№283
Р Е Ш Е Н И Е № 193
Гр.Попово, 31.10.2018г.
Поповски районен съд, в
публично заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 237 по описа на 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл.415 от ГПК във връзка
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване Дунав” ЕООД гр.Р. твърди
в исковата си молба, доставил на ответника питейна
вода за имот, находящ се в с.Г ***, абонат № 305067, за което последният дължал заплащане на
изразходената и отчетена по водомерите
му питейна вода такси канал. Твърди се, че същия не бил заплатил сумите по фактура №**********/30.11.2015г., за отчетен
период от 18.08.2011г. до 20.11.2015г., на стойност 68.80лв., както и лихва за забава в размер на 12.81лв.
Въпреки отправеното писмено уведомление за
плащане на дължимата сума, до настоящия момент ответникът не бил я
заплатил.Поради което ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело № 1073/2017г. по описа
на Районен съд- Попово, по което била издадена заповед за изпълнение.
След връчване на заповедта за изпълнение, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за
предявяване на настоящия иск.
Предвид това ищеца претендира да се признае за
установено, че ответника му дължи сумата 68.80лв.,
представляваща главница за консумирана и незаплатена вода представляваща
консумирана и не заплатена вода по 1
фактура за отчетен период 18.08.2011г. до 20.11.2015г. за обект, находящ се в с.Г ***,
абонат № 305067; сумата 12.81лв.
представляваща лихва за периода от 30.12.2015г. до 30.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
1073/2017г. на ПпРС. Претендира и за
направените разноски по делото.
В с.з. иска се поддържа от упълномощен представител-ю.к.Д.Г.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения
особен представител на ответника С.А.Й.
–адв.Р.Д. от ТАК, която
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, тъй като от представените доказателства било видно, че имота бил съсобствен
с лицето М.Ч.С., посочена като съпруга. Потребители на ВиК
услуги били двамата, и следвало да заплащали солидарно доставената питейна вода
и пречистени отпадни води до общия им недвижим имот. Твърди се, че договора за
доставка на питейна вода и ползване на
водоснабдителните и канализационни системи бил сключен по време на брака
на посочените лица, поради което следвало да бъде уведомено и лицето М.С.. До
същата обаче не било отправено уведомление за плащане на посочената сума, за което се твърди, че било пречка за
производство по реда на чл.422 от ГПК. По изложените съображения особения
представител на ответника счита предявения иск за неоснователен и недоказан, и
като такъв моли съда да го отхвърли. Редовно призован за с.з. се явява назначения особен
представител на ответника, който
поддържа депозирания отговор.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, че ответника С.А.Й. е потребител на ВиК
услуги, предоставени от ищеца на адрес с.Г ***. Няма спор, че ответникът има открита
партида при ищеца, абонатен №305067, на посочения по горе адрес. Тези обстоятелства се установяват и от
приложените по делото молба-декларация от 19.03.1999г., както и договор
№420154/19.03.1999г. за доставка на питейна вода и ползване на водоснабдителни
и канализационни система, подписани от ответника. В молбата-декларация, ответника е декларира,
че имота за който иска да ползва ВиК услуги, и за
който му е открита патрида е в съсобственост с лицето
Милена Чудомирова Станева-съпруга.
Не се спори, че за периода от 18.08.2011г. до 20.11.2015г. от този аб.номер,
на посочения адрес е отчетено потребление на вода, за което ищцовото дружество
е издало и фактура от
30.11.2015г.
Предвид това, че не настъпило плащане по нея, ищецът подал заявление в ПпРС по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било
образувано и ч.гр.д. №1073/2017г. по описа на ПпРС. От приложеното ч.гр.д. №1073/2017г. по описа
на ПпРС се установява, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение №1022/04.12.2017г. за сумата 68.80лв., представляваща главница за
консумирана и незаплатена вода представляваща консумирана и не заплатена
вода по 1 фактура за отчетен период 18.08.2011г.
до 20.11.2015г. за обект, находящ се в с.Г ***, абонат № 305067; сумата 12.81лв. представляваща лихва за
периода от 30.12.2015г. до 30.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.11.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението. След връчване на заповедта за
изпълнение, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за
предявяване на настоящия иск.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Тъй като производството е по реда чл. 415 ГПК взискателя
следва да докаже както по основание, така и по размер, а именно, че е
предоставил на ответника за визираният период В и К услуги, които не са заплатени, а ответника като длъжник следва
да докаже че е заплатил ползваните от
него В и К услуги.
В конкретния
случай между страните не съществува спор, че през търсения период от време ,помежду
им е бил налице сключен договор, съгласно който ищецът се е задължил
да предоставя на ответника услугите по водоснабдяване и канализация в
качеството му на доставчик, а последният
– да заплаща тяхната стойност. За
това облигационно отношение, безспорно важи и Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. Според чл.8 от цитираната наредба за наличието на
валидно облигационно отношение между страните е достатъчно публикуването на
общи условия, предложени от оператора. По делото са приложени въпросните общи
условия, които преповтарят посочената от съда Наредба. Влизането
им в сила не е обусловено от писменото приемане
на потребителите.
Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните
и канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: 1.собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни води; 2.собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване
на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Редът, начинът и
формата за установяване на
облигационните отношения по доставката на
питейна вода и пречистването на
отпадна такава за конкретните имоти и начинът на
плащане и разпределение на
дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30-40 от същата наредба.
Потребителите физическите
лица се идентифицират по посочените в чл. 59, ал.1, т.2 от ОУ от 2014г. данни-
ЕГН, постоянен адрес, адрес на
имота, телефон и др.идентификационни данни се извършва
съгласно изисквания на ЗЗЛД, ако
потребителя доброволно е подписал декларация за
предоставянето им. ВиК операторът открива партида с
потребителски номер на потребителите при подаване на заявление по образец. Съгласно разпоредбата
на чл. 59, ал.4 от Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор- „Водоснабдяване Дунав” ЕООД гр.Р.,
в случаите, когато правата на
потребител се притежават от няколко лица и имота се ползва от повече от един
потребител, ВиК операторът открива партиди на всички
потребители въз основа на документ и споразумителен
протокол за разпределяне на отчетените количества. По делото от ответника,
чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани
никакви доказателства, че от него е представен такъв документ или споразумителен протокол. Освен това, съгласно тези ОУ,
потребителят има задължение да уведоми оператора за всички настъпили промени по
идентификацията, както и право на
възражения, жалби и сигнали, в случай, че неправилно са издадени платежни документи. В
конкретният случай, обаче ответника не се
е възпозвал от това право и правилно претендираната
от ищцовото дружество сума е начислена на ответника като потребител, съгл.чл.2, ал.1,
т.1 от цитираните по горе ОУ. Това, че в
молбата-декларация, въз основа на която е открита партида на ответника е
посочено, че този имот е в съсобственост с друго лице не дава основание да се
смята, че следва и другия съсобственик да бъде
уведомен за задълженията по предоставените ВиК
услуги на имота, или че от него следва да се търсят задълженията, в какъвто
смисъл са и възраженията на особения представител на ответната страна. Нещо
повече, изрично в тази молба-декларация ответника е посочил, че заплащането на консумираната, отведената и
пречистена вода ще се извършва именно от него,
а евентуални претенции между
съсобствениците относно тези задължения подлежат на уредба по друг ред. В този смисъл
изложените възражения от ответната страна съдът приема за неоснователни.
Съгласно чл. 33 от ОУ ВиК
оператора издава ежемесечни фактури при наличие консумация и/или служебно начисляване на количества. Потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях за ВиК
услуги в 30- дневен срок след датата на
фактуриране, като възражения срещу определената дължима сума за използване ВиК услуги се правят писмено пред оператора в 30-дневния
срок за плащане на фактурата (чл.34, ал.1 от ОУ).
Няма спор, че ответникът е собственик на водоснабден имот, следователно
същият е потребител на услугите по смисъла на договора и общите условия. От приложеното молба-декларация
по безспорен начин се установява, че на
същия е открита партида.
След анализ на събрания
по делото доказателствен материал съдът приема, че ищецът е предоставял на
ответника, услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на
канална вода за собствения му обект, и същия ги е
получавал,т.е. реално ги е ползвал, за процесния исков период. Налице е пълно съвпадане на стойностите по издадените фактури с отразените в
индивидуалния карнет за лицето количества услуги. Същевременно от страна на
ответника, чиято е доказателствената тежест за това,
не се ангажираха доказателства да са извършени плащания по фактурите за потребена питейна
вода, приложени към исковата молба.
От изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено
по делото, предвид наличието на валидно
облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответника през процесния период, по силата на което „ Водоснабдяване Дунав” ЕООД гр.Р. е извършило услуги по доставка на питейна вода, като за ответника е възникнало задължението
да заплати цената на същите. Когато длъжникът
не изпълни точно своето задължение, тогава възникват правните последици от неизпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл.79
ал.1 ЗЗД в случай, че длъжника не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава, или да иска
обезщетение за неизпълнение. Следователно уважаването на иска за реално
изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване
на правомерен юридически акт, от който възниква задължението; пълно или
частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника - длъжник;
реалното изпълнение да е възможно. По делото е установено, че е възникнало едно
парично задължение в тежест на ответника, чието реално изпълнение е възможно, и
е в интерес на кредитора - ищец. В конкретният
случай съдът счита, че предвид неизпълнението на длъжника в лицето на
ответника по делото, то вземането на
кредитора консумирана и незаплатена вода, по 1 фактура за отчетен период 18.08.2011г. до 20.11.2015г., в размер на 68.80лв.
е изцяло доказано по основание и размер.
По основание и размер е доказано и
вземането за лихва за забава за периода
30.12.2015г. до 30.10.2017г., в размер на 12.81лв., доколкото
изрично в чл.6 от договора и чл.44 от ОУ е предвидено, че при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължи и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86,
ал.1 от ЗЗД. С оглед на установеното по
горе от съда и основателността на главното вземане, то основателно се явява и акцесорното
такова за лихва за забава.
Предвид изложеното съдът
следва да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на
кредитора, сумата 68.80лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена вода представляваща
консумирана и не заплатена вода по 1
фактура за отчетен период 18.08.2011г. до 20.11.2015г. за обект, находящ се в с.Г ***,
абонат № 305067; сумата 12.81лв.
представляваща лихва за периода от 30.12.2015г. до 30.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които има издадена заповед за изпълнение №1022/04.12.2017г. по ч.гр.д. №1073/2017г.
по описа на ПпРС.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за
разноските, които ответникът дължи
ищеца, както за тези направени в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да
заплати на ищцата сумата от 25.00лв., представляващи разноски по ч.гр.д. № 1073/2017г.,
както и сумата от 325.00лв., представляващи разноски в настоящото производство,
от които 25.00лв. за заплатена д.т. и
300.00лв. за заплатено от ищцовата страна
възнаграждение за особен представител на ответника.
Въз
основа на изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С.А.Й., ЕГН **********,*** и настоящ адрес-*** ДЪЛЖИ
на „В.Д.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Р *** представлявано от С.Р.И. СУМАТА 68.80лв. (шестдесет и осем лева и 80ст.),
представляваща главница за консумирана и незаплатена вода представляваща
консумирана и не заплатена вода по 1
фактура за отчетен период 18.08.2011г. до 20.11.2015г. за обект, находящ се в с.Г ***,
абонат № 305067; СУМАТА 12.81лв.(дванадесет
лева и 81ст.) представляваща лихва за периода от 30.12.2015г. до 30.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които има издадена заповед за изпълнение №1022/04.12.2017г. по ч.гр.д.
№1073/2017г. по описа на ПпРС.
ОСЪЖДА С.А.Й., ЕГН
**********,*** и настоящ адрес-*** ЗАПЛАТИ на „В.Д.”
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Р **А представлявано от С.Р.И. СУМАТА 25.00 лв. (двадесет и пет лева и 00 ст.) – разноски по
ч.гр.д.
№814/2017г., както и СУМАТА 325.00лв.
(триста двадесет и пет лева и 00 ст.), представляваща разноски по настоящото дело, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: