Р Е Ш Е Н И Е № 71
гр. П., 10
август 2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Поповски
районен съд в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря Д.Б., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 725 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правна
квалификация по чл. 127, ал. 2 от СК, съединен с иск по чл. 143, ал. 2 от СК.
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от С.Х.К. ***, действащ лично
и като законен представител на малолетното дете М.С.Х., против Ф.А.Х. ***, за
определяне родителски права, режим на лични отношения и издръжка на дете.
Ищецът твърди
в исковата си молба, че с ответницата са живели на съпружески начала през 2017
г. в дома на родителите на ищеца в с. А. и от съвместното им съжителство било
родено детето М.С.Х..
Твърди, че
работел временно в Г. и редовно изпращал издръжка на детето, но ответницата
постоянно му създавала проблеми, когато се върнел и искал да вземе детето при
себе си, за да го види.
Твърди, че
през м. юни 2019 г. отишъл в дома на ответницата в с. Светлен, за да види
детето си и установил, че условията, при които е отглеждано детето, били крайно
стъписващи. В същата къща живеели родителите на ответницата, семействата на
двамата й братя – всички безработни, а децата – мръсни и недохранени. Разбрал,
че наскоро имало починало дете на един от братята на ответницата и всичко в
къщата сочело, че там няма подходящи условия за живот на деца. Страните се
скарали по повод условията, в които живее детето и ответницата отказала да го даде на ищеца,
който да се грижи за него с помощта на родителите си в с. А..
Счита, че той
може да осигури на детето дом, храна, безопасност, семейна среда и обстановка,
в която да се чувства спокойно. Твърди, че когато през м. юни детето е било в
дома на баща си, същото се е чувствало спокойно и радостно, не е плакало за
майка си и нещо не му е липсвало.
Предвид
изложеното и тъй като счита, че това е в интерес на детето, моли съда да
постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето М. на него, да
определи подходящ режим на лични отношения на майката с детето, както и да
осъди ответницата да заплаща месечна издръжка на детето чрез неговия баща в
размер на по 150.00 лв. месечно, считано от предявяване на иска до настъпване
на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В съдебно
заседание ищецът не се явява, не изпраща процесуален представител, не сочи
уважителни причини за неявяването си.
В
срока и по реда на чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответницата Ф.А.Х. ***, не е изразено
становище по предявените искове, не са оспорени представените с исковата молба
документи, не са представени писмени доказателства, не са направени доказателствени
искания.
В съдебно
заседание ответницата се явява лично и изразява становище за неоснователност на
предявените от ищеца искове. Претендира родителските права по отношение на
детето да бъдат предоставени на нея, както и местоживеенето му да бъде
определено при нея.
Съдът, след анализ и
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и въз основа на вътрешното си убеждение, прие
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че страните за кратко са живели на съпружески
начала и че от връзката им, макар и след раздялата, на *** г. е родено детето М.С.Х.,
ЕГН ********** (видно и от приложеното на л. 5 заверено копие на удостоверение
за раждане, издадено от Община П. въз основа на акт за раждане № ***/02.05.2018 г., съставен в гр.Т.).
Няма спор, че от раждането на детето и до настоящия момент, същото се
отглежда от неговата майка Ф.А.Х.. След раздялата с ищеца, ответницата
установила интимна връзка със св. Г.Т.И. от с. К. и първоначално с него живели
на квартира в гр. П., а впоследствие – в дома на родителите на ответницата в с.
С.. От съвместното им съжителство е родено и детето И.Г.И., което също живее с
тях. От началото на м. юли 2020 г. ответницата, заедно със съжителя си Г.И. и
двете деца, са се установили да живеят в жилището на бащата на И., находящо се в гр. П ***.
От показанията на св. Г.Т.И. се установява, че двамата с ответницата са
живели на съпружески начала в един продължителен период от време, но по време
на изтърпяване от свидетеля на наказание „лишаване от свобода“, ответницата се
установила за кратко да живее с ищеца, който бил биологичният баща на детето М..
След като свидетелят излязъл от затвора, с ответницата се събрали да живеят
отново заедно, въпреки че тя била бременна от ищеца. От раждането на М. и до
момента, за нея се грижели майка й и свидетелят И.. Свидетелят заяви, че бащата
на детето периодично го вземал при себе си и след това го връщал на майката.
Свидетелят заяви, че обича както М.,
така и биологичното си дете, полага грижи
и помага на майката за отглеждането и на двете деца. Същият изрази
готовност и за в бъдеще да се грижи за децата. Св. Илиев заяви още, че отскоро
семейството му се е установило да живее в гр. П., в жилището на неговия баща,
където условията на живот били по-добри от тези в дома на родителите на
ответницата в с. С.. Според св. И.,
ответницата се грижи много добре и за двете си деца, а те, от своя страна, се
чувстват добре с майка си. М. била привързана много към свидетеля, дори повече,
отколкото към биологичния си баща.
От изискания и приложен по делото социален доклад, изготвен от ОЗД в ДСП
– гр. П. се установява, че основните
грижи по отглеждането и възпитанието на детето М. са полагани в семейството на
майката Ф.Х.. Въпреки разделеното живеене на родителите и разногласията им по
отношение на грижите за М., бащата С.К. проявява загриженост за развитието на
детето, както и го е обгрижвал през време на
гостуванията си при него.
Според последния проведен на 30.04.2020 г. профилактичен преглед при
личния лекар на детето – д-р Е.Д., М. е клинично здрава, без паразити, с
антропометрични показатели, отговарящи за възрастта. Няма увреждания на
зрението, слуха и речта, с редовно проведени имунизации, реимунизации и
профилактични прегледи. При боледуване детето се води от майката при личния лекар и/или педиатър, като при
насочване се провежда и болнично лечение.
Семейството на Ф.Х. не притежава собствено жилище. До началото на м. юли
2020 г. живеят съвместно с родителите на Ф.Х., сестрите й и семейството на брат
й в с. С ***, което представлява едноетажна къща с пристройка и прилежащо
дворно място, което не се обработва.
На 04.07.2020 г. Ф.Х. и съжителят й Г.И., заедно с децата М. и И. се
преместват в жилище в гр. П ***, като възнамеряват занапред да живеят в
него.Жилището е собственост на Р.Л.И., който е биологичен баща на Г.И..
Представлява къща на два етажа с отделни входове и неподдържана площ около
него. Семейството на Ф.Х. обитава първия етаж, който се състои от стая с бокс и
недовършено санитарно помещение. Разположени са легло, разтегателен диван, два
фотьойла, пералня, телевизор, електрически котлон и шкаф. Водоснабдено е,
електрифицирано е и е с добра хигиена.
Бащата С.К. живее в жилище, находящо се в с. А
***, собственост на сестра му, която живее
в Г.. Състои се от приземен етаж, който не се използва, а жилищната част е от три стаи, двете от
които са преходни и килер. При гостуванията за детето е предназначена
самостоятелна стая, в която са разположени спалня, нощно шкафче, гардероб,
ъглов диван, масичка, гардероб и телевизор. С външен санитарен възел. Няма баня. Електрифицирано и водоснабдено. Дворното място не се
обработва. В жилището съвместно с бащата С.К. живее майка му А.К., която е
пенсионер.
Според направената от социалните работници справка в RegiX,
родителите не поддържат регистрация като безработни в дирекция „Бюро по труда“
и няма данни за действащи трудови договори. Майката отглежда дете до навършване
на 3 години и от ДСП-П. получава месечни помощи по реда на ЗСП. Според майката,
съжителят й Галин Илиев реализира доходи от нискоквалифициран труд срещу
уговорено възнаграждение от по около 30-40 лв. на ден. Бащата С.К., от своя
страна, заявява пред социалните работници, че работи в Г. в областта на
строителството, като има постоянна заетост, но няма трудов договор. Реализирал
доход в размер на 80 евро на ден.
Според социалните работници между родителите и детето М. има изградени
близост и привързаност, като и двамата родители говорят с обич за него. М.
прекарва време и с двамата си родители, като получава тяхното внимание.
Родителят, който отглежда детето – Ф.Х., се стреми съобразно
възможностите си и със съдействието на съжителя си Г.И., да осигурява адекватно
нуждите на М., както и на другото дете в семейството. Пред социалните работници
Ф.Х. споделя, че бащата на М. не е осигурявал издръжка за детето, но го е обгрижвал, когато е пребивавало при него. От своя страна,
бащата С.К. заявява пред социалните работници, че е участвал в издръжката на
детето, като почти всеки месец е изпращал парични преводи в размер според
възможностите си. Закупувал е дрехи и други необходими принадлежности на детето
за времето, когато е пребивавало при него.
Заключението на социалните работници в социалния доклад е, че от
извършеното социално проучване е установено, че основните потребности на
развитие на детето М., са осигурени. Въпреки разделеното живеене на родителите
и непостигнатото съгласие относно местоживеенето на детето, от проведените с
родителите разговори не са установени данни за нарушаване на правото на детето
да общува с двамата си родители и с роднините по майчина и бащина линия, както
и данни за нарушаване интересите на детето.
Изслушана, на основание чл. 59, ал. 6 от СК, майката Ф.Х. непосредствено
пред съда изрази категоричното си желание
и възможност да продължи да отглежда детето М. лично. Същата заяви, че
обича детето си и ще полага най-добрите грижи за него.
Бащата С.К. не е изслушан непосредствено пред съда по реда на чл. 59,
ал. 6 от СК, тъй като въпреки че му е указано да се яви лично за това
процесуално действие, същият не се яви в съдебно заседание и не посочи
уважителни причини за неявяването си.
Горепосочената фактическа обстановка е изяснена от
посоченото по-горе писмено доказателство, от изискания и приложени по делото социален
доклад, както и от показанията на св. Г.И., които съдът кредитира, макар и
посоченият свидетел да е в кръга на лицата по чл. 172 от ГПК, тъй като същите са последователни, не противоречат
на останалия събран по делото доказателствен материал
и не са оборени от други доказателства по делото.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По смисъла на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и
ако същите не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася по горепосочените въпроси.
В настоящия случай, съдът приема, че предявеният иск е допустим, тъй
като няма данни да е постигнато споразумение между родителите по
горепосочените въпроси.
За да се произнесе по същество и за да може да прецени на кой от
родителите да предостави родителските права по отношение на детето, съдът
следва да се ръководи най-вече от интереса на същото. В понятието „интерес на
детето” следва да се включат необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание, осигуряването на възможност на детето да стане хармонично развита
личност, обгръщането му с обич и внимание, като макар и поставени не на
първостепенно значение, но не следва да се пренебрегват и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище,
битови условия и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата
съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
При определяне на въпроса на кой от родителите следва да се предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето, съдът следва да
съобрази и всички обстоятелства, които са свързани с възпитателските качества
на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към тях, полът и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности.
В конкретния случай, преки и категорични доказателства, свързани с
родителските качества на бащата, умения за полагане на грижи и възпитание, не
са събрани, тъй като същият не ангажира никакви доказателства по делото.
Единствено от социалния доклад може да се изведе извод за битовите условия на
живот при бащата и за обстоятелството, че същият е привързан към своето дете. Доказателства
за това, че бащата не само изразява желание, но и че има възможност и готовност
да се грижи за М., не са събрани по делото.
При това положение съдът намира, че в конкретния случай, водейки се
най-вече от интереса на детето М., следва упражняването на родителските права
по отношение на това дете да бъде предоставено на майката, както и
местоживеенето му да бъде определено при нея. Съображенията за това са
следните:
Детето е на ниска възраст – на 2 години, от женски пол е и на този ранен
етап от живота си има нужда от
непосредствени майчини грижи. От раждането му и до момента детето е отглеждано
непосредствено от своята майка – ответницата по делото. Майката е в
работоспособна възраст, но към момента отглежда децата М. и Ивелина, и двете
ненавършили 3-годишна възраст. Според
настоящия състав на съда, няма пречки майката да продължи да отглежда и
възпитава детето си и за в бъдеще, както го е правила досега.
От събраните по делото гласни доказателстени
средства, както и от писмения социален доклад, изготвен от ДСП – П., съдът
приема за доказано, че майката Ф.Х. се грижи адекватно за детето М.. Твърдения
в обратната посока не са изложени дори и в исковата молба. Доказателства за
липса на родителски потенциал на майката също не са събрани. Майката изрази
непосредствено пред съда категоричното си желание да продължи да отглежда
детето си, каквото не е констатирано от страна на бащата, който не се яви в
с.з. без да посочи уважителна причина за това. Между майката и детето има
изградена емоционална връзка, а освен това майката може да разчита и на съжителя си при
отглеждането и възпитанието на М..
Действително, от социалния доклад може да се направи извод, че битовите
условия на живот при бащата са малко по-добри от тези при майката, но
настоящият състав на съда приема, че това обстоятелство не е от първостепенно
значение при определяне на въпроса кой от родителите да упражнява родителските
права.
Вземайки предвид всичко гореизложено и отчитайки факта, че по делото
няма нито едно събрано доказателство за възможността и готовността на бащата да
отглежда детето си (с оглед и твърденията в исковата молба, че бащата работи в
чужбина и липсата на твърдения, че има кой да му помага при отглеждане на
детето), както и с оглед неявяването му в с.з. за непосредствено изслушване
пред съда, съдът приема, че майката е по-пригодният да отглежда и възпитава
детето родител.
Ето защо, имайки предвид и че в производства като настоящото, дори и при
липса на насрещен иск, съдът следва да се произнесе служебно по въпросите,
свързани с детето, настоящият състав на съда приема, че предявените от бащата
искове следва да бъдат отхвърлени, като недоказани и в интерес на М. е упражняването на
родителските права по отношение на нея да бъде предоставено на майката, като
при нея да бъде определено и местоживеенето й.
За бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя, с
преспиване при него в съботната нощ, както и един месец през лятото, който да
не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
По отношение на дължимата издръжка, съдът, като се съобрази с възрастта
на детето, с нуждата му от храна и облекло, както и с възможностите на
родителите, счита, че необходимата месечна издръжка на детето е в размер на 300.00
лв., като бащата следва да заплаща
издръжка в размер от по 153.00 лв. месечно, считано от влизане на решението в
сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката, а останалата част от издръжката, ведно с
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето следва да бъдат
поети от майката.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П. сумата 220.32
лв. – държавна такса върху тригодишните платежи на присъдената издръжка по чл.
143 от СК, на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Х.К., ЕГН **********,***,
против Ф.А.Х., ЕГН **********,***, искове с правна квалификация по чл. 127, ал.
2 от СК и чл. 143, ал. 2 от СК, за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето М.С.Х., ЕГН ********** на бащата, за
определяне режим на лични отношения на майката с детето и за присъждане на
издръжка за детето в размер на по 150.00 лв. месечно, считано от предявяване на
иска.
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето М.С.Х., ЕГН **********,
родена на *** г., на МАЙКАТА Ф.А.Х., ЕГН
**********,***, както и определя местоживеенето
на детето при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата С.Х.К., ЕГН **********,***,
с детето М.С.Х., ЕГН **********, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя, с преспиване при
бащата в съботната нощ, както и един месец през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА С.Х.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА
МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА на малолетната си дъщеря М.С.Х., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ф.А.Х., ЕГН **********,***, В РАЗМЕР НА ПО 153.00 лв. (сто петдесет
и три лева 00 ст.) месечно, считано от
влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването на издръжката.
ОСЪЖДА С.Х.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – П., сумата 220.32 лв. (двеста и двадесет лева и 32
ст.) – държавна такса върху тригодишните платежи на присъдената издръжка на
детето.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: