Р Е Ш Е Н И Е
2567/14.5.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХІV състав на 08.04.2014
година в публично заседание в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретар К.И. разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 18633
по описа за 2012 год.
Производството е образувано по иск с пр.осн.чл.124 ГПК на Н.Г.М. и Т.Н.С.,*** против Т.И.Г. и С.К.Г.,*** за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на ПИ
с идентификатор 10135.4501.1794 по к.к. на С.О „Ментеше”, с площ 563 кв.м., при
граници: имоти с идентификатори 10135.4501.9520, 10135.4501.215,
10135.4501.1796, 10135.4501.1795 и 10135.4501.1134.
Твърди се в молбата, че ищците са наследници по закон на Н.Г. *** и на Т.Н.С.,***
и с решение № 809 от 31.07.2001 г. на ПК Варна им е признато правото на
собственост в съществуващи възстановими стари граници за нива с площ 2.200 дка,
находяща се в терен по пар.4 на местност Ментеше, землище гр.Варна,
кв.Вл.Варненчик, представляващ имот № 37 по КП от 1997 г., заявен с пореден № 1
от заявление с вх.№ 30075/20.11.1991 г. Издадена е заповед на кмета на осн.пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
реституционната процедура е приключила като на наследниците на Н.Г. *** и на Т.Н.С.,*** е възстановено
правото на собственост върху новообразуван имот с идентификатор 1133 с площ
1665 кв.м. при гранци: имоти с идентификатори 1134, 9521, 215, 1132, 9520.
Същите са въведени във владени с протокол № 168/12.07.2006 г. С заповед на
кмета на район Вл.Варненчик е одобрена оценката на подобренията, извършени от
ползвателите и същата е изплатена от първия ищец с платежно нареждане от
03.07.2008 г.
Обосновават правния си интерес от водене на отрицателен установителен иск
против ответниците от следните факти и твърдения:
На 12.07.2011 г. ответниците са се снабдили с констативен нот.акт за
процесния имот, като е прието за установено от нотариуса, че същите са
собственици по давностно владение.
Описаният имот никога не е владян от ответниците, а договорът за наем
сключен с първия ответник е прекратен с влизане в сила на ЗСПЗЗ. Не са владяли
явно и несмущавано имота. С издаването на заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ
в полза на ищците е завършила реституционната процедура за признатния за
възстановяване имот. Ищците владеят
имота и притежават титул за собственост. Ответниците не владеят имота , но с
издадения в тяхна полза констативен нотариален акт се легитимират като
собственици и оспорват владението на ищците.
Ищците се легитимират като собственици на
процесния имот на основание наследствено правоприемство и земеделска реституция в полза на наследниците на Георги М. Стоянов,
починал на 06.04.1997 г., с Решение № 809/31.07.2001 г. на ПК- гр. Варна.
Наследодателят им от своя страна се е легитимирал като носител на правото на
собственост върху имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност,
при упражнявана непрекъсната и несмущавана фактическа власт с намерение за
своене върху бивш имот, представляващ нива, в периода от 1943 г. до
В отговора си по реда на чл. 131 от ГПК ответниците сочат, че
предявеният иск е недопустим, тъй като с влязло в сила решение по гр.д.№
6420/08 г. на ВРС, ХХХ състав е отхвърлен предявеният от ищците ревандикационен
иск за реална част с площ 550 кв.м. от новообразуван имот № 1133 по ПНИ на СО
„Ментеше”, целия с площ 1665 кв.м. молят
за прекратяване на производството, респективно за отхвърляне на
предявения против тях иск.
В съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат
становищата си.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства както поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа
страна:
По допустимостта на иска:
От заключението на проведената СТЕ,
което съдът цени като компетентно дадено се установява, че имотът предмет на
спора по гр.д.№ 6420/08 г. е част от имот пл.№ 1133, като представлява ПИ № 216
по КП на ползвателите по ПКП на местност Ментеше, показан с червен цвят на
приложената скица. В съдебно заседание вещото лице дава заключение, че процесният имот е заснет
с пл.№ 1794
по помощния план към ПНИ. Имот №216 е съседен имот от юг на процесния имот
№ 1794. Имот №1794 не е включен в имот № 216, а е съседен на
него.
Процесния имот е част от имот № 1833 по ПНИ. Имот № 216 също е част от
този имот.
Трите имота по кадастралната карта са с №№ 1794, 1795 и 1796 и сумарно образуват имот № 1133 по ПНИ. Влязлото в сила решение по
гр.д.№ 6420/08 г. се отнася за за имот № 1796, а не
за процесния имот.
Предвид горното, съдът намира, че
по отношение на процесня имот с идентификатор 10135.4501.1794 по к.к. на С.О
„Ментеше”, с площ 563 кв.м., при граници: имоти с идентификатори
10135.4501.9520, 10135.4501.215, 10135.4501.1796, 10135.4501.1795 и
10135.4501.1134 не е формирана сила на присъдено нещо с влязлото в сила
решение по гр.д.№ 6420/08 г. на ВРС, ХХХ състав, поради което предявеният иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По отношение правата на ищците,
обосновававащи правен интерес от водене на установителния иск:
С Решение № 809/31.07.2001 г. на
ПК-Варна е признато правото на собственост на Георги М. Стоянов в
съществуващи/възстановими/ стари реални граници върху нива, с площ от 2.200
дка, находяща се в терен по § 4 на кв. „Владиславово”, в м. «Ментешето»,
представляваща имот № 37 по КП от 1997 г., заявена с пореден №1 от заявление с
вх. № 30075/20.11.1991г. от Георги М. Стоянов и установена с опис-декларация.
От
удостоверение за наследници - л.9 се установява, че Георги М. Стоянов е починал на 06.04.1997 г. и
е оставил наследници по закон низходящ син Н.Г.М. и съпруга Т.Н.С.. От заповед
№ ПР-065/06.03.2006 г. на кмета на р-н „Вл.Варненчик”-Община Варна е видно, че на основание §4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ реституционната процедура е приключена и е възстановена собствеността на
наследниците на Георги М. Стоянов върху недвижим имот-новообразуван имот в м.
„Ментеше”, землище на „Владиславово”, общ. Варна, кад.р-н № 501, с идентификационен
№1133 с площ от 1665 кв.м., при граници: №№ 1134, 9521, 215, 1132, 9520.
Видно от протокол №168/12.07.2006 г. наследниците на Георги М. Стоянов са
въведени във владение на имот №1133 с площ от 1665 кв.м. в кад.р-н № 501.
С решение № 611/22.04.2008 г.,
постановено по адм.дело №1547/2007 г. по описа на Адм.съд-Варна, 28 състав – лист
12 и 13 е изменена заповед № ПР-75/18.07.2007 г. на кмета на р-н
„Вл.Варненчик”, Община Варна с която е одобрена оценка на извършени подобрения
в новообразуван имот № 1133 по ПНИ на м-ст „Ментеше”, землище на Владиславово,
гр. Варна, собствеността върху който е възстановена на наследниците на Георги М.
Стоянов съгласно решение № 809/31.07.2001 г. на ПК Варна. Представени са
доказателства за заплащане на дължимото обезщетение с банков превод в „Банка
ДСК” АД по банков път на ответниците – лист 17 от делото.
В подкрепа на възражението си, че са собственици на процесния имот
ответниците са представили КНА № 150,
том ХХХVІ, дело № 18416/11 г. на СВ Варна, издаден от нотарус Р.Кожухарова.
Видно от същия Т.И.Г. и С.К.Г. са
признати за собственици на поземлен имот в СО Ментеше, район Вл.Варненчик,
съставляващ ПИ № 1133, с площ 1665 кв.м. ведно с построените в него
селскостопанска сграда с площ 70 кв.м. и селскостопанска сграда с площ 15 кв.м.
и тоалетна с площ 2 кв.м.
С нотариална покана от 05.01.2012 г. ответникът Т.И.Г. е поканил ищците Н.Г.М.
и Т.Н.С. да му предадат владението върху имот пл.№ 1133, както и да изнесат
вещите си. Посочено е че ищците неправомерно ползват собствения му имот.
От постановление за прекратяване на наказателно производство от 04.07.2007
г. се установява, че във ВРП е било
водено досъдебно производство срещу ответника Т.И.Г. за извършено престъпление
по чл. 323, ал.1 от НК, тъй като е отказал да напусне владения от него имот
след като е получил обезщетение за подобренията, които е направил в имота,
който е ползвал.
От регистър на имотите към КП на гр. Варна, ЕКНМ 10135, кв. Владиславово,
м-ст „Ментеше”, кад.р-н №501 и разписен
лист е видно, че за имот № 216 с площ от
610 кв.м. е записан ответника Т.И.Г..
От изготвената СТЕ, приета от съда
като обективна и коректно изготвена, се установява, че няма идентичност между
имота по решението по гр.д.№ 6420/08 г.
на ВРС. Вещото лице е дало заключение, че имота описан в решение № 809 на ПК
Варна съставлява имот № 37 по ПКП към ПНИ на м-ст Ментеше. Същият обхваща ПИ №
1133 и част от ПИ № 215. Налице е
идентичност по площ и граници между имота, описан в исковата молба, в заповед №
ПР-065/06.03.2006 г., в НА № 1 от 2011
г. на нотариус Р.Кожухарова и процесния имот. Поземлен имот № 37 е имот по
плана на стари имотни граници в местността „Ментеше”, който е съставна част от
ПНИ. Имот № 37 обхваща изцяло имот №1133 по ПНИ, както и по-голямата част от
имот № 215, който също е от новообразуваните имоти и
кадастралната карта, показан със зелена линия на скицата, коята пресича имот №
215.
По искане на страните са събрани
гласни доказателства за установяване на насрещните им твърдения.
От показанията на свидетелите
Атанасов и Петров се установява, че Н. има
имота в м-ст Ментеше по наследство. Мястото е около
декар и половина или декар и 600 кв.м. През 1986 год. Били
раздавани местата и от 1986 год. Георги работел мястото, а долното
място работел Марин. Всички места били по 600 кв.м. и са дадени по постановление. Т.Г. имал
място по постановление с площ 600 кв.м. от 1986 год. През първите три години излял бетон и направил ограда и от тогава
свид.Атанасов не го е виждал да
работи. След няколко години се
появила една
баба Златка. Мястото било дадено на трима ползватели
- Георги, бай Марин и Т.. Т. не е работил неговото място. Местата били разделени на три с огради по 600 квадрата всяко. От 2006 год. Н. стопанисва имота. Така е и досега, към настоящия
момент. Сега ако отидете всичките му дръвчета сега са боядисани. През този
период Т. не е идвал на мястото. Аз живея там постоянно, целогодишно. Мястото което работел Т. е
мястото, което работела Златка и е покрай пътя,
до него било мястото което работел Георги, под него другото място с излаз на другия път,
което работел Марин. Всички места в района били
раздадени по постановления.
От показанията на свидетелката Янчева се
установява, че Т. получил чрез Общината парцела
по параграф. Преди 1990 год. поставил ограда, бунгало, засадил насъждения. Мястото било електрифицирано. Т.
поддържал имота и подал молба за закупуване, но му било отказано.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формулира
следните изводи от правна страна:
По предявеният отрицателен
установителен иск ответникът следва да установи правата си за процесния имот на
посоченото придобивно основание, а именно изтекла придобивна давност. Съгласно
ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл.
587 ГПК не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Поради това и с оглед оспорванията от страна на
ищците и указанията по реда на чл.146 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест, ответниците следва да установят правото си на собственост за процесния
имот в
съдебното исково производство.
От събраните в производството доказателства се установи,
че процесният имот е възстановен на наследниците на Георги М. Стоянов с
решение № 809 от 31.07.2001 г. на ПК Варна и същият попада в терен по пар.4 ПЗР
на ЗСПЗЗ, следователно към приемане на ЗСПЗЗ обн. ДВ бр. 15 от
21.02.1992 г. същият е представлявал земеделска земя, а с одобряване
на плана на новобразуваните имоти със заповед № РД-1-7706/432 от 15.12.2003 г.
на Областен управител на област с адм.център Варна, същият е включен в селищно
образувание на м.Ментеше, кв.Вл.Варненчик, гр.Варна. Същият попада изцяло в границите на
възстановения имот по решението на ПК и
заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ на Кмета на Община Варна с №
ПР-065/06.03.2006 г. Със същата е завършила реституционата процедура и за правоимащите лица е отреден имот по ПНИ,
индивидуализиран с площ и граници.
Съдът
приема свидетелските показания като основани на преки впечатления придобити от разпитаните
свидетели и същите кореспондират
и допълват писменните
доказателства по отношение на подлежащите на установяване факти по насрещните
твърдения и възражения на страните.
По отношение признатото
право на собственост на ответниците по давност с констативен нот.акт № 150 от
2011 г. на СВ Варна, издаден от нотариус Р.Кожухарова – акт № 1, том 3, дело №
336 от 2011 г. е приложима разпоредбата
на чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ, съгласно която за подлежащи на възстановяване земеделски
имоти давността започва да тече от 21.11.1997 г. Земеделската реституция по ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ
завършва след приключване на специална
административна процедура, поради което
преди завършване на реституционното
производство със заповед по пар.4к ПЗР на ЗСПЗЗ за земи в терен пар.4 давност
не тече. Преди одобряване на ПНИ и
отреждане на имот за реституираните собственици
по влязъл в сила ПНИ с описани граници и площ по същия план, ответниците
няма как да установят и да демонстрират своя фактическа власт по
отношение на новообразуван имот, преди да бъде отреден такъв имот по ПНИ, а още по-малко да демонстрират по отношение на реституираните
собственици намерение за своене и да
считат имота за свой, доколкото не са били установени границите и площта на
имота по ПНИ и не е била налице завършена реституционна процедура. Това е така,
тъй като от издаването на решението на ПК
до издаването на заповедта по пар.4к ПЗР на ЗСПЗЗ ищците са
имали само признати, но не и възстановени права за процесния имот.
Освен изложеното се установи
от доказателствата по делото по безспорен начин, че правото на ползване на ответниците е
прекратено с влизане в сила на ЗСПЗЗ и с влязла в сила заповед на кмета е
одобрена оценката на подобренията, извършени от ползвателя. Съдът намира, че
същият не само, че не е осъществявал фактическа власт по отношение на процесния
имот преди включването му в ПНИ, а и след това, тъй като през 2012 г. ответникът
е изпратил нотариална покана до ищците –
реституирани собственици с искане да му предадат владението на същия имот.
Следователно владението не е било осъществявано от ползвателя след 03.07.2008
г. когато на същият е изплатено обезщетение
за подобренията, установено от приложеното преводно нареждане. Дори и да бе
установено в производството, че ползвателите са осъществявали фактическата
власт след месец юли 2008 г., то от влизане в сила на оценката е започнала да тече нова давност и до издаване на констативния нот.акт през
2011 г. и към датата на подаване на
исковата молба – 13.12.2012 г. не
е изтекъл изискуемия 10- годишен давностен срок по чл.79 ЗС.
Преди възстановяване на имота
на реституираните собственици след окончателно
завършване на процедурата по земеделска реституция ответниците не са установили по отношение на кои лица са владяли
процесния имот и в какви граници са владяли същия доколкото заявеният от тях
имот е индивидуализиран след влизане в сила на плана на
новообразуваните имоти, а по предходния
КП от 1997 г. същия е бил с различна
площ и граници, установено както от заключението на СТЕ, от преписката на ПК
Варна, така и от гласните доказателства.
Със заповед № РД-1-7706/432/ от 15.12.2003 г.
на Областен управител на област с административен център Варна е одобрен плана
на новообразуваните имоти за селищно
образувание местност „Ментеше”, кв.Вл.Варненчик, след което статута на
земята е станал такъв на урбанизирана
територия. Процесния имот преди това е бил
земеделска земя, което изключва придобиването му по давност по общия Закон за
собствеността, тъй като се прилага специалния
ЗВСВОНИ.
Предвид горното, съдът намира, че ответниците не се легитимират като
собственици на процесния имот на
заявеното по възражението им придобивно основание и същите не са провели успешно пълно и главно
доказване, че съществува правото им на собственост, съгласно изискването,
дадено в ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС за материалната доказателствена сила на
констативния нотариален акт, издаден по реда на чл.587, ал.1 ГПК.
Предвид
изхода на спора и направено искане от ищците като последица от уважаването на
иска, следва да се отмени НА № 150, том ХХХVІ, дело № 18416/2011 г. на Служба по вписвания
Варна за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, придобит
по давност, тъй като са налице предпоставките на разпоредбата на
чл.537, ал.2 от ГПК и съдебната практика
– ТР
№ 3/2012 г. на ОСГК на ВКС.
По
молбата на ищците с пр.осн.чл.78 ГПК ответниците следва да им заплатят разноски
в размер на 2166.60 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.И.Г., ЕГН ********** и С.К.Г., ЕГН **********,
и двамата с адрес гр. Варна, че същите
не са
собственици на ПИ с идентификатор 10135.4501.1794 по кадастралната
карта на С.О „Ментеше”, кв.Вл.Варненчик, гр.Варна, с площ 563
кв.м., при граници: имоти с идентификатори 10135.4501.9520, 10135.4501.215,
10135.4501.1796, 10135.4501.1795 и 10135.4501.1134, по
предявения от Н.Г.М. ЕГН ********** и Т.Н.С. ЕГН **********, двамата от гр.Варна отрицателен установителен иск, на осн.чл.124 ГПК.
ОТМЕНЯ нотариален
акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, придобит по
давност № 1, том 3, дело № 336/2011 г. на нотариус Р.Кожухарова с район на
действие района на РС Варна, вписан с №
150, том ХХХVІ, дело № 18416/2011 г. в
Служба по вписвания Варна с който Т.И.Г.,
ЕГН ********** и С.К.Г., ЕГН ********** са признати за собственици по давност на
поземлен имот, находящ се в гр.Варна, СО
Ментеше, район Вл.Варненчик, съставляващ ПИ пл. № 1133, с площ 1665 кв.м. само в частта за ПИ с идентификатор 10135.4501.1794 по кадастралната
карта на С.О „Ментеше”, кв.Вл.Варненчик, гр.Варна, с площ 563
кв.м., при граници: имоти с идентификатори 10135.4501.9520, 10135.4501.215,
10135.4501.1796, 10135.4501.1795 и 10135.4501.1134, образуван
от ПИ пл. № 1133, с площ 1665 кв.м.
ОСЪЖДА Т.И.Г., ЕГН ********** и С.К.Г., ЕГН **********,
двамата от гр.Варна да платят на Н.Г.М.
ЕГН ********** и Т.Н.С. ЕГН **********, двамата от гр.Варна разноски за
производството в размер на 2166.60 /две хиляди сто шестдесет и шест лева и 60
ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: