№ 471
гр. *****, 02.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20243001000100 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от С. Г. Н. с ЕГН **********
от гр.******************* срещу решение № 260069/27.10.22г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №
717/18г., с което е прието за установено по отношение на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, "Околовръстен път" № 260, че тя и нейният праводател В. Г. Н. с ЕГН
**********, бивш жител на гр.*****, починал в хода на процеса, дължат
солидарно следните суми: (1) 57 367.80 лева – главница на основание
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 3015 от 28.07.2005г., и
допълнителни споразумения към него от 10.07.2009 г., 29.06.2010 г.,
07.07.2011 г., 02.06.2012 г. и 31.03.2014 г., (2) 8 968,15 лева – договорна лихва
за периода 02.01.2016 г. - 30.10.2017 г.; (3) 168,00 лева – разноски за връчване
на нотариални покани; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.10.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 9368/13.11.2017 г. в
производството по ч.гр.д. № 17208/2017 г. по описа на Районен съд – гр. *****
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги
на банката и с което същите са осъдени да заплатят на банката сумата 1 627,43
1
лева, представляваща сторени пред Варненски окръжен съд съдебно-
деловодни разноски и сумата 3 925,50 лева, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 17208/2017 г. по описа на Районен съд
– гр. ***** съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
съразмерно на уважената част от исковете. Въззивницата счита обжалваното
решение за неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени
аргументи за това, свеждащи се основно до несъгласие с извода на
първоинстанционния съд, че след като клаузата относно промяната на ГЛП е
нищожна следва да се заплаща първоначално посочения лихвен процент за
целия период на договора. Намира това тълкуване на закона и договора в
противоречие с практиката на СЕС съгласно която, процедирайки по този
начин съдът превръща ГЛП от променлив във фиксиран такъв. А това от своя
страна представлява допълване на договора с цел отстраняване на порока как
да се изчислява ГЛП, който е превърнат във фиксиран. Договорът е сключен
през 2005г и до погасяването му световната тенденция е трайно намаляване на
лихвите по кредитите на потребителите. Тази тенденция в процесния случай
не може да бъде приложена, което е неблагоприятно за потребителя и
облагодетелства ответника за недобросъвестното му поведение при воденето
на преговори и сключването на договора. Тъй като в настоящия случай е
прогласена предсрочна изискуемост на кредита прогласяването на целия
договор за нищожен не би било в противоречие с Решение от 25.11.20г. на
СЕС по С-269/19г. на същия съд. Счита, че поради невъзможност съдът да
допълва волята на страните, следва да се приеме, че възнаградителна лихва не
е дължима или е дължима само в размера на твърдата надбавка. Моли
решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено
друго, по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените
искове в частта, в която са уважени.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по
жалбата страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се
иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а решението в
обжалваната част да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и
съобразено с разрешението по преюдициалния спор между страните,
обективиран в решение на СГС по в.гр.д. № 4651/18г., с което е изменено
решение на СРС по гр.д. № 29032/16г. С посочените съдебни решения са
обявени за недействителни клаузите за анатоцизъм и клаузите за правото на
2
банката едностранно за променя размера на лихвения процент от договора за
кредит и анексите към него. Действителни са клаузите за първоначално
договорения лихвен процент и тъй като договорът за банков кредит като
търговска сделка е възмезден, на банката се дължи възнаградителна лихва за
предоставения кредитен ресурс. В този смисъл правилно съдът е преценил, че
след обявяване на клаузата, даваща право на банката едностранно да променя
ГЛП е нищожна, приложение следва да намери първоначално договорения
лихвен процент въз основа на валидна договорна клауза.
Предмет на настоящото производство е и подадената от С. Н. частна
жалба вх.№ 262433/07.04.23г. против определение № 260084/28.02.23г. на
ВОС, ТО, постановено по същото дело в частта, в която е оставена без
уважение молбата й по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските, а именно – искането й за присъждане на адв.възнаграждение за
горницата над 1 132лв до 1 530лв и искането за неприсъждане на разноски на
ищеца. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него –
постановено друго, с което искането й по чл.248 ГПК бъде уважено изцяло.
В законоустановени срок е постъпил писмен отговор от ответната по
частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната
неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Жалбите са подадени в срок от надлежна страна в процеса и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
Постъпила е и молба от С. Г. Н. с правно основание чл.629 ал.1 ГПК за
отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно тълкуването на чл.5 и
чл.6 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. във връзка с
формулираните в т.ІІІ на молбата въпроси, касаещи начинът по който съдът
следва да процедира когато установи нищожност на клаузите от
потребителски договор, уреждащи промяната на базовия лихвен процент,
уговорен като променлив. При така формулираните въпроси, преценени в
контекста на разпоредбите на чл.5 и 6 от Директивата, съдът намира, че не е
налице предпоставката на чл.6298ал.1 ГПК за отправяне на преюдициално
запитване до СЕС, а именно – разпоредба от правото на ЕС да е от значение за
правилното решаване на делото. Въпросите за действителността, респ. –
3
недействителността на клаузите за БЛП са разрешени с влезли в сила решения,
съставляващи трайна и безпротиворечива съдебна практика. Въпросите по
приложението на чл.5 и 6 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.
са изяснени в годините с решения на самия СЕС.
По изложените по -горе съображения молбата с правно основание
чл.629 ГПК се явява неоснователна и като такава се оставя без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. Н. с правно основание чл.629
ал.1 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно
тълкуването на чл.5 и чл.6 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993г. във връзка с формулираните в т.ІІІ на молбата въпроси, като
неоснователна.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
05.11.24г. от 14,00часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4