Р Е Ш Е Н И
Е №142
гр.Силистра, 17.01.2022 година
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова
и с участието на прокурор……….,като разгледа докладваното от с-я М.Славова адм.дело №209 по описа на съда за 2021 година,за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „Прохлада“ЕООД с адрес на
управление в гр.Дулово, Силистренска област,представлявано от управителя В.Б.Д.,
срещу Решение №32-329 373/18.10.2021г.,
издадено от Директора на Териториална дирекция Митница Русе, обективиращо изричен отказ
за издаване на Разрешение за търговия с тютюневи изделия на оспорващото
дружество, на основание чл.90б ал.2 т.3 от Закона за акцизите и данъчните
складове (ЗАДС).С жалбата се
твърди,че при отсъствие на материалноправните
предпоставки за произнасяне по оспорения начин, ответният орган въпреки това го
е направил,с което нарушил закона.Акцент е поставен върху довод за неправилно
тълкуване от митническата администрация на нормативната забрана от чл.90б ал.2
т.3 ЗАДС за продажба на тютюневи изделия на територията на детски ясли и градини,
училища, общежития за ученици, лечебни и здравни заведения,в който кръг, лимитативно
изброени учреждения,не попадат ВУЗ-овете.Поддържа
се и, че процесната забрана се отнася за местата, посещавани и свързани с
битието на непълнолетни лица, каквито по дефиниция студентите не са. Обектът,за
който се иска разрешението и, който се намира на територията на
Великотърновския университет„Св.Св.Кирил и Методий“
бил извън периметъра на нормативното ограничение,поради което разпоредбата на
чл.90б ал.2 т.3 ЗАДС била неприложима по отношение на търговските обекти
(чл.90б ал.1 ЗАДС), намиращи се на територията на висши учебни заведения, които
не са „училища“ по смисъла на нормотворческата воля, в
разглеждания контекст.Ето защо се настоява да бъде отменен обжалваният акт и
присъдени съдебни разноски.
Ответникът по жалбата-Директор на Териториална дирекция Митница Русе,чрез представител по
пълномощие ст.юрисконсулт П. Г.,в писмен отговор на жалбата (л.41-л.43), оспорва
същата.Излага подробни аргументи за нейната неоснователност,претендирайки и присъждане
на разноски.Заявява възражение за прекомерност по чл.78 ал. 5 ГПК,независимо,че
дружеството не се представлява от адвокат и не е направило разноски от този
вид.Твърди, че отказният административен акт е
съответен на закона и установените факти по преписката,защото съгласно чл.5 от
Закона за висшето образоване (ЗВО),такова се придобива във висши училища,а
според чл.17 ал.1 ЗВО- висшите училища са университети, специализирани висши
училища и самостоятелни колежи.Оттук извежда довод,че законодателят борави с
родовото понятие „училище“,за което няма легална дефиниция и следователно,
всички употребени от нормотвореца в действащото право
„училища“,вкл. висшите, попадали в обсега на приложената забрана от чл.90б ал.2
т.3 ЗАДС. Намира за ирелевантна за случая
разпоредбата на чл.30 ал.2 т.3 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с
тях изделия (Загл.изм.ДВ,бр.28/2016г.) -ЗТТСИ,забраняваща продажба на тютюневи
изделия на лица под 18 години.Твърди,че по своето съдържание напълно идентична с
приложената разпоредба на чл.90б ал.2 т.3 ЗАДС,е тази на чл.30 ал.2 т.1 ЗТТСИ, което
идвало да потвърди крайния извод на решаващия орган като верен.Излага
съображения, че целта на релевантната за случая забрана била свързана не толкова
със забрана за тютюнопушене,а насочена към ограничаване на тютюнопушенето на
територията на Висшите учебни заведения.Представя доказателства и поддържа
аргументи, че издателят на обжалвания акт по аргумент от чл.90д ал.1 ЗАДС ,е с
нормативно възложена компетентност да издава актове от процесния по делото
вид.Освен това била спазена изискуемата от закона форма -„мотивиран
отказ“,както и разписаните в специалния закон процесуални правила. А щом
липсват нарушения на административнопроизводствените правила и оспореното
Решение е материално законосъобразно,то следвало жалбата да бъде отхвърлена
както и да бъдат присъдени разноски на ответния орган.
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК,във връзка с чл.90д ал.2 от Закона за акцизите и данъчните
складове (ЗАДС).Съдът, като обсъди
изложените в жалбата възражения,както и развитите в хода на съдебното
производство доводи от страните и прецени доказателствата по делото, извършвайки
проверката, регламентирана с чл.168 АПК, прие за установено следното:
Предмет на съдебния контрол е Решение
№32-329373/18.10.2021г.,издадено от Директора на ТД Митница Русе, съдържащо отказ
за издаване на Разрешение за търговия с тютюневи изделия на „Прохлада“ЕООД
гр.Дулово,постановен на основание чл.90б ал.2 т.3 ЗАДС.
От
фактическа страна се установява,че на 29.09.2021г. оспорващото дружество е
подало искане за издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия
(Приложение №19а към чл.114 ал.1 ППЗАДС), с вх.№32-308075,ведно със
задължителните документи от чл.114 ал.1 т.4-т.13 от Правилника за прилагане на
ЗАДС (ППЗАДС).От представения Договор за наем ФСД-32-710/02.09.2021г.
(л.16-л.19) е видно,че обектът, свързан с процесното искане за разрешение,представлява
„Бюфет-закуски и сезонна тераса“ в гр.Велико Търново, разположен на територията
на Ректората на Великотърновския университет„Св.Св.Кирил
и Методий“.Представен е и Акт за публична държавна собственост №462/30.09.99г.,
който потвърждава местонахождението на
търговския обект (чл. 90б ал.1 ЗАДС) на втори сутерен в Ректората,при подробно
описани граници.В деня на сезирането на митническия орган е била извършена
проверка от гл.инспектор в ТД Митница Русе,на обекта на посочения в искането
адрес: гр.Велико Търново, ул. “Теодосий Търновски“
№2, която установила, че обектът се намира във ВТУ, Ректорат (Протокол №21BG4303А043333/29.09.21г.-л.25-л.27).Съгласно
регламентацията от чл.90в и чл.90г ЗАДС, извършената проверка е със
задължителен характер и законът не предвижда издаване на нарочна заповед за това,
а видно от Длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор“ в ТД
Митница Русе (л.44-л.49) е,че извършилата проверката митническа служителка е с
възложени ѝ правомощия по т.21 от Раздел V „Преки задължения“ от вида на осъществените,вкл. по
чл.90а и следващите от ЗАДС.Съгласно регулацията от чл.90г ЗАДС, във връзка с
чл.117 ППЗАДС, ответният орган е следвало да прецени изпълнени ли са били
условията за издаване на исканото разрешение за продажба на тютюневи изделия и
подадените документи отговарят ли на изискванията. В хода на същата директорът
на ТД Митница Русе е приел, че обектът попада в ограничителната разпоредба на
чл.90б ал.2 т.3 ЗАДС,тъй като се намира на територията на висше учебно
заведение, поради което и постановил оспорения отказ.
Жалбоподателят не оспорва длъжностното качество на
издателя на атакувания административен акт,а неговата компетентност произтича
пряко от специалния закон - чл.90г ал.1 ЗАДС.Следователно,ответният орган е
материално, териториално и по степен компетентен да издаде акт от процесния по
делото вид. Оспореното решение е издадено в писмена форма със задължителното
съдържание от чл.59 ал.2 АПК,във връзка с чл.90д ал.1 ЗАДС-„мотивирано отказва
издаването на разрешение“.Изложени са фактическите основания обосновали постановения
резултат. В производството по издаването на обжалваното решение не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила,каквото
оплакване не е и релевирано в процеса. Последно
обсъдените обстоятелства в съвкупност, сочат на липса на основание от чл.146
т.1, т.2 и т.3 АПК, които са от кръга процесуални, за отмяна на атакуваното
Решение №32-32 9373/18.10.2021г. на директора на ТД Митница Русе.
Между страните няма спор за фактите.Спорът е на терена
за приложени- ето на материалния закон,с главно възражение,че атакуваният акт е
издаден при неправилно тълкуване на забранителната норма на чл.90б ал.2 т.3 ЗАДС от митническия орган, довело и до несъответствието му с нормативната цел.
Съгласно чл.90б ал.2 т.3 ЗАДС,търговските обекти по ал.1 (какъвто не се
спори,че е наетият от жалбоподателя),за да получат разрешение за търговия с
тютюневи изделия, не следва да са разположени на територията на детски ясли и
градини, училища, общежития за ученици, лечебни и здравни заведения и техните
прилежащи площи. В този контекст, ответният орган е приел, че щом обектът,за
който е подало искане „Прохлада“ЕООД, се намира на територията на Ректората на
ВТУ, то същият попада в нормативната забрана,защото съгласно чл.17 ал.1 ЗВО,
висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни
колежи. Счел е,че законодателят борави с родово понятие „училище“ в различни
нормативни актове,поставяйки и висшите учебни заведения в кръга на „училищата“,
поради което отказал издаване на исканото разрешение.
По
хипотеза, забранителните норми са императивни и съдържат изчерпателно
изброяване на съответните релевантни факти и обстоятелства - предмет на
нормативната забрана, какъвто е случаят и с разпоредбата на чл.90б ал.2 т.3 ЗАДС. В същата лимитативно са изброени учрежденията,
в които е забранено да бъде разположен търговски обект извършващ продажби на
тютюневи изделия. Измежду тях не са посочени висшите учебни заведения, което
сочи че релевантната забрана не се отнася до тях. Незаконосъобразно е
извършеното разширително тълкуване на забранителната
правна норма от митническия орган,тъй като по правило норми от процесния вид,
се тълкуват стриктно. Щом в приложимата в случая не е посочено изрично ВУЗ,
като вид висше училище, то нейното отнасяне към същото е неправилно. Както вече
се е произнасял Върховният административен съд,смисълът на въпросната забрана е
да бъде ограничено предлагането на тютюневи изделия в местата, където учат и
живеят непълнолетни лица, с оглед ограничаване на условията/предпоставките за
тютюнопушене от непълнолетни, каквито студентите не са. Условие за допустимост
за кандидатстване изобщо във ВУЗ, е завършено средно образование, обективно
възможно да стане след навършване на пълнолетие от лицето, съгласно
регламентацията от Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО).При
разрешаване на сходни с настоящия казуси, ВАС е изтъквал като допълнителен
аргумент в полза на извършеното от него тълкуване и това,че в изчерпателно
изброените учреждения липсват студентските общежития
като контрапункт на твърдяното от ответника, с изричното посочване, обаче, на
„общежитията за ученици“. (Вж.Решение №14939/04.12.2018г.,адм.д.№9594/18г. и
Решение №5203/12.04.2013г.,адм.д.№ 5871/2012г.- двете на I отделение на ВАС)
По
начало в ЗПУО се употребяват понятия като „детски ясли и градини“ и „училища“,последните
дефинирани с чл.25 ал.1 от с.з. като институции в системата на предучилищното и
училищното (но не и висшето) образование, в които се обучават,възпитават и
социализират ученици (не и студенти) и се осигуряват условия за завършване на
клас и етап и/или за придобиване на степен на образование.Дефинирани са
видовете училищно образование и неговите степени и етапи (чл.73, чл.74 ЗПУО), а
с чл.36 и следващите ЗПУО са определени видовете училища - до гимназии, вкл.
професионални и профилирани,но не и висши учебни заведения.Да,в този смисъл в
ЗПУО законодателят употребява понятието „училище“ като родово, дефинирайки
отделните му видове, но то е неотносимо към уредбата
със ЗВО, както правилно счита жалбоподателят. При липса на изрично препращане
от единия нормативен акт към другия,не може механично да се влага общо
съдържание в използваните понятия, щом същите не са определени за целите на
всеки от законите с Допълнителни разпоредби към тях (арг.
чл.32 ал.2 т.3 от Указ №883/24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните
актове).
Ограничителната
разпоредба на чл.90б ал.2 т.3 ЗАДС е възпроизведена буквално като забрана за
предлагане и продажба на тютюневи и свързани с тях изделия на територията на
детски ясли и градини,училища,общежития за ученици, лечебни и здравни заведения
и на техните прилежащи площи, в чл.30 ал.2 т.1 от Закона за тютюна, тютюневите
и свързаните с тях изделия (ЗТТСИ). Правилно оспорващото дружество прави
правно-логическа връзка със следващата забрана от същия закон - чл.30 ал.2 т.3
за продажба на тютюневи изделия на лица под 18 години,които разпоредби в
съвкупност изявяват законодателната воля за ограничаване достъпа на
непълнолетни лица до тютюневи изделия с цел предотвратяване на тютюнопушене от
тях.Поддържаната теза от митническия орган,че релевантната забрана от чл.90б
ал.2 т.3 ЗАДС е свързана не с горните цели, а с грижа за здравето и
ограничаване на тютюнопушенето сред студентите, които са млади хора и държавата
провеждала своя здравна политика по отношение на тях, не издържа критиката на
закона. Грижата за здравето на населението, в т.ч. и за студентите, законодателят
е възложил на други органи с други нормативни актове, като съгласно Закона за
здравето (ЗЗ) главната отговорност е поставена върху Министерството на
здравеопазването. Според чл.53 ЗЗ, Министърът на здравеопазването и други
компетентни органи, съвместно с НПО, създават условия за ограничаване
употребата на тютюневи и свързани с тях изделия,злоупотребата с алкохол и
недопускане употреба на наркотични вещества,предвиждайки едно на сто от
средствата,постъпили в държавния бюджет от акцизите върху тютюневите изделия и
спиртните напитки,да се използват за финансиране на националните програми за
ограничаване на употребата им (чл.53 ал.3 ЗЗ), в регистъра на които мерки, не
попадат забрани за издаване на разрешения за търговия със същите рискови
стоки.С чл.56 и чл.56а ЗЗ са въведени конкретни забрани за тютюнопушене на
изчерпателно посочени места, които не се отнасят за дейностите от чл.90б ЗАДС -
търговия с тютюневи изделия, а до тяхната употреба. С чл.120 ЗЗ е възложено на
здравните кабинети в училищата да провеждат превенция по отношение на
употребата на тютюневи изделия от ученици,
а с чл.122 ал.1 т.6 ЗЗ е разпоредено в рамките на утвърдените учебни планове да
се осигурява обучение на учениците по
здравните рискове при употреба на тютюневи и свързани с тях изделия. Подобни
разпоредби няма в ЗВО, нито в специалния Закон за здравето, които да са
относими към студентите и висшите учебни заведения.
Поставен в горния ракурс спорният въпрос по делото води до извод,че издаденият
отказ е незаконосъобразен и с оглед постигане на сочената от митническия орган
цел,каквато не се извежда от обсъдената приложима правна рамка - ограничаване
на тютюнопушенето сред студентите. Първо защото, като част от държавната
здравна политика, тази функция е възложена на здравните органи със ЗЗ, а не на
митническите - натоварени със съвсем различни
компетентности. Забраната и ограничаването на тютюнопушенето са предоставени
като публични дейности с чл.53 ЗЗ на други държавни органи,а митническият орган,
в хипотези като процесната, е следвало само да установи наличието на
материалните предпоставки от ЗАДС, след което е бил длъжен, при обвързана
компетентност, да издаде исканото разрешение от оспорващото дружество.Нерегламентираната
грижа (неясно от кой нормативен акт е изведена) за ограничаване на
тютюнопушенето сред определен кръг от населението, в т.ч. студентите, е довела
до излизане извън правомощията му,което сочи на незаконосъобразност на
постановения отказ.Това е така,защото не може да се използва разрешителния
режим, въведен с чл.90а и следващите от ЗАДС от митническите власти за интервиране на обществените отношения в други сфери, чиято
уредба и контрол са възложени нормативно на други публични органи.
Неоснователно е позоваването на предмета на
приложения Договор за наем,сключен между жалбоподателя и ВТУ,което не подлежи
на обсъждане и като ирелевантно, следва да бъде изцяло отклонено, както
правилно настоява оспорващото дружество.Ответният административен орган не
разполага с правомощия да се намесва в частноправни отношения; да контролира
съдържанието на търговски сделки, а още по-малко да мотивира свои
административни актове, вкл. откази, които следва да са резултат от реализиране
на стриктен разрешителен режим, в случая - за търговия с тютюневи изделия.
В обобщение, настоящият състав приема, че
релевантната забрана от чл. 90б ал.2 т.3 ЗАДС се отнася единствено и само до
обекти, посещавани и свързани с битието на непълнолетни лица,каквито студентите
не са.Всякакви други интерпретации са извън правомощията на митническата
администрация и не се вместват в забранителната норма, подлежаща на стриктно
тълкуване.Ето защо и ограничението от чл.90б ал.2 т.3 ЗАДС е неприложимо по
отношение на търговските обекти, намиращи се на територията на висши учебни
заведения, които не са „училища“ по смисъла на нормотворческата
воля,в обсъдения контекст.Воден от горните съображения настоящият състав
приема,че обжалваното Решение за отказ за издаване на разрешение за търговия с
тютюневи изделия в наетия обект от жалбоподателя, макар и постановено от
компетентен орган, при спазване на изискуемата форма (чл.90д ал.1 ЗАДС) и при
отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е
материално незаконосъобразно,вкл. противоречащо на нормативната цел,поради
което следва да бъде отменено. При условията на чл.173 ал.2 АПК, преписката подлежи
на връщане на ответника за ново произнасяне по същество на искането на
„Прохлада“ЕООД.
Присъждане
на съдебни разноски своевременно са поискали и двете страни, каквито с оглед
изхода на процеса, се дължат на жалбоподателя, в размер на 50 лева,
представляващи платена държавна такса за производството (л.7).Същите, по
аргумент от чл.143 ал.1 АПК,във връзка с §1 т.6 ДР АПК,следва да бъдат
възложени върху бюджета на администрацията,която е способна да се разпорежда и
да отговаря по имуществени претенции,т.е. разпоредител с бюджет. Юридическото
лице,в структурата на което се намира ответният орган, съгласно чл.3 ал.1 от
Устройствения правилник на Агенция „Митници“ (Обн.ДВ,бр.59/16.07.21г.)
е Агенция “Митници“,като централизирана административна структура към Министъра
на финансите.Териториалната дирекция, предвид чл.30 ал.1 от УПАМ, е
административно звено в структурата на АМ,което означава, че не може
самостоятелно да отговаря имуществено. Предвид изложеното, се налага крайния
извод, формиран при проверката по чл.168 ал.1 АПК, че обжалваното Решение № 32-329373/18.10.2021г.
на Директора на ТД Митница Русе, противоречи на материалния закон и неговата
цел,воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2,във връзка с чл.173 ал.2 АПК,Административният
съд Силистра
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Прохлада“ЕООД,с
ЕИК:********* и адрес на управление: гр.Дулово,ул.“Славянска“ №47Б, представлявано
от управителя В.Б.Д., Решение №32-329373/18.10.2021г.
на Директора на Териториална дирекция Митница Русе при Агенция “Митници“, с което
е отказано издаване на Разрешение за търговия с тютюневи изделия на „Прохлада“ ЕООД,
на основание чл.90б ал.2 т.3 от Закона за акцизите и данъчните складове.
ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне по Искане вх.№32-308075/29. 09.21г.,подадено от
„Прохлада“ ЕООД гр.Дулово, от митническия орган по чл.90д ЗАДС, съгласно с
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, в 7-дневен срок от
влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“,с административен адрес: гр.София, ул.“Георги Сава
Раковски“ №47, да заплати на „Прохлада“
ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Дулово,ул.“Славянска“ №47Б,
Силистренска област, представлявано от управителя В.Б.Д.,с ЕГН:**********, сумата от 50.00 (Петдесет) лева - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
чл.138 ал.1 АПК.
СЪДИЯ: