Решение по дело №2718/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на С.А.К. *** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0273-000137 от 12.10.2023 г. на началник РУ Хисар към ОДМВР Пловдив, с която на С.А.К., ЕГН **********,***, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие с целите на закона, поради което се иска нейната отмяна.

Ответникът в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да се отхвърли. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 13.10.2023 г., и срещу заповед, която съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена за това, че на 11.10.2023 г., около 20:50 часа, в с. Калояново на ****, с посока на движение от с. Калояново към с. Дълго поле, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Опел Астра ГЦЦ“, с регистрационен № ****, собственост на А.Р.К., след употреба на алкохол, с концентрация 0,70 промила в издишания въздух, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARPM-0717.

На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 108608, каквото не е било извършено. В талона е изписано собственоръчно, че нарушителят приема показанията и не желае да дава кръв. Жалбоподателят не оспорва факта, че е управлявал автомобила след употреба на алкохол и в жалбата си до съда не излага никакви твърдения, съответно не представя никакви доказателства, за опровергаване на тази констатация на контролните органи. Следователно правно релевантните факти – управление на МПС след употреба на алкохол над 0,5 на хиляда – се явяват безспорно доказани.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

В случая са налице безспорни писмени доказателства, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 0,7 на хиляда и не е извършил медицинско изследване, като самият той не оспорва тези факти, т.е., безспорно е доказано наличието на предпоставките от хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП.

Нормата на чл.171 ЗДвП е императивна и административният орган няма право на преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и задължително следва да приложи мярката, защото преценката относно прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни административни мерки, е направена от законодателя при създаване на самата правна норма.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОДМВР Пловдив.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви, които са в достатъчна степен конкретни и ясни, т.е., за жалбоподателя е било възможно да разбере за какво административно нарушение на правилата за движение по пътищата се прилага принудителната административна мярка и за какъв максимален срок и да организира защитата си. В този смисъл неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за липса на някакви реквизити, които изрично не са посочени в закона като задължителни, още повече, че актът за установяване на административно нарушение представлява част от административната преписка по издаване на оспорената заповед, а срокът, за който се прилага мярката, е определен еднозначно от законодателя – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С оглед крайният срок от 18 месеца, определен от законодателя, без правно значение за валидността на наложената принудителна административна мярка е продължителността на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя за реализиране на административнонаказателната му отговорност за същото нарушение.

Противно на възражението на жалбоподателя, оспорената заповед е съобразена с целта на закона и с принципа на чл.6 АПК. При издаване на оспорената заповед административният орган е упражнил правомощията си добросъвестно и точно е приложил закона, а самата заповед не засяга други права и законни интереси на жалбоподателя освен правото да управлява МПС за определен срок, за да бъде постигната целта на закона – да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения по ЗДвП. Следователно не е налице засягане на права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава – да се осигури безопасността на движението по пътищата, защита на живота и здравето на всички участници в движението, включително на нарушителите, и да се преустановят административните нарушения по ЗДвП, която цел е постигната именно чрез временното отнемане на свидетелството за управление на МПС и отнемането на възможността на нарушителите да управляват МПС, за да не извършват нови нарушения на правилата за движение по пътищата. В този смисъл балансът между личните и обществените интереси винаги е в полза на обществения интерес, който е по-значимият интерес, доколкото касае цялото общество и държавата.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.К., ЕГН **********,***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0273-000137 от 12.10.2023 г. на началник РУ Хисар към ОДМВР Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: