РЕШЕНИЕ № 135
гр. Пазарджик, 17.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско
отделение, на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в
публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Галина Младенова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело № 262/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове от „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“,
ул. „Лъчезар Станчев“ № 5, Софарма Бизнес Тауър, Сграда „А“, ет. 12, чрез
юрисконсулт Р.Б., срещу „МЕДИКУС
ЕКСПЕРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Владая“ № 2, ет. 1, ап. 1, П.З.Г., ЕГН **********,***, в
качеството му на ЕТ с фирма „МЕДИКУС-КОМЕРС – П.Г.“, ЕИК ********* и „МЕДИКУС КОМЕРС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Вл.
Варненчик“, бл. 24, ет. 4, ап. 19, за солидарното им осъждане да заплатят общо
69 788.67 лева, от които 56 060.74
лева – главница по договор за търговска продажба на лекарствени продукти на
отложено плащане от 18.12.2013 г., Анекс № 1
от 11.03.2014 г. и Анекс № 2
от 16.06.2014 г., представляваща цена на продадени лекарствени
продукти за периода 30.11.2015 г. – 04.05.2016 г., за които има издадени 611 бр. фактури, както и 13 717.93 лева – мораторна лихва за
забавено плащане на продажната цена, считано от падежа за плащане на цената,
отразен във всяка издадена фактура, до датата на предявяване на исковата молба
– 03.09.2018 г., на основание чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, както и законната
лихва върху съответната главница от датата на подаване на исковата молба до
окончателно плащане. Претендират се и
разноски.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че има парично вземане от ответниците на
основание сключен договор за търговска продажба на
лекарствени продукти на отложено плащане от 18.12.2013 г. и анекси към него №
1/11.03.2014 г. и № 2/16.06.2014 г., по силата на които ищецът извършва
продажби чрез периодични доставки на лекарствени продукти, медицински изделия,
хранителни добавки, козметични и санитарно хигиенни средства и т. н., наричани
в договора стоки, а ответниците купуват, като на основание чл. 17 от договора
същите отговорят солидарно за всички задължения, вкл. за лихви, неустойки и
разноски по принудителното събиране на вземането. Договорено било за дата на
продажбата да се счита датата на издаване на фактурата за всяка конкретна
покупко-продажба, а за дата на прехвърляне на собствеността да се счита датата
на ефективното предаване на стоката, като фактурата служи за
приемо-предавателен протокол за това. Падежът на плащане е регламентиран в
Приложение № 2 към договора, където е предвидено купувачът да заплати цената на
стоката веднага или 60 дни (отложен срок) след предаване на оригинална фактура.
С анексите падежите са променени. В периода 30.11.2015 г. – 04.05.2016 г. въз
основа на заявки на „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД и „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД ищецът е
доставил и продал при условията на отложено плащане стоки на обща стойност
69 788.67 лева с вкл. ДДС, за което са съставени 611 бр. фактури, надлежно
подписани от ответната страна, които изпълняват ролята на предавателен
протокол. Излага се, че видно от фактурите, в тях изрично е посочен и падежа на
всяко задължение за плащане на цената на получената стока. От друга страна П.З.Г.,
като поръчител по договора, безусловно и неотменимо се е задължил да отговаря
за задълженията на купувачите. До настоящия момент се твърди, че няма
изпълнение на задължението за заплащане на продажната цена от задължените лица.
Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответниците „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД и П.З.Г.. Излагат твърдения,
че видно от представения договор и анексите към него „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД не е
страна по договора, с оглед на което исковата молба е нередовна. По същество се
признава искът, но само по отношение на определени подробно описани фактури на
обща стойност 13 223.27 лева и мораторната лихва върху главниците по всяка
фактура, считано от падежа за плащане (посочен във фактурата) до 03.09.2018 г.
в общ размер от 2 991.73 лева, или общо 16 215 лева. В тази връзка се
твърди, че на 23.10.2018 г. била заплатена тази сума от 16 215 лева, ведно
със законната лихва за забава върху главниците от 04.09.2018 г. до 23.10.2018
г. в размер на 183.66 лева. За разликата над платената сума от 16 215 лева
до претендираната обща сума от 69 788.67 лева искът бил неоснователен, доколкото
ответниците не били солидарно отговорни.
Ответникът „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД не е подал отговор по чл.
367 от ГПК, въпреки редовното уведомяване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, в която се отговаря на възраженията на ответниците.
Заявява се, че е безспорно между страните наличието на облигационна връзка и
предаването на стоките, описани въф фактурите в исковата молба. Не се оспорва,
че е получена частична сума от исковата претенция на 23.10.2018 г. в размер на
16 215 лева.
В
срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ от ответниците „МЕДИКУС
ЕКСПЕРТ“ ЕООД и П.З.Г., с който се заявява, че никъде в анекс № 2 не е видно
„МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД да е дало съгласие да отговаря за задълженията на другите
лица или за привличането си като страна, още повече като поръчител. Липсвала и
воля на втората страна („МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД) и третата страна (П.З.Г.) да са
поръчители на „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД за негови задължения.
По допустимостта на производството:
Съдът се е
произнесъл по този въпрос с Определение № 92 от 08.02.2019 г. по реда на чл.
374 от ГПК, към което препраща.
Съдът приема от фактическа страна следното:
Предвид насрещните съвпадащи
твърдения между ищец, от една страна, и „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД и П.З.Г., от
друга, налице са безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства
(между посочените страни) по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, а
именно: ответниците признават иска до
размер на сумата от 16 215 лева, от които 13 223.27 лева –
главница за продажна цена на получена стока и 2 991.73 лева – мораторна
лихва за периода от падежа за плащане на продажната цена по всяка фактура до
03.09.2018 г.
Съгласно безсрочен
нотариално заверен Договор за търговска продажба на
лекарствени продукти на отложено плащане от 18.12.2013 г., ищецът „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“ АД поема задължението да продава, чрез извършване на периодични
доставки, лекарствени продукти, медицински изделия, хранителни добавки,
козметични и санитарно хигиенни средства и други продукти, наричани в договора
стоки, при условието на отложено плащане, на „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД, нар. „Втора
страна“ или „Купувач“, действащ чрез управителя си П.З.Г., като дружеството от своя страна се задължава да купува
същите при условията на сключения договор. Уговорено е за дата на продажбата да се счита датата на издаване на
фактурата от продавача за всяка конкретна продажба, а за дата на прехвърляне на
собствеността – датата на ефективно предаване на стоката (чл. 2, ал. 3), което
се удостоверява с подписването на издадената фактура, имаща роля на
приемо-предавателен протокол (чл. 7). Продажната цена включва и ДДС, като
същата се заплаща от купувача в срока, посочен в самата фактура и договорена в Приложение
№ 1 към договора, т. нар. отложено плащане, а именно: лекарствени продукти на
свободна продажба – в брой веднага, а тези, които се заплащат напълно или
частично от бюджета на НЗОК отложено 60 дни след получаването.
Договорът е подписан и лично от П.З.Г., нар. „Трета страна“
или „Поръчител“, като видно от чл. 18 и чл. 19, същият неотменимо и безусловно
се задължава да отговаря за изпълнението на всички настоящи и бъдещи задължения
на купувача към продавача, произтичащи от договора и включващи коя да е част от
дължимите плащания /главница, неустойки, лихви, такси и разноски по събиране на
вземанията по съдебен или извънсъдебен ред/. Съгласно чл. 20 от договора
поръчителят отговаря солидарно с купувача до окончателното погасяване на всички
задължения, произтичащи от договора, в същия обем, за който се е задължил
купувачът спрямо продавача. Погасяването на главното задължение погасява и
отговорността на поръчителя – чл. 21, ал. 1.
На 11.03.2014 г. страните по договора от 18.12.2013 г. -
ищецът, като продавач, „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД, действащ чрез управителя си П.З.Г., като купувач и П.З.Г., като „Трета страна“ или
„Поръчител“ подписват нотариално заверен Анекс № 1 към договора, с който променят
срока на отложено плащане досежно лекарствените продукти на свободна продажба,
а именно: отложено 30 дни след получаване.
На 16.06.2014 г. страните по договора от 18.12.2013 г. ищецът,
като продавач, „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД, действащ чрез управителя си П.З.Г., като купувач и П.З.Г., като „Трета страна“ или
„Поръчител“ подписват нотариално заверен Анекс № 2 към договора, с който добавят, като „Втора страна“ или „Купувачи“
по договора от 18.12.2013 г., считано от датата на подписване на анекса,
следните нови страни: ЕТ „МЕДИКУС-КОМЕРС – П.Г.“, ЕИК *********, действащо
чрез собственика П.З.Г. и „МЕДИКУС КОМЕРС“ ООД, действащо чрез
управителя към него момент, видно от ТРРЮЛНЦ, също П.З.Г.. В съответствие с добавените купувачи, са добавени и две
нови аптеки – обекти на доставка – в гр. Пловдив и гр. Стамболийски,
собственост на новите страни. Видно от т. 3 досежно срока на отложено плащане страните уговарят и допълнителна
възможност за плащане по банков път.
Съгласно т. 6 от този
Анекс № 2/16.06.2014 г. всички търговци, участващи и подписали анекс № 2, като
„Втора страна“ (т. е. купувачи), отговарят пред продавача солидарно за всички настоящи и бъдещи задължения, произтичащи от
договора от 18.12.2013 г. за търговска продажба на лекарствени продукти на
отложено плащане и анексите към него, в т. ч. и настоящия анекс, вкл. и за
евентуални лихви, неустойки и разноски по принудително събиране на вземанията.
Съгласно т. 7, т. 8 и
т. 9 от Анекс № 2/16.06.2014 г. задълженията по договора от 18.12.2013 г. и
анексите към него се обезпечават с поръчителството на лицето, подписало
договора като „Трета страна“ (т. е. П.З.Г.), респ. той дава съгласие да
гарантира изпълнението на всички задължения на купувачите към продавача,
произтичащи както от основния договор от 18.12.2013 г., така и от анексите към
него, вкл. настоящия, като поръчителят Г. отговаря солидарно с купувачите до
окончателното погасяване на всички задължения, произтичащи от договора и
анексите, в същия обем, за който са се задължили купувачите спрямо продавача.
Този Анекс № 2 от 16.06.2014 г. е подписан за ищеца „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“ АД като продавач, за „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД, действащо чрез
управителя П.Г. и за ЕТ „МЕДИКУС-КОМЕРС – П.Г.“, чрез П.Г.,
като „Втора страна“ или „Купувачи“, както и от П.З.Г., като „Трета
страна“ или “Поръчител“, но не и за „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД (виж л. 45 от делото).
По делото съдът е приел представените от ищеца 611 бр.
фактури, за процесния период 30.11.2015 г. – 04.05.2016
г.,
от които 173 бр. с получател „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД, а останалите
438 бр. с получател „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД. Не се спори по
делото, че описаната в тях стока е получена.
От изслушаните по настоящото дело заключения (основно и
допълнително) по съдебносчетоводната експертиза, приети от съда за обосновани и
компетентни изготвени, неоспорено от страните, се установи следното:
По
издадените от ищеца 173 бр. процесни фактури с получател
„МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД размерът на задължението за главница (продажна цена на
доставена и получена стока) възлиза на сумата от 13 223.27 лева с ДДС, а на мораторната лихва за забава,
изчислена от падежа за плащане по всяка една фактура до 03.09.2018 г. в общ
размер от 3 022.65 лева.
По
издадените от ищеца 438 бр. процесни фактури с получател „МЕДИКУС
КОМЕРС“ ЕООД размерът на задължението за главница (продажна цена на доставена и
получена стока) възлиза на сумата от 42 837.47
лева с ДДС, а на мораторната лихва за забава, изчислена от падежа за
плащане по всяка една фактура до 03.09.2018 г. в общ размер от 10 717.48
лева, или общо 53 554.95 лева.
В тази връзка
общият размер на задължението по всички описани фактури, издадени от ищеца „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“ АД на получателите
„МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД и „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД за главница (продажна цена на
доставена и получена стока) в размер на 56 060.74 лева с ДДС и
13 740.13 лева мораторна лихва за забава изчислена от падежа за плащане по
всяка една фактура до 03.09.2018 г., е общо 69 800.87 лева.
Вещото лице Л.А.
изрично е посочила, че издадените от ищеца процесни фактури (т. е. описаните в
исковата молба общо 611 бр. фактури) са надлежно осчетоводени от съответния
получател на стоката по фактура „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД и „МЕДИКУС
КОМЕРС“ ЕООД, включени са в дневниците за покупки по ЗДДС и за тях е ползван
данъчен кредит.
Не се спори, че
сумата от 16 215 лева е платена от „МЕДИКУС
ЕКСПЕРТ“ ЕООД в полза на ищеца на 23.10.2018 г., което се потвърждава и от
допълнителното заключение по ССчЕ, като тази сума включва: главница в размер на 13 223.27
лева с ДДС, респ. 2 991.73
лева мораторна лихва за периода от падежа за плащане (посочен във всяка
фактура) до 03.09.2018 г. Изплатена е и сумата от 183.66 лева законна лихва за
забава върху главницата от 13 223.27 лева за периода след
подаване на исковата молба от 04.09.2018 г. до датата на плащането 23.10.2018
г.
След подробен
анализ експертът-счетоводител установява, че изплатените от „МЕДИКУС
ЕКСПЕРТ“ ЕООД суми за главница и лихви касаят единствено и само издадените
от ищеца с получател „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД фактури,
но не и фактурите, издадени от ищеца с получател втория ответник „МЕДИКУС
КОМЕРС“ ЕООД.
Правни
изводи:
Предявени са обективно и
субективно кумулативно съединени искове по чл. 327 и чл. 86 от ЗЗД.
Сключеният
договор от 18.12.2013 г. за търговска продажба на лекарствени продукти е неформален и
консенсуален договор. Уговорката, че вещно-прехвърлителният ефект настъпва с
факта на предаването на продадената вече стока, е обстоятелство, относимо към изпълнението
на договора и отговорността на страните по него, но не и за валидността на
правоотношението. Видно от договора, страни по
него са ищецът, като продавач, респ. „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД, като купувач и П.З.Г.,
като поръчител по смисъла на чл. 138 от ЗЗД. Съгласно цитираната
разпоредба, с договора за
поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение на неговото задължение
(в случая за задължения на купувача „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД). Този договор
трябва да бъде извършен в писмена форма, която в
случая е спазена.
С Анекс № 2 от 16.06.2014 г. продавачът, купувачът и
поръчителят изменят договора от 18.12.2013 г., като добавят (възможността)
купувачи на лекарствени и др. продукти на ищеца да бъдат два нови правни
субекта, а именно: „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД и ЕТ „МЕДИКУС-КОМЕРС – П.Г.“. С подписването
на анекса за ЕТ „МЕДИКУС-КОМЕРС – П.Г.“ от собственика му П.Г. това тяхно предложение е прието от
едноличния търговец.
По силата на т.
6 от Анекс № 2 от 16.06.2014 г.,
освен включването на правната възможност тези (добавени) правни субекти да
закупуват продукти от ищеца, по същество анексът има характеристиката и на
съглашение за встъпването им по смисъла на чл. 101 от ЗЗД в дълга на
първоначалния купувач „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД, а от своя
страна „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД също встъпва в (бъдещия)
дълг на новоконституираните купувачи „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД и ЕТ „МЕДИКУС-КОМЕРС – П.Г.“ във връзка със
закупуваните от тях лекарствени и др. продукти от ищеца.
Според Решение № 378 от 30.12.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3020/2014 г., ІV г. о., съобразно чл. 101 от ЗЗД трето лице може да встъпи като
съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника.
Задължението може да бъде и бъдещо
като действието му в този случай се проявява след като главната сделка породи
правни последици.
Както вече се изложи, „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД от
формална страна следва да се
приеме, че не е изразило воля за сключване на процесния анекс № 2, тъй като липсва положен подпис от неговия законен представител.
Без значение е това, че в случая законен представител е именно П.Г., който е
подписал анекса от името на всички останали купувачи по договора: „МЕДИКУС
ЕКСПЕРТ“ ЕООД, ЕТ „МЕДИКУС-КОМЕРС – П.Г.“, вкл. лично за себе си като поръчител.
Съгласно
чл. 101 от ЗЗД, трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено
задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил
съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово
съгласие. В резултат на встъпването кредиторът придобива право да търси
дължимото от първоначалния длъжник и от встъпилото трето лице (в този смисъл Решение № 5 от 30.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 2747/2017 г., I т. о. и цитираното в него
Решение № 504 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 420/2009 г., IV г. о.).
Оттук следват
няколко извода:
Подписалият
анекс № 2 от 16.06.2014 г. (нов) купувач ЕТ „МЕДИКУС-КОМЕРС – П.Г.“ встъпва в
съществуващия към него момент дълг на „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД, както и в
евентуални бъдещи задължения, възникнали от закупуването на лекарствени и др.
продукти както от „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД, така и от „МЕДИКУС
КОМЕРС“ ЕООД. Волята на ЕТ в тази връзка е надлежно обективирана в т. 6
от анекса.
По същия начин,
подписалият анекс № 2 купувач „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД встъпва в
евентуални бъдещи задължения, възникнали от закупуването на лекарствени и др. продукти
както от ЕТ „МЕДИКУС-КОМЕРС
– П.Г.“, така и от „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД. Волята на „МЕДИКУС
ЕКСПЕРТ“ ЕООД в тази връзка е надлежно обективирана в т. 6 от анекса.
И обратното,
липсата на изрично изразена воля от „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД за встъпване в
дълга на другите двама купувачи, води до извод, че същото не отговаря солидарно
за техните задължения. Въпреки че не е предвидена
форма за встъпването в дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД, безспорно, за да
се приеме че е налице такова, е необходимо установяване на съглашение (сделка) между
кредитор и трето лице или длъжник и
трето лице за това. Такива данни по делото няма.
От
събрания по делото доказателствен материал безспорно се установи, че всички
издадени от ищеца процесни 611 бр. фактури са надлежно осчетоводени от съответния получател на стоката по
фактура, а именно 173 бр. фактури от „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД (подробното описание
л. 744-749 от делото) и 428 бр. фактури от „МЕДИКУС
КОМЕРС“ ЕООД (подробното описание на л. 750-763 от делото), същите са включени в дневниците
за покупки по ЗДДС и за тях е ползван
данъчен кредит.
Константна е съдебната практика,
че отразяването на фактурата в счетоводството на ответното
дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването
на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на
задължението и доказват неговото съществуване (така Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009
г., II т. о., Решение № 34 от 04.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1282/11
г., II т. о., Решение № 20 от 25.03.2013
г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о.). Или, доказани са обстоятелствата,
релевантни за установяване възникването на
продажбеното правоотношение, по повод на което е била съставена фактурата.
Установи се, че „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД признава
задълженията си към ищеца по издадените 173 бр. процесни
фактури за главница от 13 223.27 лева с ДДС – продажна цена
на получената стока, както и дължимата мораторна лихва за забава върху нея в
размер на 2 991.73 лева, дължима за исковия период от падежа за плащане
(посочен във всяка фактура) до 03.09.2018 г. и 183.66 лева законна лихва за
забава върху главницата от 13 223.27 лева за периода от
04.09.2018 г. до 23.10.2018 г. Тези суми са платени на ищеца. Видно обаче от ССчЕ
дължимата мораторна лихва за посочения период не е 2 991.73 лева, а 3 022.65
лева, т. е. налице е дължим остатък от 30.92
лева. Подробното описание на 173 бр. процесни
фактури, с посочения период на забава – виж в ССчЕ на л. 744-749 от делото.
В случая
издадените 438 бр. процесни фактури с получател „МЕДИКУС
КОМЕРС“ ЕООД могат да се приемат за
доказателство, установяващо договора за търговска
продажба на стоки между продавача-ищец и „МЕДИКУС
КОМЕРС“ ЕООД, като купувач, тъй като съдържат
всички необходими елементи от съдържанието на сделката – вид на стоката,
стойност, начин на плащане, в това число уговорения отложен начин на плащане с оглед
посочения във всяка една фактура падеж за плащане, като неподписването на Анекс
№ 2 от 16.06.2014 г. е без значение, доколкото както се изложи търговската продажба на лекарствени
продукти е неформален и консенсуален договор. Макар и неподписан от „МЕДИКУС
КОМЕРС“ ЕООД, анекс № 2 фактически се е изпълнявал. С оглед надлежното
осчетоводяване от „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД на издадените от ищеца 438 бр. процесни
фактури, включването им в дневниците за покупки по ЗДДС и ползваният за тях
данъчен кредит, претенцията на ищеца за главница – продажна
цена на доставена и получена от това дружество стока възлиза
на сумата от 42 837.47 лева с
ДДС, а на мораторната лихва за забава, изчислена от падежа за плащане по всяка
една фактура до 03.09.2018 г. в общ размер от 10 717.48 лева, или общо
дължима сума в размер на 53 554.95
лева. Подробното описание на 438 бр. фактури, с посочения
период на забава – виж в ССчЕ на л. 750-763 от делото.
Или, както сочи
и вещото лице по ССчЕ „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД е изплатило
дължимата от него продажна цена за получените от него стоки, както и дължимата
мораторна лихва за забавеното плащане, с изключение на остатъка от 30.92 лева, респ. „МЕДИКУС
КОМЕРС“ ЕООД дължи сума общо в размер на 53 554.95 лева, на собствено основание – като главен длъжник
спрямо ищеца по продажбено правоотношение.
С оглед
установените между страните отношения „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД и ЕТ „МЕДИКУС-КОМЕРС – П.Г.“ отговарят солидарно спрямо кредитора – ищец за
задълженията на „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД, а „МЕДИКУС
КОМЕРС“ ЕООД не отговаря за задълженията
на „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД и ЕТ „МЕДИКУС-КОМЕРС – П.Г.“, но такива така
или иначе не съществуват с оглед извършеното в хода на производството на
23.10.2018 г. плащане от длъжника „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД.
По отношение на поръчителя
П.Г. и в качеството му на ЕТ:
Принципно по
силата на т. 7-9 от Анекс № 2 от
16.06.2014 г., поръчителят П.Г. се е задължил спрямо ищеца да отговаря
солидарно за задълженията на всички
купувачи на лекарствени и др. продукти, продавани от „СОФАРМА
ТРЕЙДИНГ“ АД.
Съгласно чл. 147, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разпоредбата
на чл. 5 от ГПК вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на
закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен
интерес материалноправна норма, а не диспозитивно право. В тази връзка дори въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
Съгласно т. 4б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е краен
и преклузивен. За разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява
възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. Преклузивните
срокове, за разлика от давностните (чл. 120 ЗЗД), се
прилагат от съда служебно. С оглед това, нормата е императивна и за нея съдът следи
служебно.
При това разбиране съдът съобразява, че дължимата продажна цена, за която
са издадени от ищеца 611 бр. фактури през периода 30.11.2015 г. – 04.05.2016 г., е била дължима
най-късно към края на 2016 г. (6 мес. след падежа). Настоящият иск е предявен
срещу главните длъжници на 03.09.2018 г., почти две години по-късно, респ. следва
да се приеме, че с изтичането на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, като краен и
преклузивен, се прекратява самото поръчителство. Това води до правния извод за неоснователност на
претенцията за солидарно осъждане на П.З.Г., ако искът беше предявен срещу него
единствено и само в качеството му на поръчител.
Доколкото обаче искът е предявен и срещу ЕТ „МЕДИКУС-КОМЕРС – П.Г.“, както се посочи от съда, още с доклада
по делото по чл. 146 от ГПК, регистрацията на едно лице като
едноличен търговец му дава права на търговец, но не раздвоява физическото лице
и затова името на физическото лице не може да се отграничи от това на
търговеца. Ето защо физическото
лице отговаря с цялото си имущество за задълженията, поети в качеството му на
едноличен търговец (в този смисъл Решение
№ 231 от 25.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 226/2009 г., II т. о., Решение № 80 от
26.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 287/2011 г., I т. о.,
Определение № 43 от 30.01.2009 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1777/2008 г., IV г. о., Решение
№ 133 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., I г. о., Решение № 580 от 6.10.2004 г.
на ВКС по гр. д. № 1996/2003 г., ТК).
На това основание П.З.Г. отговаря солидарно за всички дължими
суми по издадените от ищеца фактури, без значение кой от двамата купувачи „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД или „МЕДИКУС
КОМЕРС“ ЕООД е действителният (главен) длъжник.
Съгласно Решение № 164 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 570/2011 г.,
IV г. о., когато исковете са предявени срещу ответници
в условията на солидарност, дали те са материалноотговорни или не по
така предявените искове, дали между тях е налице солидарност, е въпрос на
основателност, не и на недопустимост. При положение,
че отговорността им не е солидарна, съдът е длъжен да се произнесе поотделно за
дължимото обезщетение от ответниците в рамките на общо заявената сума. Вярно е,
че ако в исковата молба се претендира солидарност /активна или пасивна/, а
такава предвид материалното правоотношение, не е налице, за съдът съществува
задължение да изясни размера на търсената сума по всяко едно отделно
правоотношение и да се произнесе разделно. Това е така, защото, когато е
сезиран за нещо повече от действително дължимото съдът не само има право, но и
е длъжен да се произнесе за "по-малкото".
Като обобщение, искът по чл. 327 от ТЗ е основателен спрямо
ответниците „МЕДИКУС
ЕКСПЕРТ“ ЕООД, П.З.Г. – ЕТ с фирма „МЕДИКУС-КОМЕРС – П.Г.“, в качеството им на солидарни длъжници,
и „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД, в качеството му на главен длъжник, за
сумата от 42 837.47
лева с ДДС, представляваща
продажна цена на доставена и получена от „МЕДИКУС
КОМЕРС“ ЕООД стока: лекарствени
продукти, медицински изделия, хранителни добавки, козметични и санитарно
хигиенни средства и други продукти, за които ищецът е издал 438 бр. фактури в
периода 30.11.2015
г. – 04.05.2016 г., респ. за сумата от 10 717.48
лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на посочената
главница от 42 837.47 лева за периода, считано от падежа за плащане, отразен
във всяка издадена фактура до датата на предявяване на исковата молба –
03.09.2018 г., на основание чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответниците „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД и П.З.Г. – ЕТ с фирма „МЕДИКУС-КОМЕРС – П.Г.“, следва да
бъдат осъдени да заплатят сумата от 30.92
лв., представляваща мораторна лихва за забавено плащане на продажната цена от
13 233.27 лева с ДДС на доставена и получена (от „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД) стока: лекарствени продукти, медицински изделия, хранителни добавки,
козметични и санитарно хигиенни средства и други продукти, за които ищецът е
издал 173 бр. фактури в периода 30.11.2015 г. – 04.05.2016 г., считано от падежа за плащане, отразен
във всяка издадена фактура, до датата на предявяване на исковата молба –
03.09.2018 г., на основание чл. 86 от ЗЗД. По искането за заплащане на законната лихва върху
главницата, като законна последица на основателния иск, съдът не дължи
произнасяне, тъй като същата е платена, респ. няма да е част от осъдителния
диспозитив на решението.
Искът е неоснователен
за разликата над присъдената сума от 42 837.47 лева с ДДС до претендираната
сума от 56 060.74
лева с ДДС, както и за разликата над присъдената обща сума от 10 748.40
лева до претендираната в размер на 13 717.93 лева.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно
изхода на спора и
направеното от ищеца искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, ответниците следва да се осъдят да заплатят солидарно на ищеца
разноски в размер на 2 435.21
лева. Съдът е определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Няма данни да е изплатено
допълнителното адвокатско възнаграждение на адвокат П. по издадената фактура за
сумата от 240 лева, която сама по себе си не представлява доказателство за
плащането. По възражението за прекомерност, направено от ищеца, то е
неоснователно – поисканото от ответниците адвокатско възнаграждение от
3 148.37 лева е с вкл. ДДС и отговаря на минималните размери по Наредба №
1/2004 г.
Респективно с оглед отхвърлената част от иска, ищецът дължи
на ответниците „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД и П.З.Г. разноски в размер общо на 765.78
лева, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Владая“ № 2,
ет. 1, ап. 1, П.З.Г., ЕГН **********,***, в качеството му
на ЕТ с фирма „МЕДИКУС-КОМЕРС – П.Г.“ в качеството им на солидарни длъжници, и „МЕДИКУС
КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Вл.
Варненчик“, бл. 24, ет. 4, ап. 19, в качеството му на главен длъжник, да заплатят солидарно на „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ул.
„Лъчезар Станчев“ № 5, Софарма Бизнес Тауър, Сграда „А“, ет. 12, сумата от 42 837.47 лв.
с вкл. ДДС (четиридесет и две хиляди
осемстотин тридесет и седем лева и 47 стотинки), представляваща продажна
цена на доставена и получена от „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД стока: лекарствени продукти, медицински изделия, хранителни добавки,
козметични и санитарно хигиенни средства и други продукти, за които са издадени
438 бр. фактури в периода 30.11.2015 - 04.05.2016 г., подробно описани в заключението по съдебносчетоводната
експертиза (ССчЕ) на л. 750-763 от делото, което да се приложи към решението и
да се счита неразделна част от същото, както и сумата от 10 717.48 лв.
(десет хиляди седемстотин и седемнадесет лева и 48 стотинки),
представляваща мораторна лихва за забавено плащане на посочената главница от 42 837.47
лв.
за периода, считано
от падежа за плащане, отразен във всяка издадена фактура до датата на
предявяване на исковата молба – 03.09.2018 г. (периодът е описан в ССчЕ), на основание чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума от 42 837.47 лева с ДДС до
претендираната сума от 56 060.74 лева с вкл. ДДС, като неоснователен.
ОСЪЖДА „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Владая“
№ 2, ет. 1, ап. 1 и П.З.Г., ЕГН **********,***, в
качеството му на ЕТ с фирма „МЕДИКУС-КОМЕРС – П.Г.“ в качеството им
на солидарни длъжници, да заплатят солидарно на „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ул.
„Лъчезар Станчев“ № 5, Софарма Бизнес Тауър, Сграда „А“, ет. 12, сумата от 30.92 лева (тридесет лева и 92
стотинки), представляваща мораторна лихва за забавено плащане на продажна цена в размер на 13 223.27
лева с ДДС на доставена и получена от „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД стока: лекарствени продукти, медицински изделия, хранителни добавки,
козметични и санитарно хигиенни средства и други продукти, за които са издадени
173 бр. фактури в периода 30.11.2015 г. – 04.05.2016 г., подробно описани в заключението
по ССчЕ на л. 744-749 от делото, което да се приложи към решението и да се
счита неразделна част от същото, за периода, считано от падежа за плащане, отразен
във всяка издадена фактура, до датата на предявяване на исковата молба –
03.09.2018 г. (периодът е описан в ССчЕ), на основание чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД спрямо всички ответници за разликата над
присъдената обща сума от 10 748.40 лева (сбор от 10 717.48 лева и
30.92 лева) до претендираната сума в размер на 13 717.93 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Владая“ № 2,
ет. 1, ап. 1, П.З.Г., ЕГН **********,***, в качеството му на ЕТ с фирма
„МЕДИКУС-КОМЕРС – П.Г.“ и „МЕДИКУС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Вл. Варненчик“, бл. 24, ет. 4, ап. 19, да
заплатят солидарно на „СОФАРМА
ТРЕЙДИНГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 5, Софарма Бизнес Тауър, Сграда „А“, ет. 12, сумата
от общо 2 435.21 лева (две хиляди четиристотин тридесет и пет
лева и 21 стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски за първа
инстанция съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Лъчезар
Станчев“ № 5, Софарма Бизнес Тауър, Сграда „А“, ет. 12, да заплати разделно на „МЕДИКУС ЕКСПЕРТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Владая“ № 2, ет. 1, ап.
1 и П.З.Г., ЕГН **********,***, в качеството му на ЕТ с фирма „МЕДИКУС-КОМЕРС –
П.Г.“, сумата от 765.78 лева (седемстотин шестдесет и пет лева и 78
стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски за първа инстанция
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да бъде
обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Заверен препис от
изготвеното по делото заключение по ССчЕ, находяща се на л. 743-764 от делото,
да се приложи към решението и да се счита неразделна част от него.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: