Р Е Ш Е Н И Е
№ 240
гр. Велико Търново, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание на петнадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М. Н.и прокурора от
ВТОП Н. Орманджиева разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10237/2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е
по касационна жалба на С.М.К. против Решение № 403 от 19.07.2021г. по АНД
№20214110200741 по описа за 2021г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, Серия К № 2498290, издаден
от ОД на МВР – Велико Търново (ЕФ), с който на касатора е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
С
касационната жалба и допълнително представената такава се претендира
неправилност на решението и се иска отмяната му и отмяната на ЕФ. Касаторът
счита, че въззивният съд не е събрал необходимите доказателства по делото и е
направил необоснован извод за това, че ЕФ е съставен в предвидената от закона
форма и при спазване на законовите изисквания. В тази връзка твърди, че по делото липсват доказателства за годността на техническото
средство, с което е установено нарушението, доколкото представените такива в
хода на въззивното дело касаят друго, различно техническо средство. Отделно от
това изтъква, че в ЕФ не е посочен собственикът на МПС (посочен е само
ползвателят на МПС), както и фишът не съдържа датата, часа и мястото на
нарушението и не отчита толеранс от км/ч грешка при изчисление за превишението
на скоростта. Твърди и нарушение на правилата за връчване на ЕФ. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
направените пред ВТРС разноски.
Ответникът
по касационната жалба - ОД на МВР – Велико Търново, не се явява и не взема
становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспорваното решение.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения,
намира за установено следното:
Жалба е
подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Въззивната
инстанция правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по
делото:
На 10.01.2019
г., в 15:58 часа, на път ГП І-3, км 16+0000, бензиностанция „Петрол“ в посока
гр. Плевен, при ограничение
След
приспаднат толеранс от
В законния
срок фишът е оспорен пред СРС, като съобразно определената в чл. 59, ал.
1 от ЗАНН местна подсъдност, производството пред СРС е било прекратено и делото
е изпратено за разглеждане на Районен съд – Велико Търново. ВТРС от своя страна е потвърдил ЕФ като
законосъобразен, тъй като е намерил, че той съдържа всички задължителни
реквизити и правилно ангажира отговорност за Колев, в качеството му на законен представител на дружеството-собственик
на МПС, доколкото е доказано авторството и извършване на деянието.
Тези изводи на ВТРС са правилни. Аргументите на касационната инстанция в
тази насока са следните:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Неоснователни са възраженията на касатора, че процесният фиш
нямал законовото съдържание, след като очевидно той съдържа тези реквизити.
Неоснователно е възражението, че не било доказано, че нарушението е заснето
от надлежно сертифицирано и работещо АТС. Във въззивното дело се намира Протокол
за монтаж и настройка от 21.02.2012 г., удостоверяващ монтажа и настройката на
мобилна камера за видеоконтрол на нарушения - АТС TFR1-M565/12, заснела процесното нарушение, в служебен
автомобил на ответника. Налице е и Протокол 3-6-19 за нейната проверка,
установяващ годността й, както и удостоверение, което я сочи като одобрен тип
средство за измерване. Всички тези документи установяват, че видео-радарната
система е одобрен тип средство за измерване, преминало метрологична проверка,
т. е. че е било изправно към датата на процесното нарушение. При установена
изправност на техническото средство, няма основание да се приеме, че някои от
отразените в него параметри, са неверни. В този смисъл, неоснователно е твърдението, че е налице несъответствие
между номера на техническото средство, посочен в ЕФ и документите, които касаят
техническото средство, доколкото видно от приложеното по административната
преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835,
валидно до 24.02.2020г. е, че същото
касае именно посочената в ЕФ мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M.
На следващо място, при извършената проверка настоящата инстанция установи,
че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е
приложима в разглеждания случай. Тази процедура по ангажиране на
административнонаказателна отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно
установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на
нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя
със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което
заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН.
Специалният начин на установяване на административното нарушение е в
съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при
изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи
служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на
контролните органи на съответните технически средства при установяването на
деяния от вида на процесното. В този смисъл е и чл. 189, ал. 15 от ЗДвП,
изрично установяваща като годни веществени доказателства в административно
наказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с
технически средства или системи от посочения вид. Ето защо, когато нарушението
е установено с такива технически средства или системи, е възможно то да бъде
доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител (под форма на
разпечатката, снимки или др.), чрез които по безспорен начин да се установят
времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и да се индивидуализира
МПС, което се движи с такава скорост. Изявлението, записано (обективирано)
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и
обработени данни за нарушението от автоматизирани технически средства, и
данните за собственика на ППС, съдържащи се в административно-информационната
система, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен
аналог на наказателното постановление. Горното важи и за изявленията,
обективирани върху хартиен носител, установяващи датите на преглед на
посочените по-горе данни и направените констатации. Ето защо несъстоятелно е и
възражението за неотчетен толеранс на скоростта. Видно от приложената към ЕФ
снимка, измерената скорост от машината е 101 км/ч, а в ЕФ е посочено превишение
със скорост 98 км/ч, което означава, че технически предвиденият толеранс от 3
км/ ч на 100 км/ч е отчетен.
Мястото на нарушение е описано достатъчно подробно и географски еднозначно
точно, за да е ясно и без GPS позициониране. В страната има едва 9 първокласни пътя, номерирани от 1 до
9, които могат да се намерят освен на сайта на АПИ и във всяка карта на
страната, като процесното нарушение е извършено на ГП І-3, който е от Бяла до
Ботевград, като е заснето точно на км 16 + 000 в посока към гр. Плевен.
Наличието на съответния знак, ограничаващ скоростта е отбелязан в протокола за
използването на АТС от 10.01.2019 г. и ако е било спорно съдържанието му,
касаторът е следвало да поиска от въззивния съд събиране на доказателства от АПИ
за съществуващата на място организация на движението и означенията в тази
връзка с пътни знаци, указателни табели, друга вертикална и хоризонтална
маркировка. Освен това с измененията на ЗДвП, приети с ДВ бр. 19/2015 г. в чл.
165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП е регламентирано задължението на определените от
министъра на вътрешните работи служби да обозначават чрез поставяне на пътни
знаци, да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на Министерството на вътрешните работи, участъка от пътя, на който
се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи. С ДВ бр. 54/2017 г. в сила от
09.07.2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, като по
този начин е отпаднало и изискването за обозначаване на поставено
автоматизирано техническо средство. Същевременно с ДВ бр. 6/2018 г. в сила от
16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. 7 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР, който предвиждаше
задължението местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват
чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи. Следователно, за законосъобразното
издаване на електронен фиш в случая, след изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г.
освен техническата изправност на използваната автоматизирана система за
контрол, не е необходимо да се установи и обозначаването на пътния участък със
знак Е 24 поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП,
съответно по чл. 7 и чл. 8 от Наредбата.
Несъстоятелно е и възражението за липса на посочване в ЕФ на датата на
неговото издаване. Както се отбеляза,
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изчерпателно изброява реквизитите на ЕФ
и сред тях не фигурира дата на неговото съставяне. Това обстоятелство, обаче,
по никакъв начин не възпрепятства възможността за проследяване на давността по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Давността, изключваща наказателното преследване е три
години от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване
на нарушението, а абсолютната давност /съгласно чл. 81, ал. 3 от НК/, е четири
години и шест месеца от момента на извършване или довършване на нарушението по
аналогия от чл. 80, ал. 3 от НК. От приложените по делото извлечения от
информационната система на МВР се установява, че нарушението е извършено на 10.01.2019
г., а електронният фиш за налагане на глоба е издаден на 21.01.2019 г.
Съобразявайки горното, електронният фиш е издаден в рамките на сроковете в чл.
34, ал.1 от ЗАНН и не е изтекъл
срока по чл. 34 от ЗАНН, а по-късното връчване на ЕФ не води до обратния извод.
Не е изтекла и абсолютната погасителна давност за извършеното деяние по чл. 80,
ал 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 81 ал 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН.
Накрая, не се споделя и възражението, че в ЕФ не
е посочен собственикът на МПС. От съдържанието на електронния фиш се
установява, че със същия е ангажирана отговорността на С.М.К., в качеството му
на законен представител на „Фризомат“ ООД. По делото не се спори, че товарният
автомобил, заснет с мобилната радарна система, е собственост именно на
„Фризомат“ ООД. В този случай разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП изрично
предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Това законово
разрешение почива на разбирането, че автомобилите не могат да бъдат управлявани
от ЮЛ, като целта е да бъде установено и наказано именно виновното физическо
лице, тъй като административнонаказателната отговорност е лична и не следва да
бъде наказано лице, което не е извършител на нарушението. В конкретния случай е
видно, че действително собственик се явява ЮЛ. В електронния фиш е посочено, че
отговорността на касатора се ангажира като законен представител на дружеството
„Фризомат“ ООД. Касаторът е индивидуализиран с три имена и ЕГН и е посочено, че
ЕФ се издава на законния представител на дружеството „Фризомат“ ООД. Следва да
се отбележи по отношение на авторството на деянието, че в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз
основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива
действия не са предприети от страна на касатора. При това положение и с оглед
нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, същият правилно е бил санкциониран за
констатираното нарушение. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на
санкционирания е безспорно доказано.
Предвид субекта на нарушението - физическото лице
– ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е
определен и видът на санкцията – глоба. Размерът на санкцията е съобразен с
предвидения такъв в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за превишаване на скоростта на
движение извън населено място. Като се е произнесъл в този смисъл и е потвърдил
електронния фиш, районният съд е постановил решението си при правилно
приложение на закона.
Предвид
горното настоящият касационен състав намира, че оплакванията, така както са
формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни, защото не се
оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното, касационната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и като такова следва да
се остави в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 403 от 19.07.2021 г. по АНД №20214110200741 по описа за 2021 г.
на Районен съд-гр. Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.