№ 393
гр. Габрово, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря К.а Ат. Николова
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20244210100480 по описа за 2024 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба, вх. № 2237/18.03.2024 г. предявена от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ГАБРОВО” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, ул.
“Индустриална” № 6 срещу С. Д. И., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че на 11.11.2022 г. депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 351.16 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от
м.11.2020 г. до м.06.2023 г. и сумата 51.07 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода от датата, следваща падежа на всяка от фактурите до 07.12.2023
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
до окончателното й изплащане, както и за направените по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. По предявеното заявление било
образувано ч. гр. дело № 1963/2023 год. по описа на ГРС и била издадена заповед за
изпълнение. В срока по чл.414 ГПК ответникът депозирала възражение срещу
заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил
искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на
вземания за посочените суми.
Ищецът сочи, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за
битови нужди, партида № 1329, доставяна в топлоснабден имот, находящ се ул.
„**********” № 9, ап. 29. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца.
Според клаузите на тези Общи условия купувачите на топлинна енергия, какъвто бил и
ответникът, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът използвал
доставената топлинна енергия през исковия период, но до момента не бил погасил
задълженията си. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да бъде признато
за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2023 год. – датата на депозиране
1
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното
изплащане.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба
(наименован „жалба”), в който исковете се оспорват по основание и размер, с
възражението, че не живее в процесния имот и е заплатила всички годишни такси към
топлопреносното дружество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 09.04.2024 г. за безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията им са отделени фактите, че за процесния период
м.11.2020 г. - м.06.2023 г. помежду им е съществувал договор за продажба на топлинна
енергия, доставяна в топлоснабден имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „**********”
№ 9, ап. 29
Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени
доказателства и съдебно-техническата експертиза, че сградата, в която се намира
имотът на ответника е топлоснабдена, съответно в нея е въведена система за дялово
разпределение. Следователно, имотът на ответника се намира в сграда, в която ищецът
извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата
на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, същият има качеството на потребител на
топлинна енергия, съответно на основание чл. 150, ал. 2 от същия закон, е обвързан от
общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и
без изричното им писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването на
договор, като източник на облигационно правоотношение между страните, не изисква
спазването на някаква форма, вкл. и писмена. Волеизявленията на страните могат да
бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на
топлоенергия /фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и
приемане на престацията без възражения от страна на потребителя.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че през процесния период
количеството потребената топлинна енергия е определено при стриктно спазване на
нормативната уредба – Закона за енергетиката, Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
за топлоснабдяването, като дяловото разпределение е извършено в съответствие с
нормативните правила. Топлината, отдадена от сградната инсталация - ТСИ се
разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за
имота е 46 куб.м., независимо дали има монтирани отоплителни тела или не.
Топлинната енергия за процесния период в имота на ответника е използвана за
отопление на имота чрез отдавана от отоплително тяло с топлоразпределител и
отдадена от сградна инсталация. Размерът на ползваната топлоенергия за периода от
м.11.2020 г. до м.06.2023 год. е както следва: сезон 2020/11-2021/06 деленията са 2,99;
топлоенергията е 0,735 МВт.ч, сума 87,44 лв.; от сградната инсталация 0,518 МВт.ч;
сума 61,61 лв., общо топлоенергия 1,253 МВт.ч; общо сума 149,05 + 10 лв.
(аб.такса)+1,2 лв. (такса уреди)=160,25 лв.; сезон 2021/11-2022/06 деленията 0.;
топлоенергията е 0 МВтч, сума 0 лв; от сградната инсталация 0,533 МВт.ч; сума 69,06
лв., общо топлоенергия 0,533 МВт.ч; общо сума 69,06 + 10 лв. (аб.такса) + 1,2 лв.
(такса уреди) = 80,26 лв.; сезон 2022/11-2023/06 деленията са 0; топлоенергията е 0
МВтч, сума 0 лв; от сградната инсталация 0,393 МВт.ч,; сума 58,97 лв., общо
топлоенергия 0,393 МВт.ч; общо сума 58,97 + 10 лв. (аб.такса)+1,2 лв. (такса уреди)
=70,17 лв. Въз основа на заключението, съдът приема, че стойността на доставената в
имота за периода от м. 11.2020 г. до м.06.2023 год. топлинна енергия възлиза на
сумата 310.68 лева.
2
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като
съответно на събраните доказателства и компетентно дадено, се установява, че
отразената в системата на ищеца като незаплатена от ответника цена за топлинна
енергия е 351.16 лева. В заключението вещото лице е посочило, че размерът на
лихвата за забава върху главницата за периода от падежа на всяко задължение до
07.12.2023 г. е в размер на 71.28 лева.
Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Топлофикация - Габрово" ЕАД на потребители от гр. Габрово.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 1963/2023 год. по описа на
ГРС, се установява, че ищецът "Топлофикация - Габрово" ЕАД се снабдил със заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.
Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не
установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на обективно
съединените установителни искове.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
На първо място следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение за посочените суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При депозирано възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви
иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за
установяване на вземането си, който срок е спазен.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от
страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с
цена, възлизаща на претендираната стойност 351.16 лева и неизпълнение на
задължението на ответника да заплати, като насрещна престация паричната стойност
на доставеното му благо.
Въз основа на обсъдените доказателства, съдът приема, че ответникът има
качеството потребител на топлинна енергия и между страните съществува договорно
правоотношение със съдържание задължението на "Топлофикация - Габрово" ЕАД да
доставя в топлоснабден обект, находящ се в гр. Габрово, ул. „**********” № 9, ап. 29
топлинна енергия и задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството
му на потребител на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на параграф 1, т.
41б от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ (обн. ДВ 107/2003 г.) продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно
между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени
с Решение № ОУ-017/28.07.2008 г. на ДКЕВР. По аргумент от чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ,
следва да се има предвид, че чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ предвижда общите условия да
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, която норма е специална по отношение на
общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на
потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
3
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата за процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ. бр.25 от 20.03.2020 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Въз основа на кредитираното заключение на съдебно - техническата експертиза,
съдът прие за установено, че за процесния период на ответника е доставена
топлоенергия на стойност 310.68 лева. Ответникът не ангажира доказателства, че е
заплатил стойността на доставената топлоенергия, поради което и в патримониума на
ищеца е възникнало правото на парично вземане за тази сума – 310.68 лева,
представляваща стойност на доставена топлоенергия за периода от м.11.2020 г. до
м.06.2023 год., което право не е погасено чрез плащане.
Ето защо съдът намира, че ответникът е останал задължен за стойността на
доставената топлоенергия за периода от м.11.2020 г. до м.06.2023 год. в размер на
310.68 лв., до който размер главният иск е основателен и следва да бъде уважен, като
за разликата до предявения размер от 351.16 лева следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Задължението на ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави
необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната
етажна собственост, което се отчита от общ топломер, като доводи за неправилно
отчитане от същия не са изложени. Това количество се разпределя между отделните
потребители, като възражения срещу разпределението не са релевирани. Следва да се
отбележи, че съгласно решение №507/22.01.2013 г. по гр. дело №1557/2011 г. на ВКС,
ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, в тежест на ответника по иска е да докаже
твърденията, че извършеното вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на дружеството – топлинен счетоводител е неточно. По отношение на
количеството на доставената топлоенергия потребителят разполага с възможност за
рекламация при условията на Общите условия, която рекламация е обвързана от
определени срокове, каквато не се твърди и не се доказва да е била направена във
връзка с количеството и качеството на доставената топлоенергия, поради което и съдът
приема, че е налице приемане на услугата от страна на потребителя, съответно същата
е била с необходимото качество.
Посочената сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 1963/2023 г. на РС-Габрово –
11.12.2023 год. до окончателното изплащане – арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В чл. 33, ал.1 вр. чл. 32, ал.1 и ал. 2 от Общите условия, е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си и изравнителни задължения за
доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а в ал. 4 на същата разпоредба е предвидено, че при неизпълнение на
задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, съдът намира
4
този иск за основателен, тъй като се установи да е налице главно задължение в размер
на 310.68 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е
изпаднал в забава на 01.01.2021 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през
м. 11.2020 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения,
ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който
момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер
на законната лихва.
Размерът на това обезщетение, определено по реда на чл. 162 ГПК и с помощта
на компютърна програма, за периода от 01.01.2021 год. до 07.12.2023 год. възлиза на
сумата 56.46 лева, поради което искът за законната лихва върху главница от 310.68
лева, следва да се уважи за размера от 51.07 лева в приложение на диспозитивното
начало в гражданския процес.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството
възниква в полза на всяка от страните, пропорционално на уважената, респ.
отхвърлената част от исковите претенции, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. В
заповедното производство доказаните разноски представляват внесена държавна такса
в размер от 25 лева и адвокатско възнаграждение (300 лева), от които ищецът има
право на 292.29 лева. Ищецът е доказал извършени в исковото производството
разноски в размер на 725 лева съгласно представен списък по чл. 80 ГПК (25 лева –
внесена държавна такса, 400 лева - възнаграждения за вещи лица по СТЕ и СчЕ и 300
лева – адвокатско възнаграждение), от която сума, следва да му се присъдят 652.04
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът С. Д. И. не претендира разноски и съответно такива не следва да
се присъждат.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Топлофикация - Габрово"
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, ул. “Индустриална” № 6, обективно,
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че С. Д. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*************” № 18, вх. В, ет. 2, ап. 2
дължи на ищеца сумата 310.68 лева (триста и десет лева и шестдесет и осем стотинки)
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за
периода от м.11.2020 г. до м.06.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
Габрово, ул. „**********” № 9, ап. 29, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.12.2023 г. до окончателното изплащане, сумата 51.07 лева (петдесет и
един лева и седем стотинки) – обезщетение за забава върху главницата за периода от
датата, следваща падежа на всяка от фактурите до 07.12.2023 год., за които суми в
производството по ч. гр. д. № 1963/2023 год. по описа на ГРС, е издадена заповед за
изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над сумата 310.68 лева
до предявения размер от 351.16 лева.
ОСЪЖДА С. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*************”
5
№ 18, вх. В, ет. 2, ап. 2 да заплати на "Топлофикация - Габрово" ЕАД, ЕИК *********,
с адрес: гр. Габрово, ул. “Индустриална” № 6, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
652.04 лева (шестстотин петдесет и два лева и четири стотинки) - разноски за
исковото производство и сумата 292.29 лева (двеста деветдесет и два лева и двадесет
и девет стотинки) - разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6