Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 260080
гр.Бургас, 03.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–и наказателен
състав, в публично заседание на пети януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 4864 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК *гр.Бургас, ул. “*I“ № 83, ет.1
чрез представляващия *, срещу Наказателно постановление № */2020г. от 27.10.2020 г., издадено от Директора
на ТД Южна Морска към Агенция Митници, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, на основание чл. 126, ал.
1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове е наложена имуществена
санкция в размер на 3153,86 лв. /три хиляди сто петдесет и три лева и осемдесет
и шест стотинки/,
на основание чл. 124, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, са
отнети в полза на държавата 1686 литра дизелово гориво и 687 литра бензин и на основание чл. 124а, ал.
1, във връзка с чл. 126, ал. 1 от ЗАДС жалбоподателят е лишен от право да
упражнява стопанска дейност с акцизни стоки за срок от 1 /един/ месец в обект:
автоцистерна, марка „Scania“, с per. № *, собственост на "*" ЕООД,
находища се на адрес: гр. Бургас, ж.к.“*“, ул. „*“ № 1.
С жалбата и
постъпилите писмени бележки се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се посочва, че е налице процесуално нарушение. Също така се
посочва, че не се спори по фактологията, а по отношение на извода, че за
съответните горива липсвали документи за платен акциз, като се излагат подробни
факти относно техния произход.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от от адв. Найденова от АК-Бургас, която поддържа
жалбата и моли за присъждане на разноски.
Административнонаказващият
орган, надлежно призован, се представлява от юрк. Янков, който моли за
потвърждаване на постановлението и присъждане на юриконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието на л.
110, НП е връчено на жалбоподателя на 29.10.2020г., а жалбата е подадена на 05.11.2020
г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, макар
и не по изложените съображения, като съдът, след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намира за установено следното:
На 11.02.2020 г. в обект, стопанисван от "*" ЕООД, ЕИК *,
представляващ бензиностанция, находящ се в гр. Бургас, ж.к.“*“, ул. „*“ № 1, била
извършена проверка от екип от служители на ТД Южна морска в състав: старши
експерт Димо Георгиев, инспектор П.П., старши инспектор *и *- служител на ОД на
МВР - гр. Бургас. В хода на проверката били изискани и предоставени схема на
обекта, справка от нивомерните системи за наличните количества акцизни стоки в
четирите броя подземни резервоари на територията му, акцизни данъчни документи
за последните доставки на гориво, намиращо се в подземните резервоари, копие на
договор за наем на обекта и писмени обяснения от управителя на дружеството.
Действията от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка
№ A198/20BG1 (Ю0А006584/11.02.2020 г.
На територията на обекта била установена паркирана автоцистерна, марка
„Scania“, с per. № *, собственост на проверяваното дружество, с наличен
енергиен продукт. В изисканите писмени обяснения управителят на дружеството *
посочвала, че в нея се съхранява бензин А-95 Н и дизелово гориво. Твърдяла, че
същите били част от мъртвия обем от резервоари в друг обект на дружеството,
намиращ се на адрес: гр. Бургас, ул. “*“ № 1, с прекратена дейност от
31.12.2019 г. За наличните горива в цистерната дружеството предоставило
следните документи: фактури с № **********/20.12.2019 г. и № **********/22.10.2019
г.. акцизни данъчни документи с УКН № 0000000004889001 от 22.10.2019 г., УКН №
0000000005016228 от 20.12.2019 г. и декларации за съответствие към тях, с адрес
и място на доставка: гр. Бургас, ул.“*“ № 1, търговски обект на "ЗАПИ ГРУП"
ЕООД.
С цел установяване на точното количество и вземане на проби от енергийните
продукти в цистерната, действията по проверката били продължени на 12.02.2020
г. и са обективирани в Протокол за извършена проверка №
A204/20BG1000A00675S/12,02.2020 г. Количествата енергиен продукт са измерени
посредством автоцистерна, марка ., MAN“, c per. № А4433КС, с прилежащо
средство за измерване с валиден стикер за преминала метрологична проверка.
Установено е, че бензин А-95Н е 687 литра, а дизеловото гориво е 1686 литра.
Горепосочените
енергийни продукти били иззети с Опис на иззетите акцизни стоки към Протокол за
извършена проверка № A204/20BG10ООАО06758/12.02.2020 г. Същите са оставени на
отговорно пазене в склад на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, находящ се в гр. *, на
ул „*“ № 54, с Протокол за оставени на съхранение веществени доказателства №
20BG1000A006758/12.02.2020 г.
С
цел установяване вида на акцизните стоки и кода им по КН, в присъствието на
управителя Яна Дачева са били взети проби от откритите при проверката горива с
протоколи за вземане на проби № 6/12.02.2020 г. и № 7/12.02.2020 г. Взетите
проби са изпратени за анализ в Централна митническа лаборатория /ЦМЛ/ - гр.
София.
Резултатите
от извършения анализ са предоставени с Митнически лабораторни експертизи /МЛЕ/№
06_18.02.2020/19.02.2020 г. и № 07_18.02.2020/19.02.2020 г.
Съгласно
експертното становище в МЛЕ № 06_18.02.2020/19.02.2020 г., въз основа на
получените резултати и в съответствие с термините и разпоредбите на глава 27 на
КН, изпитваната проба представлява нефтопродукт - препарат на основата на леко
масло - бензин за двигатели, различен от авиационен бензин, безоловен, с
октаново число (RON) 95 или повече, но по-малко от 98.
Съгласно
заключението в МЛЕ № 07_18.02.2020/19.02.2020 г., въз основа на получените
резултати и в съответствие с термините и разпоредбите на глава 27 на КН,
изпитваната проба представлява нефтопродукт - нефтено масло, в което
преобладават неароматните съставки, съдържащи биодизел, отговарящо на
изискванията за „тежки масла“ - „газьол“, с тегловно съдържание на сяра,
непревишаващо 0,001 %.
На
14.02.2020 г. била извършена проверка на адреса на управление на „*“ ЕООД в гр,
Бургас, ул.“ *I” № 83, действията от която са обективирани в Протокол за извършена
проверка № А217/20BG1000А018523/14.02.2020
г. При проверката били изискани данните от фискалните устройства, отчетени от
нивомерните системи, съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти през фискални
устройства, издадена от министъра на финансите, за наличните количества горива
в търговски обект с адрес: гр. Бургас, ул. „*“ №1 за последните 7 дни, през
които е осъществявана дейност в обекта; документите, с които е прехвърлено
горивото от обект с адрес: гр. Бургас, ул. „*“ № 1 в обект с адрес: гр. Бургас,
ул. „*“ № 1; договор за наем и уведомление за прекратяването му за търговски
обект с адрес: гр. Бургас, ул. „*“ № 1. Изисканите документи са представени в
ТД Южна морска с писмо per. №32-57753/21.02.2020 г.
В
предоставения от дружеството Протокол за източване на горивата от 30.12.2019 г.
от обекта с адрес: гр. Бургас, ул. „*“ № 1 било посочено, че са източени
количества от мъртвия обем на резервоарите до пълното им изпразване, съответно
около 1700 литра дизел и около 700 литра бензин, определени „много неточно“-
без средства за измерване. Данните от нивомерните системи към 30.12.2019 г. за
търговския обект с адрес: гр. Бургас, ул. „*“ № 1, били съответно 876 л. бензин
и 1108 л. дизел.
При
така установената фактическа обстановка бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение, заведен под № 458 от 08.05.2020 г. по описа на ТД
Южна морска на Агенция „Митници“ срещу "*" ЕООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „*1“ № 83, ет. 1, aп. 1, управлявано и
представлявано от *, за нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС.
Акцизът
на дизеловото гориво, предмет на нарушение, бил изчислен в размер на 1089,16
лв. (хиляда и осемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки), определен
съобразно разпоредбите на чл. 41, във връзка с чл. 28, ал. 1 и чл. 32, ал. 1,
т. 3 от ЗАДС.
Акцизът
на бензина, предмет на нарушение, бил изчислен в размер на 487,77 лв.
(четиристотин осемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки), определен
съобразно разпоредбите на чл. 41, във връзка с чл. 28, ал. 1 и чл. 32, ал. 1,
т. 2 от ЗАДС.
Впоследствие
било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Съдът
няма основание да не кредитира свидетелските показания на всички разпитани
свидетели. На практика спорът е съсредоточен върху обстоятелството дали
установените от проверяващите количества горива в автоцистерната са същите,
които са били източени от дружеството при преместването на дейността му на
друго място.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Неоснователен е доводът за непосочване на дата на
нарушението в АУАН, тъй като в същият е записано, че при проверката на
11.02.2020 г. е установено държането на съответните стоки, т.е. става ясно, че
именно това е датата, на която се твърди да е извършено нарушението.
Независимо от горното, съдът
намира, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като макар да са посочени са
нарушените материалноправни норми, наказанието за нарушението не е
индивидуализирано правилно.
Имуществената санкция е надлежно
изчислена съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, а също така,
на основание чл. 124, ал. 1 от закона стоките, предмет на нарушението,
се отнемат в полза на държавата.
Съставът намира обаче, че е
неправилно приложена разпоредбата на чл. 124а, ал. 1 от закона, която
предвижда, че в случаите по чл. 126 лицето се лишава и от право да упражнява
определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено
нарушението, за срок от един месец. АНО е лишил жалбоподателя от това право,
като е записал обект- автоцистерна, марка „Scania“, с per. № *, собственост на "*"
ЕООД, находища се на адрес: гр. Бургас, ж.к.“*“, ул. „*“ № 1. Автоцистерната
обаче не представлява обект по смисъла на закона, в който да се извършва
дейност, респ. субектът не може да бъде лишен от правото да упражнява дейност в
нея. Това произтича както от житейската
логика, така и от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от закона, която предвижда, че
средствата и/или съоръженията - собственост на нарушителя, послужили за
извършване на нарушение по този закон, се отнемат в полза на държавата, освен
ако стойността им явно не съответства на тежестта на нарушението. В случая
автоцистерната би се явявала средство за извършване на твърдяното нарушение и
спрямо нея е неприложима разпоредбата на чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС. На практика,
по този начин се е стигнало до неналагане на санкцията лишаване от право да се
упражнява търговска дейност, чието налагане обаче е задължително съгласно
закона.
Съгласно съдебната практика
налагането на по-нисък размер на санкцията от предвиденото в закона,
представлява нарушение на принципа на законоустановеност на наказанието,
залегнал в чл. 27, ал. 5 ЗАНН и представлява самостоятелно основание за отмяна
( напр. Решение от 11.11.2013 г. по н.
д. № 846/2013 г. на Административен съд – Бургас).
По мнение на настоящия състав
случаите, когато законът предвижда задължителното кумулативно налагане на две
или повече наказания/санкции и те не са били наложени от наказващия орган,
следва да се приравнят на хипотезата на нарушение на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Това е така, тъй като ако се приеме, че налагането на санкция/глоба в по-малък
от предвидения размер, е нарушение, то и неналагането на едно от предвидените
наказания/санкции следва да се приеме за нарушение на още по-силно основание.
В конкретния казус, след като на
практика АНО не е наложил задължителната санкция по чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС
(чрез посочването на ненадлежен обект), то същият е допуснал нарушение на чл.
27, ал. 5 от ЗАНН, което е формално основание за отмяна на постановлението,
като няма необходимост от обсъждане на спора по същество.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното
му наказание не е правилно и законосъобразно
индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва
да се отмени.
Съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за
правна защита (л. 121), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. Тъй като не бе направено възражение за
прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г.,
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано
възнаграждение в размер на 500 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */2020г. от 27.10.2020 г., издадено от Директора на ТД Южна Морска към
Агенция Митници, с което на „*“ ЕООД с ЕИК *гр.Бургас, ул. “* “ № 83, ет.1, за нарушение по чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните
складове, на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните
складове е наложена имуществена санкция в размер на 3153,86 лв. /три хиляди сто
петдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/, на основание чл. 124, ал. 1
от Закона за акцизите и данъчните складове, са отнети в полза на държавата 1686
литра дизелово гориво и 687 литра бензин и на основание чл. 124а, ал. 1, във
връзка с чл. 126, ал. 1 от ЗАДС дружеството е лишено от право да упражнява
стопанска дейност с акцизни стоки за срок от 1 /един/ месец в обект:
автоцистерна, марка „Scania“, с per. № *, собственост на "*" ЕООД,
находища се на адрес: гр. Бургас, ж.к.“*“, ул. „*“ № 1.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „*“
ЕООД с ЕИК *гр.Бургас, ул. “*I“ № 83, ет.1, съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.