№ 1957
гр. София, 21.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско
дело № 20221000502025 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ПАЗАРИ ЗАПАД“ЕАД ЕИК ********* чрез
пълномощник адв. Д.Д. против протоколно определение от 02.06.2022г. по гр.д. №
2789/2019г СГС, ГО, I- 9 състав, с което е спряно производството по делото до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. 10108/2021г на СГС, на
осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК – поради преюдициалност на спора. Поддържа се неправилност
на обжалваното определение с доводи, че липсва преюдициалност между споровете по двете
дела. Твърди се, че изходът по другото дело, имащо за предмет спор за собственост върху
терена, за ползването на който се търси обезщетение, не се явява от значение за правилното
разрешаване на настоящия спор, тъй като не би се формирала сила на преъдено нещо по
този въпрос, доколкото няма идентичност между страните. Изтъква се още, че не е доказано
наличието на висящо производство и този факт не можел да се приеме за установен само от
приложената искова молба и че съдът не е имал основание да приложи разпоредбата на
чл.229 ал.1 т.4 ГПК, като в тази връзка се поддържа искане за служебно изискване на
информация относно наличието на образувано производство по исковата молба и етапа на
разглеждането му. Иска се отмяна на обжалваното определение поради липсата на
образувано производство с посочения предмет или поради липсата на преюдициалност
между двата спора и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срок насрещната по жалбата страна – ответник по спора „Искра -21“АД /в
несъстоятелност/ чрез пост. синдик Т.И. е подал отговор в срок, с който се застъпва тезата,
че собствеността върху терена, за ползването на който се претендира обезщетение е спорна
и че посоченото за обуславящо дело ще се разреши въпроса дали РПК „Искра –Люлин –
София“ е действителен собственик не само на павилионите, но и на прилежащия терен към
1
тях, и че при положителен отговор ще се стигне до хипотеза по чл.64 ЗС, в който собственик
на терена и сградите да са различни лица, което пък би било от значение относно спорното
притезание за обезщетение. Извън посоченото се цитира и ТР № 8/07.05.2014г. по тълк.дело
№ 8/2013г., в което са разяснени основанията за спиране при висящ процес относно
преюдициален спор и съотношението между спорните предмети.
САС в настоящия си състав, като прецени оплакванията и възраженията на страните
намира частната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана
по същество е основателна, по следните съображения:
Производството по гр.д. № 2789/2019г на СГС ГО, I- 9 състав е образувано по
осъдителен иск на „Пазари –Запад“ЕАД /частен жалоподател/ против „Искра 21“АД /н./ за
заплащане на обезщетение в размер на 78 877лв, ведно с лихва от подаване на исковата
молба за периода 25.02.2014г-25.02.2019г., представляваща сумата с която ответникът се е
обогатило за сметка обедняването на ищеца в резултат на изграждане на обекти без
строителни книжа и ползването им без правно основание в собствения му поземлен имот
идентификатор 68134.4361.489 с площ 2822кв.м., която се равнявала на спестения наем,
който биха разходвали за да ползват имота и съответно ищецът би получил.
Предмет на производството по гр.д. № 10108/2021г на СГС видно от приложената
като доказателство искова молба вх. № 12471/11.08.2021г. е положителен установителен иск
за собственост от РПК „Искра –Люлин-София“ против Столична община и „Пазари
Запад“ЕАД за признаване за установено правото на собственост върху 641/2822 идеални
части от поземлен имот с идентификатор 68134.4361.489, представляващи прилежащ терен
към сгради с подробно посочени характеристики.
С обжалваното определение съдът е спрял производството по делото на осн.чл.229,
ал.1,т.4 ГПК, като е приел, че има връзка на преюдициалност между делата поради
нали„чието на спор за собственост върху въпросния терен.
Определението е неправилно, по следните съображения: В конкретния случай от
решаващо значение е обстоятелството, че не е налице субективен идентитет на страните по
двете дела. Дори и в случай, че по гр. д. гр.д. № 10108/2021г на СГС се приеме, че
индивидуализираните сгради и 641/2822 идеални части прилежащия към тях терен
/идентичен с посочения за собствен от „Пазари- Запад“ЕАД имот с ид. 68134.4361.489/ са
собственост на ищеца РПК „Искра –Люлин-София“, то решението ще влезе в сила само
между страните по това дело съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК. Поради това страните по
настоящето /спряното/ дело и конкретно „Искра 21“АД /н./ няма да бъдат обхванати
от субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението и няма да могат да се
позовават на нея. Ето защо не може да се приеме, че е налице преюдициалност на спора по
образуваното пред Софийски градски съд дело по чл. 59 ЗЗД с ответник „Искра 21“АД /н./
и образуваното по установителен иск за собственост дело дело със страни – ищец РПК
„Искра –Люлин-София “ и ответници Столична община и „Пазари Запад“ЕАД.
Посоченото от своя страна категорично изключва възможността да има такава връзка
2
на преюдициалност между тези две производства, която е необходима, за да е налице
абсолютната отрицателна процесуална предпоставка по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК (именно
съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС), изразяваща се във
временната процесуална забрана да се развива обусловеното исково производство, до
приключването на обуславящото такова, за да може съдът, разглеждащ обусловения спор, да
зачете силата на пресъдено нещо на решението по обуславящия такъв. При този извод е
безпредметно да се събират служебно доказателства във връзка с висящността на другия
спор и етапа на развитие на производството. Като допълнителен аргумент извън липсата на
идентитет на страните ще следва да се посочи, че и изхода на спора по другото дело не би
бил обуславящ за настоящото, защото и да се приеме, че РПК „Искра –Люлин-София“
притежава събственост върху имота в съответни идеални части, то този факт не лишава
другият съсобственик „Пазари Запад“ЕАД да претендира обезщетение за ползването целия
имот, доколкото това е действие на обикновено управление, за което не е нужно съгласието
на останалите.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното определение за
спиране ще следва да се отмени и делото върне на СГС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното, настоящият състав на САС
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 02.06.2022г. по гр.д. № 2789/2019г СГС, ГО,
I- 9 състав, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на производството по гр.д. 10108/2021г на СГС, на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК
– поради преюдициалност на спора.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4