РЕШЕНИЕ
№ 1315
гр. Варна , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501172 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Oбразувано e по въззивна жалба вх.№ 275577/01.03.2021г., подадена от СВ. Д. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: *******, срещу решение №260459/15.02.2021г., постановено по
гр.д. № 20717/2019г. на ВРС, с което е осъден въззивникът да заплати на „ДЗИ - Общо
Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, сума в общ размер на 1275,88 лв., от която - 1260,88
лева, представляваща изплатено възнаграждение на автосервиз „Автотранс сервиз - Варна“
ООД, за извършени ремонтно-възстановителни дейности на л.а. „Опел Вектра“ рег. *******,
застрахован с договор за автомобилна застраховка „Каско+“, обективиран в полица №
440114031009347/26.03.2014 г., по щета щета № 44010311405072, както и сумата от 15 лева
– разноски по ликвидационна щета № 44010311405072, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 17.12.2019 г. до окончателното плащане, на основание
чл.213, ал.1 КЗ /отм./, както и разноски по делото.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закон. Счита се, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение, указвайки на ответника, че следва да докаже отрицателен факт – че
не владее процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Моли се да бъде прието Постановление на ВРП от 19.01.2021г. за установяване факта на
предаване на автомобила на 07.11.2013г. на трето лице. Навежда се и оплакване, че съдът не
1
е съобразил факта, че в представения протокол за ПТП, е отразено, че водачът на л.а. „Фиат
Брава“, е неизвестен, и неправилно е приел, че е налице деликтна отговорност на ответника.
Моли се за отмяна на решението и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание с
писмена молба въззивната жалба се поддържа.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД, с който се поддържа, че въззвината
жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение правилно и обосновано. Счита се,
че не следва да бъде уважавано доказателственото искане на въззивника, тъй като не
отговаря на критериите по чл.266, ал.2 ГПК доколкото производството по прокурорската
преписка е било инициирано още през 2020г. Излага се и че постановлението не следва да
служи като годно доказателство, тъй като би се нарушил принципът на непосредственост в
гражданския процес. Навеждат се доводи за правилност на разпределената от
първоинстанционния съд доказателствена тежест. Моли се за потвърждаване на решението
и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се
поддържа.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подаденае в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на „ДЗИ - Общо
Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, с която против СВ. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес:
*******, е предявен осъдителен иск за заплащането на сума в общ размер на 1275,88 лв., от
която, 1260,88 лева - изплатено възнаграждение на автосервиз „Автотранс сервиз - Варна“
ООД, за извършени ремонтно-възстановителни дейности на л.а. „Опел Вектра“ рег. *******,
застрахован с договор за автомобилна застраховка „Каско+“, обективиран в застрахователна
полица № 440114031009347/26.03.2014 г., както и сумата от 15 лева – разноски по
ликвидационна щета № 44010311405072, ведно със законната лихва от датата на подаване
2
на исковата молба – 17.12.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се сторените
разноски.
В исковата молба се твърди, че към 05.08.2014 г., между ищеца и застрахования
Ю.С.Д. е било налице валидно застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на
сключен между тях договор за автомобилна застраховка „Каско+“, обективиран в
застрахователна полица № 440114031009347/26.03.2014 г., за л.а. „Опел Вектра“ рег.
*******, със срок на действие от 00.00 ч. на 28.03.2014 г. до 24.00 ч. до 27.03.2015 г. На
05.08.2014 г., в гр. Варна, застрахованият автомобил участвал в ПТП с друго МПС, водачът
на което бил виновен за настъпване на произшествието и който незабавно след инцидента
напуснал местопроизшествието. След проведени издирвателни действия от органите на
МВР било установено, че другият участник в пътния инцидент, виновен за настъпването му,
е ответникът, който е управлявал „Фиат Брава“ с рег. № *******. По отношение на
последния автомобил не била сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Образувана
била ликвидационна преписка при ищеца, като на увредения автомобил бил извършен
оглед. Съставено било възлагателно писмо и превозното средство отремонтирано в
автосервиз на „Автотранс сервиз - Варна“ ООД. За извършения ремонт била издадена
фактура № 1655/11.09.2014 г. за сумата от 1260,88 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е
заявил, че през 2014 г. е предал автомобила на представител на заложна къща „Одисей“, но
в замяна не получил никакъв документ. Предал документите на превозното средство на
служител на заложната къща, който от своя страна бил предал автомобила на трето лице. Не
му е известно къде се намира автомобилът и кой го управлява. В хода на устните състезания
пред първа инстанция ответникът е изложил идентични твърдения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Приобщена е като писмено доказателство полица № 440114031009347/26.03.2014 г.,
обективираща договор за застраховка «Каско» за л.а. „Опел Вектра“ рег. *******,
собственост на Ю.С.Д. със срок на действие на застраховката от 28.03.2014г. до 27.03.2015г.
С уведомление за щета от 08.08.2014г. Ю.С.Д. е уведомил ищцовото дружество за
ПТП, станало на 05.08.2014г.
На 08.08.2014г. Ю.С.Д. е подал заявление за издаване на протокол за ПТП до Сектор
КАТ – Пътна полиция – Варна.
На 18.12.2014г. е съставен протокол за ПТП №1525553, издаден от МВР- Варна, в
който е посочено, че по данни на собственика на МПС 2 /Ю.С.Д., управлявал л.а. „Опел
Вектра“ рег. *******/, на 05.08.2014г., на бул.Хр. Смирненски, бл.27, поради неизвестни
причини и обстоятелства, МПС 1 /„Фиат Брава“ с рег. № *******/ реализира ПТП с МПС 2,
3
след което напуска местопроизшествието. За участник 1 в протокола е индивидуализиран
автомобилът, а за водач е вписано „неизвестен“.
Съставен е опис на уврежданията по щета № 44010311405072,изготвено е
възлагателно писмо от 13.08.2014г. до „Автотранс сервиз - Варна“ ООД. С приемо-
предавателен протокол от 04.09.2014г. автомобилът е приет от ремонт от собственика Ю.Д..
„Автотранс сервиз - Варна“ ООД е издало фактура номер 1655/11.09.2014г. с получател
„ДЗИ“ ЕАД за извършения ремонт на стойност 1260.88лв. с ДДС. Издаден е ликвидационен
акт за същата сума от 12.09.2014г., която е и заплатена от ищеца на „Автотранс сервиз -
Варна“ ООД, видно от приетото нареждане за групово плащане.
Видно от приложена разпечатка от интернет сайта на „Гаранционен фонд“, към
18.12.2014 г. за л.а. „Фиат Брава“ с рег. № ******* няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. От приложена таблица се установява, че, последната сключена за този
автомобила застраховка „Гражданска отговорност“ е с крайна дата на покритие 17.07.2014
г., но е прекратена на 03.11.2013 г.
Във въззивното производство е приобщено постановление от 19.01.2021г. по пр.пр.
17815/2020г. по описа на РП – Варна за отказ от образуване на досъдебно производство.
По делото е допуснато изготвяне на САТЕ, от заключението, на която се установява,
че при ПТП, настъпило на 05.08.2014 г., на л.а. „Опел Вектра“ рег. ******* са нанесени
увреждания на множество елементи – предна и задна броня, заден капак, основа задна броня,
конзоли на задна броня, водачи задна броня, задна маска, задна греда, под багажник,
подкалник заден десен, подкалник заден ляв, спойлер на предна броня, спойлер на задна
броня. Вещото лице сочи размер на средствата за възстановяване на автомобила - 2137,48
лева. Посочен е начин на формиране на сумата от 15 лева, претендирана за извършени
ликвидационни разноски.
Въз основа на така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Правната уредба, съдържаща се в чл.213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./, предвижда че с
плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Възникването на правото на регрес и успешното провеждане на иска с правна
квалификация чл.213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./, вр. с чл.45 ЗЗД се свързва с установяване от
ищеца, в условията на пълно и главно доказване, на настъпването на застрахователното
събитие в резултат от противоправно деяние, виновно причинено от ответника, от което
като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди в сочения размер, наличието на
валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото лице, както и
плащане от застрахователя на застрахователното обезщетение.
4
От приобщените по делото и описани по-горе писмени доказателства по категоричен
начин се установява съществувалото валидно застрахователно правоотношение между
Ю.С.Д. и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и изплащането в негова полза от ищеца на
застрахователно обезщетение по повод застрахователно събитие от 05.08.2014г., като
неоспореното заключение на вещото лице по проведената автотехническа експертиза и
съставените от застрахователното дружество документи, установяват настъпването на вреда
в заявения размер. Установява се и че за посочения в протокола за ПТП автомобил като
„участник 1“, към датата на произшествието не е налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
За да възникне правото на регрес обаче, когато претенцията не е предявена срещу
застраховател по „Гражданска отговорност“, а срещу делинквента, следва в условията на
пълно и главно доказване, ищецът да е установил по делото и осъществяването на
фактическия състав на чл.45 ЗЗД именно от страна на ответника, срещу който е насочена
регресната претенция.
В настоящия случай единственото доказателство за настъпилото ПТП, е изготвеният
от МВР – Варна протокол за ПТП, който е съставен няколко месеца след твърдяното
произшествие. В същия е отбелязано, че мястото на ПТП не е посетено, а е изготвен по
данни на собственика на л.а. „Опел Вектра“ рег. *******. Съобразно чл.179, ал.1 ГПК,
официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и по
установените форма и ред, съставлява доказателства за изявленията пред него и за
извършените от него и пред него действия. Т.е., протоколът, съставен от органите на
полицията, представлява официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща
доказателствена сила в процеса само относно възприетите лично и непосредствено от
съставилото го длъжностно лице обстоятелства. В случая, протоколът не се ползва с такава
обвързваща доказателствена сила в процеса, тъй като ПТП и участниците в него не са
възприети непосредствено от длъжностното лице. Видно е и че в самия протокол, в графата
за данните за водач на автомобила, станал причина за произшествието, е вписано
„неизвестен“, поради което от този документ не може да се направи извод за персонално
участие на ответника в произшествието.
По този начин, при оспорване на обстоятелствата, заявени с исковата молба от страна
на ответника, по делото е останало недоказано именно ответникът да е причинител на
репарираната от ищеца вреда. Установеното чрез служебно изискване на справка за
собствеността на автомобила обстоятелство, че ответникът е бил собственик на автомобила
към датата на ПТП не е достатъчно, за да се направи извод, че именно той е осъществил
противоправното действие.
Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че поради липса на пълно и главно
доказване на изискуемите положителни предпоставки, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
5
Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по силата на което
предявеният иск да бъде отхвърлен.
По разноските в процеса:
Предвид изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените
доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, въззиваемото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на въззивника сторените във въззивното производство разноски в общ
размер от 325.52лв., от които 300лв. адвокатско възнаграждение и 25.52лв. държавна такса.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260459/15.02.2021г., постановено по гр.д. № 20717/2019г. на
РС – Варна, 43 съдебен състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, срещу
СВ. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес: *******, иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 1275,88 лв. /хиляда
двеста седемдесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/, от която - 1260,88 лева,
представляваща изплатено възнаграждение на автосервиз „Автотранс сервиз - Варна“ ООД,
за извършени ремонтно-възстановителни дейности на л.а. „Опел Вектра“ рег. *******,
застрахован с договор за автомобилна застраховка „Каско+“, обективиран в полица №
440114031009347/26.03.2014 г., по щета № 44010311405072, както и сумата от 15 лева –
разноски по ликвидация на щета № 44010311405072, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 17.12.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на СВ. Д. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ******* сумата от 325.52 лв. /триста двадесет и пет лева и
петдесет и две стотинки/, представляваща сторени във въззивната инстанция разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7