Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Асеновград,
12.10.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно
заседание на шестнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова,
като разгледа АНД № 549 по описа на Асеновградски районен
съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 117/21.06.2019
г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – д-р К.А.Я. на „***“ ЕООД , ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление – гр. Асеновград, ул. „Шести септември“ №2 ет.4 ап.16,
представлявано от И.Д.И. – управител на основание чл. 471а ал.2 от ЗВМД е наложено
административно наказание –имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на
Приложение № 9 към чл. 14 ал.1 т.5 от Наредба № 44 от 22.04.2006 г. за
ветеринарно медицинските изисквания към животновъдните
обекти.
Недоволен от горното постановление е останал
представляващия „***“ ЕООД и е депозирал
жалба срещу него пред АРС в законоустановения
7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. К. се валидират основания за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на наказателното
постановление, като се сочи, че същото е постановено при нарушение на
материалния закон и при издаването му е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Ответната
страна ОДБХ-гр. Пловдив се представлява от юрк. Б.,
която моли за потвърждаване на НП като обосновано, законосъобразно и правилно.
Асеновградският
районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата
намери следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
След като обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.04.2019 г. била извършена контролна проверка от екип
от инспектори от отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ- Пловдив в животновъден
обект, находящ се в с. Долнослав, стопанисван от „***“
ЕООД, при която било установено, че в обекта има повече патици отколкото е
капацитета на обекта, а именно при капацитет от 2285 бр.- патици съгласно
удостоверението за регистрация в обекта имало около 3500 броя патици. По този
начин не било спазено изискването за отглеждане на патици-мюлари,
а именно 4 броя птици на 1 кв. м. За установеното нарушение на 23.05.2019 г.,
бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу „***“ ЕООД.
Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството И.И., който го подписал, но при предявяването на АУАН
направил писмени възражения отразени в бланката на акта без да ги конкретизира.
Въз основа на така съставения акт, било издадено обжалваното наказателно постановление.
При пълната проверка за законосъобразност съдът
намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила довели до незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, съображенията за което са следните:
На първо място с НП жалбоподателят е санкциониран за
нарушение по чл. 14 ал.1 т.5 от Наредба № 44/ 22.04.2006 г. ,която въвежда
изискването към Животновъдните обекти за отглеждане на
птици, да имат въведени мерки за биосигурност и в зависимост от вида, предназначението и
капацитета си да разполагат с помещения за отглеждане на гъски и патици, които
да осигуряват оптимални зоохигиенни условия, съответстващи
на биологичните потребности на съответната технологична група, хибрид или
порода, и да отговарят на изискванията по приложение № 9, като във всяко
помещение се отглеждат птици само от една технологична група. Конкретното
Приложение № 9 пък съдържа две точки съответно за гъстота за отглеждане на
гъски и на патици, всяко от които има три различни хипотези предвиждащи правила и конкретен брой птици в
зависимост от вида и предназначението на
птиците, а именно:
1. Изисквания за гъстота при отглеждане на гъски:
а) за угояване до 3 бр. на кв. м;
б) за втлъстен черен дроб до
3 бр. на кв. м;
в) родители до 2,5 бр. на кв. м.
2. Изисквания за гъстота при отглеждане на патици:
а) за угояване до 10 бр. на кв. м, но не повече от 30
кг/кв. м;
б) мюлари за втлъстен черен дроб и месо до 4 бр. на кв. м;
в) родители до 5 бр. на кв. м.
При това положение за да има пълно и ясно описание на
нарушението в него следваше да бъде посочено, че обектът не разполага с
помещения, които да осигуряват оптимални зоохигиенни
условия, съответстващи на биологичните потребности на съответната технологична
група, хибрид или порода, и да отговарят на изискванията по приложение № 9.
Освен това с оглед конкретиката на твърдяното
нарушение следваше да бъде конкретизирано дали отглежданите патици в обекта се
отглеждат за угояване - /тогава изискването е до 10 бр. на кв.м/, мюлари за втлъстен черен дроб и
месо – до 4 бр. , или пък са родители - /когато изискването е до 5 бр. на кв.
м./ Следваше да има и цифрова квалификация към коя от няколкото
възможни хипотези на Приложение № 9 се отнася нарушението, а именно т.2 б. Б.
Тъй като това не е сторено в НП е налице порок, засягащ неговите основни и
задължителни реквизити по чл. 57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, според която норма НП следва
да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и да
бъдат посочени законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния
случай липсва пълно описание на нарушението, като не са посочени основните
елементи от неговия обективен състав очертан в посочената като нарушена
материално-правна разпоредба, не е посочено, че помещенията не отговарят на
оптималните зоохигиенни условия и на изискването на
приложение № 9. От друга страна не е посочено и предназначението на отглежданите
птици и от какъв вид са, за да се прецени допустимата бройка за отглеждане на
кв.метър и съответно не е налице цифрово посочване на нарушеното изискване на
приложение № 9. Тези пороци, компрометират
възможността на нарушителя да разбере за какво точно нарушение му се налага
санкцията и пряко рефлектира върху правото му на защита срещу постановлението и
възможността да го упражни в пълен обем.
На второ място при така структурираното описание на обстоятелствата на
нарушението не може да се заключи
категорично и по несъмнен начин, че същото е реализирано. Непълното описание на нарушението, води и до
невъзможността да се прецени дали е налице нарушение по Приложение № 9 към чл. 14 ал.1 т.5 от Наредба № 44 от 22.04.2006 г. за ветеринарно
медицинските изисквания към
животновъдните обекти. Видно от съдържанието на НП това нарушение се състои в превишаване на капацитета на птицевъдния
обект, съобразно квадратурата на помещенията за отглеждане на птиците – 4 птици
на квадратен метър площ. Тъй като е въведена аритметична величина лимитираща
нормативно установения капацитет на животновъдния обект – до 4 птици на кв.м., но
само за патици – мюлари ,които се отглеждат за втлъстен черен дроб и месо , за да се достигне до извод за
несъмнена установеност на нарушението следва да се посочат на какви обективни
данни се основава извода, а именно каква е квадратурата на помещения, в които
се отглеждат птиците и какъв е установеният им брой от съответния вид към
момента на проверката,както и дали всички патици се отглеждат за втлъстен черен дроб
и месо или има и такива които се отглеждат за месо - до 10 бр. на кв.м, или са родители – до 5
бр. на кв.м. При липсата на посочване на тези факти от обективния състав на
нарушението, съдът намира, че извършването на същото не е установено по
несъмнен начин, което отново обуславя извода за незаконосъобразност на
издаденото НП и налага неговата отмяна.
По отношение на разноските. Съгласно
нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски, като по отношение
на реда за определянето им изрично препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който
е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В
случая разноски за юрисконсултско възнаграждение се
претендират единствено от въззиваемата страна. С
оглед изхода на делото обаче такива не следва да се присъждат и същите следва
да останат за сметка на ОДБХ-Пловдив.
С оглед на изложените
съображения и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 117/21.06.2019 г. на
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – д-р К.А.Я. , с което
на „***“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление – гр.
Асеновград, ул. „Шести септември “ №2 ет.4 ап.16, представлявано от И.Д.И.
– управител на основание чл. 471а ал.2
от ЗВМД е наложено административно наказание –имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на
Приложение № 9 към чл. 14 ал.1 т.5 от Наредба № 44 от 22.04.2006 г. за
ветеринарно медицинските изисквания към
животновъдните обекти.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: