Решение по дело №33/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 13
Дата: 17 януари 2023 г.
Съдия: Валентина Жекова Кърпичева Цинцарска
Дело: 20222100900033
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Бургас, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Търговско дело № 20222100900033 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Триадица № 2, ет. 6, стая 38
срещу „Мираж-97“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София. п. к. 1408, район Триадица, ж. к Стрелбище, ул. М-р
Първан Тошев № 8-10, Ц. С. И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** А и Т. С. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
А.
Видно от изложеното, със заповед за възлагане на ревизия № Р-
22001416004046-020-001/14.06.2016 г., издадена от Борис Николчев
Николчовски, началник сектор ..Ревизии”, е образувано ревизионно
производство по ДОПК спрямо ответника „Мираж-97“ ЕООД. Заповедта е
връчена по електронен път на дружеството на 27.06.2016 г. Впоследствие е
издадена ЗИЗВР № Р-22001416004046-020-002/26.09.2016 г., връчена по
електронен път на 29.09.2016 г., и ЗИЗВР № Р-22001416004046-020-
003/25.10.2016 г., връчена отново по електронен път на 25.10.2016 г. В хода на
производството е издаден също и Ревизионен доклад № Р-22001416004046-
092-001/09.12.2016 г. с предложение за определяне на задължения в общ
размер 52 251,59 лв., връчен на 16.12.2016 г. по реда на чл.29, ал.4 от ДОПК.
1
С Ревизионен акт № Р-22001416004046-091-001/06.01.2017 г. /връчен на
хартия на управителя на дружеството на 07.02.2017 г./, са установени
задължения за ДДС в общ размер към датата на издаване на акта 06.01.2017 г.
главница 36 875,82 лв. и лихви 15 652,58 лв. /общо 52 528,40 лв./, а към
03.02.2022 г. общо задължения по РА - 35 347,13лв. Дружеството има и други
установени и изискуеми задължения, освен по РА и по данъчни декларации,
като всички задължения към момента 03.02.2022 г. - 106 033,85 лв.,
поризтичащи от СД по ЗДДС /за период от 01.01.2017 г. до 31.10.2019 г./,
ГДД по ЗКПО и декларации образец № 6 за ДДФЛ, ДОО, здравно
осигуряване и УПФ.
Ищецът твърди, че в хода на ревизионното производство, задълженото
към него лице се е разпоредило със следното имущество:
- 39,576 кв. м. идеални части от поземлен имот с КИД № 51500.86.20,
находящ се в област Бургас, община Несебър, гр. Несебър, м. Кокалу, с площ
1171 кв. м., стар номер 086020, одобрен със Заповед за одобрение на КККР №
300-5-81/02.10.2003 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение
засягащо поземления имот със Заповед за изменение на КККР № КД-14-02-
1952/23.11.2006 г. на Началника на СК Бургас, при съседи на ПИ: ПИ с КИД
№ 51500.510.70, ПИ с КИД № 51500.86.19, ПИ с КИД № 51500.86.21, ПИ с
КИД № 51500.86.3.
- самостоятелен обект в сграда с КИД № 51500.86.20.1.14, находящ се в
област Бургас, община Несебър, гр. Несебър, Кокалу, ет. 2, ап. 15, апартамент,
брой нива 1 /едно/, площ по документ 34.52 кв. м., 2,02% (5,28 кв.м. ) ид.ч. от
сградата, одобрен със Заповед за одобрение на КККР № 300-5- 81/02.10.2003
г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед за
изменение на КККР № КД-14-02-1952/23.11.2006 г. на Началника на СК
Бургас, при съседи на СОС: СОС с КИД № 51500.86.20.1.13, СОС с КИД №
51500.86.20.1.15, СОС с КИД № 51500.86.20.1.21, СОС с КИД №
51500.86.20.1.7, СОС с КИД № 51500.86.20.1.8.
- самостоятелен обект в сграда с КИД № 51500.86.20.1.15, находящ се в
***, площ по документ 38.44 кв. м. , 2,25% (5,88 кв.м.) ид.ч. от сградата,
одобрен със Заповед за одобрение на КККР № 300-5- 81/02.10.2003 г. на
изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед за
изменение на КККР № КД-14-02-1952/23.11.2006 г. на Началника на СК
2
Бургас, при съседи на СОС: СОС с КИД № 51500.86.20.1.14, СОС с КИД №
51500.86.20.1.16, СОС с КИД.
Ищецът твърди, че прехвърлянето е извършено с нотариален акт за
покупко-продажба на НИ № 97 от 08.02.2017г., том I, рег.№ 1036, дело №
86/2017 г., вписан в СВ при PC Несебър с вх. рег.№ 410, дв. вх. рег. № 401,
акт № 158 от 09.02.2017 г., том № 1, дело 166/2017 г., като сделката е отразена
по партидата на „Мираж-97" ЕООД с ЕИК *********, Ц. С. И. с ЕГН
********** и Т. С. И. с ЕГН ********** в Агенция по вписванията, имотен
регистър на 09.02.2017 г. От страна на новите собственици съпрузите Ц. И. и
Т. И. няма последващо разпореждане с притежаваните два СОС и идеални
части от ПИ.
Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК недействителни по отношение на
държавата са сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по
които страна е свързано с длъжника лице. Ищецът счита, че е изпълнена тази
законова хипотеза, тъй като по сделката е налице страна- свързано с
длъжника лице на основание § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на
ДОПК, защото прехвърлянето е извършено от лицето Ц. С. И. с ЕГН
**********, която по това време е била управител от 24.06.2008 г. до
07.08.2018 г. и едноличен собственик на капитала “Мираж-97" ЕООД за
периода 24.06.2008 г. до 12.07.2018 г. Следователно Ц. С. И. с ЕГН
********** е била наясно, че тече ревизионно производство, а с връчването
на Ревизионен акт № Р-22001416004046-091- 001/06.01.2017 г. /връчен на
07.02.2017 г. по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК - т.е по електронен път/ е узнала
и за определените с акта задължения, особено като се има предвид, че
сделката е сключена на другия ден 08.02.2017 г., а е отразена в ИР на
09.02.2017 г. С връчването на документите ЗВР, ЗИЗВР, ЗИЗВР и РД
/последният връчена на 16.12.2016 г./ същата е била уведомена не само за
започналото и течащо производство, а също и за задълженията /видно от РД/,
но независимо от това е прехвърлила недвижими имоти, които са могли да
послужат за обезпечение на публичното задължение по акта. Освен това с
извършване на транслативната сделка, управителят не е използвал средствата
за погасяване на задълженията по акта, дори и частично. Задълженото лице не
е предложило начин за удовлетворяване на публичния взискател, нито е
предложено годно за обезпечение съответстващо на размера на безспорно
установеното публично задължение. Извършеното разпореждане със
3
собствени активи, при което фактически се е освободило от собствеността на
управляваното дружество, сочи съзнателно предприети действия за
увреждане на интересите на кредитора-ищец Национална агенция по
приходите. Тоест извършеното правно действие е довело до невъзможност да
се удовлетворят публичните притезания.
С оглед гореизложеното ищецът иска от съда, на основание чл. 216, ал.
1, т. 4 от ДОПК, да се постанови обявяването на недействителността на
сделката за покупко-продажба на недвижими имоти, които са разпоредени.
От ответниците по делото, становище, отговор и допълнителен отговор
на исковата молба има само от Ц. С. И. с ЕГН ********** и Т. С. И., с ЕГН
**********. Същите считат, че предявените претенции са неоснователни.
Твърди се, че атакуваните от ищеца сделки са възмездни, като при
извършването им липсва знание от страна на страните по сделката, че се
уврежда държавата. Ответникът твърди, че никоя от страните по сделките, не
е била наясно, че има задължения към държавата към момента на извършване
на разпорежданията. Твърди се, че е невярно твърдението на ищеца, че
сделката е извършена след получаване на заповедта за ревизия на ответното
дружество. Оспорва се твърдението, че такава заповед е получавана по
електронна поща от ответното дружество. Отделно от това се твърди, че
липсва намерение на страните по сделката да увреждат държавата. Твърди се,
че разпореждането с имотите се е наложило с оглед спешна нужда от парични
средства за лечение на сина на ответниците-физически лица. Освен това
поради възмездността на сделките се счита, че няма увреда на ищеца. При
становище на съда за основателност на претенцията се счита, че иска е
погасен по давност.
Съдът констатира за безспорно установена по делото следната
фактология:
На 08.02.2017г. е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в
в нотариален акт за покупко-продажба на НИ № 97 от 08.02.2017г., том I, рег.
№ 1036, дело № 86/2017 г. на нотариус Стоян Ангелов, вписан в СВ при PC
Несебър с вх. рег.№ 410, дв. вх. рег. № 401, акт № 158 от 09.02.2017 г., том №
1, дело 166/2017 г., с който договор ответното дружество „Мираж-97“ ЕООД,
с ЕИК ********* е продало на ответниците Ц. С. И. с ЕГН ********** и Т. С.
И., с ЕГН **********, следните недвижими имоти: 39,576 кв. м. идеални
4
части от поземлен имот с КИД № 51500.86.20, находящ се в област Бургас,
община Несебър, гр. Несебър, м. Кокалу, самостоятелен обект в сграда с КИД
№ 51500.86.20.1.14, находящ се в област Бургас, община Несебър, гр.
Несебър, Кокалу, ет. 2, ап. 15, апартамент, брой нива 1 /едно/, площ по
документ 34.52 кв. м., 2,02% (5,28 кв.м. ) ид.ч. от сградата, одобрен със
Заповед за одобрение на КККР № 300-5- 81/02.10.2003 г. на изпълнителния
директор на АК, последно изменение със Заповед за изменение на КККР №
КД-14-02-1952/23.11.2006 г. на Началника на СК Бургас и самостоятелен
обект в сграда с КИД № 51500.86.20.1.15, находящ се в ***, площ по
документ 38.44 кв. м. , 2,25% (5,88 кв.м.) ид.ч. от сградата, одобрен със
Заповед за одобрение на КККР № 300-5- 81/02.10.2003 г. на изпълнителния
директор на АК, последно изменение със Заповед за изменение на КККР №
КД-14-02-1952/23.11.2006 г. на Началника на СК Бургас. Страните не спорят
относно валидността на така сключени договор, което се удостоверява и от
представения и неоспорен нотариален акт за сделката. Видно от
представената справка от Агенция по вписванията, така сключения договор е
вписан на 09.02.2017г.
Представена е справка за семейното положение на ответничката Ц. С. И.
с ЕГН **********, от която е справка е видно, че ответникът Т. С. И., с ЕГН
********** е неин съпруг.
По делото са представени доказателства, а и от извършена от съда
служебна справка в Търговския регистър, към датата на сключване на
описната сделка-08.02.2017г., ответничката Ц. С. И. с ЕГН ********** е била
съдружник и управител на „Мираж-97“ ЕООД, с ЕИК *********, като е била
такава до 07.08.2018г.
По делото е спорно, дали към момента на сключване на атакуваните
сделки, задълженото лице е знаело, че има задължения към държавата. От
представения на лист 46-54 от делото ревизионен акт № Р-22001416004046-
091-001/06.01.2017г., съдът намира за установено по делото, ответното
дружество има установени задължения за ДДС в общ размер към датата на
издаване на акта 06.01.2017 г., както следва: главница 36 875,82 лв. и лихви 15
652,58 лв. /общо 52 528,40 лв./, а към 03.02.2022 г. общо задължения по РА -
35 347,13лв. Така издадения ревизионен акт е връчен лично на управителката
на дружеството на 07.02.2017г., като към този момент управител е била
5
ответничката Ц. С. И. с ЕГН **********. Съдът констатира, че връчването на
този ревизионен акт предхожда като дата, датата на сделките, които се
атакуват като недействителни.
С оглед така установената по делото фактология, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените претенции са с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4, чл. 216,
ал. 1, т. 6 и чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно за обявяване като
недействителни спрямо държавата на сделките, сключени между ответниците
и обективирани в посочения нотариален акт, при наличието на три хипотези
на недействителност на сделките, а именно, че сделките са сключени с цел да
се увреди държавата, в хипотезата, че даденото по възмездните сделки
значително надвишава полученото и в хипотезата, че в сделката участва
свързано лице с длъжника.
-искът с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК
Безспорно се установи по делото, че към датата на сключване на
сделките, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на НИ № 97 от
08.02.2017г., том I, рег.№ 1036, дело № 86/2017 г. на нотариус Стоян Ангелов,
ответното дружество „Мираж-97“ ЕООД, с ЕИК ********* е било в
известност, че е данъчно задължено на държавата. Съгласно параграф 1, т. 3,
б. „г“ и б.“е“ от ДР на ДОПК, към датата на сключване на сделките Ц. С. И. с
ЕГН ********** е била свързано лица с „Мираж-97“ ЕООД, с ЕИК
*********, тъй като е лице, което участва в управлението на дружеството,
като съдружник с дял от 50 % и го представлява. Налице са всички
предпоставки за уважаване на иска, тъй като сделката е сключена след
установеност на данъчни задължения и прехвърляне на имотите на
задълженото лице след датата на установеност на тези задължение на
свързано лице. С оглед становището на съда за основателност на иска, следва
да се разгледа твърдението на ответната страна, че искът следва да се
отхвърли, тъй като е предявен след изтичане на давностния срок. В случая е
приложима общата давност по чл. 110 от ЗЗД, която е петгодишна и започва
да тече за ищеца от момента на узнаване на сделката. Съдът споделя
твърдението на ищеца, че за същия сделката е станала известна след
вписването и в АВ, което е станало на 09.02.2017г. или давността е следвало
да изтече на 09.02.2022г. Искът е заведен преди изтичането на петгодишния
6
срок, следователно не е погасен по давност и следва да бъде уважен.
-искът с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК
За да е основателен така предявения иск следваше да бъде установено по
делото от ищецът, че освен, че сделката е извършена от данъчно задълженото
лице след установеност на задълженията му към държавата, следва и
атакуваните от него възмездни сделки да е налице значителна разлика между
даденото и полученото. Ищецът не ангажира експертиза за установяване на
това несъответствие, като се позовава на данъчната оценка за имотите, която
е посочена в самия нотариален акт и продажната цена на имотите. Видно, че
всички имоти са продадени на стойност от 25 000 лева при стойност по
данъчна оценка от 69 258,60 лева. Продажната цена е 36 % по-ниска от
цената по данъчна оценка, което съдът намира за значително несъответствие
между даденото срещу полученото и сделките са недействителни на
посоченото основание. По изложените мотиви за първия разгледан иск, и този
иск не е погасен по давност и следва да бъде уважен.
-искът с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК
За да е основателен така предявения иск следваше да бъде установено по
делото от ищецът, че освен, че сделката е извършена от данъчно задълженото
лице след установеност на задълженията му към държавата, следва същата да
насочена към увреда на държавата. Намерението за увреда съдът намира за
доказана по делото, както с оглед на факта, че е разпоредено недвижимо
имущество и то за стойност по-ниска от действителната му, така и поради
обстоятелството, че представляващ продавача е единия от купувачите са едно
си също лице, а втория купувач е съпруг на другия. Както вече беше казано,
към датата на сключване на сделката, ответното дружество, чрез неговата
управителка и ответничка по делото е знаело за задълженията, които има към
държавата. Видно е , че няма данни с получената от продажбата сума да са
погасени задълженията на дружеството. Същевременно увредата следва и от
факта, че за кредитора не е без значения, какво ще послужи за неговото
удовлетворение, като възможността няколко недвижими имота да подсигурят
неговото възмездяване на е много по-добра от получена от длъжника парична
сума, която не е ясно, дали ще бъде запазена в неговия патримониум и е на
стойност по-ниска от тази на недвижимите имоти. Защитната теза на
ответниците, че продажбата на имотите е била с цел парична сума, която им е
7
трябвала за лечението на техния син е лишена от правна и житейска логика,
на първо място поради обстоятелството, че имотът е на дружеството, а не
личен на ответниците и на второ място, ако ответничката е очаквала като
съдружник в дружеството-продавач да получи някаква сума от продадените
имоти, същата не би била купувач на същите са по-ниска от цената им по-
данъчна оценка. С оглед така изложеното съдът намира за доказано и
намерението на задълженото лице за увреда на държавата и искът на
посоченото правно основание за основателен. Не са налице предпоставки за
отхвърлянето му поради изтекла погасителна давност, с оглед дадената в
решението обосновка на съда, защо не е изтекъл 5-годишния давностен срок
за предявяване на този иск.
С оглед на основателността на предявените искове и с оглед на факта, че
държавата на основание чл. 84, ал. 1 от ГПК е освободена от заплащане на
държавни такси за производството, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр.
чл. 72 от ГПК държавната такса за разгледаните искове, които касаят защита
на един интерес, следва да се плати от ответниците. Таксата съдът определя
на основание чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. т. 2 и чл. 71, ал. 2 от ГПК или 4 %
върху ¼ от данъчната оценка на имотите по атакуваната сделка или 689 лева,
която сума се дължи поравно от ответниците.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на присъждане на
направените от него разноски. Същият няма доказателства да е направил
разноски, като е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 25, ал. 2 във вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ е в
размер на 540 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 216, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 6 от
ДОПК Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителни по отношение на Държавата на сделките,
обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на НИ № 97 от
08.02.2017г., том I, рег. № 1036, дело № 86/2017 г. на нотариус Стоян
Ангелов, вписан в СВ при PC Несебър с вх. рег. № 410, дв. вх. рег. № 401, акт
№ 158 от 09.02.2017 г., том № 1, дело 166/2017 г., , с които „Мираж-97"
8
ЕООД с ЕИК ********* е продал на Ц. С. И. с ЕГН ********** и Т. С. И. с
ЕГН ********** следните недвижими имоти:
- 39,576 кв. м. идеални части от поземлен имот с КИД № 51500.86.20,
находящ се в област Бургас, община Несебър, гр. Несебър, м. Кокалу, с площ
1171 кв. м., стар номер 086020, одобрен със Заповед за одобрение на КККР №
300-5-81/02.10.2003 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение
засягащо поземления имот със Заповед за изменение на КККР № КД-14-02-
1952/23.11.2006 г. на Началника на СК Бургас, при съседи на ПИ: ПИ с КИД
№ 51500.510.70, ПИ с КИД № 51500.86.19, ПИ с КИД № 51500.86.21, ПИ с
КИД № 51500.86.3.
- самостоятелен обект в сграда с КИД № 51500.86.20.1.14, находящ се в
област Бургас, община Несебър, гр. Несебър, Кокалу, ет. 2, ап. 15, апартамент,
брой нива 1 /едно/, площ по документ 34.52 кв. м., 2,02% (5,28 кв.м. ) ид.ч. от
сградата, одобрен със Заповед за одобрение на КККР № 300-5- 81/02.10.2003
г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед за
изменение на КККР № КД-14-02-1952/23.11.2006 г. на Началника на СК
Бургас, при съседи на СОС: СОС с КИД № 51500.86.20.1.13, СОС с КИД №
51500.86.20.1.15, СОС с КИД № 51500.86.20.1.21, СОС с КИД №
51500.86.20.1.7, СОС с КИД № 51500.86.20.1.8.
- самостоятелен обект в сграда с КИД № 51500.86.20.1.15, находящ се в
***, площ по документ 38.44 кв. м. , 2,25% (5,88 кв.м.) ид.ч. от сградата,
одобрен със Заповед за одобрение на КККР № 300-5- 81/02.10.2003 г. на
изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед за
изменение на КККР № КД-14-02-1952/23.11.2006 г. на Началника на СК
Бургас, при съседи на СОС: СОС с КИД № 51500.86.20.1.14, СОС с КИД №
51500.86.20.1.16, СОС с КИД,
като сделките са относително недействителни спрямо Държавата поради
сключването им с цел да се увредят публичните взискатели, поради факта, че
даденото значително надвишава полученото и с оглед факта, че по тях
участва свързано лице с длъжника.
ОСЪЖДА „Мираж-97“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София. п. к. 1408, район Триадица, ж. к Стрелбище, ул. М-
р Първан Тошев № 8-10, Ц. С. И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** А и Т. С. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
9
А, да заплатят поравно на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Триадица
№ 2, ет. 6, стая 38 сумата от 540 лева-дължимо юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Мираж-97“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София. п. к. 1408, район Триадица, ж. к Стрелбище, ул. М-
р Първан Тошев № 8-10, Ц. С. И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** А и Т. С. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
А, да заплатят поравно по сметка на Бургаския окръжен държавна такса за
производството в размер на 689 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10