№ 13134
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20241110105140 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба на А. К. Г., ЕГН ********** адрес: гр.
София, .... против Ф. Р. С., род. на 30.08.1953 г., гражданин на Ливан, с адрес
за призоваване: град София, ... за прекратяване на сключения между страните
граждански брак на основание чл. 49, ал. 1 СК поради дълбоко и на основание
чл. 53 СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата - Г
след развода.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител
депозира писмен отговор, с който не оспорва фактическите твърдения и
основателността на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето
лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по
съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото
възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка,
при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите,
разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е
изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е
пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение
1
(ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се
прекрати. От гласните доказателства се установява (показанията на свид.
Виктория Иванова, които съдът кредитира в цялост, тъй като са логични,
непротиворечиви и необорени от други доказателства), се установява, че от
2013 г. съпрузите са във фактическа раздяла, съпругът се прибрал в родината
си Ливан. От тогава между тях липсва емоционална връзка, няма интимна
близост, липсват каквито и да е контакти.
С оглед установеното съдът счита, че предявеният иск за развод е
основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й
от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и
ненужна, следва да се прекрати.
По иска с правно основание чл. 53 СК:
Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице.
Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със
стабилитет – то може да бъде променяно само по реда и на основанията,
предвидени в закона. Законът позволява при сключването на брака всеки от
встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име
на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и
да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в
обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на
съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си
фамилно име – чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще
възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име,
което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко
физическо лице на име.
Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез
възстановяване на предходното фамилно име, е конститутивният иск по чл.
53 СК. За уважаването му е необходимо единствено да се установи, че
съпругът е променил своето фамилно име при сключването на брака, както и
че желае възстановяването на предходното фамилно име.
В случая и двете предпоставки са налице. Съгласно представеното
удостоверение за сключен граждански брак ищцата е добавила фамилното
име на съпруга си. Ето защо искът следва да бъде уважен, като вместо
брачното фамилно име Г-Суйед след развода ищцата да носи само своето
предбрачно фамилно име Г.
По разноските:
2
На основание чл. 329 ГПК вр. чл. 6, т. 2 ТГПК всяка от страните следва
да понесе половината разноските за държавна такса в общ размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между А. К. Г. , ЕГН **********, адрес:
гр. София, .... и Ф. Р. С., род. на 30.08.1953 г., гражданин на Ливан, с адрес за
призоваване: град София, ..., за което е съставен Акт за граждански брак №
3038 от 10.02.2006 г. от длъжностно лице по гражданско състояние при
Столична община, район „Сердика“, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака А. К. Г. , ЕГН
********** ДА НОСИ предбрачното си фамилно име – Г на основание чл. 53
СК.
ОСЪЖДА А. К. Г. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 25 лв.
държавна такса при решаване на делото по иска за развод по сметка на СРС
на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ф. Р. С., род. на 30.08.1953 г., гражданин на Ливан ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 25 лв. държавна такса при решаване на делото по иска
за развод по сметка на СРС на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3