Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 09.12.2019г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря ГАЛЯ ЗЛАТАНОВА като
разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 793 по
описа за 2019г. и като обсъди:
Предявен иск с
правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Н.Т.С. с адрес *** моли
да бъде постановено решение, с
което да бъде осъден АЙ ТИ ЕФ ГРУП
АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Стамболийски“
№ 84-86, представлявано от Филип Добринов и Светослав Ангелов да й заплати
сумата от 1294,70лв , платена от ищцата при начална липса на основание по
договор за потребителски кредит 221657 с дата на първа вноска 18.05.2018г,
ведно със законната лихва от предявяване на иска. Твърди, че между ищцата и
ответника е бил сключен договор за потребителски кредит № 221657 с дата на
първа вноска 18.05.2018г, с предмет - отпускане на паричен заем в размер
на 1000лв. В договора била предвидена
неустойка, ако кредитополучателят не представи обезпечение в размер фиксиран в
погасителния план – 197.30лв, ако в еднодневен срок от подписване на договора
ищцата не осигури двама поръчители които да да поемат отговорност за
задълженията й по договора или банкова гаранция. Сумите по кредита съгласно
погасителния план следвало да се заплатят
на 10 вноски за периода
18.05.2018г-12.02.2019г, всяка от 229,47лв. Твърди , че договорът е
недействителен на основание чл. 22
вр.чл.11 от ЗПК тъй като не са посочени условията за прилагане на
договорения лихвен процент, не е посочен размерът на възнаградителната лихва и
как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка от месечните вноски,
липсва посочена в договора обща сума дължима от потребителя и от какви разходи
е формирана същата, не е посочено в погасителния план разпределението на
вноските измежду дължимите по договора суми. Твърди на следващо място, че
договорът е недействителен тъй като
липсва в договора информацията по чл. 11 ал. 1 т.12 от ЗПК, както и
поради това че общите условия не са подписани от двете страни. Договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, поради което и ищцата дължи
връщане по договора само на заемната сума. Ищцата е заплатила по договора
сумата от 2294,70лв, а е изтеглила 1000лв, поради което ответникът й дължи
връщане на сумата от 1294,70лв получена при начална липса на основание. Ангажира
доказателства, претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че между ответника в
качеството на кредитодател и ищцата в качеството на кредитополучател е бил
сключен договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № 221657 от 18.04.2018г, извършено
по инициатива на кредитополучателя. Не оспорва и твърдението, че съгласно
сключения договор за потребителски кредит
ищцата е получила сумата от 1000лв в брой. Ищцата се е задължила
съгласно сключения между страните договор
да върне изцяло дължимата главница по кредита в размер на 1000лв, ведно с уговорената лихва за ползване на
кредита в размер на 197,40лв на 10 равни 30-дневни вноски, всяка в размер на
119,74лв. Оспорва твърденията на ищеца за недействителнот на договора поради
липса на условията за прилагане на договорения лихвен процент, като заявява че
в договора за кредит е посочена фиксирана годишна лихва в размер на 41% върху
главницата. Оспорва и твърденията за
нищожност на уговорената годишна лихва като прекомерна, като твърди че липсва
забрана уговорената лихва да надвишава три пъти законната. Оспорва твърдението
да не е посочена общата сума дължима от потребителя, като заявява че същата е
посочена в погасителния план към първия транш по кредита. Счита неоснователно и
твърдението за липса на изискуемата инфомация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, като сочи че
същите са посочени в погасителния план. Оспорва и твърдението за липса на
изискуемата информация в договора за кредит за правото на потребителя при
погасяване на гланицата да получи при поискване безвъзмездно извлечение под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания. Оспорва и твъденията за недействителност
поради липса на подписани от всяка от
страните общи условия към договора за кредит, като твърди, че кредитополучателят е декларилал в
договора за кредит ,че е получил и е
запознат и се съгласява с общита условия на АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД. Счита договора за кредит изцяло действителен,
а претенцията на ищцата неоснователна. Представя писмени доказателства.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното: На
18.04.2018г между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД гр София вкачеството на кредитодател и Н.Т.С.
в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит Гет
кеш № 221657, по силата на който кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитна линия с
максимално разрешен лимит съгласно спецификация на кредитните продукти на „АЙ
ТИ ЕФ ГРУП“ АД, като сумата на първия транш по кредита съглясно
педложението засключване на догвоор е в
размер на 1000лв, със срок на договора една година, считано от влизането му в
сила.(чл.3.1), при договорена годишна
фиксирана лихва в размер на 41 % върху главницата,а размерът на ГПР е посочен
като 49,66%. Така отпуснатият кредит кредитополучателят се е задължил да
върне на десет тридесетдневни вноски,
всяка една в рамер на 229,47лв. (л.15-21 вкл, л.24). Заемната сума е
предоставена на кредитополучателя на 18.04.2018г(л.26). Съгласно чл. 6.1 от
Договора в срок дао края на следавщия ден, считано от деня на предоставяне на
сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение съгласно
договора , както следва – поръчителство на две жизически лица, или банкова гаранция
в размер на 1197,40лв със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за
погасяване на всички задълженият по договора, като в случай на неизпълнение на
това задължение, кредитополучателят дължи неустойка в размери, посочени в
погасителния план. (чл.6).Страните са договрили, че с изтичане на срока на
догвора същият се удължава автоматично с допълнителна една година, ако в 30
дневен срок преди изтичане на първоначалния или на всеки последва едногодишен
период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на
догвора.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните изводи: От наведените обстоятелства и формулираният петитум
следва да се направи извод, г по гр д че
е предявен иск с правно
основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД - за заплащане на исковата сума, като платена без
основание. Предявеният иск е
допустим при наличие на правен интерес.
Разгледан по същество. Няма
спор, че между страните е бил сключен договор за паричен заем от 18.04.2018г,
по силата на който на ответника е била предоставена сумата от 1000лв, за срок
от десет месеца. Видно от договора, той е бил сключен при годишна фиксирана лихва в размер на 41 % върху главницата, брой
погасителни вноски -10, размер вноската – 119,74лв при предоставяне на
обезпечение и в размер на 229,47лв в
случай, че не предостави обезпечение в указания
срок, и посочена дата на всяка
погасителна вноска(л.24). Не се спори и относно обстоятелството, че кредитодателят е изпълнил задължението си да
предаде на кредитополучателя заемната сума, както и че ищцата е заплатила по
договора за кредит сумата от общо 2294,70лв. Съгласно разпоредбата на
чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата
разпоредби, сред които са и тези на чл.11 ал.1 т.9 -12 вкл от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Прави се възражение от ищеца, че не е посочен размерът на възнаградителната
лихва и как тя се разпределя във
времето. Това възражение е неоснователно. Видно от представения договор, същият е сключен при фиксиран годишен лихвен
процент от 41 %, посочено е и как се
прилага – върху главницата. На следващо място прави възражение за нищожност на договорената
възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави, тъй като
размерът й надхвърля трикратния размер на законната лихва, а като е нищожна
това води до липса на договорена лихва, и оттам до противоречие с чл. 11 т.9 от ЗПК. Това
възражение също е неоснователно. В чл. 19 ал.4 ЗПК е въведена забрана годишният
процент на разходите да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В процесният договор
е уговорен ГПР от 49,66%, и фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер
на 41 %, или надвишаващ четири пъти размера на законната лихва. С оглед
на това не може да се приеме, че е налице нищожност на клаузата относно
договорената лихва, оттам липса на уговорена лихва, а следователно и недействителност на договора поради противоречието
му с чл. 11 т.9 ЗПК. Неоснователно е и
възражението за недействителност
на договора поради неспазване изискванията на чл. 11 т.10 от ЗПК. В чл. 4.4 от
Договора е посочен ГПР от 49,66%, а в погасителния план -
и общата сума дължима от потребителя. Неоснователно е възражението за
недействителност на договора за кредит поради неспазване изискванията на чл. 11
т.11 от ЗПК – цитираната разпоредба изисква посочване условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. Размерът на погасителните вноски, броя, датите на плащане, както и
разпределението на сумите ведно с оскъпяването са посочени в погасителния план.
Неоснователно е възражението за недействителност на договора поради
противоречие с чл. 11 ал.2 ЗПК, тъй като съгласно чл. 22 ЗПК противоречието с
чл. 11 ал.2 от с з не води до недействителност(по арг на противното). Ето защо
съдът намира иска неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
При този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.3 ГПК ще
се присъдят разноски в полза на ответника в размер на 300лв заплатено
адвокатско възнаграждение.
Поради,
мотивите изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от Н.Т.С.
ЕГН ********** с адрес *** да
бъде осъден АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД ЕИК202255877, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86, представлявано от Филип
Добринов и Светослав Ангелов да й заплати сумата от 1294,70(хиляда двеста
деветдесет и четири лв и седемдесет ст)лв , платена от ищцата при начална липса
на основание по договор за потребителски кредит 221657 с дата на първа вноска
18.05.2018г, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
ОСЪЖДА
Н.Т.С. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на АЙ ТИ ЕФ ГРУП АД ЕИК202255877, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86,
представлявано от Филип Добринов и Светослав Ангелов разноски по производството
в размер на 300(триста)лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: