Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.07.2021
г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански
състав
На седемнадесети юни две
хиляди и двадесет и първа година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
секретар: Таня Чавдарова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1221 по описа на РС-Харманли за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК:..., Седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” ,
Бизнес Парк София, сграда 6, действащ чрез пълномощника адв.В.П.Г.,
против С.Д.Б.,
ЕГН: ********** Адрес: *** с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, вр.с чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че е
сключен договор за мобилни услуги от дата 19.04.2018г., като ответникът С.Д.Б.
е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и
титуляр по мобилен номер 0893/8..6 с избран абонаментен план Тотал 14,99лв, с
уговорен срок на действие за 24 месеца, до 19.04.2020г. Абоантът е сключил и
Договор за лизинг от дата 19.04.2018г. по силата на който му е предоставено за
ползване мобилно устройство LENOVO модел Moto С 4G Gold за период от 23 месеца срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 4,00лв., съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след
изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от
4,00лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора
за лизинг/. Станадартната нена на мобилното устройство (в брой, без абонамент е
329.90лв., а общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 14.99
е 96.00лв. Отстъпката, която
ответникът е получил възлиза на
сума в размер на 233.90 лв/т.7 от
договора/.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „ при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми.
За отчетния период на потребление
05.08.2018г. до 04.11.2018 г. абонатът
не е изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 119.71лв.
Неизпълнението на абоната-ответник
да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност
119.71лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от
процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура
№**********/05.01.2019г. с начислена неустойка в размер на 173.65 лв.
За посочените месечни отчетни
периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на Теленор България
ЕАД сумите за месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги, така
както са фактурирани. При наличието на неплатени месечни задължения на абоната,
Операторът го уведомява по реда на чл. 31а от Общите условия. След изтичането
на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури и при
нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничават първо
изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната, като
операторът неколкокоратно праща смс - напомняне за налична незаплатена месечна
фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на
Оператора, ползваният телефонен номер е двустранно спрян, за което абонатът е
уведомен с поредно смс-известяване. Предоставен е пореден шанс за плащане на
дължимите месечни суми.
След като страните са уговорили
дължимите по договора плащания да бъдат платими в определен срок, то сумата
става изискуема след изтичането на този срок. Когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл. 84,
изр. първо ЗЗД/.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия,
Теленор има право да получава в срок всички плащани? дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Съгласно чл. 75 от Общите
условия при неспазване на което и да е задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или при условията на т. 196 буква в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. Нито законът, нито договорените между страните условия, вменяват
задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си.
При това положение за мобилня оператор е възникнало потестативното право
едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без необходимост
да волеизявява изрично пред абоната намерението си за прекратяване, предвид
неколкократните напомняния чрез смс-известяване до този момент.
Датата на деактивация на процесния
абонамент е 01.01.2019г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора
при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът е в неизпълнение
на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на
абонаментите, както следва:
- Тотал 14,99 за мобилен номер 0893/882576
до 19.04.2020г., съгласно
договор за мобилни услуги от дата 19.04.2018
г.
Неизпълнението на ответника е
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на
абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от Договора , като
начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между
Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на
неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на договорен абонамент,
начислената на абоната неустойка в размер на 173.65лв., е формирана съобразно новите правила за изчисление,
уговорени в т. 11 от Договора.
Претендираната неустойка в размер на
173.65лв., представяваща
стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки
ползван номер. Съгласно т. 11 от Договора, в случай на прекратяване на подписан
договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя
или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи
свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по сношение на
която е налице прекратяване (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения
срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, взети без ДДС. (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка
от цената на месечния абонамент, потребитялят дължи и възстановяване на част от
стойността на ползваните отстъпки, съотствщи на оставащия срок на договора. (3)
В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата
листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на
оставащия срок на договора..
Видно е, че уговорената клауза е в унисон с предписанията на Комисия за защита
на потребителита и с уговореното в постигнатата Спогодба.
Неустойката в размер на 173.65лв.
се формира, както следва: за абонаментен план Тотал 14,99лв. се дължи
неустойка в размер на 37.47лв.. представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или
12.49 лв. х 3 = 37.47лв.; към Абонаментен план Тотал 14,99лв начислена и
неустойка за ползване на устройство в размер на 136.18лв., представляваща
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова
цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛЕАРИЯ» ЕАД ответникът
се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия,
Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и“ . Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на С.Д.Б.. При неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“.
Съгласно сключените договори за
мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в тях и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалните договори се
прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към
него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия е
посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика
по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б)
месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размер съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура,
не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Точното изпълнение от страна на
длъжника е цел, която стои в основата на всяко облигационно отношение. Според
чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. С неустоечната клауза предварително определят размера на
обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно
неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и
действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна
функция неустойката изпълнява и наказателна функция. Toва е така, защото кредиторът може да
претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са
настъпили в предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати
неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.Неизпълнение на
основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната
абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на
оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка
за прекратяване ползването на услугите.
Предвид гореизложеното, абонатът
следва да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и
да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените
договори.
Въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу С.Д.Б. е образувано ч. гр. д. №547/2020г., по описа на Районен съд
Харманли. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 173.65лв. (Сто седемдесет и три лв. и 65 ст.) за
дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти.
Във връзка с връчване на заповедта
за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, от името на моите доверители предявявам на основание чл. 422, във вр. с
чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение в размер на 173.65 лв. (Сто седемдесет и три лв. и 65 ст.).
Моли съдът да постановите Решение, с
което да признаете за установено по отношение на ответника С.Д.Б., ЕГН: **********,
е адрес ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление в град София, район
„Младост“, ж.к. „Младост .“, Бизнес Парк София, сграда ., представлявано от ДК
и МС, в размер на 173.65лв. (Сто седемдесет и три лв. и 65 ст.), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата
19.04.2018г.
Претендират се разноските, положени в настоящото исково
производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от страна на адв. Н.К.,
назначена за особен представител на ответника, в който заявява, че счита иска
за допустим, като подаден от активно легитимирана страна, за която е налице
правен интерес от предявяването му, в предвидения от закона срок. Счита
предявените от обективно съединени искове по основание и по размер. Счита
същите за неоснователни и недоказани. Оспорва претендираните суми по основание
и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност на главницата и
лихвите.Моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч. гр. д. № 547/2020 г. по описа на
РС Харманли се установява, че в полза на
ищеца е издадена Заповед № 271/ 30.06.2020г. за изпълнение на парично вземане
по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 173,65 лв. главница, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги от 01.04.2019г., 25
лв. – платена държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение. Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на указанията на съда на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От събраните по делото
доказателства се изяснява, че
ответникът по делото С.Д.Б. е клиент на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с който той е
сключил следните договори за ползване на
услуги: договор за мобилни услуги от 19.04.2018
г. и му е предоставен мобилен номер
089388.. с месечна такса Тотал- 14,99 лева с
ДДС и договор за лизинг от 19.04.2018 г.
му е предоставен мобилно устройство LENOVO Moto C 4G Gold с мобилен № **********.
По силата на договор за мобилни услуги от 19.04.2018 г. ищецът се е задължил да
предоставя на ответника мобилни услуги за телефонни номера 089388.. с месечна такса Тотал- 14,99 лева с ДДС съобразно
условията на стандартен месечен абонамент. От своя страна, ответникът е поел
задължение да заплаща месечна абонаментна такса за телефоння номер в размер на
14, 99 лв. Също така от наличните доказателства се установява, че между
страните е сключен договор за лизинг от от 19.04.2018 г. , съгласно който ищецът, в качеството му на лизингодател,
е предоставил на ответника, в качеството му на лизингополучател, за временно и
възмездно ползване мобилно устройство му е предоставен мобилно
устройство LENOVO Moto C 4G Gold с мобилен № 08938.. срещу заплащане от страна
лизингополучателя на обща лизингова цена в размер на 96.00 лв. В договора за мобилни услуги
19.04.2018 г. е записано е, че стандартната
цена на устройството (в брой, без абонамент) е 329,90 лв., а отстъпката е на
стойност 233,90 лв. В приложените договори за мобилни услуги е посочено, че в
случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. В тази хипотеза в случаите, в които на потребителя било
предоставено устройство за ползване на услуги, той дължал и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент)
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия
срок на договора.
За ползваните от абоната С.Д.Б., ЕГН: ********** мобилния номер 089388.. ищецът е издал фактура №**********/05.01.2019 г./стр.18 от делото/
неустойка в размер на 290,12 лева=
226,12 лева+64,00, където 226,12 лева представлява разликата в цената на
устройството и 64,00 лева неплатения
лизинг на телефона -16 вноски по 4 лев месечна вноска, начислени на 05.01.2019
г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно
съглашение с предмет задължението на неизправната страна по правната сделка да
престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да
е необходимо същите да бъдат доказвани. За да бъде уважена тази претенция,
ищецът следва да докаже, че е налице уговорка за заплащане на неустойка в
договора за далекосъобщителни услуги, както и че договорът е бил прекратен по
вина на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е доказано осъществяването
на последната предпоставка, от което следва, че не е възникнало в полза на
ищеца правото да начислява претендираната неустойка. За да достигне до този
извод, съдът съобрази, че от събраните доказателства не се установява кога са
били прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин
страната, която е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила
другата. Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното
право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането
за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на
облигационното правоотношение. В тази връзка не може да бъде споделено
становището на ищеца, че за прекратяването на договора не се изисква форма за
валидност и такава за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено друго,
следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма.
Този извод не се опровергава от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която
предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора от оператора при
неизпълнение от страна на длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване
на договора без насрещната страна да бъде уведомена за това. От това следва, че
когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва
от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на
срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на
уведомлението до длъжника (така Решение № 76 от 13.07.2017 г. по т. д. №
1037/2016 г. на ВКС, I т. о.). В
случая по делото не се твърди, а и не се доказва операторът да е отправял до
абоната писмено предизвестие. Дори ищецът да е изпращал кратки текстови
съобщения до ответника за заплащане на дължимите месечни суми това не може да
замести изричното изявление за прекратяване на договора. Видно от съдържанието
на ОУ прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени отделно,
поради което не може да се приеме, че преустановяването на услугата от
оператора е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. В
разглежданата хипотеза и исковата молба не може да послужи като изявление за разваляне
на договора, тъй като препис от нея е получен от ответника едва след като е бил
изтекъл срокът на договорите на 19.04.2020 г. В тази връзка съдът намира за необходимо да
изясни, че връчването на длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК не може да замести отправеното от кредитора уведомление за разваляне на
договора, тъй като тя представлява акт на съда, а не волеизявление на
изправната страна по договора. С оглед всичко изложено, съдът намира, че ищецът
не е установил, че е уведомил ответника за прекратяването на договорните
правоотношения преди датата на подаване на исковата молба, поради което липсва
основание за възникване на неустоечното вземане. Ето защо и вземайки предвид
представените от ищеца доказателства, съдът е приел, че не е налице
предпоставката на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
По изложените по-горе съображения, че ищецът не е
упражнил надлежно правото си да прекрати договора за мобилни услуги преди да
изтече срокът му, съдът намира, че не е осъществен фактическият състав,
пораждащ заплащането на начислената неустойка, тъй като безспорно в случая
става въпрос за неустойка, дължима при разваляне на договора поради виновно
неизпълнение от страна на длъжника (в тази насока са и разясненията, съдържащи
се в ТР № 7 от 13.11.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
За пълнота на изложението и тъй като съдът следи служебно
за нищожност на договора поради наличието на неравноправни клаузи, следва да се
посочи, че неустоечната клауза, предвиждаща, че обезщетението не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, разгледана
самостоятелно, не е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото не задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка.
Сама по себе си и клаузата, уреждаща, че при прекратяване на договора
потребителят дължи разликата между цената на предоставеното устройството без
абонамент съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова
листа и заплатената от потребителя цена в брой или общата лизингова цена
(съответстваща на оставащия срок на договора), също не е неравноправна, ако
ценовата листа на търговеца е съобразена с пазарната цена за съответното
устройство. Въпреки това, съдът намира, че кумулативното им прилагане води до
начисляване на значителни по размер суми, които не съответстват на претърпените
от търговеца вреди, поради което в крайна сметка се стига до заплащане на
необосновано висока неустойка по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. В тази връзка следва да се изтъкне, че с предвиждането за едно и също
неизпълнение на две различни и едновременно дължими санкции безспорно се
надхвърля обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и се
накърняват добрите нрави и справедливостта.
Отделно от това, по отношение втория вид неустойка следва
да се има предвид, че въпреки че в договора е посочена стандартната цена на
устройството, съдът не би могъл да прецени дали твърдяната отстъпка от нея
действително съставлява вреда за ищеца. Съдът достигна до този извод, тъй като
тази стандартна цена се определя едностранно от оператора, без потребителят да
има възможност да влияе върху нея, поради което, за да се изясни дали изобщо
той е пропуснал да реализира по-голяма печалба от това устройство, е необходимо
да се отчете и дали тя е съобразена с пазарната. Ето защо, следва да се
установи по безспорен начин, че за ищеца е съществувала реална възможност с
оглед действащите през този период пазарни условия да получи посочената от него
цена за процесната вещ, за да може да се направи заключение, че в правната му
сфера е настъпила вреда вследствие на сключения с ответника договор. Поради
това и доколкото се касае за потребител, който няма специални знания в тази
насока, задължително в тази хипотеза следва да се установи дали действително
съответната стока е предоставена на преференциална цена. В противен случай би
се стигнало до неоснователно обогатяване на кредитора, което би създало
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Ето защо и поради кумулативното предвиждане на две неустойки за
неизпълнение на едно и също задължение, съдът намира, че в конкретния случай не
е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбите на чл. 146, ал. 1, вр. ал. 5 ЗЗП в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността
на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в този размер.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че установителния
иск за дължимостта на неустойките в общ размер на 173,65 лв. по договор за
мобилни услуги от 19.04.2018 г.следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран и на основание чл.235 от ГПК,съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Теленор България" ЕАД, ЕИК:...,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост” , Бизнес Парк София, сграда ...иск срещу С.Д.Б.,
ЕГН: ********** с адрес: *** , иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на С.Д.Б., ЕГН: **********
Адрес: ***», че дължи на "Теленор България" ЕАД, ЕИК:..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” , Бизнес Парк
София, сграда ...сумата от на 173.65лв., представляваща договорна
неустойка за прекратяване на договори за мобилни услуги от 19.04.2018г. за
телефонен номер 0893/882576, за която сума е издадена Заповед № 271/ 30.06.2020г. за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 547/2020 г. по описа на РС- Харманли.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
|
|