№ 190
гр. Бургас, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
в присъствието на прокурора Г. Д. Д.
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20242100101810 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Т. Р.,
ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж. к. С., бл. **, вх. *, срещу Прокуратура на
Република България, адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, с искане за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 70000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно повдигнато
обвинение и водено срещу Р. наказателно производство, приключило с влязла
в сила оправдателна присъда, сумата от 3000 лева обезщетение за претърпени
имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар в хода на наказателното
производство, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба – 27.11.2024 г., до окончателното плащане на
сумата.
Твърди се, че в хода на образуваното досъдебно производство
№ 38-РП по описа за 2023 г. на ВОП – Сливен ищецът бил привлечен като
обвиняем на 10.01.2024 г. за извършено престъпление по чл. 380, ал. 2 НК. На
29.01.2024 г. бил внесен обвинителен акт, по който било образувано АНД №
7/2024 г. по описа на Военен съд – Сливен. С решение от 04.04.2024 г.,
потвърдено с решение от 27.06.2024 г. по ВАНД № 34/2024 на Военно-
апелативен съд, Р. била призната за невиновна по повдигнатите й обвинения.
1
Действията на Прокуратурата са нанесли непоправими
морални и психически травми на Р.. Същата е младо момиче, позната в
обществото като изключително добросъвестен човек, и никога не е имала
проблеми със закона. По време на целия процес изпитвала срам и неудобство,
голяма част от нейните приятели от висшето училище са принуждавани да
дават показания срещу нея, което е довело до отчуждаването им. Р. преживяла
безсънни нощи и психически стрес. Притеснявала се, че евентуална
осъдителна присъда би означавала край на професионалната й кариера.
Станала по-затворена и рядко общувала с приятели и познати. Спряла да
посещава питейни заведения. Не е успяла да се подготви добре за тежките
изпити по време на следването. Почувствала се като престъпник, макар от
дете мечтата й била да се бори с престъпността, в изпълнение на което
започнала кариера в българската армия. С повдигане на обвинение за
извършено престъпление в областта на нейната професионална реализация са
засегнати не само личната й чест и достойнство, но и професионалните
качества поради уронване на авторитета в съответната област. Р. се
притеснява, че проведеното срещу нея наказателно производство може да
причини различни негативни последици във военната й служба.
Моли се съда да уважи исковете и да присъди на ищеца
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер.
Изложени са аргументи за неоснователност на претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, доколкото представените към исковата
молба договори не са заверени и не удостоверяват обема на извършените
процесуални действия с участието на упълномощения адвокат, както и не се
установява същите да са приложени в кориците на наказателното дело.
На следващо място е изложено, че не е налице пряка
причинно-следствена връзка между претендираните вреди и дейността на
прокуратурата по посоченото дело. Отбелязано е, че претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди е крайно завишена, не съответства на
претендираните вреди, на икономическия стандарт в България и на съдебната
практика по аналогични случаи. Разследването и съдебното производство са
протекли в разумни срокове, а спрямо ищеца не е била взета мярка за
процесуална принуда.
2
Изложени са доводи, че са налице основания, обосноваващи
приложимост на хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като с поведението си
ищцата виновно е допринесла за настъпването на вредоносните последици. С
решението на Военно-апелативния съд са изложени мотиви, че ищцата с
поведението си е осъществила състав на престъплението, за което й е
повдигнато обвинение. Ако тя не беше извършила това неправомерно
действие, спрямо нея нямаше да бъде предприето наказателно преследване за
отклоняването й от военна служба, съответно нямаше да настъпят твърдените
в исковата молба вреди. Това представлява основание за намаляване на
претендираното обезщетение.
Моли се съда да отхвърли исковете, евентуално да присъди
по-нисък размер обезщетение.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Досъдебно производство № 38-РП/2023 г. по описа на
Военноокръжна прокуратура – Сливен е образувано с постановление от
20.07.2023 г. на военен прокурор за това, че за времето от 22:30 ч. на
06.01.2023 г. до 04:30 часа на 07.01.2023 г. трима курсанти от ВВМУ „Н. Й.
Вапцаров“ – Варна са напуснали без разрешение мястото на службата си и по
този начин са се отклонили групово от военна служба – престъпление по чл.
380, ал. 2 НК.
С постановление на военен разследващ полицай при
Регионална служба „Военна полиция“ – Варна от 10.01.2024 г. Д. Р. е
привлечена като обвиняема за това, че на 07.01.2023 г. за времето от 00:14 ч.
до 04:42 ч. заедно с курсант К. Г. Г. и старшина II степен И. И. Й. без
разрешение напуснала частта си – ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, като по
този начин групово се отклонила от военна служба за срок по-малък от едно
денонощие – престъпление по чл. 380, ал. 2, предл. 2 във вр. с предл. 1 НК.
Обвинението е предявено на Р. на 10.01.2024 г. и на нейния защитник адвокат
Недков. На същия ден Р. е разпитана в качеството й на обвиняема.
Разследването е предявено на Р. на 11.01.2024 г.
На 30.01.2024 г. в Сливенския военен съд е внесено
постановление по чл. 375 НПК с материалите по ДП № 38-РП/2023 г. на ВОП
– Сливен, по което било образувано АНД № 7/2024 г., срещу И. И. Й., К. Г. Г. и
3
Д. Т. Р. за престъпление по чл. 380, ал. 2, предл. 2 във вр. с предл. 1 НК. С
присъда от 04.04.2024 г., потвърдена с Решение № 10 от 27.06.2024 г. по ВАНД
№ 34/2024 г. на Военно-апелативен съд, И. Й., Д. Р. и К. Г. са признати за
невиновни по повдигнатото им обвинение поради малозначителност на
деянието. В мотивите на решаващия съд и горната инстанция е посочено, че
ищецът формално е осъществил изпълнителното деяние за съответното
престъпление, но то е малозначително и поради това е постановена
оправдателна присъда.
В хода на АНД № 7/2024 г. на Сливенския военен съд е
представено пълномощно (л. 30 от делото), с което Д. Р. е упълномощила
адвокат да я представлява в делото срещу уговорено и заплатено напълно в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. В хода на ВАНД №
34/2024 г. е представено пълномощно (л. 28 от делото), с което Д. Р. е
упълномощила адвокатско дружество да я представлява в делото срещу
уговорено и заплатено напълно в брой адвокатско възнаграждение в размер на
2000 лева.
Събрани са гласни доказателства. От показанията на
свидетеля И. Й. се установява, че с Д. Р. са се запознали в хода на процеса по
наказателното дело и малко преди него. Досъдебното производството
започнало през месец януари 2024 г., когато получили първите призовки за
явяване пред Военна полиция за разпит. Тъй като вече била минала около
година от случая, за който след това били разпитвани и обвинени, си мислели,
че всичко е минало и е зад гърба им. Благодарение на командирите им
разбрали каква е сериозността на ситуацията и си наели адвокат. Д. споделяла
на свидетелката, че винаги е била отлична ученичка, никога не е имала
проблеми, дори на улицата не е спирана от полицията. Имали разпити
първоначално пред капитан пред Военна полиция и след това било заведено и
самото дело във Военен съд - Сливен. Оказало се, че са разпитвани около 20
свидетели преди тях – техни колеги. Цялото морско училище, всички
курсанти, офицерите, дори матросите знаели какво се случва, кои са
обвиняемите и за какво ги обвиняват, както и какви са евентуалните
последици от това. Когато се е случвало да дават дежурство с офицери и
старшини, последните винаги се обръщали към тях с насмешка, с порицание
някои. В Медицинския, преди да се случи всичко това, Йорданова е виждала Р.
4
в библиотеката и в двора. Тя била винаги ведра, поздравявала, непрекъснато
била сред хора, смеели се, излизали. Когато започнали процесът и
разследването, Д. станала много свита, кръгът й се стеснил - само тримата
обвинени и момичетата от стаята й. Тя станала отнесена, не внимаваше.
Много пъти получавала паник атаки, започвала да трепери, да плаче, и когато
свидетелката се опитвала да я успокои, избухвала и я обвинявала, че е
виновна. Страхувала се, че ако бъдат осъдени, това ще прекъсне
образованието им. Страхувала се, че няма да си намери друга работа.
Виждахме колеги и познати как си шушукат по техен адрес и това много я
притеснявало, защото била много ведра и тъкмо когато започвала да се
сближава с хората, те започнали да се отчуждават от нея. След оправдателната
присъда отношението на повечето колеги не се променило, останали
скептични към нея. По време на целия процес Д. имала нужда от подкрепа, но
нямала такава, защото не била в особено добри отношения с родителите си и
избрала да не им сподели за случая. Към днешна дата Д. имала подобрение, но
в никакъв случай не се била възстановила, тъй като и до днес, когато стане
дума за случая, изражението й се променяло, изтръпвала, пребледнявала.
Отношението на командирите към Р. станало много сурово, винаги, когато тя
давала дежурства, я карали да работи повече от останалите, изисквали от нея
повече, гледали я по различен начин - строго професионално и по-студено.
Свидетелката Мария Негозова е посочила, че с Д. са
състудентки от един курс и от близо година и половина живеят заедно в една
стая в общежитие. Когато разбрала, че ще я съдят, било по време на сесия. Д.
била от отличните състудентки, винаги с взети изпити и добър успех, но тази
сесия успехът й паднал доста. Била много по-разсеяна, случвало се да плаче
вечер, гледала в една точка. Била притеснена по отношение на делата и да не
ги отстранят от морското училище, притеснявала се и за техните, защото не
знаели за всичко това, да не стигне до тях. Имала адвокат по случая, но й било
трудно финансово да се издържа и да му плати възнаграждение. Всички от
морското училище знаели за случая, те и до ден-днешен имали отношение
като към осъдени, хората били по-отдръпнати. Отношението на командирите
останало такова, каквото било след случая в първи курс. Преди случилото се,
Д. била усмихната, ведра, с чувство за хумор, без проблеми, разбирала се с
командирите, но след случая нещата се променили. Командирите започнали да
имат по-лошо отношение към нея, останалите колеги я избягвали, смятали, че
5
покрай нея и те могат да си навлекат някакви проблеми. Сега малко по малко
Д. започнала да комуникира с колегите си, да е малко по-ведра, започнала да
се възстановява, но все още я имало травмата, когато се спомене за делата,
петното стояло все още и според свидетелката винаги ще стои, докато са в
Морското училище и в тази структура.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели,
доколкото са логични, последователни и непротиворечиви, като пресъздават
лично възприети от тях обстоятелства.
Като прецени така обсъдените доказателства и съобрази
закона, настоящият съдебен състав намира исковете за частично основателни.
Фактическият състав на отговорността на държавата за
дейността на правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
включва причинени на гражданин вреди от прокуратурата от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Отговорността има обективен характер и се ангажира във всички случаи на
незаконно обвинение, т. е. във всички случаи, при които лицето, срещу което е
било повдигнато обвинение, е било оправдано от съда, тъй като чл. 4 ЗОДОВ
не изисква да са налице виновни действия от страна на съответното
длъжностно лице за повдигането и поддържането на така предявеното
обвинение.
В случая по делото безспорно е доказано, че е осъществен
този фактически състав – налице е обвинение в извършването на
престъпление, по което обвинение лицето е било оправдано. В случая,
доколкото държавата носи отговорност чрез съответните си органи,
репарирането на неимуществените вреди следва да бъде извършено от
органите, от чиито действия са произтекли вредите – в конкретния случай
органите на прокуратурата, предявили и поддържали обвинението в
извършването на престъпление, във връзка с което обвинение ищецът Р.
впоследствие е била оправдана от Военен съд Сливен, като присъдата е
потвърдена от горната инстанция.
Съгласно трайно установената практика на ВКС размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, като същият се извежда
от преценката на конкретните обективни обстоятелства, настъпили от
6
обвинението – характер, степен, последици от настъпилите вреди,
продължителност и интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение, срок на наказателното преследване, както и характера на
престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и
последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие.
Съдът намира, че твърдените в исковата молба и доказани
посредством събраните гласни доказателства негативни преживявания на
ищеца са в причинно-следствена връзка с образуваното срещу Р. наказателно
производство.
В случая, за да определи размера на дължимото обезщетение,
съдът прецени следните обстоятелства: наказателното производство срещу
ищеца е продължило от привличането й като обвиняем на 10.01.2024 г. до
потвърждаване на оправдателната присъда от Военно-апелативен съд с
решение от 27.06.2024 г., т. е. в изключително кратък срок – пет месеца и
половина, като по отношение на Р. не е била взета мярка за неотклонение.
Наред с разумния срок, в който е продължило наказателното производство, и
неналагане на мярка за процесуална принуда, ищецът не е бил обвинен в
тежко престъпление. За престъплението, за което е повдигнато обвинение - чл.
380, ал. 2, предл. 2 във вр. с ал. 1 НК, е предвидено наказание до две години
лишаване от свобода, т.е. по смисъла на чл. 93, т. 7 ДР на НК престъплението
не е тежко.
Въпреки това обаче и имайки предвид, че на двете съдебни
инстанции Р. е била призната за невиновна, нормално е ищецът да е
претърпяла твърдените вреди – да е било унизено човешкото й достойнство,
да е била злепоставена сред хората, да е била притеснена за бъдещето си и в
недобро психично състояние. От разпита на свидетелите, чиито показания
съдът напълно кредитира като непротиворечиви и допълващи се и дадени от
лица с лични и непосредствени впечатления за изнесените данни, се
установява, че наказателното преследване се е отразило негативно върху
емоционалната сфера на Р., като тя се е променила като човек, станала е
необщителна, вглъбена в себе си, неспокойна, получавала паник атаки и
плачела. Страхувала се е, че ако бъдат осъдени, това ще прекъсне
7
образованието им и няма да може да си намери друга работа. Обвинението се
е отразило и на репутацията й сред състуденти и преподаватели. Колегите й я
отбягвали, шушукали, а отношението на командирите към Р. станало много
сурово, изисквали от нея повече, гледали я по различен начин - строго
професионално и по-студено. По безспорен и категоричен начин бе
установено, че несправедливата наказателна репресия срещу ищеца е довела
до накърняване на доброто й име в средата й и до уронване на престижа й.
Видно от материалите по досъдебното производство са разпитани множество
курсанти, лейтенанти, капитани от Морското училище, в което Р. е била
студент, като доброто й име е било опетнено. Предприетото срещу нея
наказателно преследване е създало предпоставки за унизяването й пред
близки приятели и колеги и обществото като цяло. Било е унизено човешкото
й достойнство и е била злепоставена сред хората. Обвинението се е отразило и
на успеха й като студент, тъй като й било повдигнато по време на сесия и й
попречило да се подготви пълноценно поради притеснение и емоционален
дискомфорт.
От друга страна към момента на повдигане на обвинението Р.
е била на възраст 20 години, в началото на студентските й години, все още
неопитна житейски и неустойчива на стресови ситуации.
Съдебната практика определя като релевантни за размера на
обезщетението и обстоятелствата относно личността на увредения и данните
за липса на предишни осъждания, което се установява от приобщената в
наказателното дело справка за съдимост. Видно от показанията на свидетеля
Й. Р. никога не е имала проблеми, дори на улицата не е спирана от полицията.
Обстоятелствата, които мотивират съда да не уважи в цялост
иска на ищеца и да определи по-ниско обезщетение, са, че наказателното
производство срещу ищеца е продължило малко повече от пет месеца, което е
изключително разумен срок, в който е продължило наказателното
производство. Следва да се отчете обстоятелството, че Р. е била оправдана
още на първа инстанция – първоинстанционната присъда е постановена на
04.04.2024 г. – три месеца след привличане на Р. като обвиняема. Не й е
наложена мярка за неотклонение, а престъплението, в което е обвинена, не е
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Липсват данни за тежки и необратими
здравословни проблеми за ищеца. Същата не е била лишена от възможността
8
да учи, да се придвижва свободно и да води пълноценен начин на живот.
Следва да се отчете и обстоятелството, че в мотивите на присъдата е посочено,
че Р. е извършила деянието, за което е обвинена, но е оправдана поради
неговата малозначителност.
За база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди служи и стандарта на живот в страната и
средностатическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането.
По отношение на възражението на ответника за
приложимост на хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като с поведението си
ищцата виновно е допринесла за настъпването на вредоносните последици,
съдът намира същото за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, ако
увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, обезщетение
не се дължи, а в ал. 2 на същата норма е предвидено, че когато пострадалият
виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
Съдебната практика (напр. Решение № 112 от 14.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., Решение № 244 от 25.07.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 1205/2012 г., IV г. о., Решение № 190 от 23.12.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 4378/2018 г., III г. о. и др.) приема, че такъв би бил случай, в който
пострадалият с действията си по време на наказателното преследване
недобросъвестно създава предпоставки за повдигане и поддържане на
незаконно обвинение – напр. недобросъвестно направени неистински
признания, въвеждане на органите на разследването в заблуждение с цел да се
прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването
на престъпление, прикривал е определени обстоятелства или е имал друго
недобросъвестно поведение, когато пострадалият недобросъвестно се е
набедил в извършване на престъпление, когато лично се е явил пред органите
на досъдебното производство и е направил неистински признания за авторство
на престъплението. Такова поведение на ищеца не се твърди, нито се
установява в производството. От материалите по досъдебното производство
не може да се направи извод за наличието на виновно или противоправно
поведение на обвиняемия, което да е в причинна връзка с действията на
прокуратурата или да е възпрепятствало хода на разследването.
9
Ето защо съдът намира, че постановяването на оправдателна
присъда с мотив за малозначителност на деянието не е основание за прилагане
разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ, но следва да се вземе предвид при определяне
на размера на обезщетението, тъй като формално, с виновното си поведение
увреденият е осъществил признаците на предявеното му обвинение.
Поради това с оглед изложените съображения и вземайки
предвид тежестта на незаконното обвинение, срокът на наказателното
производство, интензитета на негативните психически преживявания от
незаконното обвинение и тяхното отражение върху личността на ищеца, при
липсата на данни за предходни противоправни прояви и съобразения с
нормите за поведение живот, както и съобразявайки обществения критерий за
справедливост и стандарта на живот в страната намира, че справедливо е
обезщетение в размер на сумата от 4000 лева.
В останалия размер до 70000 лева искът се явява недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен.
Основателна се явява претенцията за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от
подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в
наказателното производство, представлява за него имуществена вреда по
смисъла на чл. 2 и чл. 4 ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу
държавата се реализира по предвидения в този закон ред по силата на чл. 8 от
същия. В кориците на АНД № АНД № 7/2024 г. на Сливенския военен съд и
ВАНД № 34/2024 г. на Военно-апелативен съд се съдържат пълномощни, с
които Р. е упълномощила двамата адвокати да я представляват по двете дела,
като срещу уговорено и заплатено напълно в брой адвокатско възнаграждение
в размер на съответно 1000 лева и 2000 лева, т.е. направила е разноски за
процесуално представителство в размер на общо 3000 лева. Ето защо и искът
се явява основателен.
Обезщетението се дължи ведно с лихвата за забава, считано
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 12.01.2023 г. до
окончателното изплащане съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК). При деликт лихвите са
компесаторни, а не мораторни, като компесаторните лихви нямат краен
10
момент, за разлика от мораторните лихви, и се присъждат до окончателното
изплащане, което се определя в изпълнителното производство. Ищецът
претендира законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба – 27.11.2024 г., до окончателното плащане на сумата, поради
което и за този период следва да бъде присъдена.
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
дължи на ищеца сторените в производството разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, в размер на 192,74 лева.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със
седалище в гр. София , бул. „Витоша” № 2, представлявана от главния
прокурор Борислав Сарафов, да заплати в полза на Д. Т. Р., ЕГН **********,
адрес: гр. Б., ж. к. С., бл. **, вх. *, сумата от 4000 лева (четири хиляди лева)
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно
повдигнато обвинение и водено срещу Р. наказателно производство по
досъдебно производство № 38-РП по описа за 2023 г. на ВОП – Сливен,
приключило с влязла в сила оправдателна присъда, сумата от 3000 лева (три
хиляди лева) обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатен
адвокатски хонорар в хода на наказателното производство, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
27.11.2024 г., до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер до
пълния предявен размер от 70000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със
седалище в гр. София , бул. „Витоша” № 2, представлявана от главния
прокурор Борислав Сарафов, да заплати в полза на Д. Т. Р., ЕГН **********,
адрес: гр. Б., ж. к. С., бл. **, вх. * съдебно-деловодни разноски в размер на
192,74 лева (сто деветдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12