и за недоказаност на
административното обвинение. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява.
Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Навежда доводи за употреба на
медикаменти. Моли за отмяна на атакуваното НП, в условията на евентуалност – за
преквалификация в по-благоприятен състав. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. С
писмено заявление изразява становище по същество, Претендира деловодни разноски. Прави
възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 28.01.2025 г., около 16:10 ч. жалбоподателят Г. управлявал в гр. С., по ул. „Н.Г.”, с
1
посока на движение от ул. „Тинтява“ към. бул. „Симеоновско шосе” лек автомобил А..., ДК № ..., с
наличие на алкохол в кръвта. Същият бил спрян за проверка от полицейския служител И.И.и бил
тестван с техническо устройство Алкотест Дрегер 7510 № 0147, което в 16:41 ч. отчело
положителен резултат – 0,83 на хиляда.
На Г. бил издаден талон за медицинско изследване. Той дал кръвна проба за биологично
изследване в 18:46 ч. Било изготвено химическо изследване № 52/29.01.2025 г., което установило
алкохол в кръвта – 0,42 на хиляда (g/L).
Изготвена в хода на съдебното следствие химико-токсиокологична експертиза дала
заключение, че към 16:10 ч. на 28.01.2025 г. концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя
е била 0,8 на хиляда (g/L), а към 16:41 ч. – 0,7 на хиляда (g/L).
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля И.И.; АУАН; НП; талон за медицинско изследване; протокол за химическо изследване;
възражение; докладна записка; справка за нарушения на ЗДП; заповеди за компетентност; копие от
журнал; заключение на СХТЕ.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на
доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, подробен неин анализ не се налага. В подкрепа на извода за наличие на алкохол в кръвта на Г.
са и приложените по делото писмени доказателства за извършено химическо изследване на проба
от кръвта на жалбоподателя. Между показанията на дрегера и резултатите от химическото
изследване се наблюдава сериозна разлика, но законодателят е отчел тази принципна възможност,
като е дал приоритет на химическата експертиза, като по-прецизен метод на изследване.
Именно тук е мястото да се направи едно важно уточнение. По силата на цитираната в НП
законова разпоредба, на водачите на ППС е забранено да управляват, с концентрация на алкохол в
организма, надвишаваща определени прагове. Именно по тези съображения, ключово е било да се
установи – не каква е била концентрацията към момента на тестване с дрегер (16:41 ч.) или на
даване на кръвна проба (повече от два астрономически часа по-късно – в 18:46 ч.), а към момента,
в който, съгласно данните от докладната записка, е било осъществено управлението – 16:10 ч.
Независимо от това, доколкото АУАН определя фактическите рамки на обвинението и именно за
час 16:41 ч. е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, то и съдът е обвързан от тези
рамки и с установената към този час концентрация от 0,7 на хиляда (g/L), различаваща се от
инкриминираната с атакуваното НП такава от 0,83 на хиляда (g/L), без, обаче, доводите на
повереника за недоказаност да мигат да бъдат споделени.
За пълнота на изложението, в протокола за медицинско изследване изрично е отразено, че
изследваното лице отрича употреба на лекарствени продукти, в който смисъл и изложената в хода
по същество теза – за повлияване, се явява фрапантно необоснована.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
2
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. В АУАН, приложен
по преписката и подписан от жалбоподателя, изрично се съдържа изявление за липса на
възражения (теза за отказ такива да бъдат вписани се изгражда на един последващ етап), но и при
отчитане на обезпечената възможност за подаване на допълнително писмено такова (от която ,
видно от материалите по преписката, жалбоподателят се е възползвал). Коректно се отбелязва, по
повод същото, че детайлно обсъждане на доводите от него в атакуваното НП липсва.
Едновременно с това, обаче, в практиката на касационната инстанция нееднократно (Р 6404/2014
АССГ, I кас. с-в; Р 1770/2023 АССГ, II кас с-в; Р 1770/2023 г. АССГ, II кас с-в и др.) е била
застъпвана принципна позиция, че необсъждането на подадено възражение в детайли (в случая има
изрично, макар и схематично изявление, че е счетено за неоснователно) не би могло да се
коментира, в светлината на отменителните основания.
Възражението за липса на материална и териториална компетентност не намира опора в
наличните по преписката заповеди за компетентност, а изискването за посочване на ЕГН на
свидетеля има обезпечаваща функция – свидетелят да миже да бъде открит и разпитан, в случай на
необходимост. Доколкото, обаче, той е индивидуализиран и с три имане, и с конкретна държавна
структура, в която полага труд, тази възможност е обезпечена и по алтернативен начин.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 28.01.2025 г., около 16:10 ч. жалбоподателят Г.
управлявал в гр. София, по ул. „Никола Габровски”, с посока на движение от ул. „Тинтява“ към.
бул. „Симеоновско шосе” лек автомобил А...., ДК № ..., с наличие на алкохол в кръвта – 0,8 на
3
хиляда (g/L), като към 16:41 ч. (инкриминираният час с АУАН и НП) концентрацията възлизала на
0,7 на хиляда (g/L).
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че П.не е
изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП да не управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
нарушителят е съзнавал, че шофира под влияние на алкохол /общественоопасния характер на
деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените
отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването на
общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, независимо от наличието
на алкохол в кръвта си.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а
това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
безопасността по пътищата (особено актуална тема) и това далеч не е първо за Г. нарушение на
ЗДП, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен
ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на наказанието
С оглед коментираната в предходни раздели на настоящото изложение доказана
концентрация към инкриминирания с АУАН и НП час – 16:41 ч. (срещу което обстоятелство
4
жалбоподателят се защитава), а именно – 0,7 на хиляда (g/L), санкционната норма следва да бъде
ревизирана, в претендирания от жалбоподателя по-благоприятен размер – по чл. 174, ал. 1, т. 1
ЗДП.
Съгласно нормата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. Санкциите са с фиксиран размер, поради което и
подробни разсъждения по индивидуализацията им са безпредметни
В допълнение, жалбата срещу атакуваното наказателно постановление, в частта относно
отнетите контролни точки, е недопустима. И теорията, и практиката са категорични, по отношение
на изискването за законоустановеност на нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания
са само тези, посочени в закона. Административните наказания са numerus clausus изброени в
разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на
контролните точки е средство за контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение
на водачите на МПС, но отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има
характер на административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН
регламентира, че наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно
чл. 157, ал. 3 ЗДП, се регламентира с наредба.
Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната
на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.
В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от
материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи
отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си
част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Недопустима е и жалбата, в частта, срещу издадената ЗПАМ, предвид обхвата на
разпоредбата на чл. 58д ЗАНН.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева, а разноските от съдебна фаза – също възложени в тежест на
жалбоподателя.
По изложените съображения съдът приема, че НП е частично законосъобразно и следва да
бъде изменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4332-002538/20.02.2025 г., издадено от
началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което на В. Б. Г. били наложени наказания за
нарушение на на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП, като ИЗМЕНЯ санкционното основание от такова по чл. 174,
ал. 1, т. 2 ЗДП в такова по чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДП и НАМАЛЯВА размера на наложените санкции:
„глоба„ – от 1 000 лв. на 500 лв. и „лишаване от правоуправление“ – от 12 месеца на 6 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА накзателното постановление, в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Б. Г. в частта, касаеща отнемането на 12
контролни точки.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Б. Г. в частта, касаеща издадената ЗПАМ.
ОСЪЖДА В. Б. Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 100 лева –
деловодни разноски.
ОСЪЖДА В. Б. Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 500 лева –
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6