Р Е Ш Е Н И
Е
27.05.2019 г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІХ граждански състав, в открито заседание на двадесет
и четвърти април две хиляди и
деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА
СЕКРЕТАР: Иванка Панчева
Като разгледа
докладваното от съдията ПОПОВА гражданско дело №822 по описа на съда за 2018г.
Предявен
е иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр.
с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ГПК, чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по иск, предявен
от Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин,
представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., чрез процесуален представител: юк. Н.А.С. срещу:
Б.Т.П., ЕГН: **********,*** за признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7 470.32 лв. главница; 595.66 лв.,
за периода от датата на първа вноска 04 февруари 2017 г. до 12 август 2017 г.
датата на последната вноска; 3 867.42 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 45 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 212.58 лв. за периода от 12.08.2017 г. датата на
последната погасителна вноска на паричния заем до 29.09.2017 г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е подало Заявление по чл.
410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. Същата е била връчена на Б.Т.П.
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД
възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу него.
Твърди се, че обстоятелството, въз основа, на което била
издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 2736104 от
27 януари 2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и Б.Т.П.
като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверил, че
е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.
Сочи се, че основанието за предявяване на иска е
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от
01.09.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, по силата, на който
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
В исковата молба се заявява от процесуалният
представител на ищцовото дружество, че съгласно
сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на
Заемополучателя паричен заем в общ размер на 8 000.00 лева, а последният усвоил
цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят бил
изпълнил задължението си. В договора страните се съгласили, че със сключването
на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен
заем 2663983 Страните били направили изрично изявление за прихващане на
насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал сила на
разписка. След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасявал
изцяло, а заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. Б.Т.П.
се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 8 686.44 лв., ведно с договорната лихва
на 28 седмични погасителни вноски.
По договора за паричен заем, Б.Т.П. е извършвал
плащания в общ размер на 920.00 лв.
Към настоящия момент дължимата главница била в размер
на 7470.32 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за паричен заем 2736104, от 27 януари 2017 г. между страните,
ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия
случай начислената договорна лихва е в размер на 595.66 лв., за периода от
датата на първа вноска 04 февруари 2017 г. до 12 август 2017 г. датата на
последната вноска - датата на настъпване на падежа на договора.
В сключения между страните договор, ответникът се е
задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя
едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че
в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи
неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на
сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от
погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 3
867.42 лв.
Твърди се, че съгласно разпоредбите на договора и
съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД, при забава на плащане на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за
събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на
всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай Б.Т.П.
дължал разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в
размер 45 лева. Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 12.08.2017 г. -
последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата
искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били изтекли,
а ответникът по делото не изпълнявал задълженията си, поради което същият дължал
и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер
на 212.58 лв. за периода от 12.08.2017 г. датата на последната погасителна
вноска на паричния заем до 29.09.2017 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Оформен е петитум, съдът да постанови съдебно решение,
с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД има следните вземания срещу Б.Т.П.: 7 470.32 лв. главница;
595.66 лв., за периода от датата на първа вноска 04 февруари 2017 г. до 12
август 2017 г. датата на последната вноска; 3 867.42 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 45 лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 212.58 лв. за периода от 12.08.2017 г.
датата на последната погасителна вноска на. паричния заем до 29.09.2017 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Б.Т.П. да бъде осъден да заплати направените съдебни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78
ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от
НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от
НЗПП.
Прилагат се писмени доказателства: Копие на Договор за паричен заем с № 2736104,
от 27 януари 2017 г., ведно с Тарифа на Изи Асет Мениджмънт" АД и
Предложение за сключване на договор за паричен заем; Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99
от ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД и Приложение към него, с което доказваме, че процесния
договор е предмет на цесията; Уведомление за цесията; Пълномощно за процесуално
представителство; Пълномощно за уведомяване длъжниците за прехвърляне на
вземанията.
От страна на
ответника, чрез назначеният от съда особен представител- адв. Ш. е депозиран отговор по реда на чл. 131 от ГПК.
Твърди се в отговора, че искът е недопустим, тъй като
съгласно описаното в исковата молба, приложеният договор представлява договор
за паричен заем по смисъла на Закона за кредитните институции. В тази връзка
приложеният договор не трябвало да противоречи на законоустановените
императивни норми. Цитираният договор бил сключен в нарушение на чл. 26 ал. 1
от ЗЗД във връзка с изискванията на Закона за кредитните институции (ЗКИ), тъй
като заемодателят предоставял кредити и финансиране за своя сметка и на
собствен риск без да притежава съответния лиценз, нито пък имало данни да е
вписан в съответния регистър. He било налице основание за ангажиране на
отговорността на ответника предвид обстоятелството, че не бил уведомен за
извършената цесия.
В процесния случай длъжникът не бил уведомен надлежно
за извършената цесия,а също така не можело да се приеме, че бил уведомен и с
исковата молба, тъй като са били налице условията на чл. 47, ал. 6 ГПК и му е
бил назначен особен представител , като самият ответник не е получил лично
копие от исковата молба и от приложенията към нея, сред които е било и
уведомлението за извършената цесия, изходящо от цедента, който е действал чрез
цесионера . По този начин не било спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД и цесията е породила действие в отношенията между стария и новия кредитор,
но не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.
Твърди се, че след като ответникът е представляван от
назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, без самия ответник
да е получил лично копие от исковата молба и от уведомлението /при условие, че
се приеме, че изхожда от надлежно упълномощена страна/ за извършената цесия, не
било спазено изискването на чл.99. ал.З и ал.4 от ЗЗД. - цесията не е породила
действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.
Изразява се становище, че ищцовото дружество не се
легитимирало като кредитор, тъй като в Приложение № 1 не се съдържало постигнатото
съгласие по цената дължима от цесионера за прехвърляне на вземането. Поради
това счита се, че договорът бил нищожен и не е породил правни последици.
Считам се, че предсрочната изискуемост не настъпвала
автоматично, а било необходимо кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем и то преди подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, което волеизявление да е достигнало до длъжника, което в случая не е
налице.
Дори и да се приеме, че цесията има действие спрямо
длъжника, то, предвид твърдението на ищеца, че има частично плащане в размер на
920 лева, не било ясно на кого от кредиторите е извършено плащането и дали
„Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД се явява носител на тези
вземания.
Твърди се от адв. Ш.,че ответникът Б. Панов не е
подписвал договор за паричен заем №2736104/27.01.2017г. с „Изи Асет
Менджмънт"АД, не е подписвал Декларация №2736104/27.01.2017г. към договор
за паричен заем №2736104/27.01.2017г. с „Изи Асет Менджмънт"АД, не е
подписвал погасителен план към Договор за паричен заем №2736104/27.01.2017г. с
„Изи Асет Менджмънт"АД. Правя възражение за нищожност на представения
договор за паричен заем №2736104/27.01.2017г. с „Изи Асет Менджмънт"АД и
всички документи към него, включително и на Стандартен европейски формуляр.
Общи условия, тарифа на „Изи Асет Мениджмънт"АД , и всички други писмени
документи въз основа на които се основава исковата молба, като такива без воля
и съгласие.
Оспорва се факта на сключен между ответника и „Изи
Асет Менджмънт"АД Договор за паричен заем №2736104/27.01.2017г„ поради
неавтентичност на положения от ответника подпис и ръкописно изписани имена.
Оспорвам твърдението, че ответника Панов се намира в облигационно отношение с
„Изи Асет Менджмънт"АД и/или „Агенция за контрол на просрочени
задължения"ООД". Оспорва се твърденето, че ответника Панов е получил
посочената в исковата молба сума. Прави се възражение за неяснота относно
размера на реално предоставената в заем сума, ако такава е предоставена,
предвид постигнатото в договора съгласие, че с част от сумата заемателят
рефинансира свой текущ заем по друг договор с кредитора - договор за заем
№2663983, в резултат на което е извършено прихващане и задължението по този
договор в размер на 2928.79 лв. е погасено изцяло. Освен това не бил представен
подписан погасителен план, съдържащ размера на главница и лихва съгласно чл.2,
т. 1 и следващите от договора, в графа погасителна вноска не е посочен размера
на погасителната вноска. В договора за заем липсват уговорки относно това кога
следва да се върне паричния заем; вкаква периодичност следва да стане
връщането; какъв е размера на възнаграждението (лихви и такси), които се
заплащат от заемополучателя. Не било спазено изискването по чл.11, т.20 от ЗПК-
за разясняване правото на потребителя на отказ от договора. Не бил представен и
формуляр на предоставената преддоговорна информация на заемателя и
преддоговорните задължения на кредитора по чл.5 и чл.6 ЗПК. В Договора за
паричен заем №2736104/27.01.2017г. с „Изи Асет Менджмънт"АД, съществувала
нищожна клауза в чл. 4. ал.1 и ал.2, която водила до неравноправност на
договарящите, до противоречие с добрите нрави и е сключена при заобикаляне на
закона.
Твърди се, че съгласно, посоченото от ищеца в исковата
молба при неизпълнение на задължението си ответника бил задължен да да
представи обезпечение по договора, заемателят дължал неустойка в размер на
4166.96 лева Обезщетението не служило за обезпечаване на главницата по дълга, а
за неизпълнено условия за отпускане на кредита.
Заемодателят не бил тьрсил обезпечение на вземането
си, а по-голяма и недължима печалба от уговорения заем. Това означавало, че той
е договорил за себе си вземане, което не му се следва и по този начин
неоснователно се е обогатил.
Освен това, по
иска по чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал
обезщетение в размер на законна лихва, а за действително претърпени вреди в
по-висок размер кредиторът можел да иска обезщетение съобразно общите правила.
Съгласно чл. 87 от ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не е
изпълнил задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може
да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение.
Съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за вредите от
неизпълнението на договора. По този начин формулирана клаузата на ал.2 на чл.4
заобикаляла закона.
Изразява се становище,че в случая цитираните норми на
ЗЗД, поради което счита се,че същата е нищожна. Посоченият размер на разходите
по кредита за потребителя като ГПР /годишен процент на разходите/ от 34,57%,
както и ФГЛП /фиксиран годишен лихвен процент/ от 30.00% нараствали допълнително с размера на неустойката по чл.
4, ал. 2 от Договора. Включена по този начин в погасителните вноски, тази
неустойка по същество била добавена към възнаградителната лихва на търговеца-
заемодатал и го обогатявала неоснователно.
Твърди се, че макар да била предвидена като неустойка
в договора при неизпълнение, сумата по чл. 4, ал. 2 представлява предварително
отчетена в падежните вноски сума, която не е била известна на потребителя.
Напротив, същата била в противоречие с обявеното в чл.2 от договора и в
предложението за сключване на договора. В тях изрично било предвидено, че
общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 8686.44 лева. Съгласно
т.2 от ДР на ЗПК "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита от 8000 лева и общите разходи по кредита за
потребителя, а "общ размер на кредита" е максималният размер (лимит)
или общата сума, предоставяна по договора за кредит. В този смисъл, посочената
в договора в чл. 2, т.7 обща сума за плащане от 8686.44 лева била подвеждаща за
потребителя и същия не бил могьл да прецени действителният размер на задължението
си и последиците от забавата си.
Клаузата на чл.4, ал. 2 от договора противоречи на
добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, /чл.143,
т.5 ЗЗП/. Такава разпоредба била в пряко противоречие и с добрите нрави, поради
което и била нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД - сключен, за да бъде
заобиколен закона в лицето на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърнявала добрите нрави,
тъй като поставяла в неравнопоставеност една от страните, сключена била в
нарушение на закона в лицето на чл.86, чл.87 от ЗЗД. Този извод се формирал от
естеството на договора за кредит /потребителски с по-слаба и уязвима страна/',
от съотношението на заема и неустойката, от съотношението на законните лихви и
неустойката, както и съпоставка с вредите от неизпълнението. Поради което следвало
да бъде обявен за нищожен целия договор поради нищожност на клауза в него в
лицето на чл. 4, ал.2.
Сочи се, че претендираното задължение за разходи: Клауза на чл. 9. ал. 1
и ал.2 от договора за паричен заем. във връзка с Тарифа на „Изи Асет
менджмънт" АД предвиждала, че при забава плащането на погасителна вноска с
повече от 30 дни, заемодателят ще бъде принуден да направи разходи за събиране
- писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разгори, като заемателят
дължал на заемодателя тези разходи в размер на 9 лева за всеки 30-дневен
период, но до максималния размер от 45 лева. Не били представени писмени
доказателства за изпращане на писма, съобщения, провеждане на телефонни
разговори, не се установявали направата на действителни разходи по договора за
заем, поради което така предявеният иск. за заплащане на направените разходи е
неоснователен и недоказан.
Счита се, че е налице нищожност на договора за паричен
заем и при липса на съгласие „по предмета на договора и всички негови
клаузи". Не била спазена и разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.9 от ЗПК.
Съгласно действащата редакция към датата на сключване на договора, договорът за
потребителски кредит следвало да съдържа лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени
проценти. Уговорения в договора годишен лихвен процент, представляващ печалба
на кредитора, по своя характер представлявал възнаградителна лихва по смисъла на чл.240, ал.2 ЗЗД. В договора бил предвиден годишен лихвен процент в размер 30.00 % и и
годишен процент на разходите по заема, който е 34.57%, по отношение на който се
счита, че бил уговорен в противоречие с добрите нрави. Съгласно чл.10, ал.2 ЗЗД
лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС. Ако уговореният размер бил
по-голям, той се намалявал по право до този размер, като в конкретният случай
договорената между страните годишна лихва била в нарушение на добрите нрави,
тъй като надхвърляла трикратния размер на законната лихва, действаща към датата
на договора.
Твърди се, че за недействителността на посочените
уговорки и при съобразяване на добрите нрави, като граница на свободата на
договаряне, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД било ирелевантно дали клаузите са
индивидуално уговорени.
Отправена е молба след установяване на точния размер
на постъпилите от длъжника плащания същите да бъдат редуцирани и отнесени за
погасяване на вземанията към кредитора.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и в исковото
производство, като същото следва да се намали до минималния размер от 100
лева..
Сочи се, че по изложените в отговора по чл.131 от ГПК съображения,
предявеният иск бил недопустим, недоказан и неоснователен и поради което е
отправена молба до съда да постановите Решение, с което да отхвърли изцяло
предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД иск с
правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Материално правната квалификация на главния иск е по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2
от ГПК, чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищцовото дружество е подало Заявление по чл. 410 ГПК,
въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Същата е връчена на Б.Т.П. при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД е възникнал
правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството
срещу него, на основание подписан договор за паричен заем № 2736104 от 27
януари 2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и Б.Т.П.
като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверил, че
е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.
Сключен е Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1
към него от 01.09.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, по
силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е
задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 8 000.00
лева, а последният усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния
договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. В договора страните
се съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на
ответника по Договор за паричен заем 2663983 Страните са направили изрично
изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая
процесният договор има сила на разписка. След извършеното прихващане
задължението на Заемателя се погасяват изцяло, а заемодателят следвало да изплаща остатъка от заемната сума по договора.
Б.Т.П. се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 8 686.44 лв., ведно с
договорната лихва на 28 седмични погасителни вноски.
Безспорно установено от писмените доказателства,
представени от ищцовото дружество е, че по договора за паричен заем, Б.Т.П. е
извършвал плащания в общ размер на 920.00 лв. Към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 7470.32 лв. За ползването на предоставената заемна сума
по сключения Договор за паричен заем 2736104, от 27 януари 2017 г. между
страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 595.66 лв., за
периода от датата на първа вноска 04 февруари 2017 г. до 12 август 2017 г.
датата на последната вноска - датата на настъпване на падежа на договора.
В сключения между страните договор, ответникът се е
задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя
едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че
в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи
неустойка. Неустойката се начислява, съгласно уговореното в договора -
еднократно след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължи
като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент
дължимата неустойка е в размер на 3 867.42 лв.
Наведените от процесуалният представител на ответника
възражения за недопустимост и неоснователност на предявеният иск, не се
подкрепиха от каквито и да е доказателства.
От заключението на приетата по делото
СИЕ се установява, че платените суми по претендираните вземания за главница,
договорна лихва, неустойка, разходи и такси за извън съдебно събиране и законна
лихва за забава по договора за заем са в размер на 920.00лв.
Не са констатирани данни, сумите по
претендираните вземания за главница, договорна лихва, неустойка, разходи и
такси за извън съдебно събиране и законна лихва за забава да са платени.
С извършените от Б.Т.П. плащания в
размер на 920.00лв., са погасени задължения за първа и втора вноска по главница
в размер на 529.68лв.; договорена лихва в размер на 90.78 лв.; и неустойка в
размерна 299.54лв.
Вноските са направени в съответствие с
падежните дати по представения погасителен план.
Размерът на всяко едно от претендираните
задължения и общият им размер са както следва:- главница
- 7 470.32 лв.; Лихва по договор - 595.66 лв.; Неустойка за неизпълнени по
договора условия - 3 867.42 лв.; Разходи за събиране на вземането -45.00лв.; Законна
лихва до 03.10.2017г. - 285.53
Общият размер на задължението, съгласно
експертното заключение е 12 263.93лв.
Въз основа на тези установени факти
съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 154 ал.1
от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения, като в
производството по чл.422 от ГПК, ищецът следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането.
С оглед на
доказателствата по делото.
С оглед на доказателствата
по делото съдът прие, че следва да уважи предявеният иск, като да приеме за установено, че „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД има вземания срещу Б.Т.П.: 7 470.32 лв.
главница; 595.66 лв., за периода от датата на първа вноска 04 февруари 2017 г.
до 12 август 2017 г. датата на последната вноска; 3 867.42 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 45 лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 212.58 лв. за периода от 12.08.2017 г.
датата на последната погасителна вноска на. паричния заем до 29.09.2017 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК -03.10.2017г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
С оглед изхода на
делото, претендираните от ищецът деловодни разноски, сторени в исковото
производство а именно: Заплатена ДТ по исковото производство в размер на
243.81лв. Внесен в размер на 400лв. депозит за особен представител. Внесена
сума в размер на 200лв. за изготвена съдебно-счетоводна
експертиза. Сумата от 350.00лв. за процесуално представителство следва да бъдат
заплатени от ответника.
Неоснователно с е
възражението на назначеният особен представител за прекомерност на
претендираното възнаграждение за процесуално представителство в размер на 350.00лв.
тъй като същото е в рамките на законоустановеният минимум.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК, длъжникът следва да бъде осъден да заплати сторените заповедно производство №3985/017г. по описа
на РС Пазарджик разноски в размер на 243.82лв. заплатена ДТ и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД има вземания срещу Б.Т.П.: 7 470.32 лв.
главница; 595.66 лв., за периода от датата на първа вноска 04 февруари 2017 г.
до 12 август 2017 г. датата на последната вноска; 3 867.42 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 45 лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 212.58 лв. за периода от 12.08.2017 г.
датата на последната погасителна вноска на. паричния заем до 29.09.2017 г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК -03.10.2017г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА Б.Т.П., ЕГН: **********,*** да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София , бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин,
представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., чрез процесуален представител: юк. Н.А.С. сумата
от 243.82лв. заплатена ДТ и 100лв. юрисконсултско възнаграждение - разноски по
заповедното производство по ч.гр.д. №3985/2017г.
ОСЪЖДА Б.Т.П., ЕГН: **********,*** да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София , бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин,
представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., чрез процесуален представител: юк. Н.А.С. сумата
от 243.81лв. ДТ, 400.00лв. депозит за особен представител, 200.00лв. за
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, 350.00лв. за процесуално
представителство.
Решението може да се обжалва пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: