РЕШЕНИЕ
№ 19665
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110133300 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.49 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД
срещу Столична община за заплащане на сумата 2686.13 лева, представляваща
суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащане на застрахователно
обезщетение за вреди на л.а. „Рено Каптюр“, с рег.№ ....., с включени ликвидационни
разноски от 15.00 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
15.06.2023г., до окончателното плащане, както и сумата 360 лева – лихва за забава за
периода от 24.07.2022г. до 31.05.2023г.
Ищецът твърди, че на 28.01.2022г., около 18.00ч., в гр. София, на бул. „Цар
Борис III“, са нанесени вреди на стойност 2671.13 лева на застрахован при ищеца лек
автомобил „Рено Каптюр“, рег.№ ....., поради пропадането му в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно. Между ответника и собственика на увреденото
имущество - „ОТП Лизинг” ЕООД, бил сключен договор за имуществена застраховка
„Каско+“, обективирана в многогодишна комбинирана застрахователна полица № ......
Във връзка с посоченото събитие при ищеца била образувана преписка по щета №........,
по която нанесените на застрахования автомобил вреди били определени на стойност
от 2671.13 лева и същите са били заплатени от ищеца в пълен размер на сервиза,
1
извършил ремонта. Посочва, че отговорност за така нанесените материални вреди носи
Столична община като стопанин на общинската пътна мрежа, която не е изпълнила
задължението си за нейното поддържане в изправност, съответно за своевременно
маркиране на участъци от пътя с нарушена настилка. Твърди, че с регресна покана с
изх. № 0-92-9089/06.07.2022г. отправил искане до ответника за доброволно
възстановяване на изплатеното обезщетение, като последният не извършил плащане.
Ето защо, претендира заплащане на сумата 2686.13 лева от ответника /2671.13 лева
изплатено застрахователно обезщетение и 15.00 лева ликвидационни разноски/, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и лихва за забава за периода от 24.07.2022 г. до 31.05.2023 г. в размер
на сумата от 360 лева. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени
искания за допускане на автотехническа експертиза, на счетоводна експертиза и за
събиране на гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът-Столична община, в срока по чл. 131 ГПК, е оспорил иска.
Поддържа, че от изложените от ищеца твърдения не може да се установи мястото на
настъпване на произшествието и това затруднява защитата му по предявените искове.
Оспорва исковете с възражението, че застрахователното обезщетение е изплатено, без
да е било налице основание за това, поради което за ищеца не са възникнали регресни
права. Твърди, че от представените документи не може да се установи механизма на
ПТП и същото да е покрит застрахователен риск, като изрично оспорва
обстоятелството в сочения участък от пътната мрежа да е имало препятствие - дупка.
Посочва, че произшествието не е посетено от органите на пътната полиция и липсва
съставен протокол за ПТП, поради което не било изпълнено изискването на т. 9.6.1. от
Общите условия към договора за имуществено застраховане и на това основание за
ищеца не е било налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
Релевира евентуално искане за намаляване на размера на претенцията. Прави
доказателствено искане за задължаване ищеца да представи по реда на чл. 183 от ГПК
застрахователна полица в оригинал за установяване идентичността на документа с
представения по делото препис. Възразява по приемането на представените от ищеца
документи като писмени доказателства, както и по направените от доказателствени
искания. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД се представлява
от адв.Ц., който моли предявеният иск да бъде уважен. Сочи, че основателността на
иска намира опора в доказателствата по делото, а произшествието представлява покрит
застрахователен риск.
Ответникът Столична община – редовно уведомена за с.з., се представлява от
юрк. Т., който моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна и
2
правна страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на
пълно и главно доказване наличието на застрахователно правоотношение между него и
собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на
договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по договора за
застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена
причинна връзка между вредата и неизпълнение на задълженията на ответника за
поддържане на пътната мрежа.
По делото е приета полица № .... от 2020г. /л.4 от делото/, доказваща наличие на
облигационно правоотношение по застрахователен договор за имуществена
застраховка „Каско +“ между ищеца и собственика на увреденото МПС - л.а. „Рено
Каптюр“, с рег.№ ..., със срок на валидност 11.09.2020г. – 10.09.2025г. От приложените
към полицата документи /чл.336 КЗ/ се установява, че договорът е произвел своето
действие, тъй като е платена първата вноска по него. Съгласно представените ОУ /л.
52-60/ вредите от ПТП представляват покрит застрахователен риск /т.2.1.3/.
От представено заявление до ищеца за настъпване на застрахователно събитие
/л. 8/ се установява, че за застрахованото МПС са заявени за обезщетяване вреди от
произшествие, за което се твърди, че е настъпило на 28.01.2022г. по време на движение
по бул. „Цар Борис III“ при преминаване през дълбока дупка, при която водачът е
увредил автомобила си.
Видно от представената от ищеца преписка по щета № ...../2022г., увреденото
превозно средство е било на оглед при застрахователя – ищец, при който са описани
увреждания на облицовка пр.роня, спойлер пр.броня, кора под пр.броня, подкалник
PVC пр.л., вежда PVC пр.л. калник, лайсна пр.бр. ляв, калобран пр.ляв, рамка
радиатор, джанта стомана пр.л., аморт. пр.л., тампон амортесцор л., прахоуловител,
като след оценка и калкулация стойността за отстраняване на вредите е била
определена на 2671.13 лева. Сумата е била изплатена от застрахователя – ищец на
сервиза, извършил ремонта, на 13.05.2022г. - платежно нареждане, л.19 от делото.
Приложена е покана от ищеца до ответника за плащане на сумата по щетата, в
размер на 2686.13 лева с включени ликвидационни разноски от 15.00 лева, получена от
ответника на 14.07.2022г., като доказателства за плащането не са налични.
Спорът между страните се свежда до основателността на исковата претенция,
предвид възражението на ответника, че не е установен механизма на ПТП,
включително мястото на настъпването му и конкретно, че вредите са резултат от
пропадане в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно в посочения
участък от общинската пътна мрежа, тъй като преписката при застрахователя е
образувана по данни на водача на увреденото МПС, без да е бил съставян протокол за
произшествието от компетентните органи на Пътна полиция и без да има свидетел на
3
произшествието.
При изясняване на спора съдът съобрази представените от застрахователя ОУ,
приложими към конкретния договор за имуществено застраховане. Видно от вписване
в полицата, покритието на застраховката е „Пълно каско“ /съгласно ОУ Каско+/.
Съгласно ОУ вредите от ПТП представляват покрит застрахователен риск -т.2.1.3.
Съобразно ОУ – т.9 – увреждане от този характер с такива щети не е изключен риск по
договора.
Разпитан като свидетел по делото е водача на увредения автомобил – М. Д. У..
От показанията се установява, че през зимно време, след празниците, управлявайки л.а.
Рено по бул. Цар Борис ІІІ към Княжево, към горнобански път между Павлово и бул.
Никола Петков, попаднал в необезопасена дупка на пътя и автомобилът изскочил
нагоре. Водачът успял да овладее автомобила след това. На пътя нямало знак, че има
препятствие. Скоростта, с която се движил, не била висока, т.к. приближавал
светофарна уредба и настилката била павирана. Автомобилът бил нов, щетите бяха
лайсни, джанти, тампони, амортисьори. Дупката се намирала преди околовръстния
път, не била обезопасена. След инцидента автомобилът бил отремонтиран от
застрахователя в оторизиран сервиз, от който е закупен. След инцидента водачът се
придвижил с автомобила.
Изслушана е съдебна автотехническа експертиза, от заключението на която се
установява, че описаните увреждания, могат да бъдат получени от техническа гледна
точка и са следствие на реализирано ПТП на 28.01.2022г. по време на движението на
л.а. „Рено Каптюр“ и в резултат на преминаване през дълбока дупка на пътното платно.
Стойността на щетите, съобразно средствата, необходими за възстановяване на
увредения автомобил към датата на произшествието, възлиза на 2671.13 лева,
определени по пазарни цени към датата на ПТП, или на стойност – равна на
претендираната. Посочено е, че стойността за възстановяване отговаря на стойността
на възстановяване във фирмен сервиз, поради съществуващите гаранционни условия,
който е вложил нови части и е направил отстъпка 15% от стойността на частите.
Вещото лице не е констатирало увреди, които да са извън причинната връзка с
инцидента, макар да има разминаване в описаните щети в двата описа. Наличието на
причинна връзка между щетите се доказва и от показанията на свидетеля.
След анализ на събраните доказателства, този съдебен състав намира, че ищецът
е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата, обосноваващи основателност на
исковата претенция и конкретно на спорното обстоятелство, че вредите са пряка
последица от пропадане на автомобила в необозначена дупка на пътното платно,
поради неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътя в изправност,
съответно да сигнализира своевременно за препятствие на пътя, вкл. за нарушение на
пътната настилка, каквото задължение има по Закона за пътищата /чл.29 вр. чл.19 ЗП/,
4
защото процесния участък принадлежи към общинската пътна мрежа /обстоятелство,
обявено за безспорно между страните/. При изграждане на изводите си съдът
кредитира показанията на свидетеля М. У., които са логични, последователни,
подробни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, и се позова на
приетата като неоспорена от страните автотехническа експертиза. От тези
доказателства се доказва наличието на препятствие на пътя, което не е обозначено и
което е станало причина за инцидента. От показанията на свидетеля се доказва, освен
механизма, а също и мястото, където произшествието се е случило. Мястото на
настъпване на инцидента е уточнено от ищеца с оглед дадените указания /л.63/ и се
доказва от свидетелските показания. По изложените причини, релевираните от
ответника възражения остават несподелени, а предявеният иск доказан по основание.
Съобразявайки, че изплатеното от застрахователя-ищец обезщетение е в размер,
равен на действителната стойност на вредата, определена от вещото лице, съдът счете,
че искът се явява и доказан по размер.
Като неоснователен съдът прецени довода на ответника, че по делото липсва
съставен протокол за ПТП, поради което не може да се установи механизма на
произшествието, респ. е следвало да се уведомят контролните органи съгласно т.9.5.1
от ОУ на застрахователя. Изготвянето на такъв протокол не е предпоставка за
уважаване на исковата претенция, която подлежи на доказване с всички допустими от
процесуалния закон доказателствени средства, а и не би могъл да има такава роля, след
като в нормативната уредба няма изискване към водачите да уведомяват органите на
пътната полиция при произшествие с такъв характер, съответно да изискват съставяне
на протокол за него /чл.6 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд/. В случая, механизмът се
установява от свидетелските показания, автотехническата експертиза и приложените
документи по образуваната при ищеца щета, които взаимно си кореспондират и
допълват. В продължение, при несъществуването на нормативно задължение към
водачите за уведомяване на органите на пътната полиция при произшествие с такъв
характер, то неприложимо се явява и условието по т.9.5.1. от ОУ. Подобен извод след и
от самата формулировка на условието, залегнало в т.9.5.1., раздел 2 от ОУ, където
изрично е посочено „според вида на застрахователното събитие“. В допълнение,
автомобила е бил на оглед, при който застрахователя е описал щетите, които щети са
възпроизведени от свидетеля. Логично е да бъдат ползвани документите по щетата от
експерта при изграждане на изводите относно механизма на ПТП и размера на
увреждането, а този механизъм напълно се потвърждава от свидетелските показания.
Недоказано е направеното от ответника възражение за съпричиняване на
5
вредоносния резултат от водача на застрахованото МПС. Видно от показанията на
водача, движението в участъка с нарушена пътна настилка е било с ниска скорост
поради приближаването до светофарна уредба и вида на настилката на пътя. При тези
доказателства не може да се изведе поведение и вина у водача на увреденото МПС,
което е допринесло за настъпване на произшествието, защото няма конкретни данни за
скоростта на движение, нито има данни, че тази скорост се е явявала несъобразена с
някое от изброените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП обстоятелства.
С оглед изложеното, иска за главница се уважава в цялост, ведно със законната
лихва като акцесорна претенция, обусловена от уважаването на главния иск.
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен
срок от поканата, получена на 16.04.2020г., да определи и изплати обезщетение по
процесната щета или мотивирано да откаже плащане. Предвид отказът на ответника да
плати търсената сума, то последният е изпаднал в забава за плащане на сумата от
2686.13 лева след 24.07.2022г. /включително/, поради което за процесния период от
24.07.2022г. до 31.05.2023г. дължи лихва за забава в размер на 248.80 лева /изчислена
посредством лихвен калкулатор/. До този размер следва да се уважи претенцията за
мораторна лихва, а за разликата над нея претенцията за мораторна лихва подлежи на
отхвърляне като неоснователна.
По разноските
Разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът. Сторените от
него разходи възлизат на 1097.48 лева, от които 157.48 лева държавна такса, 50.00 лева
депозит за призоваване на свидетели, 300.00 лева депозит за вещо лице и 590.00 лева
адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за реално плащане.
Адвокатският хонорар е определен в съответствие с минималните размери по НМРАВ
и с оглед цената на иска, поради което не се явява прекомерено. Съобразявайки
размера на уважената част от иска, в тежест на ответника се възлагат разноски от
1057.41 лева.
Право на разноски има и ответника, каквито са своевременно претендирани и се
свеждат до юрисконсултско възнаграждение, определено в размер от 100.00 лева
съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП. Съобразно размера на отхвърлената част от иска, в полза
на ответника се дължат разноски от 3.65 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. София, ул. „М.“ № ..., да заплати на
„ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ...., следните суми:
на основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.49 вр.
чл.45 от Закона за задълженията и договорите сумата 2686.13 лева,
представляваща суброгационно вземане на ищеца с включени ликвидационни
разноски от 15.00 лева, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за
вреди на л.а. „Рено Каптюр“, с рег.№ ....., настъпили в резултат на ПТП на
28.01.2022г. в гр.София, поради пропадането му в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 15.06.2023г., до окончателното плащане;
на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите сумата 248.80 лева
– лихва за забава за периода от 24.07.2022г. до 31.05.2023г.,като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдения до пълния размер от 360.00 лева мораторна
лихва като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Столична община да заплати на „ДЗИ
– Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 1057.41 лева – разноски по делото
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД,
ЕИК ..., да заплати на Столична община, сумата 3.65 лева – разноски по делото
съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7