№ 54
гр. гр. Карнобат , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130100446 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е било образувано по повод
подадената искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Шандор
Петьофи № 10, п. к. № 1606, с управител Р.Х.В., чрез процесуален
представител-юрисконсулт Ен. Н. Ен., с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, против СЛ. Ж. ХР.,
ЕГН: **********, с адрес: *****************, с които се желае бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева,
представляващи непогасена главница по Договор за
кредит № **********, както и законна лихва върху главницата, от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът желае да бъде осъден ответника СЛ. Ж. ХР. да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД направените съдебни разноски по исковото
производство , както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Ищецът твърди, че на 09. 05. 2016 г. между „4финанс“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“
и СЛ. Ж. ХР. е сключен Договор за кредит №********** по реда на чл. 6 от
ЗПФУР. Договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2
от ЗЕДЕУУ. Посочва, че кредитополучателят е подал заявка за отпускане на
кредит след регистрация в системата „Вивус“ на интернет страницата на
1
кредитодателя- www.vivus.bg.. На посочената страница, „Вивус“ представят
Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и
стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с
която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР.
След подаване на заявката, проект на договора за кредит се предоставял на
кредитополучателят на интернет страницата на „Вивус“. С натискане на бутон
„подпиши“ се считало, че той е подписал всяка страница от договора за
кредит и приложимите Общи условия. С подписването на договора
кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на
договара за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че
желае да сключи договора за кредит с кредитотодателя и се съгласява същия
да приведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка, банкова
сметка или по избран алтернативен начин. На 09. 05. 2016 г. страните са
сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под №
**********. Кредита е отпуснат за период от 30 дни с уговорена падежна
дата 08. 06. 2016 г.. В заявката си ответника СЛ. Ж. ХР. е заявил желание да
му бъде отпусната сума в размер 350,00 (триста и петдесет) лева, като се е
възползвал и от незадължителната, допълнителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за кредит, за което, съгласно т. 2. 2 - 2. 6. от Общите
условия, се дължи пропорционална такса. Кредитът е бил одобрен и в
изпълнение на заявката, сумата е преведена от Вивус, съгласно посочения в
договора от кредитополучателя предпочитан начин- посредством паричен
превод по посочената банкова сметка на името ответника (
ВG05SТSA93000023003356 ), извършен в деня на заявката за кредит - 09. 05.
2016г. В основание на превода са посочени ЕГН на ответника и номер на
процесния договор.
С договора, към падежната дата (08.06.2016г.), кредитополучателят се
задължил да върне сума, от 451, 50 лева, от които: 350,00 лева –главница, 89,
71 лева такса за експресно разглеждане и ВОЫ 11,79 - договорна лихва за
периода на ползване на кредита.
Ответника се е възползвал и от правото си, съгласно договора, да
удължи срока за връщане на кредита. Съгласно т. 11 от Общите условия,
приложими към Договор за кредит № **********, кредитополучателят има
право да удължи срока за връщане на кредита със съгласието на
кредитодателя и съобразно Тарифата на Кредитора. Ответника неколкократно
е изпълзвал възможността за удължаване на падежа и в крайна сметка, срокът
за връщане на кредита е преместен до нова падежна дата - 22. 06. 2016г. С
настъпване на падежа по договора ответника не е погасил дължимите суми и
е изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението,
от деня, следващ падежната дата - 23. 06. 2016г., „4финанс“ ЕООД (Вивус) е
започнал да начислява наказателна лихва върху непогасената главница, която
съгласно условията на т. 13. 2. (а), се формирала от сбора на договорния
лихвен процент, определен в специалните условия по кредита, с добавяне към
2
него на наказателен лихвен процент за просрочие (10,00 % към датата на
сключване на договора). След като изпада в забава, от Вивус са изпращани
напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора. В тях се
е съдържа детайлна информация за просрочения кредит- актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Изпратените
писма, съгласно т. 13.4. от Общите условия към Договор за кредит №
**********, са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател, като
начисленото се добавя към Общата дължима сума. Въпреки отправените
покани обаче, ответникът не е погасил задължението.
На 23. 11. 2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството му на цедент, е
сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № ВGF-2018- 033 / 23. 11. 2018г., по
силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор
№ ********** срещу длъжника СЛ. Ж. ХР., в общ размер на 914,66
(деветстотин и четиринадесет лева и шейсет и шест стотинки) лева, от които:
главница- 350,00 лева; договорна лихва- 11,79 лева; такса за експресно
разглеждане- 89,71лева; наказателна лихва за периода от 23. 06. 2016г. (денят,
следващ падежната дата) до 22. 11. 2018г. (датата, предхождаща състоялата
се цесия) - 433,16 лева и такси за събиране (цената на изпратени
напомнителни писма) 30,00 лева. Посочените вземания са подробно описани
в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на
вземания. В изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на
вземания, „4финанс“ ЕООД предоставят на „Кредитреформ България“ ЕООД
- Потвърждение за прехвърляне на вземания (Приложение № 5 към договора).
По силата на сключения договор за цесия и по-специално в чл. 26 и
Приложение № 4 към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява
длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.
Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД изпраща уведомление за
цесията чрез препоръчана писмовна пратка, посредством „Български пощи“
ЕАД до адреса, посочен от ответника в договора за кредит, която се е върнала
като неполучена, видно от върналата се обратна разписка.
В исковата молба се посочва изрично, че въпреки продължаващото
неизпълнение от страна на ответника с исковата молба се претендира
единствено сумата в размер на 350 лева представляваща неизплатена
главница по договор № ********** от 09. 05. 2016 г., както и законната лихва
от датата на подаването на исковата молба пред съда до окончателното
изплащане на вземането.
В изпълнение на задълженията си по чл. 131 от ГПК, съдът е изпратил
копие от исковата молба с всички приложения към нея на ответника, като му
е указал последствията от неподаването на писмен отговор, липсата на
възражения , неоспорването на истинността на представените документи и
3
доказателства и всички други последствия посочени в чл. 133 от ГПК.
Указано на ответника е и възможността съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК
ищецът да поиска постановяването на неприсъствено решение , ако не се
представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждане в негово отсъствие.
Ответникът СЛ. Ж. ХР. в срока по чл. 131 от ГПК не е представил
отговор на исковата молба, не е взел становище по обективно съединените
искове, не се е явил и не е изпратила процесуален представител за съдебното
заседание по делото, както и не е направил искане делото да се гледа в
негово отсъствие.
На 25. 06. 2020 г. по делото е постъпила молба от процесуалният
представител на ищеца, с което същия желае делото да се разгледа в
отсъствието на ищеца, прилага становище по същество и желае на основание
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът да се произнесе с неприсъствено
решение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено
следното:
Ответникът СЛ. Ж. ХР. в преклузивния срок по чл. 131, ал.1 от ГПК не
е подал отговор по исковата молба, с която са предявени горепосочените
осъдителни искове срещу него. Същият ответник редовно призован не се
явява лично в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, не
взема становище по повод на предявения срещу него иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
Горепосочените предявени от ищеца искове се явяват по своята
същност обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД за
осъждане на ответника за заплащане на дължими суми по договор за кредит.
За да бъде уважена тази претенция, съдът намира, че следва да бъдат
доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни
предпоставки, а именно: между страните по настоящото дело в твърденият от
ищеца период да е била налице валидно правоотношение, ищецът да е
предоставил в заем на ответника претендираните от него парични средства и
ответника да не е изпълнил задължението си. Същите императивни
предпоставки се доказаха от ищеца, чрез представените по делото писмени
доказателства .
4
В първото по делото съдебно заседание по делото заседание на 23. 09.
2020 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл.
239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК: ответникът не е подал в срока по чл.
131, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото
съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие. Освен това на страните по делото са указани последиците по чл.
238, ал.1 от ГПК за неспазване на процесуалните срокове за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявения иск, ищецът е
представил следните приети по делото доказателства:Договор за кредит №
********** / 09. 05. 2016г.; Общи условия към Договор за кредит №
**********; Авизо за нареден кредитен превод от 09. 05. 2016г.; Договор за
прехвърляне на вземания № ВGF-2018- 033 / 23. 11. 2018г. (Извлечение);
Приложение № 1 към договор за цесия № ВGF-2018- 033 / 23. 11. 2018г.
(Извлечение); Приложение № 5 към договор за цесия № ВGF-2018- 033 / 23.
11. 2018г.-Потвърждение за прехвърляне на вземания;
Приложение № 4 към договор за цесия № ВGF-2018- 033 / 23. 11. 2018г.
Пълномощно за уведомяване; Уведомление за цесия; Известие за доставяне
на писмовна пратка от Български пощи ЕАД.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
По така предявените обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във вр.
чл. 99 от ЗЗД настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат
вероятната основателност на претенцията, което обосновава наличието на
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК да постанови неприсъствено
решение, с което да уважи така предявените обективно съединени осъдителни
искове.
При направеното искане от ищеца, за заплащане на направените
съдебни разноски- заплатената държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* направените разноски по делото
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СЛ. Ж. ХР., ЕГН: **********, с адрес: *****************
5
да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Шандор Петьофи“ № 10, п. к.
№ 1606, с управител Р.Х.В., сумата от 350 лева представляваща гавница по
договор за кредит № ********** от 09. 05. 2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07. 04. 2021 г./ датата на подаването на иска в
съдът/ до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА СЛ. Ж. ХР., ЕГН: **********, с адрес: *****************
да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Шандор Петьофи“ № 10, п. к.
№ 1606, с управител Р.Х.В., сумата от 200 лева представляваща направените
съдебни разноски по гражданско дело № 446 / 2021г. по описа на КРС на
основание чл. 78, ал.1 и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6