Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ ¾
9 състав
в открито заседание на
седми март
две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Донка
Шулева, като изслуша докладваното от съдия КОМИТОВА търг.дело № 5734 по
описа за 2016
г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ,
ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА
ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 647, АЛ. 1, Т. 3
ОТ ТЗ И ЧЛ. 649, АЛ. 2 ОТ ТЗ ВЪВ ВР. С ЧЛ. 108 ОТ ЗС.
Ищецът СИНДИКЪТ на „Б.М.“ ЕООД (н.), с ЕИК********Р.Г.М., със съдебен адрес:***, с искова молба от 05.07.2016 г. твърди,
че с Решение № 22 от 10.07.2015 г., постановено по търг.
дело № 1688/2015 г. на
СГС
е открито производство по несъстоятелност за „Б.М.” ЕООД,
ЕИК ********. С определение от 27.07.2015 г. на СГС по
т.дело 1688/2015 г. за постоянен сидник на
дружеството е назначен И.В.В.. С Определение от 31.03.2016 г.
СГС, ТО, VI¾4 с¾в, е освободил И.В. и е назначил за синдик на „Б.М.“
ЕООД (н) Р.Г.М.. Съдът е определил начална дата на свръхзадължеността ¾ 31.12.2009 г. В изпълнение на правомощията на
синдика по издирване и уточняване на имущество, е установил сключени сделки в
т.нар. „подозрителен период“, за които счита, че осъществяват хипотезите на ТЗ, за да бъдат
обявени за недействителни спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на
„Б.М.“ ЕООД. Искът се предявява в законоустановения
едногодишен срок от откриване производството по несъстоятелност (открито с
Решение на СГС от 10.07.2015 г. по т.д. № 1688/2015 г.).
На 11.11.2014
г. е сключен договор за покупко-продажба на МПС, с който „Б.М.“ ЕООД прехвърля на А.И.М. собствеността на
следните свои движими вещи:1.1. Товарен автомобил, марка „Волво“, модел „ФМ 7“, с ДКН № *******,
индентификационен номер на превозното средство (VIN) *******, цвят Бял, с дата
на първа регистрация 28.02.2002г., придобит на 13.07.2012 г. от „Б.М.“ ЕООД, с цена на придобиване в размер на 26 403,
71 лева (двадесет и шест хиляди четиристотин и три лева и седемдесет и една
стотинки), равняваща се на 13 500 евро; 1.2. Товарен автомобил, марка „Волво“, модел „ФМ 62 Р“,
с ДКН № *******индентификационен
номер на превозното средство (VIN)*******, цвят Бял, с дата на първа
регистрация 04.04.2006 г., придобит на 12.07.2012 г. от „Б.М.“ ЕООД, с цена на придобиване в размер на 88 012, 35 лева
(осемдесет и осем хиляди и дванадесет лева и тридесет и пет стотинки),
равняваща се на 45 000 евро. В замяна
на собствеността върху описаните МПС¾та ответникът е заплатил договорена продажна цена в
размер на общо 7 000 (седем хиляди) лева, съответно 4 000
лева за товарния автомобил, описан в пункт 1.1., и 3 000
лева ¾ за товарния автомобил,
описан в пункт 1.2. Синдикът
твърди, че гореописаната сделка изпълнява хипотезата на чл.647 ал.1, т.З от ТЗ, а именно сключена е възмездна сделка, при която даденото от
длъжника
„Б.М.“ ЕООД значително надхвърля по стойност полученото от ответника А.И.М..
Сделката е извършена от длъжника в двугодишния срок преди подаване на молбата
за откриване на производство на несъстоятелност (18.03.2015 г.) и след началната
дата на свръхзадължеността (31.12.2009 г.). Транспортните
средства са закупени през 2012 г. от
„Б.М.“ ЕООД (н) общо за 114 416,06 лева, а са
продадени през 2014 г. за общо 7 000 лева. В случая процесните МПС¾та са използвани 2 години от длъжника и не
може да се твърди, че са претърпяли амортизация, обуславяща голямата разлика в
стойността на придобиване и стойността на отчуждаването им. Предвид изложеното,
счита извършената покупко¾продажба на
процесните товарни автомобили за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността. Във връзка с горното и след обявяването на
недействителността на описаната по¾горе сделка по
отношение на кредиторите на „Б.М.“ ЕООД(н), движимите вещи ¾ МПС¾та, предмет на сделката, следва да бъдат върнати в
масата на несъстоятелността, поради което предявява на основание чл. 649 от ТЗ
във вр. с чл. 647, ал.1, т.З от ТЗ осъдителен иск за попълване на масата на
несъстоятелността.
Моли съда да ги призове на съд и след като се
убеди в изложените твърдения по-горе, да постанови решение, с което да обяви за
недействителна по отношение на кредиторите на „Б.М.“ ЕООД(н) договора за
покупко¾продажба от 11.11.2014г.,
сключен между „Б.М.“ ЕООД(н) ¾ в качеството
на Продавач и А.И.М. ¾ в качеството
на Купувач, с предмет описаните в пункт 1.1 и 1.2. товарни автомобили. След
като обяви за недействителна по отношение на кредиторите на „Б.М.“ ЕООД (н)
описаната сделка, да осъди ответника А.И.М. да върне в масата на
несъстоятелността на „Б.М.“ ЕООД процесните вещи. Претендира
разноски. Прилага писмени доказателства по опис. На основание чл.649, ал.6 от ТЗ при предявяване на иск от синдика предварително държавна такса не се събира.
Ответникът „Б.М.“
ЕООД (н.),
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя И.Д.Т., лишен от разпоредителна власт, редовно уведомен по реда на
чл. 50, ал. 2 от ГПК, не е депозирал отговор в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК.
Ответникът А.И.М., с ЕГН **********,
с адрес: ***, с отговор на искова молба
от 28.07.2016 г. счита, че исковата молба е допустима, но изцяло
неоснователна. Не е налице хипотезата на чл.649 ТЗ вр. чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ.
Няма такава разлика между стойността на закупеното от него и действителната
стойност. Двете описани МПС не са на такава претендирана висока стойност.
Твърди, че когато ги е купил са били в лошо състояние. Трябвало е да им бъдат
направени множество ремонти по двигателя, по ходовата част, по каросериите,
гумите са били за смяна. При покупката хладилната уредба на хладилния камион не
е работела, не работи и досега. Тъй като не е специалист, ще
установи какви са тези ремонти с гласни доказателства. Тези
подобрения и ремонти са на стойност около 40 000 лева. Тези
средства е получил от заложна къща срещу залог на МПС ¾ тата, който
залог е в сила и до днес. Каква е била стойността на МПС ¾тата при покупката им и каква е стойността им при
продажбата им са две различни неща. Между тях може, а и няма начин да няма
разлика. Счита, че не следва да плаща разноски по делото, тъй като не е станал
причина за неговото завеждане. Купил е две МПС ¾та на цената,
на която са му поискали. Покупката му се е сторила изгодна, но впоследствие се
е оказало, че трябват много средства за ремонти. Тези
подобрения и ремонти са на стойност около 40 000 лева. Тези средства е получил
от заложна къща срещу залог на МПС ¾тата, който
залог е в сила и до днес. Поради невъзможност да
се плащат вноските по заема, автомобилите се намират във фактическата власт на
заемодателя. Още при сключването на договора са упълномощили заложната къща да
извършва всякакви разпоредителни действия при неплащане.
С молба от
02.11.2016 г., подадена във връзка с Разпореждане от 04.10.2016 г., с което
е оставена без движение исковата молба, ищецът представя Удостоверение за семейното положение с изх. № 2161/1/
от 21.10.2016 г., издадено от Община Х., на ответника по настоящото гр. дело
5734/2016 г. А.И.М. ЕГН **********. От същото се
установява,
че ответникът се намира в граждански
брак с И.К.М., ЕГН **********. Процесните товарни МПС са придобити по време
на валиден брак между ответника и съпругата му И.М. и като такива попадат в
режима на СИО, съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от СК. Следователно
1/2 идеална част от същите принадлежат по силата на закона на съпругата И.М..
Съгласно Удостоверение № 20161102142337 от 02.11.2016 г. от Агенция по
вписвания ¾ Брачен регистър, не е
регистриран режим на имуществени отношения, различен от този на имуществена
общност, уредена в Семейния кодекс. Предвид изложеното И.К.М., ЕГН **********
следва да бъде конституирана като
ответник по делото, с адрес за призоваване гр. Х., ул. *******И.К.М.. С Определение от 16.11.2016 г. СГС, VI ¾9 състав, е конституирал
И.К.М., с ЕГН **********, с адрес: ***,
като ответник по делото.
Ответникът И.К.М., с ЕГН **********,
с адрес: ***, с отговор на искова молба
от 02.12.2016 г. заявява, че се придържа към отговора, даден от съпруга й А.М..
Счита, че исковата молба е
допустима, но изцяло неоснователна. Не е налице хипотезата на чл.649 ТЗ вр.
чл.647 ал.1 т.З от ТЗ. Няма такава разлика между стойността на закупеното от
него и действителната им стойност.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С
молба с вх. № на СГС 35510 от 18.03.2015 г., подадена от „КТБ“ АД, е поискано откриване на
производство по несъстоятелност на „Б.М.“ ЕООД, с
ЕИК ********.
С Решение № 22 от 10.07.2015
г. на СГС, ТО, VI ¾4 състав, постановено по т.д. №1688/2015 г. по описа на СГС, е обявена свръхзадължеността на „Б.М.“ ЕООД, с
ЕИК ********, с начална дата на свръхзадължеността ¾ 31.12.2009
г., открито е
производство по несъстоятелност, постановена
е обща възбрана и
запор върху имуществото, прекратена е дейността на предприятието на длъжника и е назначен за временен синдик И.В.В..
С Определение от 31.03.2016 г. СГС, ТО, VI ¾4 с-в, по т.д. № 1688/2015 г. по описа на СГС, е освободил И.В. и е назначил за синдик на „Б.М.“
ЕООД Р.Г.М..
По делото са представени два броя Свидетелство
за регистрация ¾ Част
I, видно
от които „Б.М.“ ЕООД, с ЕИК********е собственик на Товарен автомобил, марка „Волво“, модел „ФМ
7“, с ДКН № *******, индентификационен номер на
превозното средство (VIN) *******, цвят Бял, с дата на първа регистрация
28.02.2002г. и на Товарен автомобил, марка „Волво“, модел „ФМ 62 Р“, с ДКН № *******индентификационен номер на превозното средство
(YIN) *******, цвят Бял, с дата на първа регистрация 04.04.2006 г.
Във връзка с
издадено на ищеца съдебно удостоверение на СГС, ТО, VІ-9
с-в, по делото е представено Писмо с
изх. № ОХ ¾05 ¾2690
¾/1/ от 21.10.2016 г. на
Община Х., в което е посочено, че лицето А.И.М. е било със семейно
положение: женен към 11.11.2014 г. Съпругата му е лицето И.К.М.. Приложено е и Удостоверение за семейно положение,
съпруг/а и деца на А.И.М. с изх.
№ 2161/1/ от 21.10.2016 г., издадено от Община Х..
Видно от Удостоверение с изх. № на
АВ
¾гр. София 20161102142337/02.11.2016
г., в регистъра на имуществените отношения на съпрузите за
лицето А.И.М. към 02.11.2016 г. не е регистриран режим на имуществени отношения
на съпрузите.
Към доказателствения материал по делото са приобщени още: 4 (четири) броя пълномощни, с нотариална
заверка на подписите от 23.02.2016 г., с които А.И.М. и съпругата му
упълномощават лицето П.А.Х.да управлява и да извършва разпоредителни действия
със следните МПС
¾та: Товарен автомобил, марка „Волво“, модел „ФМ
62 Р“, с рег. №*******, рама № ******* и Товарен автомобил, марка „Волво“, модел „ФМ 7“, с рег. № *******рама № *******.
Приети като доказателство са представените от ответниците
с ОДИМ Заложен
билет № 473/10020 от 22.07.2016 г.; Заложен билет № 88/10020 от 24.03.2016 г.; Заложен билет № 194/10020 от 22.04.2016 г.;
Заложен билет № 410/10020 от 21.06.2016 г., от които се
установява, че процесните автомобили са заложени като обезпечение по
договор за заем в размер на 30 000 лв. получен от А.М., като заемодател и
залогодател е Заложна къща „С.К.З.К.“ ЕООД.
Във връзка с
издадено на ищеца съдебно удостоверение на СГС,
ТО, VІ ¾9 с ¾в, по делото е приложен
предоставения от архив на ТД на НАП ¾ София ¾ офис „К.С.“ Договор за покупко ¾продажба на моторни превозни средства, сключен на 11.11.2014 г., между „Б.М.“ ЕООД, в качеството му на продавач
и А.И.М., в качеството му на купувач, по силата на който купувачът продава на купувача собствените на дружеството МПС¾та, а именно: товарен автомобил, марка/ модел "ВОЛВО ФМ 62 Р”, с
регистрационен номер *******с номер на рама *******,
с номер на двигател ¾ D13003B24, цвят
¾ бял, за сумата от 4 000.00 лв. (четири хиляди лева) и
товарен автомобил, марка/ модел „ВОЛВО ФМ 7”, с регистрационен номер *****, с
номер на рама YV*******, с номер на
двигател ¾ D7C140611, цвят ¾ бял, за сумата от 3 000.00 лв. (три хиляди лева), в
такова състояние, в каквото се намират в момента на продажбата, заедно с всички
принадлежности, числящи се към тях общо
за сумата от 7 000.00 лв. (седем хиляди лева), за която сума управителят на
дружеството
¾ продавач е заявил, че е
получил напълно и в брой от купувача преди сключването на настоящия договор. МПС ¾ тата са в движение и изпробвани от купувача. А.И.М. е заявил, че купува описаните по ¾горе МПС¾та при посочените условия и общо за сумата от 7 000,00
лв. (седем хиляди лева), за която сума е заявил, че е изплатил напълно и в брой
на управителя на дружеството ¾ продавач. Договорът е с нотариална заверка на
подписите с рег. № 5223 от 11.11.2014 г. на нотариус М.Д., с рег. № 419 на НК,
с район на действие РС ¾Х..
За установяване средната пазарна цена на процесните активи към 11.11.2014 г., по делото е допусната, изслушана и приета съдебно-автотехническа експертиза.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Търговската
несъстоятелност е специално съдебно производство за универсално принудително
изпълнение спрямо търговци (по изключение и по отношение на лица, които не са
търговци, но са свързани с търговската дейност на други субекти), които са неплатежоспособни или свръхзадължени,
във фазата, когато се извършва осребряване на масата на несъстоятелността и
удовлетворяване на кредиторите чрез разпределение на получените от
осребряването суми. Тя е
вид изпълнителен процес, при който съдът извършва принудителни действия по
събиране на вземанията на всички кредитори на неплатежоспособния длъжник, които
вместо да претендират удовлетворяване на вземанията си в отделни производства,
могат в едно производство при условията на равенство да се удовлетворят
пропорционално от цялото имуществото на длъжника, включващо всичките парично
оценими имуществени права. Посредством несъстоятелността всички кредитори се поставят
в еднакви условия в изпълнителния процес, освен ако законът не е предоставил на
някои от тях предимство.
Целите
на производството по несъстоятелност са очертани в чл. 607 от
ТЗ и те са: 1. Защита на
интересите на кредиторите и осигуряване на справедливото им удовлетворяване
чрез третирането им по равноправен начин; 2. Оздравяване на предприятието на
несъстоятелния длъжник чрез оздравителен план; 3. Защита на интересите на
третите лица, сключвали сделки с длъжника през периода от началната дата на неплатежоспособността
до датата на откриване на производството по несъстоятелност (подозрителен период), спрямо които производството оказва
въздействие; 4. Важна
цел, която изрично не е посочена в закона, но произтича от същността на
несъстоятелността, е защита на интересите на гражданите, на които следва да се
осигури нормален и спокоен пазар.
В
изпълнение на целта на закона за удовлетворяване на всички кредитори на
длъжника по търговски и нетърговски вземания (чл. 616, ал. 1 от ТЗ), масата на несъстоятелността трябва максимално да
бъде попълнена чрез ревизиране
на извършените в определени срокове действия и сделки на длъжника, увреждащи
интересите на кредиторите.
Важен
способ за попълване масата на несъстоятелността е обявяването по чл. 646, ал. 1 ТЗ за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на определени
действия и сделки на длъжника, уредени в трите хипотези на посочената норма.
Тази нищожност е особена, защото действията и сделките не се считат за
извършени само по отношение на кредиторите на несъстоятелността, правните им
последици не се считат настъпили и предметът им се връща обратно в масата на
несъстоятелността.
За
охраняване интересите на кредиторите на несъстоятелността законът им предоставя
и правото да искат отмяна на увреждащите ги относително недействителни действия
и сделки. Защитата на кредиторите може да се реализира чрез отменителния иск по
чл. 135 от ЗЗД и
чрез системата от специални отменителни искове, уредени в чл. 645, 646 и 647 от
ТЗ.
В конкретния случай, съдът е сезиран с иск с
правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ -
за прогласяване недействителността по отношение на
кредиторите на „Б.М.“ ЕООД на
прехвърлителна сделка обективирана в Договор за
покупко ¾продажба на МПС-та, с нотариална заверка на подписите, като
същият е обективно съединен и с осъдителен иск по чл.108 ЗС.
Отменителните искове по чл. 647, ал.1, т.3 от ТЗ са конститутивни по своя характер и са средство за обявяване
за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния
длъжник на възмездни правни сделки с имуществени права от масата на
несъстоятелността, които увреждат тези кредитори, при наличие на специфичните
условия да са извършени в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, но не по ¾рано от датата на
неплатежоспособността и даденото по сделката значително да надхвърля по
стойност полученото от несъстоятелния длъжник. Целената с този иск правна
последица от атакуваните сделки е възстановяване на масата на несъстоятелността
в състоянието, преди тяхното извършване. Това е и предметът на обусловените
осъдителни искове по чл.108 ЗС за попълване на масата на несъстоятелността,
обективно съединени в производството с отменителните
искове по чл.647, ал.1 т.3 ТЗ.
Фактическият
състав на разпоредбата на чл.647 т.3 от ТЗ изисква кумулативно наличието на
следните елементи: 1. сключена от
длъжника възмездна сделка 2.
сделката да е извършена преди откриване на производството по несъстоятелност в двугодишен срок,
но не по ¾рано от датата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността 3. даденото по сделката
значително да надхвърля по стойност полученото, като стойността на престациите
следва да се преценява към момента на сключване на сделката.
Безспорно
установено по делото е, че въз основа на подадена от кредитори на осн.чл.625 от ТЗ молба вх. № на СГС 35510 от 18.03.2015 г с Решение № 22 от 10.07.2015 г. на СГС, ТО, VI ¾4 състав, постановено по т.д. №1688/2015 г. по описа на СГС. е
открито производство по несъстоятелност на „Б.М.“ ЕООД АД и е определена начална
дата на свръхзадължеността ¾ 31.12.2009 г..
На 11.11.2014 г., с Договор за покупко ¾продажба на МПС ¾та, с нотариална заверка на
подписите, „Б.М.“ ЕООД е прехвърлило
на А.И.М., свои собствени движими вещи, а именно: Товарен автомобил, марка „Волво“, модел „ФМ 7“, с ДКН № *****и на Товарен автомобил, марка „Волво“, модел „ФМ 62 Р“, с ДКН № *******. Процесните
активи са придобити от купувача по сделката в режим на СИО.
Не
се спори, а и от всички анализирани по-горе писмени доказателства се
установява, че е налице възмездна сделка, извършена от длъжника.
Предявените искове са допустими, като подадени в едногодишния срок по чл.649 ал.1 от ТЗ
от откриване на производството
по несъстоятелност – 10.07.2015 г. /датата на решението по чл.630 ал.1 ТЗ/
и в съответните срокове, посочени в чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, а именно ¾ исковата молба, по повод на която е образувано настоящото дело,
е постъпила в съда на 05.07.2016 г.; Атакуваната сделка е
сключена на 11.11.2014 г., а началната дата на свръхзадължеността е 31.12.2009 г. ¾ така изложеното, сочи
наличие и на вторият елемент от сложния фактически състав на чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ.;
Във
връзка с главния иск, спорен за процеса е третият самостоятелен и комплексен
елемент от фактическия състав на правото на отменителен иск по чл. 647, ал.1 т.3 ТЗ, а именно ¾ дали е налице неравностойност на
престациите (което обстоятелство се преценява за всеки конкретен случай), и ако
такава съществува, дали същата е значителна в размера си в полза на купувача.
Изясняването на въпроса се нуждае от оценката на престациите по сделката под
режима на цитираната разпоредба, която се извършва към момента на сключването
й, като когато сделката съставлява възмездно разпореждане с актив ¾ това е моментът, в който се поражда вещно ¾ прехвърлителното й действие ¾ т.е. следва да се определи пазарната стойност на процесните вещи.
По делото не са приложени писмени доказателства, от които да е
видно какво е било техническото състояние на процесните активи, към 11.11.2014 г.
Не се ангажират такива и във връзка с изявленията на ответниците за
необходимост от извършване по отношение
на тях на последващи ремонти. Налице са данни в договора за покупко ¾продажба, че вещите са в движение и са изпробвани от
супувача.
За установяване средната пазарна цена на процесните активи към 11.11.2014 г., по
делото е допусната, изслушана и приета съдебно ¾ автотехническа
експертиза. Доколкото заключението е изведено след
запознаване, анализ и точно преценка на доказателствения материал по делото и при направени
проучвания, решаващият състав, счита същото за обстойно, обективно
и компетентно, поради и което го кредитира изцяло. Видно от констататациите на
експерта, към датата на разпоредителната сделка ¾ средната
пазарна стойност ¾ за товарен автомобил „Волво ФМ
7“, рег. № *****,
два броя оси, първа регистрация 28.02.2002 г., пробег 500 000 км. и с хладилен
фургон, възлиза на 30 000 /тридесет
хиляди/ лв.; съответно ¾ за товарен автомобил „Волво ФМ 62 Р“, рег. № *******три броя оси,
първа регистрация 04.04.2006 г. и пробег 35 000 км., същата е в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лв. Така установеното, отнесено за
сравнение към разменените престациите сочи, че към момента на сделката пазарната цена на активите надвишава десет пъти стойността на
договорената и реализирана от несъстоятелния длъжник цена.
В ТЗ няма
законово определение или критерий, дефиниращи правно значимото понятие
“значително” от нормата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. В практиката си, съдилищата
приемат за такива стойностите, при които даденото в пъти надхвърля полученото
по сделката. За да приеме, че тази разлика е значителна по см. на чл. 647, ал.
1, т. 3 ТЗ, съдът съобрази, че по смисъла на
цитираната разпоредба се презумира, както
вредоносният резултат, така и знанието за увреждане от факта на извършване на
сделката в т. н. “подозрителен период” ¾ в случая след началната дата на свръхзадължеността, без да
е необходимо доказване на реално претърпяна вреда. Същевремененно, при мотивиране на преценката, решаващият състав отчита и общите
разпоредби на ЗЗД, субсидиарно
приложими и в отношенията между търговските субекти, в които е даден критерий за определяне на понятието
“незначителен”, което в разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД е предвидено като
основание да не се допуска разваляне на договор при неизпълнение на
незначителна част от задължението. В цитираната норма законодателят изрично е
обусловил незначителността на неизпълнението с оглед интереса на кредитора от
същото, като в разпоредбата на чл. 206 от ЗЗД е уточнил, че под
незначителност следва да се разбира неплащане на вноски, които не надвишват 1/5
част от цената на вещта. По аргумент на противното следва, че значително е
всяко неизпълнение на повече от 1/5 от дължимото по договора. По аналогия съдът
приема, че регламентът за значителност на неизпълнението, като основание за
разваляне на договорите, е приложим като критерий за значителност на размера,
установен като разлика между средната пазарна
цена на актива и договорената, респ. реализираната за
продажбата му такава от несъстоятелния длъжник. Т.е., за случая ¾
платената десет пъти по ¾ниска
цена на активите, безсъмнено обективира
дадената в разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ квалификация “значително”.
Предвид
гореизложеното и доколкото по делото няма спор, че прехвърлителната сделка за
процесните активи, е реализирана на цената, отразена в Договор за
покупко ¾продажба на моторни превозни средства, сключен на
11.11.2014 г., с нотариална заверка на подписите с
рег. № 5223 от 11.11.2014 г. на нотариус М.Д., с рег. № 419 на НК, с район на
действие РС ¾Х., то за случая се налага
извод за наличието и на последния изискуем елемент от фактическия състав на
разпоредата на чл. 647 ал.1 т.3 от ТЗ ¾ а именно: нееквилентност на разменените престации
в полза на купувача, което се явява предпоставка, обуславяща основателността на
иска за обявявана недействителността на атакуваната сделка, поради което същият
следва да бъде уважен. Под „даденото”,
съответно „полученото” в чл.647 т.3 от ТЗ законодателят не визира изпълнението
на договора, а еквивалентността и равнозначността по стойност на двете насрещни
престации, така както те са договорени от страните при сключването му.
Преценката дали „даденото” значително надхвърля „полученото” по договора се
извършва на база на действителната пазарна стойност на насрещните престации.
Ако насрещната престация значителното се отклонява и е под действителната
стойност на престацията на длъжника, това действие е увреждащо за кредиторите,
които ако не беше отчуждителната сделка биха се удовлетворили именно от
пазарната стойност на имущественото право, което е излязло от масата на
несъстоятелността.
С оглед този изход на спора по иска на основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ,
съдът следва да се произнесе и по свързания с него иск по чл.108 от ЗС, предявен
от синдика на несъстоятелния длъжник на основание чл.649 ал.2 ТЗ. По същността
си искът е осъдителен и също е насочен към попълване на масата на
несъстоятелността и е обусловен от резултата по главния иск. В този смисъл и
във връзка с представените по делото 4 броя пълномощни, с
нотариална заверка на подписите от 23.02.2016 г. и заложни билети №№
473/10020 от 22.07.2016 г.; 88/10020 от 24.03.2016 г.; 194/10020 от 22.04.2016
г. и 410/10020 от 21.06.2016 г., първите с
характер на формална едностранна сделка, чиито резулат е
възникването на представителната власт, по силата на която едно лице
/представляван/ се вижда обвързан от правните действия, извършвани от негово име
от едно друго лице /представител/, а вторите ¾ свидетелстващи за наличие на заемно правоотншение,
чието изпълнение е гарантирно със залог върху процесните активи, но при липса
доказателства, установяващи реализация на правата, както във връзка с обезпечението,
така и дадените пълномощия, съдът приема, че последващи атакуваната сделка
разпоредителни действия не са извършвани, а в този смисъл ¾ че фактическата власт върху активите, чието
връщане в масата на несъсотятелността се цели, продължава да се упражнява от
ответниците А.И.М. и И.К.М.. При
това положение и с оглед положителен изход
по предявения главен иск, съдът приема за основателен и иска с правно основание
чл. 108 от ЗС.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съобразно
изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във връзка с направеното
искане и релевираните платежни документи, на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 600,00 (шестстотин) лева ¾ представляващи депозит за вещо
лице.
На основание
чл.649, ал.6, изр.2-ро от ТЗ, ответниците следва да се
осъдят да заплатят по сметка на СГС дължимата за
производството по делото държавна такса в размер на 5 600 (пет
хиляди и шестстотин) лева. Държавната такса ¾ 4 % от 70
000 лева, е изчислена с оглед цената на отделните
искове, определена от
съда по реда на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК ¾ при удостоверена от вещото
лице пазарна оценка на автомобилите в общ размер на
70 000
лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на
кредиторите на масатата на несъстоятелността на “Б.М.“ ЕООД (н), с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***-н
К.С., бул."*****по
предявен иск с правно основание чл.647 ал.1, т.3 ТЗ
от Р.Г.М., със съдебен адрес:*** действащ като синдик на “Б.М.“ ЕООД (н), с ЕИК ********,
срещу “Б.М.“ ЕООД (н), с
ЕИК ********,
А.И.М.,
с ЕГН ********** и И.К.М.,
с ЕГН ********** ¾
двамата с адрес: гр. Х., ул. „*******, на
следната правна сделка ¾
Договор за покупко ¾продажба на моторни превозни средства,
сключен на 11.11.2014 г., с нотариална заверка на подписите
с рег. № 5223 от 11.11.2014 г. на нотариус М.Д., с рег. № ** на НК, с район на
действие РС
¾Х., с който “Б.М.“ ЕООД
(н) е продал на А.И.М. и И.К.М. в условията на СИО следните вещи: Товарен автомобил, марка „Волво“, модел „ФМ 7“, с
ДКН № *******, индентификационен номер на превозното средство (VIN) *******,
цвят Бял, с дата на първа регистрация 28.02.2002г . и Товарен
автомобил, марка „Волво“, модел „ФМ 62 Р“, с ДКН № *******индентификационен
номер на превозното средство (YIN) *******, цвят Бял, с дата на първа
регистрация 04.04.2006 г. срещу заплащане на сумата 7 000 лв. (седем
хиляди лева), от която за товарен
автомобил, марка/ модел "ВОЛВО ФМ 62 Р”, с регистрационен номер *******¾ 4 000.00 лв. (четири хиляди лева) и за товарен
автомобил, марка/ модел „ВОЛВО ФМ 7”, с регистрационен номер ***** ¾ 3 000.00 лв. (три хиляди лева),
ОСЪЖДА А.И.М., с
ЕГН ********** и
И.К.М.,
с ЕГН ********** - двамата с адрес: гр. Х., ул. „******* на основание чл. 108 ЗС да
предаде на “Б.М.“
ЕООД (н), с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***-н К.С., бул."*****представлявано
от синдика Р.Г.М., със съдебен
адрес:*** следните движими вещи: 1. Товарен автомобил, марка „Волво“, модел „ФМ 7“, с
ДКН № *******, индентификационен номер на превозното средство (VIN) *******,
цвят Бял, с дата на първа регистрация 28.02.2002г.; 2. Товарен автомобил, марка „Волво“, модел „ФМ 62 Р“, с
ДКН № *******индентификационен номер на превозното средство (YIN) *******, цвят
Бял, с дата на първа регистрация 04.04.2006 г.
ОСЪЖДА “Б.М.“ ЕООД (н), с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** ¾н К. с., бул."*****представлявано
от синдика Р.Г.М., със съдебен
адрес:***, А.И.М., с
ЕГН ********** и И.К.М., с ЕГН **********
¾ двамата с адрес: гр. Х., ул. „*******, на основание чл. 78 от ГПК да заплатят на „Б.М.“ ЕООД (н.), с
ЕИК ********, чрез синдика на
дружеството Р.Г.М.,
със съдебен адрес:*** разноски по настоящото
производство в размер на 600,00
(шестстотин) лева.
ОСЪЖДА
“Б.М.“ ЕООД (н), с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***-н К.С., бул."*****А.И.М., с
ЕГН ********** и И.К.М., с
ЕГН ********** ¾
двамата с адрес: гр. Х., ул. „*******. да заплатят на СГС държавна такса в размер
на 5 600,00(пет
хиляди и шестстотин)
лева
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: