Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
18.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №152/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от З.И.И.,
с която е предявен срещу Г. Ф. иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.А КЗ
(отм.), за сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на З. К. К. – баба и наследодателка на ищцата, от
произшествие, осъществено на 13.09.2007 г. и причинено от водач без сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Ищцата твърди, че по силата на наследствено
правоприемство е титуляр на вземане с правно основание чл.288, ал.1, т.2 КЗ
(отм.) срещу ответника, което е възникнало в патримониума на наследодателката
й. Твърди, че при произшествие, установено с влязла в сила присъда, е починал К.Г.–
син на наследодателката З. К.. Предявеният за съвместно разглеждане в
наказателния процес иск на З. К. за неимуществени вреди от смъртта на сина й е
уважен за сумата от 40000 лв. и делинквентът М.Д.е осъден да й заплати така
определеното обезщетение. С претенция от 28.01.2010 г. З. К. е предявила пред
ответника искане за заплащане на обезщетение. С отговор от 29.03.2010 г.
ответникът е отказал да й определи обезщетение. През 2011 г., след смъртта на
наследодателката З. К., ищцата в качеството си на наследник отново отправя
искане пред ответника за плащане на дължимото обезщетение. Ответникът постановява
отказ поради липса на материална легитимация на молителя – с аргумента, че
обезщетението за неимуществени вреди не е наследимо и не може да се претендира
от наследниците по закон след смъртта на носителя му.
Ответникът оспорва иска, поддържа съображенията си,
въз основа на които е постановил отказ – ищцата не е сред кръга на „увредените
лица“ по смисъла на чл.265, ла.2 КЗ, не предявява личните си вреди, а
претенцията на наследодателката й е лично право и не се наследява.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./:
По делото
няма спор относно заявените от страните факти, а именно:
С влязла в
сила присъда от 30.11.2009 г. по НОХД №429/2008 г. на ОС – Х. М.Д.е признат за
виновен в това, че на 13.09.2007 г. при управление на трактор с рег. № ******нарушил
правилата за движение по пътищата, с което по непредпазливост причинил смъртта
на К.Х.Г.. Подсъдимият Д. е осъден да заплати на З. К. К. – майка на починалия,
сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
По делото
няма спор между страните, че към датата на произшествието виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Ето защо по силата на чл.288, ал.1, т.2, б.А КЗ (отм.) в полза на З. К. К. е
възникнало вземане срещу ответника.
На
28.01.2010 г. З. К. К. е предявила пред ответника претенция за заплащане на
дължимото й обезщетение (л.112 от делото на СРС).
От писмо
изх.№24-01-29/29.03.2010 г. (108 от делото на СРС) се установява, че
претенцията е била разгледана по съответния законоустановен ред и компетентния
орган – УС на ГФ с Решение №7-3/25.03.2010 г. е постановил мотивиран отказ за плащане на претендираното обезщетение.
От
Удостоверение за наследници (л.15 от делото на СРС) се установява, че З. К. К.
е починала на 16.10.2010 г. и е оставила за наследник по закон – ищцата З.И.И..
С претенции
от 06.04.2011 г. и 06.06.2011 г. ищцата, в качеството й на наследник по закон
на З. К. К., е поискала плащане на присъденото на наследодателката й
обезщетение. С писмо изх. №24-01-29/11.07.2011 г. ответникът е отказал плащане
на обезщетението, тъй като молителката няма качеството „увредено лице“ по
смисъла на чл.265, ал.2 КЗ (отм.).
Спорът между
страните е правен и е концентриран около това предявено ли е процесното вземане
от наследодателката приживе, съответно – явява ли се ищцата материално
легитимирана да претендира вземането по силата на наследствено правоприемство.
Правната
теория и съдебна практика последователно приемат, че правото на обезщетение на
неимуществени вреди е лично право и затова не се наследява. Ако приживе
пострадалият е предявил иск за обезщетение на неимуществените вреди, процесът
може да продължен от неговите наследници. Ако обаче приживе не го е предявил,
наследниците могат да претендират обезщетение само за собствените си болки и
страдания, а не и за тези на непосредствено увредения. Както бе посочено
по-горе, спорен между страните е въпросът дали предявяването на извънсъдебна
претенция пред ответника от страна на увреденото лице З. К. представлява
предявяване на вземането по начин, че след смъртта й във вече образуваното
правоотношение да се явява легитимиран да встъпи наследникът й по закон.
Отговорът, който дава съдебната практика, е отрицателен. Макар и уредена като
задължителна процесуална предпоставка, предявяването на извънсъдебна претенция
към ответника не представлява упражняване на процесуално право на иск по
смисъла на чл.2 ГПК, което е предпоставка по реда на чл.227 ГПК за встъпване
чрез процесуално правоприемство във вече заявените пред съд лични неимуществени
права, които по дефиниция са ненаследими. „Правото
на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на
гражданскоправния спор със сила на пресъдено нещо. Процесуалната легитимация на
страната обаче е условие да съществува правото на иск в полза на определено
лице. След като правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично право и
не се наследява, наследникът не притежава процесуалната легитимация да
предявява чужди право по исков ред. Затова без значение за надлежното
упражняване на правото на иск от наследника е отправената претенция от
наследодателя към причинителя на вредата, респ. застрахователя, при който е
застрахована гражданската му отговорност.“ – така Определение № 169/31.03.2009г.
на ВКС по ТК, I ТО, ч.т.д.
№ 11/2009 г. В този смисъл и Решение № 211 от 2.02.2015 г. на САС по в. гр. д.
№ 3645/2014 г.
Допълнителен
аргумент в посока на изложеното разрешение е обстоятелството, че производството
по предявената извънсъдебна претенция пред ответника за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди е приключило приживе на наследодателката на ищцата – с
Решение №7-3/25.03.2010 г. е постановен отказ
за плащане на претендираното обезщетение, за което тя е била уведомена с
писмо изх.№24-01-29/29.03.2010 г. За нея не е имало пречка да предяви пред съд
правата си, изхождайки от строго личната си преценка. Претенцията обаче не е
заявена пред съда от увреденото лице, а от ищцата – в качеството й на
наследник, повече от две години след така постановения отказ. Ето защо съдът
приема, че ищцата не е материално легитимирана да предяви процесното вземане,
доколкото същото представлява строго лично ненаследимо право и не е преминало
към патримониума й по силата на наследствено правоприемство.
По
разноските:
На ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 300 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.И.И., ЕГН:**********,
срещу Г. Ф., адрес: ***, иск с правно основание
чл.288, ал.1, т.2, б.А КЗ (отм.) за сумата от 40000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на З. К. К. – баба и
наследодателка на ищцата, от произшествие, осъществено на 13.09.2007 г. и
причинено от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
ОСЪЖДА З.И.И., ЕГН:**********, да заплати на Г. Ф., адрес: ***, на основание чл.78,
ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: