Решение по дело №139/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на А. П. П. от гр. Плевен, чрез адв. В. М. от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу Решение № 689/29.12.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 2344/2023 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 23-1772-001165/25.10.2023 г. на Началник сектор в Първо PУ при ОД на МВР -Плевен, с което основание чл. 175а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП на А. П. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер [рег. номер]. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, затова че на 28.09.2023 година в 19:15 часа, в гр. Плевен, на кръговото кръстовище, образувано от [улица]и [улица], управлява лек автомобил „Мерцедес“ , модел Е240 с peг. № [рег. номер], като не използва път отворен за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари - навлиза в горепосоченото кръстовище, като преднамерено извежда автомобила извън контрол, чрез рязко подаване на газ и така довежда автомобила до загуба на сцепление на задните колела, движейки се напречно на пътя, преминавайки през изхода на кръговото кръстовище към [улица], след което през изхода на кръговото кръстовище към [улица]и излиза от кръговото кръстовище на изхода към [улица]с посока на движение към [улица]. Извършва така нареченият „дрифт“, като с действието си създава опасност за останалите участници в движението.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на закона – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК. Сочи, че съдът не е обсъдил обективно посочените в жалбата и писмената защита пороци, основания, доказателствата и данни по делото за незаконосъобразност на НП. Събраните доказателства са ценени превратно и едностранчиво, като по този начин е достигнато до неправилни фактически и правни изводи. Навежда доводи, че при описанието на констатираното нарушение в АУАН и в НП и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, се констатират множество противоречия, като намира показанията на двамата полицейски служители – очевидци за противоречиви, както помежду си, така и вътрешно. Моли решението да бъде отменено, а по същество – НП да бъде отменено.

Ответникът по касация – Началник на Първо районно управление при Областна дирекция на МВР – гр. Плевен, чрез юрисконсулт Г. К. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на Районен съд – Плевен е правилно, законосъобразно и мотивирано. При постановяването му са обсъдени всички възражения и доказателства по делото. Поведението на водача е било установено непосредствено от двамата полицейски служители, които са станали свидетели на извършеното нарушение, което е станало в светлата част на денонощието, в делничен ден, в непосредствена близост до две училища и детска площадка. От показанията на полицейските служители се установява, че в близост до извършеното нарушение е имало на пешеходна пътека майки с деца и поведението на водача е било изключително опасно и не следва бъде оставено без последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 150 лева.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, фактическата обстановка е безспорно установена и доказана и затова предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно правилно и обосновано на писмените и гласни доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е приел за безспорно доказано визираното нарушение, за което касаторът е наказан с предвидените в закона кумулативно две административни наказания във фиксиран размер. Съдът е обсъдил показанията на свидетелката Л. П. – майка на наказаното лице и основателно не е дал вяра на нейните твърдения, поради това че те са опосредени от разказа и възприятията на сина й, тя не е очевидец на нарушението, а е пристигнала на мястото впоследствие след съставяне на акта. Те не кореспондират с показанията на полицейските служители – очевидци на нарушението, чиито показания са подробни, конкретни , непротиворечиви и подкрепят изцяло описаните в акта и НП фактически констатации. И на последно място свидетелката е собственик на автомобила и поради близкото родство с жалбоподателя е заинтересована от изхода на делото.

Видно от описанието нарушението се състои в преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, движейки се напречно на пътя при преминаване през изхода на кръговото кръстовище към [улица], след което през изхода на кръговото към [улица], и отново през изхода на [улица]излиза от кръстовището с посока на движение към [улица], което представлява нарушение на забраната на чл. 104б т.2 ЗДвП за използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, извън тяхното предназначение – за превоз на хора и товари, извършено е виновно при форма на вината пряк умисъл. Нарушението правилно е квалифицирано, респективно наложено е съотвестващото наказание, предвидено в чл. 175а ал.1 пр.3 ЗДвП. В обстоятелствената част е пояснено, че извършените от водача действия представляват така наречения „дрифт“, с което създава опасност за останалите участници в движението. Нарушението е извършено по време, когато движението на посоченото кръгово кръстовище е особено оживено и това обстоятелство има значение за преценка на обществената опасност на деянието, независимо че не представлява съставомерен признак на конкретното нарушение. То е описано достатъчно ясно и конкретно с всички негови съставомерни признаци и е доказано по безспорен и несъмнен начин от писмените доказателства и от показанията на полицейските служители, които непосредствено и лично са възприели поведението на водача, пътната обстановка и потвърждават възприятията си пред съда, и това е било причината да бъде спрян и съставен акта. Доказателства в обратна насока не са ангажирани от жалбоподателя и като е потвърдил НП като законосъобразно, Районен съд – Плевен е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.4 ЗАНН в полза на ОД на МВР – Плевен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 689/29.12.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 2344/2023 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА А. П. П. от гр. Плевен да заплати на ОД на МВР – Плевен 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.