Решение по дело №756/2017 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 434
Дата: 13 декември 2017 г. (в сила от 13 декември 2017 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20175320100756
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2017 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер                                               Година 13.12.2017                            Град  КАРЛОВО

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                               втори граждански състав

На тринадесети ноември                                               две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №756  по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, предявени от В.П.” ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ .., със седалище и адрес на управление:***, със законен представител – И.И.Г., чрез пълномощника си адв. В.Г., с които се иска от съда да признае за установено, че ответникът А.Ф.А., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ищцовото дружество следните суми:

- сумата от 3.03 (три лева и три стотинки) лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга;

- сумата от 229.27 (двеста двадесет и девет лева и двадесет и седем стотинки) лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга;

- сумата от 1.02 (един лева и две стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за периода от 04.07.2014г. до 13.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 23.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането. 

Претендират се и направените разноски, включително и в заповедното производство, по което била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за тези суми.

С влязло в сила Определение от 24.08.2017 г. производството досежно претенцията за лихва в размер на 1.02 лева е прекратено, поради направено от ищеца оттегляне на иска в тази му част. 

Ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от дата 20.02.2017г., „В.П.“ ЕООД било кредитор на длъжника А.Ф.А., ЕГН **********, по отношение на задължение представляващо сумата на потребени и незаплатени услуги, както и неустойка за предсрочно прекратяване, по договор за далекосъобщителни услуги, сключен между него и мобилния оператор „БТК. На основание чл.99, ал. 3 от ЗЗД изпратили уведомително писмо за цесията до длъжника.

Във връзка със  сключения Договор за далекосъобщителна услуга с „БТК, длъжникът станал потребител на оператора с индивидуален клиентски номер .. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, длъжникът имал непогасено задължение по посочения по-горе договор в размер на 232.30 лева, представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга и неустойка за предсрочно прекратяване, за която сума била издадена фактура №.. от 15.06.2014г., за отчетен период от 15.05.2014 г. до 14.06.2014 г., с краен срок за плащане на 03.07.2014 г. за следните суми: 3.03 лева - незаплатена далекосъобщителна услуга; 229.27 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.

Неизпълнението на задължението от страна на ответника и направеното от него възражение по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, пораждали правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

Препис от исковата молба и доказателствата са изпратени на ответника, като в срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 13.11.2017 г. първото по делото заседание е приета молба с вх. №12226/10.11.2017 г., с която ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван, редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подал такъв, като са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно основателен. Ето защо следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл.239, ал.2 от ГПК.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно представения от ищеца списък с разноски по чл.80 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на общо 410.00 лева, от които: 180.00 лева адвокатски хонорар в заповедното производство, 180.00 лева адвокатски хонорар в исковото производство (толкова са претендирани от ищеца) 25.00 лева за платена държавна такса в заповедното производство и 25.00 лева за платена държавна такса в исковото производство (толкова са претендирани от ищеца).

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ф.А., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на В.П.” ЕООД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление:***, със законен представител – И.И.Г., чрез пълномощника си адв. В.Г., сумата от 3.03 лв. (три лева и три стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга и сумата от 229.27 лв. (двеста двадесет и девет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, за които суми е издадена фактура №../15.06.2014 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Ф.А., ЕГН: ********** да заплати на В.П.” ЕООД, ЕИК: .. сумата от 410.00 лв. (четиристотин и десет лева), представляваща разноски по делото.

РЕШНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК. 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.